Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
