Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

март 21, 2010

Бебешки дневник



Четвърти месец
Смехории и бърборисване

Този месец беше много натоварен за нашето дете. Много неща му се случиха за пръв път. Едно от тях беше спането за две вечери извън вкъщи. Няма да влизам в подробности за приготвянето на багажа, когато пътуваш с малко дете. Събитието наподобява голямото преселение на народите. Повечето от притесненията ни, за радост, се оказаха неоснователни. Убедихме се, веднъж и завинаги, че въпреки появата на новия член на семейството, това не означава да престанем да правим нещата, които харесваме. Пътуването е едно от тях. Сега, ако трябва да тръгнем нанякъде, мога да стегна багажа на цялото семейство за отрицателно време. Редно е да направя малката уговорка, че вече много по-внимателно избираме местата, където ще почиваме и проучваме условията там. Но от позицията на изминалото време мога да кажа, че няма нищо по-лесно от пътуването с малко дете, значително по-трудно става, когато проходи.
Този месец може да мине и под надслова "Големите географски открития". Първа беше дясната ръка. След като откри нейното съществуване, бебето обстойно я проучваше и изследваше съсредоточено. Последвах останалите крайници. Интересът не се изчерпваше единствено с оглеждане и опипване, разбира се, имаше и опитване на вкус. На моменти съм си мислела, че детето ми има склонност към самоизяждане.
Започна да проявява и някакъв интерес към играчките, като някои ги мислеше за живи и дълго си общуваше с тях. Вече можеше да държи и дрънкалките.
Нямаше как да не забележим прогресивното оплешивяване на нашето дете, косичката му беше просто навсякъде - по дрешките, в количката, по чаршафите.
Каквото докопа го тикаше в устата си, което ме докарваше до ужас. Разбрах, че мокрите кърпички са най-добрият приятел на майката, след памперсите, и до днес благославям човека, който ги е измислил. Още повече се потрисах как майки на вече попораснали дечица свободно им разрешават да взимат играчките си от земята и да се ровят в градинките. Само след няколко месеца и аз нямах нищо против моето дете да го прави, стига да имам малко мира.
Дразнех се само, когато се е налагало да правя забележки на големи хора, да не пипат и целуват ръчичките на бебето, тъй като постоянно ги лапа, но така и не се преборих. Много хора го приемат като обида за личната им хигиена, но това е една друга тема.
Този месец затвърдихме и любовта си към банята - практикувахме свободен стил всяка вечер в коритото.
Нов номер, който намирахме за очарователен, беше, че когато му се доспи, започваше да си търка лицето в креватчето.

Ще пуша, няма да пуша

Пак пуша.
По принцип не бих ви занимавала с тези си терзания, ако само преди около месец не бях се похвалила как съм отказала цигарите. Това беше едно от постиженията ми за 2009г., за което получих много поздравления и подкрепа. Затова сега се чувствам длъжна да бъда честна и да си призная.
Ако все пак съм успяла да повлияя положително на някого да откаже цигарите, ще се радвам. Като си помисля, че дори гостувах в местна телевизия, като част от кампанията... Срааам!
И не, не започнах отново, защото не се класирах в конкурса за разказ от бивш пушач, това никога не е бил основният стимул.
Просто има моменти, когато трябва да се пуши. Наложително е. Никой непушач не би ме разбрал. Всеки пушач, бивш или настоящ, сигурна съм, знае за какво става въпрос.
Това е положението към днешна дата, да не драматизирам излишно нещата.
И тъй като всяко нещо си има причина и обяснение, да споделя моето. Нека това не звучи като оправдание за слабостта ми или молба за извинение, просто нещата са взаимно свързани.
Имам нова работа.
Пушенето има много общо с това. Както и оставането на "Светът на Вава" на заден план. Надявам се скоро да настъпи промяна в поне едно от тези обстоятелства, да намеря баланса и новото начало да внесе промяна, без завръщането на старите пороци.
Хайде, приемам поздравления, това със сигурност ще е едно от събитията в моя живот за 2010г.