Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

януари 29, 2011

Предай нататък


Разбрах за инициативата "Предай нататък" от блога на Ondine и побързах да се включа (хм, дали го обмислих достатъчно добре?). Харесвам идеята за "предай нататък" още откакто гледах едноименния филм навремето, където ставаше въпрос за правене на добри дела и предаването им на същия принцип - получаваш и предаваш нататък. Не харесвам изопачаването на идеята под формата на имейл спам, гласящ "Изпрати това на 10 човека в следващите 10 минути и т.н.", но както и да е.
И така, обратно на инициативата, първите 5 човека, които оставят коментар под настоящата публикация, ще получат в следващите дни, седмици или месеци подарък, направен ръчно от мен. Но... ето я и уловката, те от своя страна трябва също да продължат инициативата като публикуват подобно съобщение в своя блог (а ако нямат, в своя фейсбук, скайп или каквото там ползват) и подарят 5 направени лично от тях подаръци на други 5 човека до края на 2011.
Доколкото разбрах, не може да се действа на принципа "аз на теб, ти на мен", всеки се включва само веднъж и предава щафетата, за да не се прекъсва нишката.
Насам народе! Който желае да получи подарък, измайсторен лично от Вава, да коментира!

януари 26, 2011

Царството на спомените

Имам едно чекмедже у дома, което е вълшебно. То е нещо като машина на времето, може да ме отведе във всеки един момент до различни периоди от миналото ми, с цялата наситеност на усещанията, които съм имала тогава. Рядко посягам към него и никога не знам на какво ще се натъкна.
Понякога ми е трудно да повярвам, че съм писала и получавала толкова много писма. Истински писма в пликове, с марки, състоящи се от множество гъсто изписани листи. Какво толкова сме имали да си кажем?! Жалко, че отдавна съм загубила връзка с Рада и Мариета, които са били толкова близки до сърцето ми тогава.
И снимки, пълно е със снимки. Не са подредени в албуми, стоят в пликовете, както сме ги вземали от фотото. Има ме на черно-бяла снимка с беззъба усмивка. Помня много добре деня. Баща ми отишъл да се снима за документи и ме снимал просто така. Дори не ми сресал косата преди това, за което майка много му се смя.
Ето ме в ранна тиийнейджърска възраст с лъскава, дълга коса и червено червило (!). Истинска малка фръцла.
После е дошла голямата промяна, бунтът в последните години на гимназията, където вече съм в хипарския си период с кожени сандали, неизгладена риза и чорлава прическа.
Има ме как ставам на 18, с цигара в устата и нахакан, сърдит поглед. Незабравим ден.
И сякаш след цяла вечност, отново аз, с бременен корем, сияеща и щастлива.
Изпада някакъв билет от концерт, не помня защо съм решила да го запазя, но и сега не го изхвърлям. Явно е имало причина.
А, програмата ми за първия семестър от първи курс.
Някаква бележчица, не мога да разпозная почерка, пише … всъщност не мога и да го разчета. Прибирам я на мястото й.
Това пък какво е?! Прилича на част от някакво дървено украшение. Не помня да съм го носила, но кой знае.
Ама как се напраших цялата да ровя в това чекмедже. Отивам да се изтупам и измия.

януари 25, 2011

Отражение



Мостът на Колю Фичето в Дряново по Коледа миналата година

януари 20, 2011

Я пак, нещо не чух добре

Уважами кандидати за работа,

Похвално е, че се подготвяте, когато ви поканят на интервю за работа, четете из интернет или разпитвате познати. Имайте предвид, че хората, които ще ви интервюират също са прочели въпросните неща, а може даже да са ги писали, и не желаят да ги чуват за стотен път. Не само, че ще им досадите, ами няма да ви повярват. Ето някои от най-големите заблуди какво трябва да се отговаря по време на интервю:

На въпроса „Защо желаете да напуснете или сте напуснал предишната си работа” , масата от кандидатите отговарят, че търсят развитие и предизвикателство. Ако можете да се обосновете и да го докажете с примери – ОК. Но за човек, работил по 2-3 месеца някъде, не е уместно.

На въпроси от типа какви са слабите ви страни/недостатъците и т.н., не се изкушавайте да отговорите „Работохолик съм”. Първо на първо това не е хубаво качество, а да се опитвате да го пробутате уж, че го смятате за негативно, надявайки се да впечатлите някого. Хайде, хайде, по-скромничко.

Преувеличения като „Перфекционист съм”, „Максималист съм в работата” и т.н. също могат да ви доведат беля на главата. Оставете изводите и преценките на другия. Едно такова твърдение най-малкото показва незрялост. Добре е човек да има самочувствие, стига да се основава на реалистична самооценка.

Ако ви питат какво знаете за компанията, не се впускайте да цитирате всичко, което сте прочели в сайта. Споменете нещо, което ви е впечатлило и откъде го знаете. Не сте на изпит, но от вас се очаква да сте се поинтересували. Обратното би било странно.

Много пъти приятели са ме питали какво и как изобщо трябва да се говори и как да се държат на такива срещи. Накратко – говорете истината и бъдете себе си. Ако сте много добри артисти, може и да заблудите някого в началото, но кого всъщност лъжете?

Пожелавам на всички успешно търсене и кандидатстване за работа!

януари 17, 2011

НАМАЛЕНИЕ! ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА! ВСИЧКО НА -50%

Едва ли има жена, която да остане безразлична към тези надписи на витрината на любимия си магазин за дрехи. Повечето дами в такива моменти добиват едно специфично, унесено изражение, като на мишката, надушила сиренцето и влизат като зомбита в светая светих на цветовете, материите и пробните.
Сещам се един случай, когато казах на мъжа си: „Отидете за малко на люлките, аз ще погледна в този магазин”. Когато след 30 минути излязох с 5 торби, усмивка, стигаща до ушите, а на витрината нямаше нито един напълно облечен манекен, той възкликна: „Иии! Луд с картечница!”
Празниците отминаха, а с тях и истеричното пазаруване на всяка цена на напълно ненужни подаръци, но дойде още по-страшният период на промоции, намаления и разпродажби, оставили не една кредитна карта на нула.
За да се справя с тази болест, си имам своя система за пазаруване, която съм изпробвала с времето и ме спасява неизменно от спонтанни, емоционални покупки на неща които: се оказва, че не ми стават напълно, нямам с какво да нося, не са в моя стил или направо „Къде, за бога, ми е бил умът!”
Ето го и моят наръчник или на търговки език: 5 златни правила за успешен шопинг:

1. Практикувам т.нар. Window shopping, т.е. обикалям безцелно и зяпам витрините, харесвам си разни неща, които в последствие и отблизо се оказват доста разочароващи. Хубавото е, че по метода на отхвърлянето, накрая изборът се стеснява до 1-2 прилични неща. NB: Никой нормален мъж не би се наел да придружи половинката си в подобно занимание.
2. Обикалям магазините в началото на сезона, за да видя какво се предлага, след това премислям от какво имам нужда, с какво ще го нося и т.н. Купувам едва когато цената вече ме удовлетворява, което може и да не стане и някои покупки от самосебе си отпадат. Или откривам подобни неща на по-добри цени. Така и не се научих да купувам палто през лятото и бански през зимата, когато наистина е най-изгодно от икономическа гледна точка, но от емоцията на купуването се губи много.
3. Преди да купя нещо, преспивам с мисълта. Пробвала съм нещо, харесва ми, но още се колебая. Отлагам за следващия ден и ако все още неудържимо го желая, отивам в магазина. Ако и след това се колебая, значи въпросната стока просто не е за мен. Има риск въпросното нещо вече да е изчезнало, защото друга мацка е преспала с мисълта предната нощ, но какво да се прави.
4. Гледам за едно, конкретно нещо. Ако си търся риза, гледам само ризите, а не всичко покрай тях. Спестява време и гарантира качествен „подбор”! Освен това калява волята да се справя с изкушенията. Нещо като да си на диета, не пречи да гледаш менюто, стига да не поръчваш.
5. Пазарувам само от определени магазини. Всеки ден се откриват нови и нови магазини. Обикновено не се поддавам на всеобщата мания и се доверявам на изпитаните марки. Когато съм доволна от определен магазин, като асортимент и обслужване, не виждам защо да обиколя града, за да стигна дотам.
6. Online shopping – по принцип не е моят начин, защото се губи голяма част от тръпката. Рискът да се увлечеш в покупките, защото нямаш усещането за реално похарчени пари, е голям. Ограничавам се само с изпробвани и проверени сайтове, евтини неща или такива, които не могат да се намерят на нашия пазар.
7. Купувам на мига! Когато е любов от пръв поглед. Има неща, които те грабват веднага, сякаш цял живот си ги търсил, и знаеш, че трябва да ги имаш – цената няма значение. Тогава всяка уважаваща себе си жена прави, каквото трябва да се направи. Такива покупки обикновено са успешни, защото се основават на интуицията.


И последен съвет – Пазарувайте с удоволствие и мярка!

януари 15, 2011

януари 11, 2011

Изворът на всички неща

Разбрах, че е крайно време да прочета нещо от Айн Ранд, когато първо попаднах на биографичен филм за нея по телевизията, а след това в много кратък срок прочетох рецензия на „Изворът” в списание. Пишеше нещо от рода, че това е книгата, която стои на бюрото на всеки архитект. Не се интересувам от архитектура чак толкова, но просто нещо ме грабна в заглавието, в корицата, във внушителния обем от над 800 страници.
Това е от книгите, чието съдържание не можеш да предадеш с две думи. Ако някой ме попита за какво се разказва, сигурно бих отговорила: за всичко. За любовта, за страстта към работата, за призванието, за принципите, за мотивацията, за живота, такъв, какъвто го познаваме. Съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и едновременно съжалявам, че вече съм я прочела и няма да имам повторна възможност да преживея книгата пръв път.
Преди години сигурно бих се влюбила безнадеждно в рижавия Хауърд Роурк, гениалният архитект, надрастнал своето време, който не живее според правилата на другите. Той е „най-мълчаливият” персонаж в целия роман и въпреки това образът му е жив и правдоподобен. Образът на Хауърд представлява съвършеният егоцентрик, който знае какво иска, и не прави компромиси с разбиранията си дори заради жената, която обича. В едно общество, където властва безличността и всичко, включително душата, се купува и продава в името на престижа, Хауърд показва, че може да се живее и по друг начин. Така е било през 1954, когато е писана книгата, така е и днес.
Съдържанието е разделено на 4 части с имената на четирима от главните герои, чиито пътища постоянно се преплитат и животът им се променя от действието или бездействието на другите.
Градът е петият главен участник, съпътстващ неизменно останалите, в унисон с техните чувства и преживявания. Той е ту студен и безчувствен с остри ръбове, локви и сиви цветове, ту красив и приласкаващ с нежни, меки тонове. Той е в спомените на Хауърд, Питър, Гейл и Елсуърт, той е зад прозорците на домовете им, той е в мислите им.
Да си призная очаквах най-лошото за финал. Не Хауърд да се „пречупи” или промени, а масата да надделее над Аз-а и да го накаже, като не му остави друг избор освен смъртта. Изненада ме, ако мога да го нарека „happy end” –а, който в никакъв случай не е сладникав и не размива съдържанието на книгата.
Знам, че с времето впечатлението ще избледнява и ще забравям детайлите, но със сигурност някои от посланията ще ми останат завинаги.
Задължително влиза в моите топ 50 на книги, които да прочета преди да умра.

януари 08, 2011

"и преди всичко да не вредя"

Това, ако не греша, е част от Хипократовата клетва, която полагат всички лекари. А тази статия е провокирана от един репортаж във вечерната емисия новини на една от националните ТВ на 06.01.2011 г. относно това, че няма контрол или санкции за лекарските грешки.
И преди съм се питала дали има медици, дипломирали се например със „Среден 3”, и дали те имат право да практикуват.
Сега искам да разкажа един конкретен случай, без да влизам в подробности или да си правя генерални изводи. Просто един пример. По празниците синът ми ни стресна с много висока температура, която не спадна с лекарствата, които имаме у дома за такива случаи. Беше отпаднал, с кашлица и отказваше да се храни. След няколко часа потърсихме спешна помощ. Заведохме го на лекар в спешен център във Варна, където след поглеждане на гърлото и няколко слушания със слушалка, докторката му постави диагноза „спастичен бронхит”, като изкоментира че дробовете са „в тотален спазъм”. Започна да ни разпитва за минали заболявания, алергии и предложи лечение с инжекции гентамицин. Точната дума наистина е „предложи”, защото не изглеждаше никак уверена. Може би моето и на мъжа ми недоверие и шокирани изражения да са спомогнали, но в крайна сметка ни препоръча и преглед при още един лекар за второ мнение. На моя въпрос: „А вие какво ще ни посъветвате?”, тя отговори: „Ами не знам вие си решавате. Според мен е за инжекции.”
То че ние като родители имаме последната дума дали ще се съобразим с лечението, съм съгласна, но след като сме отишли на лекар очаквам някакво компетентно и аргументирано мнение. Какво значи това „според мен”, то да не е прогноза за времето, все пак става въпрос за здравето на едно дете. С мъжа ми като удавници за сламка се хванахме за второто мнение, взехме си направлението и избягахме оттам.
Следващият преглед показа сериозно възпаление на гърлото, което се нуждаеше от лечение с антибиотици, и чисти дробове, без съмнения за бронхити, пневмонии и тем подобни. Тъй като аз, стресната от предишната диагноза, попитах дали не е добре да направим снимка, лекарката спокойно ми обясни: „Нали разбирате, че с неговите симптоми, които са от няколко часа, няма как да е пневмония. Такова заболяване не се развива в рамките на един ден.”
И така, тръгнахме си, след няколко дни отидохме на контролен преглед и всичко беше наред. Това е просто един малък пример. Можехме да послушаме и първата докторка, можеше и нейното лечение да помогне, без да навреди.
Познавам родители, които с лекота боравят с медицинската терминология, решават сами дали да поставят определени ваксини на децата си и т.н. Аз лично не се чувствам никак подготвена по темата, а и не мисля че трябва да бъда. Не бих могла да нося отговорността как да лекувам детето си, да му предписвам лекарства и да смятам, че тези неща се научават по форумите от другите майки. Затова има лекари, нали?!
Остава ни изборът да си намерим личен лекар, на който да имаме пълно доверие, и да го слушаме за всичко. Или... не знам, може би всички да следваме медицина?

януари 05, 2011

Stairway to heaven




Малко носталгия по лятото...стълба към рая или за... никъде. Но кой ли знае, така и не проверих крие ли се нещо зад смокиновите листа. Някои неща е по-добре да останат неразкрити.
А това изображение е от любимия Созопол.

януари 01, 2011

Новогодишно


Колкото и да обичам коледните празници, понякога е голямо облекчение, че свършват. С цялото това пазаруване и ядене. Е, не отричам, че ми е малко мъчно, когато развалям украсата и вече нямам извинение да ходя по пижама до 11 ч. и да пия вино на обяд.
Тази година, за да избегна следпразничната депресия, реших да не се задълбочавам много в равносметката за изминалата година, а да насоча поглед напред, в бъдещето, в пожеланията за новата година и по-точно в ... баницата с късметите! Има нещо много вълнуващо в този ритуал и всеки път затаявам дъх, избирайки парчето си и трескаво четейки късметчето. По принцип не съм суеверна, но има няколко неща, в които съм дълбоко убедена, като това че трябва да си изядеш баницата, за да се сбъдне пожеланието, както и в това, че късметчето трябва да се съхранява през цялата година и в никакъв случай да не се изхвърля, за да не би да те подмине.
Ето и всичко, което ми се падна от баницата (многото баници) тази година. Дано да се сбъдне!

ПАРАТА! - на Бъдни вечер у дома. Жалко, че не играя на лотария и не очаквам да наследя голяма сума, така че или трябда да се надявам на годишен бонус или просто да си изработя късмета сама.

Щастието - на гости на една приятелка. Супер, любимият ми късмет. Все пак това е крайната цел на всичко, нали?

"Забравил всякакъв комплекс, ше мислиш ти само за секс"
- на работа. Неуместно, на работа имам предвид, иначе ме зарадва, има си хас да е друго!

"Ветропоказателят" си мисли, че показва на вятъра на къде да духа... Бъди "вятър"! - сервираха ми го с кафето в мола. Много дълбокомислено. Кой ли го е казал?

"А това е изненада, сам ще откриеш какво ти се пада"
- мое лично творение в новогодишната баница. А и баницата се получи, което е най-важното.

"Ще си намериш ново хоби"
- отново в празничната нощ (добре де, изядох две парчета). Всъщност нямам нужда от ново хоби, а просто от повече време за книги, писане и спорт.

"Силна воля и късмет ще те водят все напред" - при роднините. Хубав късмет. Пожелавам го на всички.

А на теб какво ти се падна от баницата?