Предразсъдъци

Обичам да мисля за себе си като за човек, лишен от предразсъдъци, с широко скроени представи, толерантност и уважение към различността на другите. Има неща обаче, които не знам дали са предразсъдък, резултат от някой изтласкан спомен от миналото, или идват от възпитанието в семейството, които не мога да приема.
Едното са изгризаните нокти на ръцете. Изглежда отвратително от естетическа гледна точка и това е най-малкото. Винаги се чудя какво е това, което кара човек да се „самоизяжда” по този начин. И в крайна сметка „изяжда“ ли ги наистина или ги изплюва някъде. И в двата случая звучи ужасно.
Гризането на ноктите не е козметичен проблем. Обикновено е само симптом за нещо друго, което „яде” човека отвътре. И заради това друго нещо ми е трудно да се доверя на някой, който си гризе ноктите. Имам едно наум. А и не може да се скрие, за разлика от други вредни навици.
Грешката е, че в повечето случаи хора с такъв проблем, се фокусират върху отказването от конкретното действие, а не търсят корените му. По-важното е да обърне внимание кога се проявява действието, какво се преживява в този момент, насаме ли се случва и да се работи в тази насока. Или „защо“ нещото се случва, а не „какво“ точно се случва.
Другото, касаещо по-скоро ръцете на дамите, е, че не мога да приема саморасли неоформени маникюри, изпочупени тук таме или с изтъркан лак. По-добре равно изрязани, чисти, нелакирани нокти, отколкото дълги, но недобре поддържани. Всичко останало изглежда ужасно нечистоплътно.
Друго предубеждение - обувките. В какво състояние са, почистени, боядисани, с поддържани токове или напротив. Всички сме чували, че по състоянието на обувките на човек, може да се съди за това какъв е в живота и работата си. (Сещам се за реплика, ако не се лъжа на Саманта от „Сексът и градът”, че видът на интимната „прическа” на една жена говори за нея също толкова, колкото и състоянието на обувките й.) Дали е немарлива или обръща внимание на детайлите. Особено не ми се вързва, когато видя нагласена на пръв поглед мадама с кофти обувки. Сякаш ми казва: „Днес нямам време да взема душ, но затова пък ще се гримирам.”

Може би има и други, но като за човек, възприемащ себе си за непредубеден, доста предубеждения си диагностицирах, затова стига.

Мотивирай ме!

Много е казано и писано по отношение на мотивацията. Как да мотивираме хората си да работят по добре и повече, с какво да ги мотивираме, финансов или друг стимул да използваме. Темата е неизчерпаема, за който има време и желание да се занимава. Аз мисля да съм кратка. За мен мотивацията може да се раздели на два вида. И не, това не са морковът или тоягата, въпреки забавната картинка по-горе.
Мотивацията може да е вътрешна или външна. Или да идва вътре от човека, от негови лични убеждения, разбирания и философия за живота, или да я чака да дойде отвън.
За себе си знам, че не бих чакала мотивацията да ми дойде отвън. Както не бих оставила на някой друг да взема важните за мен решения или да завися от нечие благоволение. Въпрос на мироглед. Някои хора изнасят целия контрол извън себе си търсят причините за всичко отвъд своите действия.
Други са ... просто други.
Пази боже, някой ден да осъмна като една от първия вид.

Как да кръшкате от работа

Нещо петъчно, весело и изкушаващо. Източникът е този, а преводът е на Vava.

Болничен

Спешно имах нужда от няколко почивни дни, но знаех че шефът няма да ме пусне в отпуск. Помислих си, че ако се държа „странно”, той сам може да ми предложи да си взема няколко дни почивка. Та, провесих се с главата надолу от тавана и започнах да издавам смешни звуци. Когато колежката ме попита какво правя, й отговорих, че се преструвам на крушка, за да реши шефът, че съм „луд” и да ме пусне в почивка за няколко дни. След няколко минути влиза шефът и пита:
- Какво правиш?!
Отвръщам му:
- Аз съм електрическа крушка.
- Явно си под много стрес. Отивай си вкъщи да се възстановиш за няколко дни.
Скочих долу и си тръгнах.
Когато колежката ме последва, шефът я попита:
- А ти къде си мислиш, че отиваш?
Тя отвърна:
- И аз си отивам вкъщи. Нали не очаквате да работя на тъмно.

Пролет на перваза в офиса

Като изключим качеството на снимката, моите "фотографски" заложби, както и фонът отзад... накратко - на живо изглежда по-свежо от тук.

Време за себе си

Любимите ми моменти от деня са няколко, тогава сякаш времето спира и се чувствам пълноценно и себе си.

Сутрин рано, когато е сумрачно и тихо, всички у дома спят, а аз, увита в халат на дивана, отпивам първата глътка кафе и съм сама с мислите си за първи и последен път през деня. Не бих го заменила за нищо.

В колата на път за работа. Слушам радио, пея с радиото, споря с радиото, ядосвам се на радио-слушателите, ядосвам се на радио-водещите, смея се.

Вечер у дома, когато масата е сложена, всеки иска нещо от мен – за ядене, за гледане по ТВ, за пиене. Уморително и много, много хубаво да сме всички заедно.

Още по-късно вечер, с книга в ръка, в леглото. Приказката за лека нощ е прочетена, денят почти е свършил, има само още няколко мига за размисъл и почивка преди да загасим лампите.

И утре отново...
Моите мигове, моето време за себе си - не бих го заменила за нищо.