Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

февруари 26, 2011

Суши за начинаещи*

*Това е заглавието на един роман на Мариан Кийс – любима моя авторка.
Но в случая става въпрос за нещо друго, а именно моя скромен опит в домашно приготвеното суши.
Към първото суши, което ядох в ресторант, подходих скептично, разбира се. Обаче ми хареса, твърде много даже. Което не би било проблем, ако редовното консумиране на суши в заведение не ми излизаше толкова солено (не на вкус). Не мислех, че съм способна да си го приготвя сама, може да не съм споменавал преди, но не съм от най-талантливите в кухнята. Е, оказа се че греша. Първото ми суши се получи съвсем като истинско за моя голяма изненада и на вид, и на вкус, а приготвянето му беше детска игра. Най-голямото предимство – суши на корем на по-малко от половината цена, която бих платила другаде.




Ето как става:
250 гр. ориз (не е задължително да е специално за суши и с обикновения става) се измива добре и се оставя да се отцеди в гевгир за 1 час.
След това се сварява на бавен огън в познатото съотношение 1:2 за около 10 мин., за още 5 мин. се оставя в тенджерата да попие хубаво водата, ако има останала.
Оризът се залива със смес от: 6 с.л. оризов оцет (или ябълков), 3 с.л. захар и 1 ч.л. сол и се оставя да изстине.


Върху лист нори (сушени водорасли) се разстила ориз с мокри пръсти, нарежда се ивица от желания пълнеж (пушена сьомга, риба тон, авокадо и т.н.) и се навива на руло. Бамбуковата подложка не е е задължителна, може да се ползва чиста кърпа, а става и направо с ръце.


Всяко руло се нарязва на кръгчета с дебелина ок. 1 см.


Сервира се с купичка соев сос за топене, уасаби и маринован джинджифил.
Аз упорито продължавам да си го хапвам с вилица, вместо с клечки, за потрес на всички любители на японската кухня.

февруари 20, 2011

Exam

Жалко, че филми като „Изпитът” обикновено не стигат до големия екран. За тях обикновено научаваш случайно от познати и си ги теглиш от, сещате се къде, онези сайтове, дето така и не решиха дали са легални или не. Филмът е нов, ако не се лъжа от 2010 година, с неизвестен за мен режисьор.
Изпитът сигурно е един от най-ниско бюджетните филми, които съм гледала: десет актьора, нито един, от които знаменитост, една стая, никакви специални ефекти, един въпрос, на който да се намери отговор и много неща, над които да се замислиш.
Винаги съм харесвала сюжети, поставящи героите в гранична, стресова ситуация, когато маските падат и се вижда кой на какво е способен.
Колко далеч е готов да стигне човек в името на успеха и заслужава ли си в крайна сметка? Има ли после връщане назад? Какъв е правилният отговор или по-точно какъв е въпросът?
Гледайте филма.
Ако няма други въпроси, то нека Изпитът да започне сега.

февруари 16, 2011

Ново 20

10 добри причини защо да съм на 30 и ... ми харесва повече от това да съм на 20 и ...

1. Знам, че нищо не знам, и че с времето няма голяма вероятност да стана нито по-умна, нито по-красива от сега, но това не ме тревожи. Чувствам се добре в кожата си.
2. Приключила съм (засега) с ученето. Имам предвид под формата на ходене на лекции, изпити и прочее колективни занятия. Вече няма да ми се налага да запаметяван никому ненужна информация, да си обременявам паметта с дати, имена и събития, да се тревожа къде точно да скрия пищовите за изпита и да негодувам колко несправедлива е системата.
3. Имам здравословна връзка с родителите си. Излязла съм завинаги от пасивно-агресивната фаза на общуването с тях и разбирам, че те също са просто хора и правят грешки, както и аз ще правя с моите деца, и в това няма нищо страшно.
4. Излязла съм от пубертета и все още много години ме делят от кризата на средната възраст (чувала съм да се говори за криза на 30-те, е, няма такова животно).
5. Не се лутам между различни стилове от рода на син грим, цикламени кичури и други модни престъпления. Знам как искам да изглеждам, какво ми стои добре и не съм съгласна да правя повече жертви в името на модата.
6. Вече знам каква искам да стана като порастна и усилено работя в тази посока.
7. Секс, секс и пак секс! Има ли нужда от пояснения? В пъти по-хубаво от преди 10 години и да се надяваме тенденцията да се задържи.
8. След множеството натрупан по темата опит, знам, че не се умира от разбито сърце, животът не се върти около един мъж (освен, ако не ти е син) и не се изчерпва с него.
9. Притежавам необходимите базови умения за самостоятелно оцеляване – мога да изпера прането без цялото да излезе розовеещо, да сготвя (напр. омлет или кренвирши с кашкавал), да поддържам чистотата в дома на приемливо ниво.
10. Вече съм голямо момиче, но все още се оглеждам за кого става въпрос, когато ме нарекат «госпожата» или «леличката».

февруари 08, 2011

Сбогом на илюзиите


Не помня откъде намерих това изображение, някъде из нета.
Опитайте да замените "HR" с друга дума, например вашата професия, и сигурно отново ще е валидна фразата.

февруари 05, 2011

Момичето с перлената обица

След публикацията за "Изворът" двама души ме помолиха за книгата и я прочетоха на един дъх. Това ми е достатъчно, за да продължа да "философствам" за всичко, което чета или гледам, и ми харесва.

Откъде идва вдъхновението? От там, откъдето се заражда и любовта. От многозначителен поглед хвърлен през рамо, от начина по който светлината пада през прозореца върху нечие лице, от разпилени по раменете коси.
Художникът Йоханес Вермеер рисува една кратина в продължение на месеци. В уединението на студения таван, неприкосновен за никого, освен за младата прислужница Грийт, която чисти ателието, като се грижи всичко да си остане на мястото. Омагьосана от стоманения поглед на своя господар, Грийт започва да му помага в приготвянето на боите и да гледа на света през очите на художника, да вижда богатството от цветове и нюанси.
Роман написан като картина, която запечатва един миг, но разказва много повече. С много недоизказани неща. Не толкова богат на случки, но стигащ до най-дълбоките кътчета на душата.
Трейси Шевалие ни пренася в един студен, чужд дом, където властва пълен матриархат и на таланта на художника се гледа само като на средство за доходи. Там една прислужница се превръща в муза и модел, за да остане в историята като „Момичето с перлената обица”.