На колегите с любов

Как би звучал един имейл за сбогом, ако казвахме онова, което мислим, на последния си работен ден. Дано да не е така...

"Уважаеми колеги,

Както повечето от вас може би знаят, днес е последният ми работен ден. Но преди да си тръгна, бих искал да използвам възможността да споделя какво огромно и изключително удоволствие беше да напиша „днес е последният ми ден.”

Почти през цялото време, докато работех тук, съм се надявал, че един ден ще напусна компанията. И сега, когато мечтата се превръща в действителност, искам да знаете, че не бих постигнал целта си без вашата безкрайна липса на подкрепа. Думите не могат да изразят признателността ми към вашата липса на признателност.

Специално искам да благодаря на моите мениджъри: във времена, когато неразбирателството е често срещано, вие непрестанно изразявахте и ме вдъхновявахте с очевидните мащаби на вашата неинформираност. Изисква се сила, за да признаеш грешката си и още по-голяма сила, за да я припишеш на някой друг.

През последните 3 години ме научихте на повече, отколкото някога съм искал, а в повечето случаи и на повече, отколкото изобщо съм се надявал. Имах късмета да работя с няколко напълно неразличими един от друг ръководители над множество на пръв поглед сходни проекти – безценен урок по завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада.

Изискванията ви бяха големи, а търпението – малко, но ми остава утехата да знам, че според годишните атестации, работата ми е била „предимно задоволителна”. Това е награда, която след 12 часов работен ден, човек отнася у дома, за да я преглътне с усмивка и с половин бутилка „предимно задоволително” уиски.

На онези колеги, с които реално контактувах, ето и моите лични думи за сбогом:
Към Руди: Винаги ще помня как споделях обяда си с теб, въпреки че съвсем ясно му поставях бележка с името си.
Към Стивън: Ще ми липсват газовете, които изпускаше, минавайки край офиса ми, както сигурно и на теб ще ти липсва да го правиш.
Към Айлийн: Успехи в популяризирането на онези мейли „препрати на 10 човека”. Искрено се надявам да изживееш онзи прословут уикенд, изпълнен с щастие.
Към Феликс: Оставих нов ръчен часовник на бюрото ти, за да можеш винаги да знаеш колко е часът, дори без да ми звъниш на всеки кръгъл час, за да ме уведомиш, че копирната машина не работи.
И накрая към Кат: Беше права. Тестът ми е положителен. Ще говорим по-късно.

И на раздяла, ако мога да се обърна с един съвет към човека, който ще заеме мястото ми, то той ще е да приеме този опит и да го преглътне като горчив хап, защото такава възможност идва веднъж в живота.
С други думи: ако ми се наложи да работя отново тук, по-скоро бих се самоубил.

Сърдечно,
К.С. – Мениджър ЧР"

Ето и източникът на това забавно четиво, преводът е мой:
http://www.citehr.com/74191-farewell-mail-funny-non-hr.html

The help

Преди да прочета книгата „Слугинята”, не знаех, че думата „help” на английски означава освен помощ и прислуга. (Ето затова обожавам английския!)
В смисъла на съдържанието, заглавието може да се приеме и тълкува по двата начина. Грабна ме корицата и описанието.
Книгата се продава с мека и твърда корица и е дебютният роман на Катрин Стокет. Силно биографична. Както може би първият роман на всеки автор. Действието се развива в Джаксън, Мисисипи около средата на миналия век. Малко градче, в което обществото е силно разделено на бели и черни, господари и слуги, привилегирована раса и второкласна раса.
На фона на големи исторически събития и личности, убийството на Кенеди, движението за равни права, Куклукс клан, Мартин Лутър Кинг, три необикновени жени правят своята малка революция, за да променят статуквото. И успяват.

Ключът от палатката

Колежката ми има уникално готин ключодържател с надпис. Не е купуван от местния пазар. Хареса ми, защото е свеж, много женски и малко разкриващ информация за човека, който го носи. Като тениските с надпис, но не толкова натрапчиво. Малко послание към света в чантата. После се оказа, че има цяла серия.

"Ако не ти харесва как шофирам, разкарай се от тротоара"

Това е грубичко, освен това римувано. Не можах да му измисля превод.

"2 бири - 6$, 3 маргарити - 15$, 4 шота - 20$. Да заведеш вкъщи момичето, изпило всичко това - БЕЗЦЕННО!"

"Искам да съм Барби. Кучката има всичко!"

"Попитай ме утре, днес си почивам от това да ми пука."

"Бихме били готина двойка, ако и ти беше готин."

"Бих ти го казал очи в очи, но кой ли би искал да те погледне."

Ето го и моят най-любим - "Имам ПМС и пистолет. Извинявай, да имаш нещо да кажеш?!"

"Наричаш ме кучка, сякаш е нещо лошо."

Силата на доброто ръкостискане

Да поговорим за нещо, което всички знаем, или поне оценяваме на подсъзнателно ниво. Уникално средство за преценка на човек, изграждане на първо впечатление още от първата дума, а понякога и без думи. Ръкостискането.
Казва за нас повече, отколкото си мислим. Вродено ни е, като по-голяма част от езика на тялото, и трудно би могло да се контролира или промени. За съжаление. Истината е, че повечето от нас не осъзнават какво е ръкостискането им. Знаем какво ни харесва да получаваме от отсрещната страна, но как да разберем какво е нашето.
Специалистите съветват, че доброто ръкостискане е силно и здраво, без да премазвате пръстите на другия, моля, с изпъната длан, сочеща настрани и трае между две и три енергични „разтърсвания” на ръката. Колко просто!
Понякога толкова се съсредоточавам, особено при запознанство, как ще го направя, че пропускам да чуя името на събеседника. (Нещо, което също може да се тренира като процес, за хора като мен.)
Ръкостискането не ме подвеждало никога какъв е човекът отсреща, включително го ползвам и като средство за подбор на персонал. Не като единствено, разбира се, да не си помисли някой, че се здрависвам с хората и ги изпращам да си ходят. Спомням си за един случай, когато въпреки съмнението, наех човек за позиция, за която в последствие се оказа, че не е подходящ. Както и за никоя друга. Във формуляра от срещата си бях записала с три удивителни „Лошо ръкостискане!!!”. Значи ми е направило впечатление, но съм го пренебрегнала. Грешка.
„Лошото” ръкостискане съществува под много форми: вяло, меко, тип „умряла риба”, лепкаво и любимото ми - с върха на пръстите, дето аха да хванеш ръката на другия и той вече я е отдръпнал.
„Доброто” ми е по-трудно да класифицирам, но най-точната дума, която ми идва е: умерено. Нито дълго, нито прекалено кратко, нито пасивно с увиснала ръка и в никакъв случай хватка тип менгеме (типично е за мъжете).
Има няколко типа много специфични ръкостискания, като поемане на дланта на другия с две ръце или поставяне на другата ръка на рамото на събеседника, едновременно със здрависването, подаване на ръка с дланта нагоре. И те не са „лоши”, в смисъла вложен в тази публикация, и говорят много за характера на човека, който ги прави. Има много литература по въпроса, ако познавате такива хора и искате да научите повече за тях.
Езикът на тялото е необятно поле с информация и е толкова трудно да се научиш да го разбираш и тълкуваш, колкото е трудно и да се опиташ да го имитираш или промениш. Но нищо не пречи да се опитва.
Има някои основни моменти и положения, които е добре да се знаят, поради простата причина, че улесняват общуването, разкривайки ни много неща за другите, които думите не могат.

Предай нататък 2

Вчера, точно на празника, си получих подаръка от Ondine, за което й благодаря! Че ме зарадва толкова много, че ме включи в инициативата, и че направи нещо толкова красиво за човек, който не познава реално.

Чакайте да видите какво се крие вътре...

И още...

Пожеланието вътре си е за мен!

Ondine, уцелила си, много ми пасва, знам точно къде ще го сложа и за какво ще го ползвам!
А тези, които очакват подаръци от мен, Lina, Ani, момичета, не съм ви забравила, но след това, което видях, се надявам да не ви разочаровам с моите ... нещица.

Естествен подбор

"На нас каръци не ни трябват!"

Тази снимка, на която случайно попаднах из нета, ме кара да се сещам за една доста грубичка шегичка от запасите на човешките ресурси.
Как се прави подбор по документи:

1. Вземаш купчината със CV-та.
2. Разделяш я на две по-малки купчинки.
3. Хвърляш едната купчинка в коша.
4. Изчиташ останалите.

Ето така се прави!