Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

януари 22, 2013

Повече

Чета последната излязла книга на Джоан Харис "Праскови за кюрето" - продължение на "Бонбонени обувки" и "Шоколад". Вече имам чувството, че познавам Виан и нейния свят на ветрове, аромати и другост. Самата история не е толкова важна, важното е как е разказана. А Джоан разказва ярко, в цветове и усещания.

Един цитат от началните страници:"... но все пак понякога, в ден като този, искам нещо повече. Повече. Ех, тази дума! Тази измамна дума, която изяжда живота, тази недоволница. Капката, от която прелива чашата. Изисква... какво точно?"

Защо винаги трябва да има повече? Още несбъднати желания и други места, на които желаем да сме? Защо няма мира. Това е проблемът с желанията, когато се сбъднат, преставаме да ги искаме. А продължаваме да искаме повече. Постижения, утрешни дни, успехи. Суета и измамност. И все пак това повече ни дърпа напред, кара ни да ставаме сутрин и да продължаваме. Да мечтаем. За нещо друго - различно от тук и сега.