Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

март 12, 2011

Силата на доброто ръкостискане

Да поговорим за нещо, което всички знаем, или поне оценяваме на подсъзнателно ниво. Уникално средство за преценка на човек, изграждане на първо впечатление още от първата дума, а понякога и без думи. Ръкостискането.
Казва за нас повече, отколкото си мислим. Вродено ни е, като по-голяма част от езика на тялото, и трудно би могло да се контролира или промени. За съжаление. Истината е, че повечето от нас не осъзнават какво е ръкостискането им. Знаем какво ни харесва да получаваме от отсрещната страна, но как да разберем какво е нашето.
Специалистите съветват, че доброто ръкостискане е силно и здраво, без да премазвате пръстите на другия, моля, с изпъната длан, сочеща настрани и трае между две и три енергични „разтърсвания” на ръката. Колко просто!
Понякога толкова се съсредоточавам, особено при запознанство, как ще го направя, че пропускам да чуя името на събеседника. (Нещо, което също може да се тренира като процес, за хора като мен.)
Ръкостискането не ме подвеждало никога какъв е човекът отсреща, включително го ползвам и като средство за подбор на персонал. Не като единствено, разбира се, да не си помисли някой, че се здрависвам с хората и ги изпращам да си ходят. Спомням си за един случай, когато въпреки съмнението, наех човек за позиция, за която в последствие се оказа, че не е подходящ. Както и за никоя друга. Във формуляра от срещата си бях записала с три удивителни „Лошо ръкостискане!!!”. Значи ми е направило впечатление, но съм го пренебрегнала. Грешка.
„Лошото” ръкостискане съществува под много форми: вяло, меко, тип „умряла риба”, лепкаво и любимото ми - с върха на пръстите, дето аха да хванеш ръката на другия и той вече я е отдръпнал.
„Доброто” ми е по-трудно да класифицирам, но най-точната дума, която ми идва е: умерено. Нито дълго, нито прекалено кратко, нито пасивно с увиснала ръка и в никакъв случай хватка тип менгеме (типично е за мъжете).
Има няколко типа много специфични ръкостискания, като поемане на дланта на другия с две ръце или поставяне на другата ръка на рамото на събеседника, едновременно със здрависването, подаване на ръка с дланта нагоре. И те не са „лоши”, в смисъла вложен в тази публикация, и говорят много за характера на човека, който ги прави. Има много литература по въпроса, ако познавате такива хора и искате да научите повече за тях.
Езикът на тялото е необятно поле с информация и е толкова трудно да се научиш да го разбираш и тълкуваш, колкото е трудно и да се опиташ да го имитираш или промениш. Но нищо не пречи да се опитва.
Има някои основни моменти и положения, които е добре да се знаят, поради простата причина, че улесняват общуването, разкривайки ни много неща за другите, които думите не могат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар