Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

ноември 12, 2009

Бебешки дневник


Първи месец
Казват, че е най-трудният... и са прави

С първия ден от живота на бебето започва и времето на многото първи неща в живота на семейството и най-вече в този на майката. Всичко е ново, непознато и вълнуващо, но за съжаление се осъзнава като такова на по-късен етап. Тогава, в момента на случването, помня, че основното, което ме занимаваше беше желанието ми да се свърши час по-скоро, месеците да минават по-бързо и детето да порастне. Същите усещания се повтаряха спорадично и през следващите месеци, но за това по-късно.
Първите ми спомени са от болницата. Гушването на малкото, топло телце, косичката, ухаеща на портокали, еуфорията след раждането. Но романтиката свърши бързо, още през първата (от многото последвали) безсънни нощи. Запомнила съм култовата реплика на акушерката, която ми донесе бебето в стаята с думите:"Плаче, защото е бебе". Така и отговарях в последствие на всички, които имаха неблагоразумието да ми задават въпроса:"Е, защо плаче сега?"
И като съм започнала с първите неща, да продължа в същия дух. Ако трябва да бъда честна, не помня например кога беше първата ми целувка и други подобни, наглед важни, особено в живота на жените събития. Затова пък винаги ще помня първата разходка, на която излязохме с количката, и как с мъжа ми се дърпахме кой да я бута. Ще помня първия път, когато бебето се засмя с глас, както и първите му самостоятелни стъпки.
Има обаче и един списък с други първи неща, които съпътстват появата на бебето, звучат ужасно за всеки, който не ги е преживял още, но дано не уплашат бъдещите майки, защото в действителност няма нищо страшно. Честна майчинска!
Случвало се е например да нямам време да си отрежа ноктите, да не говорим за други по-комплексни и времеемки разкрасителни процедури. Да стоя по халат и пижама до 1 часа следобед. Ежедневие си беше да се храним на смени с мъжа ми, докато другият дундурка бебето. Ще спра дотук. Чувала съм, повтарям само съм чувала, че има и друг вид бебета, такива, които не плачат, спят непробудно денем и нощем и в семейството настава една голяма скука. Моето не беше от тях, но никога не се знае какви ще са вашите.
Докато бях бременна представите ми за майчинството се простираха до раждането и след това директно се прехвърляха няколко години по-късно. Междувременно се виждах как пера и гладя сладурски малки дрешчици или си чета спокойно книжката, докато малкото ангелче спи в креватчето до мен. Явно рекламите на всевъзможни бебешки продукти по телевизията ми бяха нанесли трайни увреждания. Предварително бях прочела две книги за отглеждането на деца, една за кърменето и безброй статии и мнения в интернет, (освен това като психолог по образование съм изучавала и детска психология, което предполага известна запознатост). Е, нищо подобно! Всички придобити знания автоматично, като по чудо се заличиха от главата ми, забравях елементарни неща като например, че бебето трябва да се оригва, нещо което дори и децата знаят. Правех и хиляди други "грешки", които се бях заричала да избягвам, докато не се уверих, че майчинството се "учи" в движение с опита и практиката, а не по книги.
Първите дни най-трудно от трудното ми беше да се нагодя към режима на бебето, да променя собствените си, утвърдени с години навици. Сега продължавам да го правя и да адаптирам ежедневието си съответно с режима на детето през различните етапи.

Трудно научените уроци:
1. Бебето е човек, също като нас, има си собствен характер и предпочитания и не е нормално да му се налагат други
2. Бебето не плаче нарочно, не проявява капризи, не е инат и не е криво, просто все още не владее друго изразно средство
3. Колкото по-спокойни са родителите, толкова по-кротко е и детето
4. Майката притежава супер сили, които й позволяват да понася още и още







ноември 11, 2009

Образователен тренинг за мъже - 1 част


Текстът по-долу не е мой. Подмяташе се в офиса от няколко години в хартиен вариант и наскоро го изрових отнякъде. Установих, че продължава да ме забавлява, независимо от многото препрочитания, затова искам да го споделя. Не можах да открия първоизточника и се надявам той да няма нищо против, че ползвам произведението. Ако някой се сети за автора или той самият се разпознае, с радост ще го цитирам.



Тема на тренинга: да стана интелигентен колкото жената (т.е. да бъда перфектен)

Педагогическа цел: образователен тренинг, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

Програма: 4 модули, от които 1 задължителен.


Модул 1: задължителен тренинг


1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)

2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)

3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо (нищо лично, тук може да е името на всеки друг футболист*) е само един кретен и т.н. (500 часа)



Модул 2: живот по двойки


1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)

2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)

3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)

4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100 часа практически упражнения с видео)

5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)

6. Как да преживея една настинка без да агонизирам


Модул 3: свободно време


1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа - практически упражнения)

2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)



Модул 4: в кухнята


Ниво 1 (начинаещи)

Електроуредите - ON включено / OFF изключено



Ниво 2 (напреднали)

Моята първа супа без да прегоря тенджерата.


* бел. на Вава

ноември 09, 2009

Театър, театър

На 6 ноември във Варна гледах постановката "Секс, наркотици и рокендрол" с участието на Асен Блатечки. Мястото: театър "Българан", цена на билет за двама 25 лв. (за сравнение единичен билет струваше 20 лв.)
Не ми се коментира плачевното състояние на залата, която въпреки това се напълни, факта, че беше студено, нещо, което ме кара винаги да се заричам да не стъпвам на театър през зимните месеци. Но накрая винаги изменям на заканата си, по простата причина, че обичам да ходя на театър. Някак си парите, похарчени за театър, не ми се свидят, за разлика от онези, дадени за кино. Това обаче е друга тема.
Дотогава бях слушала единствено аудио версия на уникалния текст на Ерик Богосян през студентските си години и помня колко пъти с приятелките ми сме се заливали от смях и сме преповтаряли научените наизуст фрази от пиесата. Знам, че Андрей Баташов се прочу именно с ролята си в "Секс, наркотици и рокендрол", но образът му нещо не ми се връзваше с представата ми за героя, затова и не съм го гледала.
Асен Блатечки вече е друго нещо. Имиджът му на вечното лошо момче идеално си пасна с различните персонажи от постановката. Пиесата е моноспектакъл, като актьорът се превъплъщава в няколко различни роли, включително една женска. За успеха на представлението голяма роля имат и тримата музиканти на сцената - двама мъже и една жена с невероятен глас. Съжалявам, че в момента не мога да цитирам имената им, но ще се постарая да ги науча.
За малко повече от час тези четиримата ме накараха тотално да забравя за студа в залата, както и за обичайните служебни и битови въпроси, които ме занимаваха. Имаше много смях, откровено нецензурни, но не и самоцелни реплики, както и много сериозни теми за размисъл, споделени между редовете. На финала разнородната публика варираща от пубертети до пенсионери скочи на крака и екзалтирано аплодира артистите, които на свой ред излязоха 6 или 7 пъти да се поклонят.
Колкото и клиширано да звучи "Секс, наркотици и рокендрол" е един спектакъл, който ще е актуален винаги, във всяка страна и година, дотолкова, доколкото живота и забавлението няма как да излязат от мода. Тълкуването и посланието всеки сам да си го интерпретира.
Дано скоро отново да ни гостуват.

ноември 04, 2009

Тайната на щастието

Не знам дали ще споделиш това мое наблюдение, но доста хора в България са откровено настроени анти - всичко. Просто защото е по-лесно. Е, аз пък обичам да ми е трудно, затова направих списък на всички онези дребни неща в ежедневието, навици, изработени с годините и трудно научени уроци, които ми помагат да оцелея, да не полудея и да се радвам на живота. Понякога всеки има нужда от малки "патерички", които да го подкрепят и поддържат, затова чети и присвоявай на воля:

1. Усмихвай се :)
На пръв поглед е просто за изпълнение, но не и в моментите, когато не ти е до смях. Опитай да се усмихваш дори тогава. Много повече хубави неща са се случили благодарение на усмивката, отколкото на гнева и раздразнението. Доказано е, че определено поведение има силата да поражда съответните емоции. Т.е. връзката е реципрочна, ако когато съм щастлива се усмихвам, то и обратното ще сработва - когато се усмихвам, съм щастлива. Нека усмивката е първото ти действие сутрин, преди протягането и кафето.

2. Позитивното мислене е отдавна призната, успешна практика, прилагана от милиони хора. Най-общо казано всичко в този свят е енергия и мислите притежават силата да пораждат събития. Щом мислиш и очакваш хубави неща е много по-вероятно те да те споходят. Противоположното, за съжаление, също е вярно. Има сума ти книги изписани по въпроса. Ако не вярваш, че работи или те мързи да опиташ, вината си е само твоя. Тогава си купи "Законът на Мърфи" - това е твоята книга.

3. Самовнушението е другата голяма сила, която всеки от нас притежава, но изисква време и занимания. Пробвай някой от методите (мантри, визуализация и т.н.) и бъди постоянен.

4. Хапни нещо любимо или изпий едно питие (ако е в извънработно време) - достави си това удоволствие, комфортът на тялото е също толкова важен, колкото този на душата. Само без системни преяждания, затлъстяването е често срещан проблем, който няма да реши останалите ти неволи.

5. Физическа активност - практикувана под каквато и да е форма. Разходки, фитнес, йога, секс, чистене. Изобщо кажи "Не" на мързела. За спорта не трябва да има почивен ден. Мисля, че няма нужда от повече обяснения. Задължителна точка.

6. Купи си нещо лично за теб - книга, списание, фиба, абе ти си знаеш най-добре, не може да нямаш хоби или нещо друго, което те интересува и ти харесва.

7. Разглеждай албумите си със снимки от миговете, когато си се чувствал щастлив. Пътувания, празници, училищно безгрижие - позволи си тази разходка назад във времето.

8. Спомни си минали успехи
Всички онези професионални или лични върхове, когато си получавал признание за възможностите си или за добре свършена работа, и си се чувствал горд от себе си, могат моментално да повдигнат самочувствието ти в труден период или при колебание. Да, ти наистина си толкова добър, колкото можеш да си представиш, и можеш да се справиш не по-зле от останалите.

9. Това е малко гадничко, но по света се случват ужасни неща всеки ден. Твоите тревоги, на фона на които, са си бели кахъри. Бъди благодарен за твоето здраве и за това на близките си, и обръщай повече внимание на дребните радости в живота.

10. Загърби депресарите
Общувай с готини, позитивни, свежи хора и избягвай противоположните им. Не става въпрос да зарежеш приятелите си в трудни моменти в името на собственото си спокойствие, но има определен тип хора, които никога не са доволни, без значение какво се случва. На тях винаги им е най-трудно, обстоятелствата, другите хора, политиката, държавата, глобалното затопляне - всичко се случва само и единствено да им почерни живота. Нали не искаш да те заразяват с негативизма си?!

11. Намери баланса работа - личен живот
Безспорно е трудна работа, но не непостижима. Някои хора никога не успяват и се разкъсват от угризения между двете. Няма универсална формула, това, което работи за един, е неприемливо за друг. Въпрос на лични приоритети. Когато откриеш твоя модел, безспорно ще се усетиш по-спокоен и в хармония със себе си.

12. Казвано е и преди "Промени това, което можеш, и приеми онова, което не можеш да промениш".
В процеса на порастване всеки рано или късно се убеждава в тази истина. Малцина са променили света, но всеки може да намери мястото си в него и да се чувства добре.

13. ...

Това го оставям празно, но не от суеверие, а за да си го попълниш сам. Ще се радвам да споделиш и с мен, кои са твоите "ободрители".

И още нещо в подкрепа на моята тайна на щастието, по принцип не винаги съм се чувствала така, не мога да кажа, че по рождение съм ведра и оптимистична личност. Но след като си направя равносметка, разбирам, че минутите и часовете, прекарани в лошо настроение и самосъжаление никога няма да ми се върнат. Когато изпадна в дупка, се питам "наистина ли така искам да изживея живота си, намусена и недоволна?"

Това е, само моля те не изпращай това на десет човека, да не го превръщаме в поредния спам :)