Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

юли 14, 2011

Почивка?

От утре вече няма да чистя. Заричам се. Няма и да готвя. (То пък кога ли съм го правила?) Е, не е и сега моментът да започвам. Няма също да пера, пера, пера всеки ден. Нямаше край и това пране, ама много цапат тези мъже! Няма да ставам в 6:00 сутринта. Заклевам се! Това поне е сигурно. Но затова пък ще спя на обяд. Мъничко, само 2 - 3 часа. Ще се храня добре. НО тъй като вече обещах, че няма да готвя, малко противоречие се получава, ще трябва по ресторанти значи.
NB: да не забравя да набележа заведения с вкусна храна и ниски цени!!!
Тържествено обещавам от утре да не се ядосвам. Дано да стане. Малко невъзможно ми звучи всъщност. Малкият сигурно ще ме ядосва поне по веднъж на ден. Добре, тогава да не се ядосвам много. Или, ако се ядосам, бързо да ми минава. Трябва първо обаче да спра да мисля за работа. За да не се ядосвам. Трудна работа. Не мога просто да се изключа. Ще пробвам с няколко питиета.
Значи без мисли за работа. Това означава да не чета имейли. И без това няма да имам компютър. Те пък пристигат и на телефона. Оф, трябва някакъв компромис да измисля. Да речем - мейли максимум 2 пъти седмично! Записвам си го в графика. Не, не искам да правя график, просто ще го запомня. Може би 3 пъти поне... Ще видим. Ако е толкова спешно, ще ме потърсят по телефона, нали?
Ето го другият проблем - телефонът. Трябва ли и сега да го мъкна навсякъде. Мислех небрежно да го оставям, уж го забравям, на нощното шкафче и въз да ме няма. Но така ще се притеснявам да не ме потърси някой. Големи пожари стават, когато го няма телефонът. Винаги е така, закономерност някаква. Добре, по-добре да го нося, съгласих се. Обаче няма да го проверявам на всеки 10 минути. Такааа, горе-долу се подредиха нещата.
Сега остава да планирам пътуването. Трябва ми списък с нещата за вземане, за да не забравя нещо. Маршрутът, него мъжът ще го направи. Куфари, чанти, УЖАС! Усещам как се напрягам вече. Не, стига, нали трябва да е почивка. Само че няма време за подготовката. И така, цветята е решено кой ще ги полива, рибката - ще я занеса у нашите. Друго, друго... бойлера да изключа. Готово. Едно по-малко за мислене. Да, ама утре ще ми трябва топла вода последно сутринта. Пак го включих. Утре дано да не забравя да го спра. Залепих за всеки случай бележка на хладилника.
Добре, че го направих, за да се подсетя, че и хладилника трябва да разчистя. Не искам като се върнем да открия разни изгнили неща. Като тази ябълка забравена от не знам кога. Вече е в коша. И боклука да кажа на мъжа ми да изхвърли, да не се размирише.
Оф, трябваше да си взема почивен ден преди отпуската, за да свърша всичко.
СТОП! За следващите десет дни графикът ми изглежда така:

юли 07, 2011

Баба ти едно време...

Ако има нещо, което ме дразни и е способно почти винаги да ме извади от равновесие, то е една специфична нагласа и отношение към нещата от живота.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!

Люлеещият се стол

Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.


Кош за играчки

Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.


Шкаф за повиване

Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.


И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.