Това най-вероятно ще е последната публикация за годината. Не защото днес е краят на света. Просто не мисля, че покрай празничната суматоха ще намеря друг миг на усамотение. И сега сядам без ясна идея.
Само с едно пожелание към себе си и към всичките ми близки: по всяко време, във всяко отношение през следващата година да постигат най-доброто за себе си, да дават най-доброто, на което са способни.
В крайна сметка най-хубавите подаръци не се намират под елхата, а вътре в нас. И сме по-щастливи не заради нещата, които имаме, а заради това, което сме и мислим. Това е.
Весели празници и щастлива нова година!
декември 21, 2012
декември 05, 2012
Чик-лит
Забелязала съм, че този род книги, имат нещо общо помежду си. Една обща схема, по която се движи сюжетът и изобщо се случват нещата към неизбежно happy end-а.
Явно тази схема работи, кара жените (защото мисля, че те са основната таргет група) да си купуват и четат чик-лит. Аз също чета, затова може да ми се доверите. Чела съм, или поне съм се опитвала да чета, книги, които захвърлям на максимум 30-тата страница, дори да са единственото четиво в горещ ден под чадъра на плажа. Но съм попадала и на истински съкровища, маскирани зад безвкусно шарени корици и заклеймени като, пфу!, чик-лит.
Моделът, който продава:
1. Главната героиня е около трийсетте, в масовия случай неомъжена бяла жена.
2. Тя не е класическа красавица, но безспорно винаги е чаровна и има куп прекрасни качества, които само чакат някой да ги забележи.
2. Разказът е от първо лице, единствено число.
3. Семейството на главната героиня е меко казано "шантаво". Сестри, майки, бащи са винаги далеч от средностатистическите хора.
4. Главната героиня е необвързана или в неудовлетворителна връзка, или безнадеждно влюбена в неподходящ субект.
5. Тя има малък кръг невероятно верни, отзивчиви и готини приятели, без които не би могла да преживее непосилната тежест на битието.
6. Тя работи нещо, което не й присърце, не е оценена справедливо, има гадни колеги и още по-гадни шефове.
7. Главната героиня е объркана, несигурна, с променливи настроения, не знае какво иска (като всяка нормална жена).
8. Случват й се, по възможност едновременно, куп злощастни събития. Например: остава без работа, гаджето я зарязва, счупва си токчето и т.н.
9. За читателя всичко това е много забавно, той едновременно се идентифицира с нея и се благодари, че не е на нейно място.
10. В крайна сметка всичко магически се разрешава от самосебе си - тя намира работата-мечта, мъжът-мечта, животът-мечта.
11. Какво става след това, не е предмет на подобен род книги.
И после как да не четеш!
Явно тази схема работи, кара жените (защото мисля, че те са основната таргет група) да си купуват и четат чик-лит. Аз също чета, затова може да ми се доверите. Чела съм, или поне съм се опитвала да чета, книги, които захвърлям на максимум 30-тата страница, дори да са единственото четиво в горещ ден под чадъра на плажа. Но съм попадала и на истински съкровища, маскирани зад безвкусно шарени корици и заклеймени като, пфу!, чик-лит.
Моделът, който продава:
1. Главната героиня е около трийсетте, в масовия случай неомъжена бяла жена.
2. Тя не е класическа красавица, но безспорно винаги е чаровна и има куп прекрасни качества, които само чакат някой да ги забележи.
2. Разказът е от първо лице, единствено число.
3. Семейството на главната героиня е меко казано "шантаво". Сестри, майки, бащи са винаги далеч от средностатистическите хора.
4. Главната героиня е необвързана или в неудовлетворителна връзка, или безнадеждно влюбена в неподходящ субект.
5. Тя има малък кръг невероятно верни, отзивчиви и готини приятели, без които не би могла да преживее непосилната тежест на битието.
6. Тя работи нещо, което не й присърце, не е оценена справедливо, има гадни колеги и още по-гадни шефове.
7. Главната героиня е объркана, несигурна, с променливи настроения, не знае какво иска (като всяка нормална жена).
8. Случват й се, по възможност едновременно, куп злощастни събития. Например: остава без работа, гаджето я зарязва, счупва си токчето и т.н.
9. За читателя всичко това е много забавно, той едновременно се идентифицира с нея и се благодари, че не е на нейно място.
10. В крайна сметка всичко магически се разрешава от самосебе си - тя намира работата-мечта, мъжът-мечта, животът-мечта.
11. Какво става след това, не е предмет на подобен род книги.
И после как да не четеш!
октомври 26, 2012
Гробище за домашни любимци
Вкъщи сме гледали много домашни любимци, като се почне от рибки, през котки и кучета. Недостатъкът за мен да имаш животинче е, че рано или късно животинчето си отива. И ти е мъчно. Затова, когато малкият поиска домашен любимец, сериозно се замислих. Всъщност, честно казано, изобщо не ми трябваше време за размисъл. Мисълта да разхождам куче по тъмна доба, вместо блажено да си пия сутрешното кафе, или да обирам котешки косми от себе си постоянно, ми се струва меко казано непривлекателна. Убягва ми удоволствието в цялата работа. А и вече съм минавала по този път.
Склоних на рибка. Тя живя дълго (2 години) в кръгъл аквариум, чиято вода се сменяше приблизително на 2 седмици и биваше хранена на режим "от време на време". И както се досещате един ден се спомина.
Престоя (по мои предположения) в аквариума 2 дни преди някой да забележи, хм, загубата. И аз реших да се допитам до сестра ми какво се прави в такива моменти. Тя е по-веща в занаята, защото има повече деца и повече домашни любимци и нейните мъдри и прецизни съвети бяха следните (цитирам с нейно изрично позволение доказалият се с години ноу-хау):
1. от 2 до 6 месеца споминалият се любимец престоява в моргата (фризера) за изясняване причините за кончината;
2. прави се погребална церемония напр. на Аладжа манастир (или друг парцел)
3. ако след още 6 месеца намериш във фризера пакет с неясно съдържание, значи си пропуснал т. 2.
4. подменяш с нов жив екземпляр по възможност тайно, за заблуда на детето, за да не се налага да влизаш в сериозни разговори за тленността на живота (предполагам с бозайниците е малко по-трудно в сравнение с рибките).
Аз видоизмених малко процедурата, но общо взето спазих поредността на точките.
По т. 1 мога да кажа, че нашата рибка се спомина от прехранване или от недохранване. С една дума от храната.
По т. 2, хм, абе отървахме се от тленните останки.
Т. 3 - във фризера ми все пак има пакети с неясно съдържание, но със сигурност не са домашни любимци.
Т. 4 - изпълнена със знанието и съгласието на детето.
P.S. ако стане въпрос, старата ни рибка е отплувала в морето, да, точно така, и догодина лятото може да я видим там. Което не е съвсем невъзможно, като се има предвид т. 2
Склоних на рибка. Тя живя дълго (2 години) в кръгъл аквариум, чиято вода се сменяше приблизително на 2 седмици и биваше хранена на режим "от време на време". И както се досещате един ден се спомина.
Престоя (по мои предположения) в аквариума 2 дни преди някой да забележи, хм, загубата. И аз реших да се допитам до сестра ми какво се прави в такива моменти. Тя е по-веща в занаята, защото има повече деца и повече домашни любимци и нейните мъдри и прецизни съвети бяха следните (цитирам с нейно изрично позволение доказалият се с години ноу-хау):
1. от 2 до 6 месеца споминалият се любимец престоява в моргата (фризера) за изясняване причините за кончината;
2. прави се погребална церемония напр. на Аладжа манастир (или друг парцел)
3. ако след още 6 месеца намериш във фризера пакет с неясно съдържание, значи си пропуснал т. 2.
4. подменяш с нов жив екземпляр по възможност тайно, за заблуда на детето, за да не се налага да влизаш в сериозни разговори за тленността на живота (предполагам с бозайниците е малко по-трудно в сравнение с рибките).
Аз видоизмених малко процедурата, но общо взето спазих поредността на точките.
По т. 1 мога да кажа, че нашата рибка се спомина от прехранване или от недохранване. С една дума от храната.
По т. 2, хм, абе отървахме се от тленните останки.
Т. 3 - във фризера ми все пак има пакети с неясно съдържание, но със сигурност не са домашни любимци.
Т. 4 - изпълнена със знанието и съгласието на детето.
P.S. ако стане въпрос, старата ни рибка е отплувала в морето, да, точно така, и догодина лятото може да я видим там. Което не е съвсем невъзможно, като се има предвид т. 2
септември 24, 2012
С дъх на есен
Разбирам, че лятото си е отишло, когато сутрин през отворения прозорец ме лъхне хлад, който ме кара да искам да се увия по-плътно в завивката и да не ставам от леглото. След това мисълта за уханието на прясно сварено кафе ме побутва да се надигна и да започна новия ден.
Разбирам, че е есен, когато след като стана, се протегна за халата на закачалката. А навън още е сумрачно.
Разбирам, че сезонът се е променил, когато на терасата си намеря първите пожълтели, сухи листа. А прането започне да мирише на студено и съвсем леко на дим.
Разбирам, че зимата наближава, когато ми се допие горещ чай с мед и червено вино. И искам, когато вляза у дома, да ме посрещне мирисът на прясно изпечен сладкиш.
Идва нов сезон.
септември 14, 2012
Да работиш в BG
Да работиш в голяма компания е като да плуваш в море от акули. Трябва или да си една от акулите, или да се преструваш успешно на такава, или ... всички сме гледали „Челюсти“.
Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:
1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:
1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
септември 10, 2012
What if?
Някъде прочетох, че търсенето на отговора на този въпрос движи човечеството напред. Великите открития стават, защото някой някъде се е запитал: Какво ще стане, ако...? Много писатели, водейки се от същия въпрос, отпускат въображението си и създават цели светове около това какво би могло да бъде.
Ами ако има и друг възможен живот? Какво ще е следствието от едно или друго наше решение.
Понякога ми се ще да спра да се питам "какво" и "ако" и просто да се доверя повече на себе си.
В крайна сметка човек винаги взима най-правилното и единствено решение за себе си във всяка ситуация. Така сме устроени. Няма ако. Има само сега.
Ами ако има и друг възможен живот? Какво ще е следствието от едно или друго наше решение.
Понякога ми се ще да спра да се питам "какво" и "ако" и просто да се доверя повече на себе си.
В крайна сметка човек винаги взима най-правилното и единствено решение за себе си във всяка ситуация. Така сме устроени. Няма ако. Има само сега.
август 27, 2012
Вчера
Вчера за мен е безгрижие.
Време, когато съм била малка, неопитна и целият живот е предстоял. Вчера за мен е преди малко повече от 15 години. Но все още мога да си го припомня.
Тогава следобедите бяха безкрайни и можех цял ден да слушам музика и да мечтая. Сега рядко има време за това. Музиката е само съпровод на други занимания, а мечтите са планове и организация.
Сигурно след още 15 години, когато днес стане вчера, ще остави в спомените ми също толкова вълшебен привкус. Но, не, всъщност не вярвам, че може някога да е същото. На човек само веднъж му е дадено да започне живота си, но може да го променя безкрайно. Днес, а не утре.
Време, когато съм била малка, неопитна и целият живот е предстоял. Вчера за мен е преди малко повече от 15 години. Но все още мога да си го припомня.
Тогава следобедите бяха безкрайни и можех цял ден да слушам музика и да мечтая. Сега рядко има време за това. Музиката е само съпровод на други занимания, а мечтите са планове и организация.
Сигурно след още 15 години, когато днес стане вчера, ще остави в спомените ми също толкова вълшебен привкус. Но, не, всъщност не вярвам, че може някога да е същото. На човек само веднъж му е дадено да започне живота си, но може да го променя безкрайно. Днес, а не утре.
август 24, 2012
Летен гардероб
Когато става въпрос за лято, почивка, ефирни роклички и къси панталонки, пред мен винаги е стоял въпросът: Как да инвестирам едновременно в два гардероба. Един делови, класически, по-строг и уместен за работа и друг, пълен с дрехи, които ми прилягат по природа и пасват на всяко настроение.
Въпреки че краят на лятото се усеща вече, а може би именно затова, в последен опит да запазя лятното настроение, споделям моята идея за летен стайлинг - евтин и ефектен. А именно - старите дънки. Тъй като моите не ми омаляват обикновено, когато ми омръзнат, лесно ги превръщам в къси панталонки или бермуди като тези.
В пристъп на вдъхновение веднъж декорирах един чифт по този начин. Мисля си, че и една бродерия би стояла добре, стига, разбира се, да можете да я докарате. Аз не мога.
И една идея за по-сръчните в шиенето, на мен лично ми трябваше помощ за това. Дънките могат да се превърнат и в мини-поличка като тази.
Една изчистена бяла тениска или потник, цветен шал или ярко бижу перфектно допълват визията.
Въпреки че краят на лятото се усеща вече, а може би именно затова, в последен опит да запазя лятното настроение, споделям моята идея за летен стайлинг - евтин и ефектен. А именно - старите дънки. Тъй като моите не ми омаляват обикновено, когато ми омръзнат, лесно ги превръщам в къси панталонки или бермуди като тези.
В пристъп на вдъхновение веднъж декорирах един чифт по този начин. Мисля си, че и една бродерия би стояла добре, стига, разбира се, да можете да я докарате. Аз не мога.
И една идея за по-сръчните в шиенето, на мен лично ми трябваше помощ за това. Дънките могат да се превърнат и в мини-поличка като тази.
Една изчистена бяла тениска или потник, цветен шал или ярко бижу перфектно допълват визията.
август 06, 2012
юни 29, 2012
Около врата
Тази публикация е вдъхновена от alia и нейната колекция от книгоразделители. По нейна идея, къде на шега, къде сериозно, реших да ви покажа сбирката си от шалове.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.
Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:
Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.
Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.
Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.
Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!
За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.
Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.
Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:
Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.
Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.
Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.
Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!
За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.
Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.
юни 26, 2012
Вечният въпрос
Доскоро си мислех, че най-важният от всички въпроси е "защо?". Защо нещо се случва, каква е причината, каква е поуката. Постоянно исках да знам защо, сякаш отговорът на този въпрос щеше да ми донесе някакво съкровено знание и успокоение, че всичко си има причина и нещата не се случват просто така.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.
Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.
Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.
Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.
Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.
май 29, 2012
Време за мечти
Искам да не се страхувам от нищо. Да бъда смела дори пред неизвестното и непознатото. Да не се прекланям. Но и да знам кога не си заслужава и трябва да се откажа.
Искам вътре в мен да няма колебания и съмнения, и недоверие, а само хармония, увереност и спокойствие. Да бъда търпелива и постоянна. Но не на инат.
Искам да мога да спра за миг и да се насладя на настоящето, но и да не изпускам от поглед онова, което е пред мен.
Да съм щастлива тук и сега.
Искам да се смея. Много. С глас. А когато е необходимо, да се надсмивам над себе си.
Искам ... толкова много ли искам? Сигурно.
Искам и знам, че мога.
Искам вътре в мен да няма колебания и съмнения, и недоверие, а само хармония, увереност и спокойствие. Да бъда търпелива и постоянна. Но не на инат.
Искам да мога да спра за миг и да се насладя на настоящето, но и да не изпускам от поглед онова, което е пред мен.
Да съм щастлива тук и сега.
Искам да се смея. Много. С глас. А когато е необходимо, да се надсмивам над себе си.
Искам ... толкова много ли искам? Сигурно.
Искам и знам, че мога.
май 17, 2012
Откровение или дързост?
Какво да бъде?
Това със сигурност е една от любимите ми игри за компания и с удоволствие бих я играла и сега, стига да има с кого. Може да се играе навсякъде, по всяко време и без никаква предварителна подготовка.
Почти съм сигурна, че е станала популярна у нас благодарение на някой американски филм. Сещам се даже за един, където шаферка каза на булката в нощта преди сватбата, че бъдещият й съпруг й е изневерил. Без коментар.
Спомням си как сме играли с часове в гимназията, забавлявайки се не рядко на чуждия гръб на хората, недоумяващи какво правим. В един определен период и особено в късните часове и след няколко питиета играта много често се ориентира към някогашната игра на бутилка и се започва с целуни този или онзи.
Хубавото в цялата работа е, че откровенията дават възможност на приятелите да научават нови неща един за друг и да се опознават повече. Играла съм в продължение на безбройни часове с двама души и така и не ни омръзваше, винаги имаше какво още да си кажем и каква щуротия да свършим. Аз предпочитах да избирам дързостта...
А това, че е игра, кара автоматично хората да свалят напрежението и бариерите и да бъдат себе си, споделяйки повече от обикновеното. Дързостите пък са си чист адреналин и отново на игра си склонен да бъдеш различен и да пробваш нещо ново.
Някои основни правила, ако решите да се пробвате, и за да няма играчка - плачка:
1. Играйте в компанията на хора, които са ви близки и с които ви е приятно да общувате.
2. Умната с откровените въпроси, има лично пространство, което не е добре да бъде прекрачвано.
3. Внимателно и с дързостите. Нищо от това, което се прави, не бива да е унизително, обидно или неприятно.
4. Забавлявайте се - това все пак е идеята!
5. Замислете се...
Е, какво да бъде?
Откровение или дързост?
Това със сигурност е една от любимите ми игри за компания и с удоволствие бих я играла и сега, стига да има с кого. Може да се играе навсякъде, по всяко време и без никаква предварителна подготовка.
Почти съм сигурна, че е станала популярна у нас благодарение на някой американски филм. Сещам се даже за един, където шаферка каза на булката в нощта преди сватбата, че бъдещият й съпруг й е изневерил. Без коментар.
Спомням си как сме играли с часове в гимназията, забавлявайки се не рядко на чуждия гръб на хората, недоумяващи какво правим. В един определен период и особено в късните часове и след няколко питиета играта много често се ориентира към някогашната игра на бутилка и се започва с целуни този или онзи.
Хубавото в цялата работа е, че откровенията дават възможност на приятелите да научават нови неща един за друг и да се опознават повече. Играла съм в продължение на безбройни часове с двама души и така и не ни омръзваше, винаги имаше какво още да си кажем и каква щуротия да свършим. Аз предпочитах да избирам дързостта...
А това, че е игра, кара автоматично хората да свалят напрежението и бариерите и да бъдат себе си, споделяйки повече от обикновеното. Дързостите пък са си чист адреналин и отново на игра си склонен да бъдеш различен и да пробваш нещо ново.
Някои основни правила, ако решите да се пробвате, и за да няма играчка - плачка:
1. Играйте в компанията на хора, които са ви близки и с които ви е приятно да общувате.
2. Умната с откровените въпроси, има лично пространство, което не е добре да бъде прекрачвано.
3. Внимателно и с дързостите. Нищо от това, което се прави, не бива да е унизително, обидно или неприятно.
4. Забавлявайте се - това все пак е идеята!
5. Замислете се...
Е, какво да бъде?
Откровение или дързост?
май 15, 2012
Москва не вярва на сълзи
Беше хубаво след толкова изгледани американски бълвочи да видя един хубав филм. Противно на очакванията ми, сюжетът не е тежък. Напротив много е свеж, почти съвременен, въпреки че действието се развива през шейсетте години на миналия век. Идва ми наум, че напомня Сексът и градът, само дето говорят на руски.
Три приятелки в големия град в търсене на любовта и щастието. И куп неподходящи мъже (естествено!). Класика.
И най-хубавото - щастлив край.
Три приятелки в големия град в търсене на любовта и щастието. И куп неподходящи мъже (естествено!). Класика.
И най-хубавото - щастлив край.
май 09, 2012
Приказка за неволята
Има дни, в които просто не върви, както се пееше в една песен. Когато си лягах вечерта, се опитвах да се убедя, че това е просто един от тези дни. Нищо повече. Просто кофти ден, на който не трябва да се отдава повече от дължимото внимание, не трябва да се търси скрит смисъл или да се правят опити за вадене на поуки.
Всичко си вървеше привидно добре, освен може би мънички колебания в настроението, които са си съвсем в реда на нещата. Нали съм жена все пак.
После всичко се срина. Как стана ли? Ами тъкмо белех краставица, като едновременно придържах мобилния между рамото и ухото си и говорех с приятелка. Посегнах да отворя един шкаф и дръжката остана в ръката ми. Нищо особено естествено, но дразнещо.
Зарязах дръжката, довърших каквото правех и пуснах телевизора. Появи се картина, но не и звук. Опитах с усилване - не стана. Включих и изключих приемника няколко пъти, както би ме посъветвал всеки IT специалист. Пак нищо. Поразбутах кабелите - всичко си изглеждаше на мястото, но кой знае в тази джунгла от букси, изходи и всевъзможни други джаджи.
В следващия момент направих това, което всяка нормална, здравомислеща жена би направила в моята ситуация. Обадих се за мъжка помощ.
Получих следните съвети: включи/изключи, провери кабелите и т.н. Повторих малоумно всичко, което вече бях направила. Нищичко.
Бавно предъвках мисълта, че ще остана без компанията на телевизията за неизвестен период от време и ми се дорева. И тук вече си казах: СТОП! Това няма да е нещото, което ще ме накара да рева като ученичка. Справяла съм се сама с къде по-големи препятствия и неприятности. Аз съм голям човек, силна жена и мога да си завинтя дръжката на шкафа. За телевизията не съм толкова сигурна, но затова има техници, нали така.
Не знам защо подобни дреболии са способни винаги да ме извадят от равновесие. Битовите проблеми са нещо, което не заслужава моето внимание, и според мен следва да ме отминават или да са грижа на някой друг. Има толкова по-важни и интересни неща, с които да се занимавам все пак.
Странното е, че когато такива неща се случват на някой друг, ни изглеждат маловажни и забавни.
А когато ми се случват на мен лично, се чувствам наказана и онеправдана.
Всичко си вървеше привидно добре, освен може би мънички колебания в настроението, които са си съвсем в реда на нещата. Нали съм жена все пак.
После всичко се срина. Как стана ли? Ами тъкмо белех краставица, като едновременно придържах мобилния между рамото и ухото си и говорех с приятелка. Посегнах да отворя един шкаф и дръжката остана в ръката ми. Нищо особено естествено, но дразнещо.
Зарязах дръжката, довърших каквото правех и пуснах телевизора. Появи се картина, но не и звук. Опитах с усилване - не стана. Включих и изключих приемника няколко пъти, както би ме посъветвал всеки IT специалист. Пак нищо. Поразбутах кабелите - всичко си изглеждаше на мястото, но кой знае в тази джунгла от букси, изходи и всевъзможни други джаджи.
В следващия момент направих това, което всяка нормална, здравомислеща жена би направила в моята ситуация. Обадих се за мъжка помощ.
Получих следните съвети: включи/изключи, провери кабелите и т.н. Повторих малоумно всичко, което вече бях направила. Нищичко.
Бавно предъвках мисълта, че ще остана без компанията на телевизията за неизвестен период от време и ми се дорева. И тук вече си казах: СТОП! Това няма да е нещото, което ще ме накара да рева като ученичка. Справяла съм се сама с къде по-големи препятствия и неприятности. Аз съм голям човек, силна жена и мога да си завинтя дръжката на шкафа. За телевизията не съм толкова сигурна, но затова има техници, нали така.
Не знам защо подобни дреболии са способни винаги да ме извадят от равновесие. Битовите проблеми са нещо, което не заслужава моето внимание, и според мен следва да ме отминават или да са грижа на някой друг. Има толкова по-важни и интересни неща, с които да се занимавам все пак.
Странното е, че когато такива неща се случват на някой друг, ни изглеждат маловажни и забавни.
А когато ми се случват на мен лично, се чувствам наказана и онеправдана.
април 24, 2012
Un amore grande
Италия!
Пастата, виното, пицата, любовта! И още: пролетният дъжд, шарените чадъри, Пинокио, кафето, стилът на италианките, сладоледът, ухажването на италианците, църковните камбани, шумът, непрестанното говорене, червените покриви, романтиката, носталгията, кроасаните, ризотото, глъчката ...
И още: само в две думи...
Ех, тези италианци!
Пастата, виното, пицата, любовта! И още: пролетният дъжд, шарените чадъри, Пинокио, кафето, стилът на италианките, сладоледът, ухажването на италианците, църковните камбани, шумът, непрестанното говорене, червените покриви, романтиката, носталгията, кроасаните, ризотото, глъчката ...
И още: само в две думи...
Ех, тези италианци!
април 17, 2012
Преследване на щастието
Преди много години няколко умни мъже са записали в т.нар. Декларация за независимостта, че всички хора имат някои изконни, неотменими права, а именно: живот, свобода и стремеж към щастието. Красиви думи, останали в историята, а до мен лично достигнали чрез филма "Преследване на щастието", който е страхотен, освен това по истински случай, но сега няма да става въпрос за него.
А за Щастието. С главна буква.
Харесва ми превода на "pursuit" като "преследване", по-силно звучи, сякаш става въпрос за нещо неуловимо, трудно постижимо.
Преди много години на кандидатстудентския изпит ми се падна да пиша есе на тема "Щастието". Какво ли не бих дала сега да прочета мислите и разсъжденията си по темата. Явно са били оценени подобаващо, защото ме приеха, но не това е най-важното. Интересно ми е различно ли разсъждавам сега? Променила ли се е представата ми за щастие през годините. Защото щастието не е някакво моментно състояние, не е кратка радост, не е бурна емоция. Щастието е пълнота, завършеност, съвършенство.
През втората или третата година следване, не помня точно, не се сещам и по коя дисциплина точно, но обсъждахме класацията на хора, помолени да градират ценностите си. Ние, млади и самонадеяни, започнахме да изброяваме "пари", "любов" и т.н. Никой не се сети за първото, най-важното, а именно здравето. Веднага след него се нареждаше щастието.
А какво са влагали хората в това понятие - знаят само те. Какво влагам аз или някой друг? И на какво сме способни в името на преследването на собственото щастие.
Според мен на всичко. Всичко, което е оправдано морално, не нарушава закона и не пречи на щастието на другите.
Ето това вече е трудно постижимо. Но си заслужава да се стремиш към него.
А за Щастието. С главна буква.
Харесва ми превода на "pursuit" като "преследване", по-силно звучи, сякаш става въпрос за нещо неуловимо, трудно постижимо.
Преди много години на кандидатстудентския изпит ми се падна да пиша есе на тема "Щастието". Какво ли не бих дала сега да прочета мислите и разсъжденията си по темата. Явно са били оценени подобаващо, защото ме приеха, но не това е най-важното. Интересно ми е различно ли разсъждавам сега? Променила ли се е представата ми за щастие през годините. Защото щастието не е някакво моментно състояние, не е кратка радост, не е бурна емоция. Щастието е пълнота, завършеност, съвършенство.
През втората или третата година следване, не помня точно, не се сещам и по коя дисциплина точно, но обсъждахме класацията на хора, помолени да градират ценностите си. Ние, млади и самонадеяни, започнахме да изброяваме "пари", "любов" и т.н. Никой не се сети за първото, най-важното, а именно здравето. Веднага след него се нареждаше щастието.
А какво са влагали хората в това понятие - знаят само те. Какво влагам аз или някой друг? И на какво сме способни в името на преследването на собственото щастие.
Според мен на всичко. Всичко, което е оправдано морално, не нарушава закона и не пречи на щастието на другите.
Ето това вече е трудно постижимо. Но си заслужава да се стремиш към него.
април 09, 2012
Поредната Кари Брадшоу
Напоследък се чудя такава ли съм и аз - самоанализираща се до припадък, вечно търсеща, незнаеща какво иска, неуверена и лутаща се в крайности? А да не забравя и маниачка на тема обувки. Точно от това има нужда светът - поредната Кари Брадшоу.
За пореден път по някоя от телевизиите върви сериалът "Сексът и градът" и тези жени продължават да говорят за същите неща, да обсъждат мъжете на безкрайни закуски и обеди, да пият "Космополитън", докато животът минава покрай тях. И той винаги се върти около някой мъж, поредният мъж.
Била съм на около двайсет, когато за пръв път започнах да гледам сериите, и тогава голяма част от нещата, случващи се там, ми бяха непознати и някак забавни. След толкова години вече няма нищо изненадващо или шокиращо. Но за съжаление и не съм и поумняла кой знае колко. Явно щом се отнася до любовта, си оставаме същите невръстни и неопитни създания, като в десети клас.
Само накрая да не ни останат единствено обувките...
За пореден път по някоя от телевизиите върви сериалът "Сексът и градът" и тези жени продължават да говорят за същите неща, да обсъждат мъжете на безкрайни закуски и обеди, да пият "Космополитън", докато животът минава покрай тях. И той винаги се върти около някой мъж, поредният мъж.
Била съм на около двайсет, когато за пръв път започнах да гледам сериите, и тогава голяма част от нещата, случващи се там, ми бяха непознати и някак забавни. След толкова години вече няма нищо изненадващо или шокиращо. Но за съжаление и не съм и поумняла кой знае колко. Явно щом се отнася до любовта, си оставаме същите невръстни и неопитни създания, като в десети клас.
Само накрая да не ни останат единствено обувките...
април 06, 2012
TGIF
Ето една полезна вещ за всеки дом и офис.
P.S. съкращението в заглавието научих от един бивш шеф американец - Thank God It's Friday!
Интервю за работа с детектор на лъжата
P.S. съкращението в заглавието научих от един бивш шеф американец - Thank God It's Friday!
Интервю за работа с детектор на лъжата
април 04, 2012
Първата година
Една година на настоящата ми работа. Навършва се точно днес. Една година си е много време на фона на човешкия живот откъдето и да го погледнеш. Средно за около година децата обикновено прохождат. За изминалата година аз пък определено се научих "да ходя" на новата си (вече не) работа, без "да настъпвам" някого. Случайно или нарочно.
Не знам защо за хората е толкова важно нещата да са измерими. Мерим времето в години, месеци и дни. В празници, годишнини и всевъзможни бройки. Регистрираме и отчитаме живота си от рожден ден до рожден ден или от Нова година до следващата. И правим равносметки, за което вече съм писала някога. Но сега не съм им много голям фен.
За себе си съм приела, не помня кога точно, че около година е периода, в който опознаваш един човек напълно. Годината е моят ориентир. Няколко месеца са малко. Повече от година е вече много.
След една година на нова работа вече не си новобранец, вече си част от екипа.
Сещам се и за други важни ориентири като например "първите седем години" от живота на всеки човек, за които се смята, че са определящи за това какъв възрастен ще стане.
Първата годишнина от семейния живот се отбелязва като "Памучна сватба" и хората казват, че оттам насетне празникът преминава в делник и започва семейното ежедневие.
Фредерик Бегбеде пък има цяла книга, озаглавена "Любовта трае три години", с която изначално не бях съгласна като концепция, но вече съм забравила сюжета. Мисля, че имаше happy end, както най-харесвам.
И така... една година, а колко напред, ще видим ...
Не знам защо за хората е толкова важно нещата да са измерими. Мерим времето в години, месеци и дни. В празници, годишнини и всевъзможни бройки. Регистрираме и отчитаме живота си от рожден ден до рожден ден или от Нова година до следващата. И правим равносметки, за което вече съм писала някога. Но сега не съм им много голям фен.
За себе си съм приела, не помня кога точно, че около година е периода, в който опознаваш един човек напълно. Годината е моят ориентир. Няколко месеца са малко. Повече от година е вече много.
След една година на нова работа вече не си новобранец, вече си част от екипа.
Сещам се и за други важни ориентири като например "първите седем години" от живота на всеки човек, за които се смята, че са определящи за това какъв възрастен ще стане.
Първата годишнина от семейния живот се отбелязва като "Памучна сватба" и хората казват, че оттам насетне празникът преминава в делник и започва семейното ежедневие.
Фредерик Бегбеде пък има цяла книга, озаглавена "Любовта трае три години", с която изначално не бях съгласна като концепция, но вече съм забравила сюжета. Мисля, че имаше happy end, както най-харесвам.
И така... една година, а колко напред, ще видим ...
април 02, 2012
Първият път
Днес чух една мисъл, която ме провокира да се замисля. Малко тавтология се получи в първото изречение, но нищо. Замислих се за първия път, за първите пъти и нещата, които правим за първи път в живота си. Винаги има първи път на нещо и той обикновено не се забравя.
Кога беше последния път, когато направи нещо за първи път?
Лесно е да се сетим за големите събития: първата целувка, първия ден на нова работа, първото дете... но с това ли се изчерпва всичко ново, различно и интересно. Едва ли.
Случвало ми се е да вървя по една от улиците на града, в който съм прекарала целия си живот, и изведнъж да вдигна поглед и да установя, че за ПЪРВИ ПЪТ виждам точно тази гледка от тази страна. Понякога може би е въпрос само на промяна на перспективата и на гледната точка.
За първи и последен път, например, днес съм се събудила на 2 април 2012 година. Този миг никога повече няма да се повтори. Това може да направи изключителните моменти в живота безкрайно много. Защото всеки един е единствен и неповторим. Първи път.
Сещам се, когато например съм прочела много хубава книга. Мога да я препрочитам, колкото пъти искам след това, но впечатлението, оставено от първия път, ще е уникално и неповторимо. Добре, че има толкова много книги за четене!
Миналата седмица се изкачих за пръв път на билото над Мадарския конник.
Преди броени дни за пръв път гледах първия пролетен концерт на детето си, което пя песен и рецитира стихотворение. Дали ще го забравя някога? Никакъв шанс!
Запознанството с нови хора е винаги един пръв път, който може да ни отведе на много различни места. Защото има хора, които променят живота ни завинаги. И за пръв път.
Понякога първите пъти са извор на страх и неувереност. От непознатото, неизвестното, чуждото. Но според мен по-плашещи от това са рутината и навиците, които ни пречат да се изумяваме от света и да оценяваме миговете на щастие.
В това отношение децата са невероятни. Как подхождат с въодушевление към най-простите ежедневни неща. Не знам кога точно децата престават да бъдат деца, стават сериозни и спират да се наслаждават на дребните радости. Затова може би е толкова хубаво да бъдеш родител, защото заедно с децата си и през техните очи имаш шанса да правиш и преживяваш за първи път всички онези неща.
За първи път, разбира се, ни се случват и лоши неща. И както се оказва обикновено за тях сме също толкова неподготвени, колкото и за хубавите. Няма как. Без едните едва ли бихме оценили по достойнство другите. И обратното - взели поука от предизвикателствата.
А ти? Кога за последно направи нещо за първи път?
Кога беше последния път, когато направи нещо за първи път?
Лесно е да се сетим за големите събития: първата целувка, първия ден на нова работа, първото дете... но с това ли се изчерпва всичко ново, различно и интересно. Едва ли.
Случвало ми се е да вървя по една от улиците на града, в който съм прекарала целия си живот, и изведнъж да вдигна поглед и да установя, че за ПЪРВИ ПЪТ виждам точно тази гледка от тази страна. Понякога може би е въпрос само на промяна на перспективата и на гледната точка.
За първи и последен път, например, днес съм се събудила на 2 април 2012 година. Този миг никога повече няма да се повтори. Това може да направи изключителните моменти в живота безкрайно много. Защото всеки един е единствен и неповторим. Първи път.
Сещам се, когато например съм прочела много хубава книга. Мога да я препрочитам, колкото пъти искам след това, но впечатлението, оставено от първия път, ще е уникално и неповторимо. Добре, че има толкова много книги за четене!
Миналата седмица се изкачих за пръв път на билото над Мадарския конник.
Преди броени дни за пръв път гледах първия пролетен концерт на детето си, което пя песен и рецитира стихотворение. Дали ще го забравя някога? Никакъв шанс!
Запознанството с нови хора е винаги един пръв път, който може да ни отведе на много различни места. Защото има хора, които променят живота ни завинаги. И за пръв път.
Понякога първите пъти са извор на страх и неувереност. От непознатото, неизвестното, чуждото. Но според мен по-плашещи от това са рутината и навиците, които ни пречат да се изумяваме от света и да оценяваме миговете на щастие.
В това отношение децата са невероятни. Как подхождат с въодушевление към най-простите ежедневни неща. Не знам кога точно децата престават да бъдат деца, стават сериозни и спират да се наслаждават на дребните радости. Затова може би е толкова хубаво да бъдеш родител, защото заедно с децата си и през техните очи имаш шанса да правиш и преживяваш за първи път всички онези неща.
За първи път, разбира се, ни се случват и лоши неща. И както се оказва обикновено за тях сме също толкова неподготвени, колкото и за хубавите. Няма как. Без едните едва ли бихме оценили по достойнство другите. И обратното - взели поука от предизвикателствата.
А ти? Кога за последно направи нещо за първи път?
март 26, 2012
Какво (все пак) искат жените (от мъжете)
За всеки, който е гледал почти едноименния филм, е ясно, че отговор на този въпрос няма. И ако сте мъж, който очаква да намери решение в тази публикация, можете да се откажете да четете още сега. Ако пък сте жена, едва ли ще научите нещо повече, така че ...
И все пак, наистина се опитвам да разбера себе си, а и другите, приятелките ми и т.н. Какво искаме в крайна сметка от мъжете до нас и защо на тях, по дяволите, им е толкова трудно да го проумеят?! Не че сме готови да им го кажем в прав текст. Пази боже! Женското поведение е по принцип завоалирано, но нали затова го има езикът на тялото и всички онези дребни подсказки и намеци, по които да се ориентират. Не може да е толкова сложно. Ако пък е, има хиляди издадени книги по въпроса. Да четат в крайна сметка.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
март 15, 2012
Всеки, някой, който и да е, никой
Това е историята на четирима герои: Всеки, Някой, Който и да е и Никой.
Имало да се свърши важна работа и Всеки бил помолен да я свърши.
Всеки бил сигурен, че Някой ще я свърши.
Който и да е би могъл да я свърши, но Никой не я свършил.
Някой се ядосал, защото това било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Който и да е би могъл да я свърши, но Никой разбрал, че Всеки няма да я свърши.
Накрая Всеки обвинявал Някой, че Никой не свършил онова, което Който и да е би могъл.
Истинска работна история, просто игра на думи или нещо друго - вие преценете.
Имало да се свърши важна работа и Всеки бил помолен да я свърши.
Всеки бил сигурен, че Някой ще я свърши.
Който и да е би могъл да я свърши, но Никой не я свършил.
Някой се ядосал, защото това било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Който и да е би могъл да я свърши, но Никой разбрал, че Всеки няма да я свърши.
Накрая Всеки обвинявал Някой, че Никой не свършил онова, което Който и да е би могъл.
Истинска работна история, просто игра на думи или нещо друго - вие преценете.
февруари 27, 2012
Лице и маска
Наскоро една позната, с която имаме служебни контакти и ме познава най-вече в професионалното ми поприще, реагира много интересно, когато ме видя в по-неформална среда. Нещо като: "Я, аз не съм те познавала. Ти все едно си друг човек извън работа". Ами не, всъщност това съм си аз.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:
1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.
Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:
1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.
Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.
февруари 24, 2012
Още бисери от CV - та
Обичам работата си. Наистина. Особено дребните радости в нея. Като например да прочета 100 автобиографии и да попадна на неподправено свежи, остроумни, неволни и понякога напълно неуместни неща в тях. Има разбира се и цели произведения на изкуството и майстори на краткия разказ, но съм почти сигурна, че попадат под защитата на закона за авторските права. Затова ето само някои от любимите ми извадки. Приемете ги добронамерено и с необходимата доза чувство за хумор.
“Умения: много са (Средно напреднал)” - ама във всички по равно ли?!
"Предпочитана длъжност / Сфера на работа: Никога не съм бягал от работа,така че......." - така че какво точно имате предвид?
"Производство на пилета - бройлери." - аз ли съм в грешка или пилетата се отглеждат?
"Marital status: never married" - ето на това се вика твърда позиция :)
"Checking the guests in; Checingk the guests out;" - и така до безкрай! Няма ли да свърши вече този сезон.
"Допълнителна информация: на 26г.,178см, 90кг" - ами приятно ми е да се запознаем. Цвят на очите удобно ли е да уточните? Ох, пардон, това не е сайт за запознанства.
"Длъжност: Ухранител" - Ухаааааа!
"Длъжност: сервитьор Фирма/Организация: нямам" - е, ако имаше, щеше да си най-малкото Управител, а не сервитьор.
"Допълнителни придобивки: може" - е може, то остана да ги откажете.
И за финал, как се произнася CV: [ци ви].
“Умения: много са (Средно напреднал)” - ама във всички по равно ли?!
"Предпочитана длъжност / Сфера на работа: Никога не съм бягал от работа,така че......." - така че какво точно имате предвид?
"Производство на пилета - бройлери." - аз ли съм в грешка или пилетата се отглеждат?
"Marital status: never married" - ето на това се вика твърда позиция :)
"Checking the guests in; Checingk the guests out;" - и така до безкрай! Няма ли да свърши вече този сезон.
"Допълнителна информация: на 26г.,178см, 90кг" - ами приятно ми е да се запознаем. Цвят на очите удобно ли е да уточните? Ох, пардон, това не е сайт за запознанства.
"Длъжност: Ухранител" - Ухаааааа!
"Длъжност: сервитьор Фирма/Организация: нямам" - е, ако имаше, щеше да си най-малкото Управител, а не сервитьор.
"Допълнителни придобивки: може" - е може, то остана да ги откажете.
И за финал, как се произнася CV: [ци ви].
февруари 20, 2012
Infinity
Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.
Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!
Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.
Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.
Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.
В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.
февруари 02, 2012
50 книги, които да прочетете преди да умрете - 2 част
Обещаната от предишната година втора част на списъка. Аз междувременно отметнах две заглавия - "Да убиеш присмехулник", която е страхотна, свежа и съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и "Дневникът на Ане Франк", която е увлекателна, необичайна, истинска история и много далече от първоначалните ми очаквания. И така продължаваме:
26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.
С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.
С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
януари 25, 2012
Бебешки дневник
Шести месец
Най-хубавото тепърва предстои
На днешния ден, преди 4 години, в 10:40 станах мама. Затова и ми се струва подходящ ден за разказване на поредната бебешка история от нашия дневник. И освен това шестият месец е сигурно от най-любимите ми периоди от порастването на детето. Ех, спомени! Беше вълшебно време - лято, без колики, без зъби, нощен сън в изобилие. Отбелязала съм датите на първото обръщане от корем по гръб и обратно, но дори това не сложи край на спокойните дни (до първото падане от леглото имаше още време).
С какво основно се характеризира периода: бурна радост и силни викове, вирене на крачета високо във въздуха, въртене в леглото като часовникова стрелка, размятване на играчки. И лиги, много лиги. Омръзнало ми беше да повтарям, - "не, не вадим зъби, просто се лигави, нормално е за възрастта му".
Бяхме установили някакъв перфектен синхрон в режима на спане и хранене и да бъда майка ми се струваше повече от лесно и приятно занимание. Това е сигурно едно от най-безгрижните лета в живота ми с много разходки, с почивка и ходене по заведения, докато бебето спи в количката.
Ех, носталгия...
Най-хубавото тепърва предстои
На днешния ден, преди 4 години, в 10:40 станах мама. Затова и ми се струва подходящ ден за разказване на поредната бебешка история от нашия дневник. И освен това шестият месец е сигурно от най-любимите ми периоди от порастването на детето. Ех, спомени! Беше вълшебно време - лято, без колики, без зъби, нощен сън в изобилие. Отбелязала съм датите на първото обръщане от корем по гръб и обратно, но дори това не сложи край на спокойните дни (до първото падане от леглото имаше още време).
С какво основно се характеризира периода: бурна радост и силни викове, вирене на крачета високо във въздуха, въртене в леглото като часовникова стрелка, размятване на играчки. И лиги, много лиги. Омръзнало ми беше да повтарям, - "не, не вадим зъби, просто се лигави, нормално е за възрастта му".
Бяхме установили някакъв перфектен синхрон в режима на спане и хранене и да бъда майка ми се струваше повече от лесно и приятно занимание. Това е сигурно едно от най-безгрижните лета в живота ми с много разходки, с почивка и ходене по заведения, докато бебето спи в количката.
Ех, носталгия...
януари 21, 2012
Битовизми
Да, нещо такова ще се получи и у нас, предвид единствения почивен ден тази седмица. А тази табела заснех на гости на моя приятелка, наистина!
януари 18, 2012
25 начина за носене на шал
Шалът - един от любимите ми аксесоари за делник и празник, за топло и студено. Затова настоящото видео ме зарадва толкова. Но си иска и сръчни ръце. Някои от начините не ми се получават така елегантно, въпреки неколкократно изгледаната демонстрация. То зависи и от самия шал предполагам, но току се оказвам с примка на шията, готова за самообесване, а не с ефирна джуфка, например.
Как да носим шал по 25 различни начина
Как да носим шал по 25 различни начина
януари 11, 2012
Работа - мечта
Мемо до всички служители:
Дрескод
1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
Болнични
Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.
Отпуск за починал роднина
Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.
Използване на тоалетната
1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.
Обедна почивка
1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.
Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.
От Ръководството
Източник на английски
Дрескод
1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
Болнични
Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.
Отпуск за починал роднина
Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.
Използване на тоалетната
1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.
Обедна почивка
1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.
Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.
От Ръководството
Източник на английски
януари 03, 2012
Нещо като поука
В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
Абонамент за:
Публикации (Atom)