Светът според Вава

Бебешки дневник

2012-01-25T02:00:00.000-08:00

Шести месец
Най-хубавото тепърва предстои

На днешния ден, преди 4 години, в 10:40 станах мама. Затова и ми се струва подходящ ден за разказване на поредната бебешка история от нашия дневник. И освен това шестият месец е сигурно от най-любимите ми периоди от порастването на детето. Ех, спомени! Беше вълшебно време - лято, без колики, без зъби, нощен сън в изобилие. Отбелязала съм датите на първото обръщане от корем по гръб и обратно, но дори това не сложи край на спокойните дни (до първото падане от леглото имаше още време).
С какво основно се характеризира периода: бурна радост и силни викове, вирене на крачета високо във въздуха, въртене в леглото като часовникова стрелка, размятване на играчки. И лиги, много лиги. Омръзнало ми беше да повтарям, - "не, не вадим зъби, просто се лигави, нормално е за възрастта му".
Бяхме установили някакъв перфектен синхрон в режима на спане и хранене и да бъда майка ми се струваше повече от лесно и приятно занимание. Това е сигурно едно от най-безгрижните лета в живота ми с много разходки, с почивка и ходене по заведения, докато бебето спи в количката.
Ех, носталгия...

Битовизми

2012-01-21T01:19:00.000-08:00

Да, нещо такова ще се получи и у нас, предвид единствения почивен ден тази седмица. А тази табела заснех на гости на моя приятелка, наистина!

25 начина за носене на шал

2012-01-18T02:38:00.000-08:00

Шалът - един от любимите ми аксесоари за делник и празник, за топло и студено. Затова настоящото видео ме зарадва толкова. Но си иска и сръчни ръце. Някои от начините не ми се получават така елегантно, въпреки неколкократно изгледаната демонстрация. То зависи и от самия шал предполагам, но току се оказвам с примка на шията, готова за самообесване, а не с ефирна джуфка, например.

Как да носим шал по 25 различни начина

Работа - мечта

2012-01-11T23:46:00.000-08:00

Мемо до всички служители:

Дрескод

1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.

Болнични

Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.

Почивни дни

Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.

Отпуск за починал роднина

Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.

Използване на тоалетната

1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.

Обедна почивка

1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.

Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.

От Ръководството

Източник на английски

Нещо като поука

2012-01-03T06:24:00.000-08:00

В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

Новогодишни обещания

2011-12-27T01:48:00.000-08:00

Ако има нещо, което ме депресира по празниците, това е тежестта, надвиснала над всички нас покрай Нова година, изразяваща се в неизменния списък с новогодишни обещания. Обещания, ангажименти, заръки, наречете ги какво искате. За мен са почти толкова ужасяващи, колкото мисълта, че през 2012 все пак може и да настъпи краят на света. Винаги категорични и леки за изпълнение на пръв поглед, и както се оказва в повечето случаи, напълно неприложими. Е, винаги има следваща Нова година, когато пожеланията могат да се превърнат в обещания (освен ако това с 2012 не се окаже истина де).
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.

Елементът

2011-11-25T01:09:00.000-08:00

Или как всичко се променя, когато откриете страстта си.
Един въпрос не ми излизаше от главата докато четях „Елементът“ на Кен Робинсън /с Лу Ароника/ - ако не ми се налагаше да работя за пари, това ли би било нещото, с което искам да се занимавам до края на живота си? Сега знам отговора.
Първите страници не успяха да ме грабнат, просто нещата ми звучаха прекалено тривиални и познати. Това ли беше голямата тайна, обещана на корицата на книгата. После реших да се отърся от големите си очаквания и да прочета книгата така или иначе – непредубедено. В крайна сметка аз не очаквах от нея да разбера каква е страстта ми, аз знам каква е тя. Затова просто продължих до края.
И все пак какво е елементът. Цялата книга дава отговор на това, определението не е еднозначно. Може би „точката, в която се срещат природните способности и личните страсти“. Аз бих го определила с думата „призвание“ – да си добър в нещо и едновременно с това да обичаш да го правиш.
Книгата наистина дава много храна за размисъл, като например доколко образователната ни система е адекватна за сегашното технологично и бързо променящо се време. Как да открием Елемента си и как да помогнем на децата си да го открият. Какво представлява интелигентността и още много други. В този смисъл ми дойде малко в повече, сякаш авторът се опитваше в една книга да сподели всичко, което знае и цялата философия и житейска мъдрост, която е натрупал през живота си.
Но има и много вдъхновяващи истории.
Допаднаха ми множеството примери и позовавания на изследвания, опити, както и личните истории. Повечето са на хора, намерили реализацията си в някакво творческо поприще. Може би защото там най-ясно може да се усети пълното завладяване и отдаване на Елемента. Не знам. Може би има хора, чиято страст е да бъдат финансови анализатори, банкови чиновници, търговски представители и т.н., но техните истории не са в тази книга.
В крайна сметка, всичко е въпрос на нагласа. И когато талантът, подготовката и така нататък срещнат възможността ... всичко е възможно.

Сбогом лято

2011-10-03T01:24:00.000-07:00

Или довиждане и до следващия път. Астрономическото лято отдавна си отиде, но тази година топлите дни продължиха повече от обичайното. Толкова повече, че накрая ми се прииска наистина да свършат. Ритуално прочетох "Сбогом лято" на Рей Бредбъри и някъде по средата на книгата придърпах одеяло, за да покрия все още босите си крака. Не разбрах кога есента е дошла неусетно, разпиляла е навсякъде пожълтели листа и е скъсила деня. Дойде времето на дългите неделни следобеди в компанията на хубави филми и чаша топла напитка в ръка.
Домашните сладка и лютеници са приготвени и наредени по рафтовете в очакване на всички семейни закуски, които им предстоят, когато топлото време няма да ни пришпорва да бързаме да сме навън.
И аз си мисля с носталгия и в розовите краски на залеза в Лозенец "Сбогом, лято!".

50 книги, които да прочетете преди да умрете

2011-09-30T07:45:00.000-07:00

Аз самата никога не бих се нагърбила с подобна класация. Първо, защото мисля, че човек трябва да прочете много повече книги преди да утре, второ, защото всякакъв вид "задължително" четиво ме връша към летните списъци от училище едно време и предизвиква съпротивата ми.
Следващият списък е гравиран на един много красив метален разделител за книги, който получих като подарък. Първата ми мисъл беше: ами то аз всичките тези книги вече съм ги чела, сега какво следва? При по внимателен прочит се оказа,че греша.
Ето го и него:

1. Властелинът на пръстените, Толкин - Ужас! Още с първата книга - провал. Защото това сигурно е една от книгите, които никога няма да прочета. Предубедена съм явно. Мисля си, че след определена възраст, ако не си прочел Властелинът и съответно не си станал доживотен фен, едва ли ще посегнеш към нея. Добре, продължавам нататък.
2. 1984, Джордж Оруел - прочетена и харесана. Малко се поуспокоявам.
3. Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин - прочетох я малко по задължение, нали е класика. Не е моят тип литература. Има интересни идеи, но стилът не ми допада.
4. Гроздовете на гнева, Джон Стайнбек - любима, както и всичко друго на автора. Бих се поколебала с коя точно книга да го включа, ако класацията беше моя. Сещам се за една инициатива преди време "Голямото четене" май се казваше. До последно се колебах между "На изток от рая" и "Пътеводител на галактическия стопаджия". В крайна сметка гласувах за Стайнбек.
5. Да убиеш присмехулник, Харпър Лий - не съм я чела, но ще я сложа в to read листа си.
6. Джейн Еър, Шарлот Бронте - гледала съм филм, за книгата не съм сигурна. Имам я, така че трябва да прелистя, за да видя дали си спомням нещо.
7. Брулени хълмове, Емили Бронте - прочетох преди около две години. Потискаща и мрачна книга.
8. На гости в Индия, Форстър - тази се наложи да я потърся в интернет, нищо не ми говореше заглавието.
9. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг - в гимназията бях силно впечатлена от нея.
10. Хамлет, Шекспир - когато я четях, не мисля че бях дорасла да я оценя подобаващо, но сега пък не съм настроена за подобен тип литература.
11. A bend in the river, V.S. Naipaul - след няколко не особено настоятелни опита да открия книгата в интернет, се отказвам. Ако някой я е чел, може да сподели впечатления.
12. Великият Гетсби, Фицджералд - книга, от която другите се учат как да пишат. Чела съм я няколко пъти, самата история, драмата всеки път ми убягва, но помня моменти, настроения, описания.
13. Спасителят в ръжта, Селинджър - има гениални автори, този за мен е един от тях. Повече ми допадат разказите му.
14. The bell jar, Силвия Плат - не знам дали има превод на български. Току що разбрах, че е единственият роман на авторката. На пръв поглед си заслужава да се прочете.
15. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли - любима книга, а имам удоволствието да познавам и преводачката, която ме запозна с чудния свят на фантастиката.
16. Дневникът на Ане Франк, Ане Франк - не ми звучи интригуващо, не знам защо имам чувството, че ще става въпрос за войни и други такива.
17. Дон Кихот, Сервантес - отново от задължителната училищна литература, но от еднотипните и скучни анализи, хуморът в цялата история ми убягна.
18. БИБЛИЯТА - чела съм части от Новия завет, водена от чисто философски интереси. Очевидно класацията е правена от християнин, това мога да заключа.
19. Кентърберийски разкази, Чосър - да, знам, сигурно е велика книга, но тогава (визирам отново училище) нищо не можеше да ме накара да я прочета, както и сега.
20. Одисей, Джеймс Джойс - ужас, списъкът с класици, които не съм прочела расте!
21. Тихият американец, Греъм Грийн - пак пропуск.
22. Birdsong, Себастиан Фолкс - гледам, че има други негови книги на български, нищо не ми говори името.
23. Пари, Мартин Еймис - аз съм един безнадежден случай на неграмотност!
24. Хари Потър, Джоан Роулинг - да ме извинят почитателите, но това класация за деца ли е? Сигурно си заслужава да се прочете историята на младежа със совата, направила авторката си една от най-продаваните всички времена. Но не благодаря.
25. Моби Дик, Хърман Мелвил - амиии... не си спомням. Ако съм я чела, е било по времето преди гимназията.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

На верандата

2011-09-19T06:11:00.000-07:00

Лятото почти си отиде, а аз още не съм сервирала нито една вечеря на терасата. Какъв пропуск. А и тази година не се наканих да си насадя сандъчетата с пищни цъфтящи и разноцветни петунии. Може би заради спомена от една предишна година, когато горките растения се мъчеха обезводнени и забравени с дни под жаркото слънце. Жалко. И пръст имах, и сандъчета, и добри намерения, а и време все щеше да се намери.
Е, нищо. Щом още е достатъчно топло за плаж, значи не е късно и за тази импровизирана декорация на терасата. Гарнирана с един освежаващ коктейл с мента ще ме вдъхновява за следващото лято, когато задължително на мястото на рапаните ще стоят няколко от онези прекрасни растения.

HR език за търсещите работа

2011-08-29T01:01:00.000-07:00

Или какви са значенията скрити зад думите в обявите за работа

„Конкурентна заплата” – оставаме конкурентно способни като плащаме по-малко от конкуренцията.
„Присъединете се към нашата бързо развиваща се компания” – нямаме никакво време да ви обучаваме.
„Няма официален дрескод” – не плащаме достатъчно, за да очакваме да се издокарвате.
„Стриктно спазване на крайните срокове” - ще бъдете 6 месеца назад по план още от първия си работен ден.
„Гъвкаво работно време” - ще работите овъртайм всяка вечер и отвреме навреме през уикенда.
„Разнообразни задължения” - всеки в офиса може да ти се прави на шеф.
„С внимание към детайлите” – нямаме контрол на качеството.
„Ориентираност към кариерата” – кандидатите от женски пол да нямат деца (включително и занапред).
„Кандидатури се приемат на място” – ако сте стар, дебел или грозен, ще ви отговорят, че мястото е вече заето.
„Не се предоставя допълнителна информация по телефона” – вече сме избрали човек, обявата е просто юридическа формалност.
„Търсим хора с разностранен опит” – ще трябва да вършите работата на тримата, които скоро напуснаха.
„Умения за решаване на проблеми” – влизате в компания, в която цари хаос.
„Качества на лидер” – ще имате задълженията на мениджър, но без заплатата и уважението.
„Добри комуникативни умения” – ръководството казва, ти слушаш, опитваш се да разбереш какво в действителност искат и действаш.

Оригинален източник

Безкрайните светове на детето

2011-08-24T06:28:00.000-07:00

Кен Робинсън започва книгата си "Елементът" със следното изречение: "Казват, че за да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село". Няма да разсъждавам върху темата в града, с работата, воденете на детска градина, вземането от там и т.н. За мен е важно с пълна сила. И за "Елементът" ще пиша друг път, сега само малка извадка от книгата. Автор на тези стихове е Лорис Малагуци, основател на училищата, използващи метода "Реджо", където се отделя сериозно внимание и време на изкуствата.

Детето
е една стотица.
Детето има
сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто - винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на обичане.
Сто радости
за възпяване и разбиране.
Сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които да мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училището и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казват на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те открадват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята,
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.

И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.

Работни неволи

2011-08-21T23:26:00.000-07:00

За усмихнато начало на седмицата и за всички, които си мислят, че имат проблеми в работата. Помислете си отново...

ВИЦ

Лети самолет. Ненадейно, от кабината излиза командирът на полета, с парашут на гърба и с тъжен вид тръгва по пътеката между седалките. Пътниците питат разтревожено:

- Какво става, случило ли се е нещо?

А командирът само въздиша тежко в отговор. Стига до опашката на самолета и отваря люка. Пътниците крещят ужасени:

- Човече, за Бога, кажете, какво става?!

Командирът мрачно отронва

- Имам си проблеми в работата...

Бебешки дневник

2011-08-19T02:03:00.000-07:00

Пети месец
Как лети времето...

Някъде по това време съм започнала да водя график на храненията – колко пъти и по колко. Някъде тук се появиха и първите ми сблъсъци с ужасът на всяка майка, кошмарът наречен ЗАХРАНВАНЕ. Но за това по-нататък.
В началото на петия месец живеех все още в блажено неведение какво ще ме сполети, какъв необхватен обем от информация, въпроси, дискусии и спорове може да причини нещо на пръв поглед толкова елементарно като захранването на детето.
По това време бебето е вече безкрайно любопитно, гледа, разглежда и не може да се насити. На разходките не само спи, а иска и да си играе и да го поносваме на ръце. Много ме радва, че винаги се буди с усмивка. Сутрин явно се буди преди мен, защото когато отворя очи го чувам от другата стая как си бърбори нещо. Обикновено го намирам с вирнати крака и с двете ръце в устата. Щом ме види, грейва целият и започва да „пърха“. Ще ми се да мисля, че е от радост да ме види, но подозирам, че повече се вълнува, че ще яде. Лигави се като едно от онези малки, не особено симпатични породи кученца. Има цели два нови номера:
- Когато е доволен, си плези езичето, пуска балончета и вика „Бу-у“.
- Когато се сърди, стиска очите, издува устнички и отново вика „Бу-у“, но явно влага друг смисъл.
Трудно е да се опише и е безумно смешно. Всеки ден се радваме на смеха на нашето дете, вече с глас. А да, има гъдел на крачетата и по телцето, от което се възползваме, за да го караме още да се смее.

Часът на Сръдльото – така наричаме времето от 19:30 нататък. Явно вече преуморен, започва да хленчи и да не иска нищо. И така всеки ден.
Приспивната песничка – сам си я пее, звучи като тихичко скимтене, мъркане, когато му се доспи много.
Жабчо – викаме му така, когато издава силни крякащи звуци. Това е, когато е доволен или заинтригуван от нещо.
Лукчо – ами просро по прическата много прилича на него.

А сега както обещах ще се върна на захранването. Толкова се страхувах от него, че се чудех докога мога да го отложа и дали е възможно да го пропусна изобщо. За щастие притесненията ми се оказаха неоснователни, защото имах късмета да храня непретенциозно и ящно дете. Но докато още не знаех, въпросът „Зеленчуково пюре или оризова каша“ добиваше за мен Хамлетовско значение и тегнеше в ума ми денонощно. Едновременно се наслушах на майки, баби, сестри, педиатри и се начетох на сайтове, блогове и статии по въпроса. Търсех един правилен отговор, а него го нямаше. И сега осъзнавам, че няма как да го има, защото няма две еднакви деца. Има някои основни принципи, които бих спазвала. Постепенно мнението ми по въпроса се оформи и дойде Големият ден, в който с внимателно подбрана и стерилизирана лъжичка, с доволно скъпо миниатюрно бурканче пюре от моркови и въоръжена с огромен лигав, аз дадох първата хапка на моето дете.

Ретро усещане

2011-08-15T00:28:00.000-07:00

Прекарах един уикенд, изпълнен с както по-късно ги определих, ретро усещания. Ретро не в смисъла на старомодно и скучно, а приятно, носталгично и детско. Ретро като звученето на песен на Крийдънс...
Започвам директно с първия ретро избор, а именно избора да прекарам уикенда на село, в семейната къща, вместо на брега на морето, съгласно изискванията на сезона. На село, където децата прекарват ваканцията при баба и дядо. Но този уикенд и аз бях в ролята на детето. Заедно с моето собствено дете. И въпреки множеството промени, това е същата къща, в която преди повече от 20 години съм правила прически на куклата си Барби. Сега нямам кукли, но все още имам фантазии и големи планове за бъдещето, както тогава.
И закуската беше ретро, любимата ми откакто се помня, пържени филийки и питки. Нищо, че в ежедневието хапвам полезни мюсли и нискомаслени млека. За два дни ми беше позволено.
Поиграхме и на "Не се сърди човече", не на компютъра подчертавам, а добрата стара игра със зарче и пионки. И аз отново се сърдих, както винаги.
Ретро беше да чета два дни книга, напълно погълната от историята. Както правех едно време. Без грижа за чистене, пране и други присъщи на възрастните дейности през почивните дни. Само четене за удоволствие, четене заради самото четене.
И за да е пълно ретро усещането на връщане покарах малко с отворен прозорец. Не ми е хрумвало от години, че може и така да се кара. Въпреки климатика. Да влезе малко въздух, да разроши косата ми, да чувам профучаването на колите. Оказа се, че няма нищо страшно. Просто е ретро.

Почивка?

2011-07-14T01:34:00.000-07:00

От утре вече няма да чистя. Заричам се. Няма и да готвя. (То пък кога ли съм го правила?) Е, не е и сега моментът да започвам. Няма също да пера, пера, пера всеки ден. Нямаше край и това пране, ама много цапат тези мъже! Няма да ставам в 6:00 сутринта. Заклевам се! Това поне е сигурно. Но затова пък ще спя на обяд. Мъничко, само 2 - 3 часа. Ще се храня добре. НО тъй като вече обещах, че няма да готвя, малко противоречие се получава, ще трябва по ресторанти значи.
NB: да не забравя да набележа заведения с вкусна храна и ниски цени!!!
Тържествено обещавам от утре да не се ядосвам. Дано да стане. Малко невъзможно ми звучи всъщност. Малкият сигурно ще ме ядосва поне по веднъж на ден. Добре, тогава да не се ядосвам много. Или, ако се ядосам, бързо да ми минава. Трябва първо обаче да спра да мисля за работа. За да не се ядосвам. Трудна работа. Не мога просто да се изключа. Ще пробвам с няколко питиета.
Значи без мисли за работа. Това означава да не чета имейли. И без това няма да имам компютър. Те пък пристигат и на телефона. Оф, трябва някакъв компромис да измисля. Да речем - мейли максимум 2 пъти седмично! Записвам си го в графика. Не, не искам да правя график, просто ще го запомня. Може би 3 пъти поне... Ще видим. Ако е толкова спешно, ще ме потърсят по телефона, нали?
Ето го другият проблем - телефонът. Трябва ли и сега да го мъкна навсякъде. Мислех небрежно да го оставям, уж го забравям, на нощното шкафче и въз да ме няма. Но така ще се притеснявам да не ме потърси някой. Големи пожари стават, когато го няма телефонът. Винаги е така, закономерност някаква. Добре, по-добре да го нося, съгласих се. Обаче няма да го проверявам на всеки 10 минути. Такааа, горе-долу се подредиха нещата.
Сега остава да планирам пътуването. Трябва ми списък с нещата за вземане, за да не забравя нещо. Маршрутът, него мъжът ще го направи. Куфари, чанти, УЖАС! Усещам как се напрягам вече. Не, стига, нали трябва да е почивка. Само че няма време за подготовката. И така, цветята е решено кой ще ги полива, рибката - ще я занеса у нашите. Друго, друго... бойлера да изключа. Готово. Едно по-малко за мислене. Да, ама утре ще ми трябва топла вода последно сутринта. Пак го включих. Утре дано да не забравя да го спра. Залепих за всеки случай бележка на хладилника.
Добре, че го направих, за да се подсетя, че и хладилника трябва да разчистя. Не искам като се върнем да открия разни изгнили неща. Като тази ябълка забравена от не знам кога. Вече е в коша. И боклука да кажа на мъжа ми да изхвърли, да не се размирише.
Оф, трябваше да си взема почивен ден преди отпуската, за да свърша всичко.
СТОП! За следващите десет дни графикът ми изглежда така:

Баба ти едно време...

2011-07-07T03:51:00.000-07:00

Ако има нещо, което ме дразни и е способно почти винаги да ме извади от равновесие, то е една специфична нагласа и отношение към нещата от живота.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!

Люлеещият се стол
Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.

Кош за играчки
Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.

Шкаф за повиване
Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.

И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.

Резултати vs. дейност

2011-06-30T07:39:00.000-07:00

Наистина ми се иска работодателите в тази страна най-после да узреят за идеята работата на хората, както и оценката и възнаграждението, което получават за нея да е за постигнати резултати, а не за развиване на дейност, понякога хаотична, дори безсмислена. Разбира се и от служителите се очаква достигането на определена зрялост, за да приемат, че работата, за която им се плаща не е „от 9 до 5“, а показатели, отчети, цифри, доказателсва за реално свършена работа. Или плаща се не за времето, прекарано на работа, а за продуктите, ползите, произлезли от това време.

Има компании, в които спазването на работното време се следи фанатично до секундата. Въвеждат се системи за отчитане на работното време, почасово заплащане, присъствени форми, които в крайна сметка не водят до нищо положително и от другата страна. Служителите си тръгват на минутата, когато изтече работният ден, без значение докъде са стигнали със задачите и за всяка допълнително прекарана минута очакват да бъдат подобаващо възнаградени.

За какво всъщност плащаме и ни се плаща на работното място? Отдавна отмина времето, когато щатът в предприятията беше безобразно раздут и на разни хора се е плащало да престояват на работа. Сега всеки собственик и работодател иска резултати. Иска, когато накрая тегли чертата, балансът да е положителен. Ако не е така, то има нещо сбъркано.

Постоянно чувам от колеги и познати, че се чувстват несправедливо заплатени, сравнявайки се с други, които не работят колкото тях. Този проблем винаги ще съществува, ние всички влагаме различни усилия в работата си и не се раздаваме по равно. Някои винаги ще са по-мотивирани и по-работещи, а други ще се скатават. Но колкото и да се бунтуват срещу тази изконна несправедливост, повечето хора всъщност не искат и не са готови да бъдат възнаграждавани за резултатите си. Това би означавало наистина на максимум да се отдадат на работата си и да поемат отговорността за нея. Колко от нас наистина са готови да чуят истината за това как работят и накрая на месеца да приемат фиша си с мисълта „за толкова работа – толкова“.

Повечето хора по принцип са много чувствителни за професионалното си представяне. Едва ли има някой, който се възприема като мързелив, некомпетентен и неефективен, или поне едва ли би си го признал пред друг. И смятат, че работят много. Въпросът е дали това „много“ е достатъчно и дали изобщо от нас се очаква да работим много, или просто да работим умно.

В един идеален свят моят шеф не си гледа часовника, когато идвам и си отивам от работа. Той изисква от мен резултати, без значение кога и как съм ги постигнала. Разбира се, това е утопия. Ако управлява компания от 100 човека и всеки прави каквото, когато и където си иска, нещата лесно биха излязли от контрол и залитнали в друга крайност. Затова още в началото казах, че постигането на резулати изисква зрялост и отговорност и от двете страни.

Мръсната дума „овъртайм“
Извънредният труд по смисъла на Кодекса на труда на България е забранен. Той съществува по изключение и се заплаща допълнително. В реалността не е така. В масовия случай извънредният труд е ежедневие, което обаче не се овъзмездява. В компаниите, в които се заплаща, съм виждала практиката да се злоупотребява с него от страна на служителите, т.е. умишлено да се полага, за да се вземат допълнително средства. Моето мнение е че, ако в една организация системно се налага овъртайм за определени позиции и това е ежедневие, то има няколко възможни обяснителни причини: хората не са достатъчно квалифицирани и подготвени, хората не са достатъчно, има нещо сбъркано в процесите и организацията на работа.

Друга причина да се злоупотребява с „оставането след работа“ е че в повечето компании шефовете и собствениците се впечатляват от това. Харесва им хората да работят много, приемат ги за всеотдайни, надеждни и мотивирани. Аз пък си мисля само „За бога, нямат ли личен живот!“. Като човек, ръководещ други хора, бих искала моите служители да си тръгнат щастливи и удовлетворени от работа и да отидат там, където е истинският им, важен живот. И да работят умно, а не много.

Модерните „таргети“
Поставянето на определени цели, най-вече за търговските позиции, стана особено популярно последните години. Т.нар. таргети се подмятат във всеки втори служебен разговор. Което е похвално, ако се прави както трябва. Винаги ме е изненадвало, че масово таргетите са обвързани с постигане на определен оборот, обеми продажби. На практика аз мога да реализирам много оборот или дейност, но печалбата накрая или резултатът да не е благоприятен, но това е друга тема.
Целеполагането може да се опорочи по много начини. Но нека не мислим ,че нашите служители са глупави и не го разбират. Ако таргетът е непостижим и нереален, едва ли за някого ще е мотивиращо да се мъчи да го постигне.

Работещият човек
Непонятно ми е защо все още позитивният облик на трудещият се човек се свързва със затрупан до ушите с книжа човек, с долепен до ухото телефон, който вечно бърза и върши сто неща накуп. Колко време може да издържи така, докато нещо не се обърка. И изобщо външните, очевидни белези ли са това, по което се преценява колко и как един човек работи. Тежко тогава на подредените и добре организирани хора. Защото мен нищо, ама нищо не би могло да ме убеди, че някой знае или помни какво точно се крие в третата отляво надясно, десет сантиметра висока и заплашваща всеки момент да се срути, купчина документи на бюрото.

Препоръчай ме

2011-06-15T00:48:00.000-07:00

Препоръка
На вниманието на отдел ЧР
(първи имейл)

Джо Смит, моят асистент програмист, може винаги да бъде намерен
работещ усърдно в офиса си. Джо работи самостоятелно, без
да губи работно време в разговори с колегите си. Джо никога не
се замисля и е на разположение, когато колега се нуждае от помощ, и винаги
довършва задачите си навреме. Често Джо предприема продължителни
действия за завършване на работа, понякога пропускайки
кафе паузи. Джо е човек, който няма абсолютно никакви
съмнения по отношение на своите постижения и
познания в своята област. Аз съм напълно убеден, че Джо може
да бъде квалифициран като ценен служител, който не може
да бъде заменен. Накрая, препоръчвам Джо да бъде
промотиран веднага като мениджър и
освободен от настоящата му позиция.
Поздрави,
Ръководител проекти

------------------------------------------------------------------

На вниманието на отдел ЧР
(втори имейл)
Джо Смит четеше над рамото ми, докато пишех доклада, който ви изпратих по-рано днес. Моля да четете само редовете с нечетни номера (1, 3, 5 и т.н.), за да добиете представа за моята реална оценка на пригодността му.

Поздрави,
Ръководител проекти

Първоизточник на текста на английски

Лек за бялата стена

2011-06-02T22:03:00.000-07:00

Не обичам бели стени, особено ако са празни. Не обичам и бели чаршафи. Е, може би само по хотелите ми харесват, където са колосани и перфектно изгладени.
Ето как реших въпроса у дома с една такава стена. Мястото е едновременно голямо, но тясно, така че голяма картина нямаше да е подходяща. Става въпрос за вътрешно стълбище.
От магазин за художници купих различни по големина и цвят картонени рамки (може би се казват по друг начин), всяка на стойност между 1,20 и 2 лв.
Чудесно би се получило и със семейни фотографии в черно-бяло, но това за друга стена.

Предразсъдъци

2011-04-29T05:04:00.000-07:00

Обичам да мисля за себе си като за човек, лишен от предразсъдъци, с широко скроени представи, толерантност и уважение към различността на другите. Има неща обаче, които не знам дали са предразсъдък, резултат от някой изтласкан спомен от миналото, или идват от възпитанието в семейството, които не мога да приема.
Едното са изгризаните нокти на ръцете. Изглежда отвратително от естетическа гледна точка и това е най-малкото. Винаги се чудя какво е това, което кара човек да се „самоизяжда” по този начин. И в крайна сметка „изяжда“ ли ги наистина или ги изплюва някъде. И в двата случая звучи ужасно.
Гризането на ноктите не е козметичен проблем. Обикновено е само симптом за нещо друго, което „яде” човека отвътре. И заради това друго нещо ми е трудно да се доверя на някой, който си гризе ноктите. Имам едно наум. А и не може да се скрие, за разлика от други вредни навици.
Грешката е, че в повечето случаи хора с такъв проблем, се фокусират върху отказването от конкретното действие, а не търсят корените му. По-важното е да обърне внимание кога се проявява действието, какво се преживява в този момент, насаме ли се случва и да се работи в тази насока. Или „защо“ нещото се случва, а не „какво“ точно се случва.
Другото, касаещо по-скоро ръцете на дамите, е, че не мога да приема саморасли неоформени маникюри, изпочупени тук таме или с изтъркан лак. По-добре равно изрязани, чисти, нелакирани нокти, отколкото дълги, но недобре поддържани. Всичко останало изглежда ужасно нечистоплътно.
Друго предубеждение - обувките. В какво състояние са, почистени, боядисани, с поддържани токове или напротив. Всички сме чували, че по състоянието на обувките на човек, може да се съди за това какъв е в живота и работата си. (Сещам се за реплика, ако не се лъжа на Саманта от „Сексът и градът”, че видът на интимната „прическа” на една жена говори за нея също толкова, колкото и състоянието на обувките й.) Дали е немарлива или обръща внимание на детайлите. Особено не ми се вързва, когато видя нагласена на пръв поглед мадама с кофти обувки. Сякаш ми казва: „Днес нямам време да взема душ, но затова пък ще се гримирам.”

Може би има и други, но като за човек, възприемащ себе си за непредубеден, доста предубеждения си диагностицирах, затова стига.

Мотивирай ме!

2011-04-21T04:43:00.000-07:00

Много е казано и писано по отношение на мотивацията. Как да мотивираме хората си да работят по добре и повече, с какво да ги мотивираме, финансов или друг стимул да използваме. Темата е неизчерпаема, за който има време и желание да се занимава. Аз мисля да съм кратка. За мен мотивацията може да се раздели на два вида. И не, това не са морковът или тоягата, въпреки забавната картинка по-горе.
Мотивацията може да е вътрешна или външна. Или да идва вътре от човека, от негови лични убеждения, разбирания и философия за живота, или да я чака да дойде отвън.
За себе си знам, че не бих чакала мотивацията да ми дойде отвън. Както не бих оставила на някой друг да взема важните за мен решения или да завися от нечие благоволение. Въпрос на мироглед. Някои хора изнасят целия контрол извън себе си търсят причините за всичко отвъд своите действия.
Други са ... просто други.
Пази боже, някой ден да осъмна като една от първия вид.

Как да кръшкате от работа

2011-04-15T05:20:00.000-07:00

Нещо петъчно, весело и изкушаващо. Източникът е този, а преводът е на Vava.

Болничен

Спешно имах нужда от няколко почивни дни, но знаех че шефът няма да ме пусне в отпуск. Помислих си, че ако се държа „странно”, той сам може да ми предложи да си взема няколко дни почивка. Та, провесих се с главата надолу от тавана и започнах да издавам смешни звуци. Когато колежката ме попита какво правя, й отговорих, че се преструвам на крушка, за да реши шефът, че съм „луд” и да ме пусне в почивка за няколко дни. След няколко минути влиза шефът и пита:
- Какво правиш?!
Отвръщам му:
- Аз съм електрическа крушка.
- Явно си под много стрес. Отивай си вкъщи да се възстановиш за няколко дни.
Скочих долу и си тръгнах.
Когато колежката ме последва, шефът я попита:
- А ти къде си мислиш, че отиваш?
Тя отвърна:
- И аз си отивам вкъщи. Нали не очаквате да работя на тъмно.

Пролет на перваза в офиса

2011-04-13T06:30:00.000-07:00

Като изключим качеството на снимката, моите "фотографски" заложби, както и фонът отзад... накратко - на живо изглежда по-свежо от тук.

Време за себе си

2011-04-11T06:59:00.000-07:00

Любимите ми моменти от деня са няколко, тогава сякаш времето спира и се чувствам пълноценно и себе си.

Сутрин рано, когато е сумрачно и тихо, всички у дома спят, а аз, увита в халат на дивана, отпивам първата глътка кафе и съм сама с мислите си за първи и последен път през деня. Не бих го заменила за нищо.

В колата на път за работа. Слушам радио, пея с радиото, споря с радиото, ядосвам се на радио-слушателите, ядосвам се на радио-водещите, смея се.

Вечер у дома, когато масата е сложена, всеки иска нещо от мен – за ядене, за гледане по ТВ, за пиене. Уморително и много, много хубаво да сме всички заедно.

Още по-късно вечер, с книга в ръка, в леглото. Приказката за лека нощ е прочетена, денят почти е свършил, има само още няколко мига за размисъл и почивка преди да загасим лампите.

И утре отново...
Моите мигове, моето време за себе си - не бих го заменила за нищо.

На колегите с любов

2011-03-27T20:51:00.000-07:00

Как би звучал един имейл за сбогом, ако казвахме онова, което мислим, на последния си работен ден. Дано да не е така...

"Уважаеми колеги,

Както повечето от вас може би знаят, днес е последният ми работен ден. Но преди да си тръгна, бих искал да използвам възможността да споделя какво огромно и изключително удоволствие беше да напиша „днес е последният ми ден.”

Почти през цялото време, докато работех тук, съм се надявал, че един ден ще напусна компанията. И сега, когато мечтата се превръща в действителност, искам да знаете, че не бих постигнал целта си без вашата безкрайна липса на подкрепа. Думите не могат да изразят признателността ми към вашата липса на признателност.

Специално искам да благодаря на моите мениджъри: във времена, когато неразбирателството е често срещано, вие непрестанно изразявахте и ме вдъхновявахте с очевидните мащаби на вашата неинформираност. Изисква се сила, за да признаеш грешката си и още по-голяма сила, за да я припишеш на някой друг.

През последните 3 години ме научихте на повече, отколкото някога съм искал, а в повечето случаи и на повече, отколкото изобщо съм се надявал. Имах късмета да работя с няколко напълно неразличими един от друг ръководители над множество на пръв поглед сходни проекти – безценен урок по завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада.

Изискванията ви бяха големи, а търпението – малко, но ми остава утехата да знам, че според годишните атестации, работата ми е била „предимно задоволителна”. Това е награда, която след 12 часов работен ден, човек отнася у дома, за да я преглътне с усмивка и с половин бутилка „предимно задоволително” уиски.

На онези колеги, с които реално контактувах, ето и моите лични думи за сбогом:
Към Руди: Винаги ще помня как споделях обяда си с теб, въпреки че съвсем ясно му поставях бележка с името си.
Към Стивън: Ще ми липсват газовете, които изпускаше, минавайки край офиса ми, както сигурно и на теб ще ти липсва да го правиш.
Към Айлийн: Успехи в популяризирането на онези мейли „препрати на 10 човека”. Искрено се надявам да изживееш онзи прословут уикенд, изпълнен с щастие.
Към Феликс: Оставих нов ръчен часовник на бюрото ти, за да можеш винаги да знаеш колко е часът, дори без да ми звъниш на всеки кръгъл час, за да ме уведомиш, че копирната машина не работи.
И накрая към Кат: Беше права. Тестът ми е положителен. Ще говорим по-късно.

И на раздяла, ако мога да се обърна с един съвет към човека, който ще заеме мястото ми, то той ще е да приеме този опит и да го преглътне като горчив хап, защото такава възможност идва веднъж в живота.
С други думи: ако ми се наложи да работя отново тук, по-скоро бих се самоубил.

Сърдечно,
К.С. – Мениджър ЧР"

Ето и източникът на това забавно четиво, преводът е мой:
http://www.citehr.com/74191-farewell-mail-funny-non-hr.html

The help

2011-03-23T21:31:00.000-07:00

Преди да прочета книгата „Слугинята”, не знаех, че думата „help” на английски означава освен помощ и прислуга. (Ето затова обожавам английския!)
В смисъла на съдържанието, заглавието може да се приеме и тълкува по двата начина. Грабна ме корицата и описанието.
Книгата се продава с мека и твърда корица и е дебютният роман на Катрин Стокет. Силно биографична. Както може би първият роман на всеки автор. Действието се развива в Джаксън, Мисисипи около средата на миналия век. Малко градче, в което обществото е силно разделено на бели и черни, господари и слуги, привилегирована раса и второкласна раса.
На фона на големи исторически събития и личности, убийството на Кенеди, движението за равни права, Куклукс клан, Мартин Лутър Кинг, три необикновени жени правят своята малка революция, за да променят статуквото. И успяват.

Ключът от палатката

2011-03-15T21:51:00.000-07:00

Колежката ми има уникално готин ключодържател с надпис. Не е купуван от местния пазар. Хареса ми, защото е свеж, много женски и малко разкриващ информация за човека, който го носи. Като тениските с надпис, но не толкова натрапчиво. Малко послание към света в чантата. После се оказа, че има цяла серия.

"Ако не ти харесва как шофирам, разкарай се от тротоара"

Това е грубичко, освен това римувано. Не можах да му измисля превод.

"2 бири - 6$, 3 маргарити - 15$, 4 шота - 20$. Да заведеш вкъщи момичето, изпило всичко това - БЕЗЦЕННО!"

"Искам да съм Барби. Кучката има всичко!"

"Попитай ме утре, днес си почивам от това да ми пука."

"Бихме били готина двойка, ако и ти беше готин."

"Бих ти го казал очи в очи, но кой ли би искал да те погледне."

Ето го и моят най-любим - "Имам ПМС и пистолет. Извинявай, да имаш нещо да кажеш?!"

"Наричаш ме кучка, сякаш е нещо лошо."

Силата на доброто ръкостискане

2011-03-12T02:58:00.000-08:00

Да поговорим за нещо, което всички знаем, или поне оценяваме на подсъзнателно ниво. Уникално средство за преценка на човек, изграждане на първо впечатление още от първата дума, а понякога и без думи. Ръкостискането.
Казва за нас повече, отколкото си мислим. Вродено ни е, като по-голяма част от езика на тялото, и трудно би могло да се контролира или промени. За съжаление. Истината е, че повечето от нас не осъзнават какво е ръкостискането им. Знаем какво ни харесва да получаваме от отсрещната страна, но как да разберем какво е нашето.
Специалистите съветват, че доброто ръкостискане е силно и здраво, без да премазвате пръстите на другия, моля, с изпъната длан, сочеща настрани и трае между две и три енергични „разтърсвания” на ръката. Колко просто!
Понякога толкова се съсредоточавам, особено при запознанство, как ще го направя, че пропускам да чуя името на събеседника. (Нещо, което също може да се тренира като процес, за хора като мен.)
Ръкостискането не ме подвеждало никога какъв е човекът отсреща, включително го ползвам и като средство за подбор на персонал. Не като единствено, разбира се, да не си помисли някой, че се здрависвам с хората и ги изпращам да си ходят. Спомням си за един случай, когато въпреки съмнението, наех човек за позиция, за която в последствие се оказа, че не е подходящ. Както и за никоя друга. Във формуляра от срещата си бях записала с три удивителни „Лошо ръкостискане!!!”. Значи ми е направило впечатление, но съм го пренебрегнала. Грешка.
„Лошото” ръкостискане съществува под много форми: вяло, меко, тип „умряла риба”, лепкаво и любимото ми - с върха на пръстите, дето аха да хванеш ръката на другия и той вече я е отдръпнал.
„Доброто” ми е по-трудно да класифицирам, но най-точната дума, която ми идва е: умерено. Нито дълго, нито прекалено кратко, нито пасивно с увиснала ръка и в никакъв случай хватка тип менгеме (типично е за мъжете).
Има няколко типа много специфични ръкостискания, като поемане на дланта на другия с две ръце или поставяне на другата ръка на рамото на събеседника, едновременно със здрависването, подаване на ръка с дланта нагоре. И те не са „лоши”, в смисъла вложен в тази публикация, и говорят много за характера на човека, който ги прави. Има много литература по въпроса, ако познавате такива хора и искате да научите повече за тях.
Езикът на тялото е необятно поле с информация и е толкова трудно да се научиш да го разбираш и тълкуваш, колкото е трудно и да се опиташ да го имитираш или промениш. Но нищо не пречи да се опитва.
Има някои основни моменти и положения, които е добре да се знаят, поради простата причина, че улесняват общуването, разкривайки ни много неща за другите, които думите не могат.

Предай нататък 2

2011-03-08T20:38:00.000-08:00

Вчера, точно на празника, си получих подаръка от Ondine, за което й благодаря! Че ме зарадва толкова много, че ме включи в инициативата, и че направи нещо толкова красиво за човек, който не познава реално.

Чакайте да видите какво се крие вътре...

И още...

Пожеланието вътре си е за мен!

Ondine, уцелила си, много ми пасва, знам точно къде ще го сложа и за какво ще го ползвам!
А тези, които очакват подаръци от мен, Lina, Ani, момичета, не съм ви забравила, но след това, което видях, се надявам да не ви разочаровам с моите ... нещица.

Естествен подбор

2011-03-05T02:38:00.000-08:00

"На нас каръци не ни трябват!"

Тази снимка, на която случайно попаднах из нета, ме кара да се сещам за една доста грубичка шегичка от запасите на човешките ресурси.
Как се прави подбор по документи:

1. Вземаш купчината със CV-та.
2. Разделяш я на две по-малки купчинки.
3. Хвърляш едната купчинка в коша.
4. Изчиташ останалите.

Ето така се прави!

Суши за начинаещи*

2011-02-26T09:12:00.000-08:00

*Това е заглавието на един роман на Мариан Кийс – любима моя авторка.
Но в случая става въпрос за нещо друго, а именно моя скромен опит в домашно приготвеното суши.
Към първото суши, което ядох в ресторант, подходих скептично, разбира се. Обаче ми хареса, твърде много даже. Което не би било проблем, ако редовното консумиране на суши в заведение не ми излизаше толкова солено (не на вкус). Не мислех, че съм способна да си го приготвя сама, може да не съм споменавал преди, но не съм от най-талантливите в кухнята. Е, оказа се че греша. Първото ми суши се получи съвсем като истинско за моя голяма изненада и на вид, и на вкус, а приготвянето му беше детска игра. Най-голямото предимство – суши на корем на по-малко от половината цена, която бих платила другаде.

Ето как става:
250 гр. ориз (не е задължително да е специално за суши и с обикновения става) се измива добре и се оставя да се отцеди в гевгир за 1 час.
След това се сварява на бавен огън в познатото съотношение 1:2 за около 10 мин., за още 5 мин. се оставя в тенджерата да попие хубаво водата, ако има останала.
Оризът се залива със смес от: 6 с.л. оризов оцет (или ябълков), 3 с.л. захар и 1 ч.л. сол и се оставя да изстине.

Върху лист нори (сушени водорасли) се разстила ориз с мокри пръсти, нарежда се ивица от желания пълнеж (пушена сьомга, риба тон, авокадо и т.н.) и се навива на руло. Бамбуковата подложка не е е задължителна, може да се ползва чиста кърпа, а става и направо с ръце.

Всяко руло се нарязва на кръгчета с дебелина ок. 1 см.

Сервира се с купичка соев сос за топене, уасаби и маринован джинджифил.
Аз упорито продължавам да си го хапвам с вилица, вместо с клечки, за потрес на всички любители на японската кухня.

Exam

2011-02-20T20:38:00.000-08:00

Жалко, че филми като „Изпитът” обикновено не стигат до големия екран. За тях обикновено научаваш случайно от познати и си ги теглиш от, сещате се къде, онези сайтове, дето така и не решиха дали са легални или не. Филмът е нов, ако не се лъжа от 2010 година, с неизвестен за мен режисьор.
Изпитът сигурно е един от най-ниско бюджетните филми, които съм гледала: десет актьора, нито един, от които знаменитост, една стая, никакви специални ефекти, един въпрос, на който да се намери отговор и много неща, над които да се замислиш.
Винаги съм харесвала сюжети, поставящи героите в гранична, стресова ситуация, когато маските падат и се вижда кой на какво е способен.
Колко далеч е готов да стигне човек в името на успеха и заслужава ли си в крайна сметка? Има ли после връщане назад? Какъв е правилният отговор или по-точно какъв е въпросът?
Гледайте филма.
Ако няма други въпроси, то нека Изпитът да започне сега.

Ново 20

2011-02-16T20:27:00.000-08:00

10 добри причини защо да съм на 30 и ... ми харесва повече от това да съм на 20 и ...

1. Знам, че нищо не знам, и че с времето няма голяма вероятност да стана нито по-умна, нито по-красива от сега, но това не ме тревожи. Чувствам се добре в кожата си.
2. Приключила съм (засега) с ученето. Имам предвид под формата на ходене на лекции, изпити и прочее колективни занятия. Вече няма да ми се налага да запаметяван никому ненужна информация, да си обременявам паметта с дати, имена и събития, да се тревожа къде точно да скрия пищовите за изпита и да негодувам колко несправедлива е системата.
3. Имам здравословна връзка с родителите си. Излязла съм завинаги от пасивно-агресивната фаза на общуването с тях и разбирам, че те също са просто хора и правят грешки, както и аз ще правя с моите деца, и в това няма нищо страшно.
4. Излязла съм от пубертета и все още много години ме делят от кризата на средната възраст (чувала съм да се говори за криза на 30-те, е, няма такова животно).
5. Не се лутам между различни стилове от рода на син грим, цикламени кичури и други модни престъпления. Знам как искам да изглеждам, какво ми стои добре и не съм съгласна да правя повече жертви в името на модата.
6. Вече знам каква искам да стана като порастна и усилено работя в тази посока.
7. Секс, секс и пак секс! Има ли нужда от пояснения? В пъти по-хубаво от преди 10 години и да се надяваме тенденцията да се задържи.
8. След множеството натрупан по темата опит, знам, че не се умира от разбито сърце, животът не се върти около един мъж (освен, ако не ти е син) и не се изчерпва с него.
9. Притежавам необходимите базови умения за самостоятелно оцеляване – мога да изпера прането без цялото да излезе розовеещо, да сготвя (напр. омлет или кренвирши с кашкавал), да поддържам чистотата в дома на приемливо ниво.
10. Вече съм голямо момиче, но все още се оглеждам за кого става въпрос, когато ме нарекат «госпожата» или «леличката».

Сбогом на илюзиите

2011-02-08T20:37:00.000-08:00

Не помня откъде намерих това изображение, някъде из нета.
Опитайте да замените "HR" с друга дума, например вашата професия, и сигурно отново ще е валидна фразата.

Момичето с перлената обица

2011-02-05T03:58:00.000-08:00

След публикацията за "Изворът" двама души ме помолиха за книгата и я прочетоха на един дъх. Това ми е достатъчно, за да продължа да "философствам" за всичко, което чета или гледам, и ми харесва.

Откъде идва вдъхновението? От там, откъдето се заражда и любовта. От многозначителен поглед хвърлен през рамо, от начина по който светлината пада през прозореца върху нечие лице, от разпилени по раменете коси.
Художникът Йоханес Вермеер рисува една кратина в продължение на месеци. В уединението на студения таван, неприкосновен за никого, освен за младата прислужница Грийт, която чисти ателието, като се грижи всичко да си остане на мястото. Омагьосана от стоманения поглед на своя господар, Грийт започва да му помага в приготвянето на боите и да гледа на света през очите на художника, да вижда богатството от цветове и нюанси.
Роман написан като картина, която запечатва един миг, но разказва много повече. С много недоизказани неща. Не толкова богат на случки, но стигащ до най-дълбоките кътчета на душата.
Трейси Шевалие ни пренася в един студен, чужд дом, където властва пълен матриархат и на таланта на художника се гледа само като на средство за доходи. Там една прислужница се превръща в муза и модел, за да остане в историята като „Момичето с перлената обица”.

Предай нататък

2011-01-29T09:36:00.000-08:00

Разбрах за инициативата "Предай нататък" от блога на Ondine и побързах да се включа (хм, дали го обмислих достатъчно добре?). Харесвам идеята за "предай нататък" още откакто гледах едноименния филм навремето, където ставаше въпрос за правене на добри дела и предаването им на същия принцип - получаваш и предаваш нататък. Не харесвам изопачаването на идеята под формата на имейл спам, гласящ "Изпрати това на 10 човека в следващите 10 минути и т.н.", но както и да е.
И така, обратно на инициативата, първите 5 човека, които оставят коментар под настоящата публикация, ще получат в следващите дни, седмици или месеци подарък, направен ръчно от мен. Но... ето я и уловката, те от своя страна трябва също да продължат инициативата като публикуват подобно съобщение в своя блог (а ако нямат, в своя фейсбук, скайп или каквото там ползват) и подарят 5 направени лично от тях подаръци на други 5 човека до края на 2011.
Доколкото разбрах, не може да се действа на принципа "аз на теб, ти на мен", всеки се включва само веднъж и предава щафетата, за да не се прекъсва нишката.
Насам народе! Който желае да получи подарък, измайсторен лично от Вава, да коментира!

Царството на спомените

2011-01-26T01:11:00.000-08:00

Имам едно чекмедже у дома, което е вълшебно. То е нещо като машина на времето, може да ме отведе във всеки един момент до различни периоди от миналото ми, с цялата наситеност на усещанията, които съм имала тогава. Рядко посягам към него и никога не знам на какво ще се натъкна.
Понякога ми е трудно да повярвам, че съм писала и получавала толкова много писма. Истински писма в пликове, с марки, състоящи се от множество гъсто изписани листи. Какво толкова сме имали да си кажем?! Жалко, че отдавна съм загубила връзка с Рада и Мариета, които са били толкова близки до сърцето ми тогава.
И снимки, пълно е със снимки. Не са подредени в албуми, стоят в пликовете, както сме ги вземали от фотото. Има ме на черно-бяла снимка с беззъба усмивка. Помня много добре деня. Баща ми отишъл да се снима за документи и ме снимал просто така. Дори не ми сресал косата преди това, за което майка много му се смя.
Ето ме в ранна тиийнейджърска възраст с лъскава, дълга коса и червено червило (!). Истинска малка фръцла.
После е дошла голямата промяна, бунтът в последните години на гимназията, където вече съм в хипарския си период с кожени сандали, неизгладена риза и чорлава прическа.
Има ме как ставам на 18, с цигара в устата и нахакан, сърдит поглед. Незабравим ден.
И сякаш след цяла вечност, отново аз, с бременен корем, сияеща и щастлива.
Изпада някакъв билет от концерт, не помня защо съм решила да го запазя, но и сега не го изхвърлям. Явно е имало причина.
А, програмата ми за първия семестър от първи курс.
Някаква бележчица, не мога да разпозная почерка, пише … всъщност не мога и да го разчета. Прибирам я на мястото й.
Това пък какво е?! Прилича на част от някакво дървено украшение. Не помня да съм го носила, но кой знае.
Ама как се напраших цялата да ровя в това чекмедже. Отивам да се изтупам и измия.

Отражение

2011-01-25T04:24:00.001-08:00

Мостът на Колю Фичето в Дряново по Коледа миналата година

Я пак, нещо не чух добре

2011-01-20T20:45:00.000-08:00

Уважами кандидати за работа,

Похвално е, че се подготвяте, когато ви поканят на интервю за работа, четете из интернет или разпитвате познати. Имайте предвид, че хората, които ще ви интервюират също са прочели въпросните неща, а може даже да са ги писали, и не желаят да ги чуват за стотен път. Не само, че ще им досадите, ами няма да ви повярват. Ето някои от най-големите заблуди какво трябва да се отговаря по време на интервю:

На въпроса „Защо желаете да напуснете или сте напуснал предишната си работа” , масата от кандидатите отговарят, че търсят развитие и предизвикателство. Ако можете да се обосновете и да го докажете с примери – ОК. Но за човек, работил по 2-3 месеца някъде, не е уместно.

На въпроси от типа какви са слабите ви страни/недостатъците и т.н., не се изкушавайте да отговорите „Работохолик съм”. Първо на първо това не е хубаво качество, а да се опитвате да го пробутате уж, че го смятате за негативно, надявайки се да впечатлите някого. Хайде, хайде, по-скромничко.

Преувеличения като „Перфекционист съм”, „Максималист съм в работата” и т.н. също могат да ви доведат беля на главата. Оставете изводите и преценките на другия. Едно такова твърдение най-малкото показва незрялост. Добре е човек да има самочувствие, стига да се основава на реалистична самооценка.

Ако ви питат какво знаете за компанията, не се впускайте да цитирате всичко, което сте прочели в сайта. Споменете нещо, което ви е впечатлило и откъде го знаете. Не сте на изпит, но от вас се очаква да сте се поинтересували. Обратното би било странно.

Много пъти приятели са ме питали какво и как изобщо трябва да се говори и как да се държат на такива срещи. Накратко – говорете истината и бъдете себе си. Ако сте много добри артисти, може и да заблудите някого в началото, но кого всъщност лъжете?

Пожелавам на всички успешно търсене и кандидатстване за работа!

НАМАЛЕНИЕ! ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА! ВСИЧКО НА -50%

2011-01-17T20:29:00.000-08:00

Едва ли има жена, която да остане безразлична към тези надписи на витрината на любимия си магазин за дрехи. Повечето дами в такива моменти добиват едно специфично, унесено изражение, като на мишката, надушила сиренцето и влизат като зомбита в светая светих на цветовете, материите и пробните.
Сещам се един случай, когато казах на мъжа си: „Отидете за малко на люлките, аз ще погледна в този магазин”. Когато след 30 минути излязох с 5 торби, усмивка, стигаща до ушите, а на витрината нямаше нито един напълно облечен манекен, той възкликна: „Иии! Луд с картечница!”
Празниците отминаха, а с тях и истеричното пазаруване на всяка цена на напълно ненужни подаръци, но дойде още по-страшният период на промоции, намаления и разпродажби, оставили не една кредитна карта на нула.
За да се справя с тази болест, си имам своя система за пазаруване, която съм изпробвала с времето и ме спасява неизменно от спонтанни, емоционални покупки на неща които: се оказва, че не ми стават напълно, нямам с какво да нося, не са в моя стил или направо „Къде, за бога, ми е бил умът!”
Ето го и моят наръчник или на търговки език: 5 златни правила за успешен шопинг:

1. Практикувам т.нар. Window shopping, т.е. обикалям безцелно и зяпам витрините, харесвам си разни неща, които в последствие и отблизо се оказват доста разочароващи. Хубавото е, че по метода на отхвърлянето, накрая изборът се стеснява до 1-2 прилични неща. NB: Никой нормален мъж не би се наел да придружи половинката си в подобно занимание.
2. Обикалям магазините в началото на сезона, за да видя какво се предлага, след това премислям от какво имам нужда, с какво ще го нося и т.н. Купувам едва когато цената вече ме удовлетворява, което може и да не стане и някои покупки от самосебе си отпадат. Или откривам подобни неща на по-добри цени. Така и не се научих да купувам палто през лятото и бански през зимата, когато наистина е най-изгодно от икономическа гледна точка, но от емоцията на купуването се губи много.
3. Преди да купя нещо, преспивам с мисълта. Пробвала съм нещо, харесва ми, но още се колебая. Отлагам за следващия ден и ако все още неудържимо го желая, отивам в магазина. Ако и след това се колебая, значи въпросната стока просто не е за мен. Има риск въпросното нещо вече да е изчезнало, защото друга мацка е преспала с мисълта предната нощ, но какво да се прави.
4. Гледам за едно, конкретно нещо. Ако си търся риза, гледам само ризите, а не всичко покрай тях. Спестява време и гарантира качествен „подбор”! Освен това калява волята да се справя с изкушенията. Нещо като да си на диета, не пречи да гледаш менюто, стига да не поръчваш.
5. Пазарувам само от определени магазини. Всеки ден се откриват нови и нови магазини. Обикновено не се поддавам на всеобщата мания и се доверявам на изпитаните марки. Когато съм доволна от определен магазин, като асортимент и обслужване, не виждам защо да обиколя града, за да стигна дотам.
6. Online shopping – по принцип не е моят начин, защото се губи голяма част от тръпката. Рискът да се увлечеш в покупките, защото нямаш усещането за реално похарчени пари, е голям. Ограничавам се само с изпробвани и проверени сайтове, евтини неща или такива, които не могат да се намерят на нашия пазар.
7. Купувам на мига! Когато е любов от пръв поглед. Има неща, които те грабват веднага, сякаш цял живот си ги търсил, и знаеш, че трябва да ги имаш – цената няма значение. Тогава всяка уважаваща себе си жена прави, каквото трябва да се направи. Такива покупки обикновено са успешни, защото се основават на интуицията.

И последен съвет – Пазарувайте с удоволствие и мярка!

Безмълвно

2011-01-15T08:23:00.000-08:00

Изворът на всички неща

2011-01-11T08:13:00.000-08:00

Разбрах, че е крайно време да прочета нещо от Айн Ранд, когато първо попаднах на биографичен филм за нея по телевизията, а след това в много кратък срок прочетох рецензия на „Изворът” в списание. Пишеше нещо от рода, че това е книгата, която стои на бюрото на всеки архитект. Не се интересувам от архитектура чак толкова, но просто нещо ме грабна в заглавието, в корицата, във внушителния обем от над 800 страници.
Това е от книгите, чието съдържание не можеш да предадеш с две думи. Ако някой ме попита за какво се разказва, сигурно бих отговорила: за всичко. За любовта, за страстта към работата, за призванието, за принципите, за мотивацията, за живота, такъв, какъвто го познаваме. Съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и едновременно съжалявам, че вече съм я прочела и няма да имам повторна възможност да преживея книгата пръв път.
Преди години сигурно бих се влюбила безнадеждно в рижавия Хауърд Роурк, гениалният архитект, надрастнал своето време, който не живее според правилата на другите. Той е „най-мълчаливият” персонаж в целия роман и въпреки това образът му е жив и правдоподобен. Образът на Хауърд представлява съвършеният егоцентрик, който знае какво иска, и не прави компромиси с разбиранията си дори заради жената, която обича. В едно общество, където властва безличността и всичко, включително душата, се купува и продава в името на престижа, Хауърд показва, че може да се живее и по друг начин. Така е било през 1954, когато е писана книгата, така е и днес.
Съдържанието е разделено на 4 части с имената на четирима от главните герои, чиито пътища постоянно се преплитат и животът им се променя от действието или бездействието на другите.
Градът е петият главен участник, съпътстващ неизменно останалите, в унисон с техните чувства и преживявания. Той е ту студен и безчувствен с остри ръбове, локви и сиви цветове, ту красив и приласкаващ с нежни, меки тонове. Той е в спомените на Хауърд, Питър, Гейл и Елсуърт, той е зад прозорците на домовете им, той е в мислите им.
Да си призная очаквах най-лошото за финал. Не Хауърд да се „пречупи” или промени, а масата да надделее над Аз-а и да го накаже, като не му остави друг избор освен смъртта. Изненада ме, ако мога да го нарека „happy end” –а, който в никакъв случай не е сладникав и не размива съдържанието на книгата.
Знам, че с времето впечатлението ще избледнява и ще забравям детайлите, но със сигурност някои от посланията ще ми останат завинаги.
Задължително влиза в моите топ 50 на книги, които да прочета преди да умра.

"и преди всичко да не вредя"

2011-01-08T06:21:00.000-08:00

Това, ако не греша, е част от Хипократовата клетва, която полагат всички лекари. А тази статия е провокирана от един репортаж във вечерната емисия новини на една от националните ТВ на 06.01.2011 г. относно това, че няма контрол или санкции за лекарските грешки.
И преди съм се питала дали има медици, дипломирали се например със „Среден 3”, и дали те имат право да практикуват.
Сега искам да разкажа един конкретен случай, без да влизам в подробности или да си правя генерални изводи. Просто един пример. По празниците синът ми ни стресна с много висока температура, която не спадна с лекарствата, които имаме у дома за такива случаи. Беше отпаднал, с кашлица и отказваше да се храни. След няколко часа потърсихме спешна помощ. Заведохме го на лекар в спешен център във Варна, където след поглеждане на гърлото и няколко слушания със слушалка, докторката му постави диагноза „спастичен бронхит”, като изкоментира че дробовете са „в тотален спазъм”. Започна да ни разпитва за минали заболявания, алергии и предложи лечение с инжекции гентамицин. Точната дума наистина е „предложи”, защото не изглеждаше никак уверена. Може би моето и на мъжа ми недоверие и шокирани изражения да са спомогнали, но в крайна сметка ни препоръча и преглед при още един лекар за второ мнение. На моя въпрос: „А вие какво ще ни посъветвате?”, тя отговори: „Ами не знам вие си решавате. Според мен е за инжекции.”
То че ние като родители имаме последната дума дали ще се съобразим с лечението, съм съгласна, но след като сме отишли на лекар очаквам някакво компетентно и аргументирано мнение. Какво значи това „според мен”, то да не е прогноза за времето, все пак става въпрос за здравето на едно дете. С мъжа ми като удавници за сламка се хванахме за второто мнение, взехме си направлението и избягахме оттам.
Следващият преглед показа сериозно възпаление на гърлото, което се нуждаеше от лечение с антибиотици, и чисти дробове, без съмнения за бронхити, пневмонии и тем подобни. Тъй като аз, стресната от предишната диагноза, попитах дали не е добре да направим снимка, лекарката спокойно ми обясни: „Нали разбирате, че с неговите симптоми, които са от няколко часа, няма как да е пневмония. Такова заболяване не се развива в рамките на един ден.”
И така, тръгнахме си, след няколко дни отидохме на контролен преглед и всичко беше наред. Това е просто един малък пример. Можехме да послушаме и първата докторка, можеше и нейното лечение да помогне, без да навреди.
Познавам родители, които с лекота боравят с медицинската терминология, решават сами дали да поставят определени ваксини на децата си и т.н. Аз лично не се чувствам никак подготвена по темата, а и не мисля че трябва да бъда. Не бих могла да нося отговорността как да лекувам детето си, да му предписвам лекарства и да смятам, че тези неща се научават по форумите от другите майки. Затова има лекари, нали?!
Остава ни изборът да си намерим личен лекар, на който да имаме пълно доверие, и да го слушаме за всичко. Или... не знам, може би всички да следваме медицина?

Stairway to heaven

2011-01-05T10:15:00.000-08:00

Малко носталгия по лятото...стълба към рая или за... никъде. Но кой ли знае, така и не проверих крие ли се нещо зад смокиновите листа. Някои неща е по-добре да останат неразкрити.
А това изображение е от любимия Созопол.

Новогодишно

2011-01-01T07:22:00.000-08:00

Колкото и да обичам коледните празници, понякога е голямо облекчение, че свършват. С цялото това пазаруване и ядене. Е, не отричам, че ми е малко мъчно, когато развалям украсата и вече нямам извинение да ходя по пижама до 11 ч. и да пия вино на обяд.
Тази година, за да избегна следпразничната депресия, реших да не се задълбочавам много в равносметката за изминалата година, а да насоча поглед напред, в бъдещето, в пожеланията за новата година и по-точно в ... баницата с късметите! Има нещо много вълнуващо в този ритуал и всеки път затаявам дъх, избирайки парчето си и трескаво четейки късметчето. По принцип не съм суеверна, но има няколко неща, в които съм дълбоко убедена, като това че трябва да си изядеш баницата, за да се сбъдне пожеланието, както и в това, че късметчето трябва да се съхранява през цялата година и в никакъв случай да не се изхвърля, за да не би да те подмине.
Ето и всичко, което ми се падна от баницата (многото баници) тази година. Дано да се сбъдне!

ПАРАТА! - на Бъдни вечер у дома. Жалко, че не играя на лотария и не очаквам да наследя голяма сума, така че или трябда да се надявам на годишен бонус или просто да си изработя късмета сама.

Щастието - на гости на една приятелка. Супер, любимият ми късмет. Все пак това е крайната цел на всичко, нали?

"Забравил всякакъв комплекс, ше мислиш ти само за секс" - на работа. Неуместно, на работа имам предвид, иначе ме зарадва, има си хас да е друго!

"Ветропоказателят" си мисли, че показва на вятъра на къде да духа... Бъди "вятър"! - сервираха ми го с кафето в мола. Много дълбокомислено. Кой ли го е казал?

"А това е изненада, сам ще откриеш какво ти се пада" - мое лично творение в новогодишната баница. А и баницата се получи, което е най-важното.

"Ще си намериш ново хоби" - отново в празничната нощ (добре де, изядох две парчета). Всъщност нямам нужда от ново хоби, а просто от повече време за книги, писане и спорт.

"Силна воля и късмет ще те водят все напред" - при роднините. Хубав късмет. Пожелавам го на всички.

А на теб какво ти се падна от баницата?

Последно сбогом

2010-09-26T08:20:00.000-07:00

За колко неща в живота си можем със сигурност да кажем, че са за последно. Често се заричаме, че правим или казваме нещо за последен път, но колко пъти го спазваме в действителност. Всъщност всеки миг е последен. Всеки ден от живота ни е последен и неповторим. Всеки живот трябва да се изживее като за последно. Както прави Ранди Пауш и както ни учи в последната си лекция.
Преди повече от година прочетох рецензия за книгата "Последната лекция" в списание "Капитал лайт". Заинтригува ме, купих книгата и я зачетох. Оказа се, че най-важното ми бе убягнало. Бях се настроила да чета роман, а пред мен беше истинската историята на един човек - преподавател, мечтател, съпруг и баща, който умира от рак. И веднага искам да добавя, че това е едно от най-позитивните, вдъхновяващи, жизнеутвърждаващи четива, написани някога. Звучи парадоксално. Препоръчвала съм и съм давала книгата на много приятели (дори в момента не помня къде точно се подвизава) в тежки за тях моменти. Първо, като чуят за какво става въпрос, се дърпат, но аз настоявам.
Истината е, че самата книга, ако не беше по истински случай едва ли би притежавала същата сила. Поне за мен. Стилът е малко телеграфен, езикът - обикновен. Илюстрирана е със снимки на автора и семейството му. Четем дневника от последните месеци живот на един умиращ. Силното за мен беше посланието, каквото аз го усетих, духът на Ранди, споменът за един щастлив и пълноценно изживян живот. Има разбира се и тъга, и сълзи, и негодувание за това колко несправедлив е животът, но финалът определено е положителен.
За мен "Последната лекция" винаги ще бъде добър пример за родителство. Четейки я си мислех: Такъв родител искам да бъда, така искам да възпитавам децата си.
Истината е, че ние всички ще умрем един ден, а през повечето време живеем, сякаш не го знаем, сякаш някога ще имаме втори шанс.
По-долу е официалният сайт на книгата, както и видео на самата лекция, изнесена от Ранди Пауш. И за нея се оказах неподготвена, когато я гледах за пръв път, въпреки че вече бях прочела книгата. Да гледаш и слушаш Ранди на живо е преживяване, което си заслужава времето от 1 час и 20 минути от живота на всеки.

http://www.thelastlecture.com
http://www.youtube.com/watch?v=ji5_MqicxSo

Back to school

2010-09-11T05:57:00.000-07:00

Дойде време за връщането на училище или както е в случая за нас по-старичките - на работа. След безметежните летни дни не е лесно, но е наложително и в края на краищата неизбежно. Аз лично винаги съм поддържала тезата, че ако не работехме, нямаше пълноценно да оценяваме почивките и отпуските си. Хубавите неща затова са хубави, защото имат край. Представяте ли си вечно да сте във ваканция, да се излежавате и мотаете безгрижно, да не чувате звънене на телефони, да не четете мейли и шефът да не ви тормози. Каква досада би било!
Време е да се върнем към работната рутина и служебните навици и задължения. Това ме подсеща и искам да споделя моите нека ги наречем Office basics, или всички онези дребни наглед неща, които съм научила в работата, или някой друг ми е показал, и определено правят живота ми в офиса по-поносим. Тези малки правила дотолкова са се превърнали в част от служебното ми Аз, та не се замислям как ги повтарям и изпълнявам като ритуал всеки ден.
Ще започна със ставането от леглото сутрин. Ставам рано, много рано според някои, а според други съм направо луда. Истината е, че ми е необходим поне час и половина от ставането до излизането от вкъщи. Какво правя през цялото това време ли? Пия кафе задължително - бавно и спокойно. Къпя се, което води след себе си множество други процедури като мазане с кремове, сушене на косата, гримиране. Гладя си дрехите - за съжаление така и не се научих да си ги приготвям от вечерта или поне да решавам какво да облека. Последното често се превръща в проблем, когато стрелките на часовника неумолимо напредват, а аз стоя необлечена пред гардероба с вечната дилема "Нямам какво да облека!". Сигурна съм все пак, че ранното ставаме ми е спасило много нервни клетки.
1. Първото нещо, което правя още с влизането в офиса, е да преместя прозорчето на календара на днешната дата. След това отварям прозореца, за да проветря и да влезе чист въздух. (Или поне правех така, докато не смених работата и сега не ми се налага да работя в сумрачно, малко помещение под земята, разбирайте и без прозорци. Който също е в това положение, толкова по-зле за него). След това си пускам компютъра, проверявам служебната поща и гледам дали няма нещо спешно за вършене. Пиенето на кафе и приказката с колегите може да почака.
2. Винаги държа тефтер/бележник/нещо за писане пред себе си, като всеки ден вписвам актуалната дата. И наистина записвам всичко, което имам да върша. Записвам си и когато говоря с някого по телефона. Така ми е по-лесно и ако се наложи да търся някаква информация назад. Убеждавала съм се многократно в полезността на бележника, когато например видя вътре задача, за която тотално съм забравила. Да, ползвам и напомнянията на служебната поща и лепящи листчета на монитора, но истината е, че без тефтера съм загубена.
3. Старая се винаги да поддържам бюрото си максимално подредено и разчистено от документи. Не вярвам в творческия хаос, както го наричат други и твърдят, че не могат иначе. Никой, ама абсолютно никой не може да ме убеди, че знае какво точно е заринато под камарата документи на бюрото му. И не, така човек не изглежда по-важен и зает, а просто неорганизиран и неспособен да се справи със задълженията си. Разбирам, че тук нещата много зависят от типа работа. Гледам винаги да следвам принципа веднага да решавам какво да правя с даден документ - изхвърлям го, архивирам го или го оставям пред себе си, ако още ще го ползвам. Не винаги е възможно в работната лудница, но гледам в края на всеки ден да разчистя бюрото си. Така и следващият ден започва по-леко, без усещането, че си затрупан с работа.
4. Златното правило - винаги свършвам гадните неща първо. Човек има склонност да отлага във времето нещата,които са му неприятни, трудни или просто досадни. На английски има един прекрасен термин за това PROCRASTINATE, което означава именно да отлагаш нещо извън всякакви срокове, до момента след последния момент. Е, искам да ви кажа: Don't do it! Отмятайки въпросните задачки в началото на деня, определено ще даде положителна посока и тласък на останалата ви работа.
5. Имейлът - необходимото зло. Обичам служебната поща - честно. Спомням си времето, когато фирмите комуникираха чрез факсове, телекси и други подобни съоръжения и то въобще не ми липсва. Само няколко насоки - винаги първо набирам текста на мейла, прилагам документите, ако има такива, и чак тогава слагам адресатите и натискам send. Необходими ли са пояснения? Едва ли, случвало се е и ще се случва и на най-добрите. Друго, което се старая да спазвам е да не пиша на латиница (освен, когато пиша на английски, разбира се :)). Не съм смятала колко време ми спестява или губи въпросното, но все си мисля, че и времето на обратната страна е също толкова ценно.
6. Работното време - казах вече за ранното си ставане. Друга причина за него е, че не обичам да закъснявам. Спазвам работното време, почивките и гледам да се обаждам, ако закъснявам, или ми се налага да изляза от офиса. Шефовете имат склонността да забелязват избирателно, т.е. може всеки ден да оставате след работно време и да се трудите неуморно, без това да направи впечатление, но ако пристигате системно с 10 минути по-късно, то винаги се набива на очи.
7. Усмихвам се, когато говоря по телефона. Така гласът звучи по-приветливо - стара и изпробвана истина. Усмивката има магическото свойство на смекчава собствения гняв, както и да действа облагородяващо на отсрещната страна. Малко лицемерие на никого не е навредило, а в офиса то е неизбежно в комуникацията с определени субекти.
8. Внимавайте какво, как и пред кого казвате - винаги. Това за съжаление обикновено се научава по трудния начин, след като човек се опари. Но не всички хора са толкова дискретни, лоялни и заслужаващи доверие, колкото ни се иска, затова - едно наум.

Мисля, че това е достатъчно, като за начало на учебната година, сезона, сесията и т.н. Да се връщаме на работа. А и нали знаете, че всичко е въпрос на гледна точка, работата може да бъде просто времето между две отпуски.

Созопол през септември

2010-09-07T07:56:00.000-07:00

Не бях идвала в Созопол от години, но това което видях и усетих, не ме разочарова ни най-малко. Дали защото е краят на лятото, по време на Аполония и от летния театър се чува как някой репетира за вечерния концерт. Или заради неповторимия вкус на рибената чорба на терасата на Арт хотел "При художниците". Не знам. Може би най-вече заради спиращата дъха гледка на разбиващите се в скалите вълни. Винаги ме е влечало повече на юг. Морето тук сякаш е по-синьо, а нощите - по-дълги, топли и изпълнени с обещания.
Има нещо в Созопол, което ме кара да се чувствам особено и да искам да се върна отново. Например едно анонимно любовно обяснение, написано на дървена колона.
Надявам се авторът му да няма нищо против, че го споделям тук. Прекалено красиво е, за да остане само там. А и той все пак вече го е направил достояние на мнозина. Стига думи...

Има и такива дни

2010-08-29T04:24:00.000-07:00

Има и такива дни - тежки и изнизващи се бавно, пълни с необяснима тъга по нещо отминало или нещо пропуснато. Не исках в Светът на Вава да става въпрос за тях, но ги има. Аз ги имам. И може би единственият начин да си отидат, е като за тях се напишат няколко реда...
Може би просто, защото краят на лятото вече се усеща, а това винаги ме настройва носталгично. Или защото детето е болно и докато не се оправи напълно, нищо останало не е пълноценно. Или защото слушах една много тъжна и хубава песен отново и отново
И, разбира се най-логичното обяснение, че може би просто наближава един определен момент в месеца за всяка жена и трябва просто да си погледна календарчето и всичко ще си дойде на мястото. Не знам.
Знам точно как да се спася от такива настроения - с активност под всякаква форма. Чистене, спорт, разходка, среща с приятелки. Но сега само стоя и гледам препълнения пепелник, който нямам сили да изхвърля, и повехналите цветя, които имат нужда от поливане, и не помръдвам. Още малко искам да ми е тъжно и после всичко да продължи по старому.
Все пак, казвам си, има нужда и от такива дни, и те трябва да се изживеят с пълна сила, също като хубавите. Иначе как ще направя разликата между едните и другите.

За лошото време и вдъхновението

2010-07-26T09:50:00.000-07:00

При мен двете неща съжителстват в много тясна връзка. Като гледам последната публикация в блога си, датирана от май, само още веднъж го потвърждава. Ето заваля малко дъжд и веднага се настроих творчески и изведнъж ми се иска да излея всички отлежаващи в главата ми и отлагани за есента идеи. Другото е, че телевизията се скапа, а тя обикновено изяжда, за мое голямо съжаление съществена част от свободното ми време, с което изобщо не се гордея. Да си призная, се чувствам и изкушена да пробвам чисто новия си лаптоп (червен, държа да подчертая) :))
Лятото и писането никога не са ми се вързвали. Добре че не ми се налага така да си изкарвам прехраната и че живея в климатичен пояс, където все още има четири сезона. Просто когато времето е топло и слънчево, се чувствам почти длъжна да съм навън и да правя нещо. Затова понякога захлаждането и дъждовното време ми идват добре - какво облекчение да имаш извинение да си останеш у дома!
Затова сега ще бързам преди времето да е просветнало и да се втурна навън като за последно (то сякаш пък има нещо много интересно там) да посъбера малко вдъхновение и материал за меланхоличните дни, когато студът трайно се установи, запалим печките, или в нашия случай - пуснем климатиците, и всички започнем отново да пишем.
За тези, които не са спирали - браво, чудя се откъде черпят вдъхновение. Моето явно се стопява от слънчевите лъчи.

Животът е...

2010-05-09T05:18:00.000-07:00

Кратък.
Многообразен.
А за вас какъв е?
Приключи анкетата "Какъв е животът за вас", която бе публикувана в блога "Светът на Вава". Благодаря на всички, които дадоха гласа си.
Резултатите:
С 46% най-популярният отговор е "Какъвто си го направиш". Да си призная, това беше и моят отговор, както и мое дълбоко убеждение. Но вместо да се радвам, като човек доказал правотата си, всъщност малко се изненадвам. Ако е така и толкова много от нас го мислят, защо не спираме да се оплакваме и мрънкаме от живота, изнасяйки отговорността и контрола на събитията далече от нас. Защото е по-лесно. Това е моето обяснение. Имам и други хипотези - народопсихология, страх от поемане на отговорност, липса на инициативност. Позицията на жертвата и примирението с нея е много удобно състояние на духа, извиняващо всяко бездействие. Всичко е предначертано, няма смисъл да се опитваме да го променим. Съдба. И аз съм се поставяла в това положение и после мислено съм се самобичувала, че сама си го причинявам. Животът е какъвто си го направиш.
Почти равномерно гласовете са разпределени, по 24 % и 18 %, за отговорите "Животът е прекрасен" и "Труден, но това му е хубавото". Много се радвам на такива оптимисти, като го казвам в най-положителния смисъл, без ирония. Ще ми се и аз да го кажа, и още повече да го мисля, без онова "въпреки", които ми се ще да добавя след "прекрасен". Работя в тази посока.
Има и един черногледец, за когото "Животът е гаден и после умираш". Повярвай, на всички ни се е случвало да го мислим.
И един, който не се е замислял по въпроса, а просто си живее живота. Това не го вярвам, най-малкото не би отговорил на анкетата, или това е един наистина много щастлив човек. Всъщност този отговор беше сложен само на шега.

Благодаря отново на всички участвали. И както казваше един мой бивш шеф, учейки се да говори български: "Това е дзивотът".

Особеностите на българското национално шофиране

2010-04-28T09:22:00.000-07:00

Шофирането е от онези житейски умения, за които вечно се водят спорове дали са дадени по рождение или се придобиват с практиката. Истината, както обикновено е някъде по средата. Има шофьори, които и след 20 години стаж и под смъртна заплаха, не могат да паркират успоредно. Има и други, които сядат зад волана на което и да е превозно средство, и си го карат сякаш цял живот това са правили. Тук по-скоро ще засегна социалния характер на шофирането, или шофирането като начин на взаимодействие с другите хора на пътя.
За онзи представител на силния пол, които в момента доволно потрива ръце и си мисли: „Ей сега ще им натрият носовете на жените шофьорки!” – е, няма да стане. Хайде с ръка на сърцето, си признай, че познаваш достатъчно изключения от правилото „жена ≠ шофьор”.
Описаните по-долу характеристики не разграничават хората по полов признак. Те за съжаление се ширят по родните пътища и всеки от нас волю неволю прихваща по някои. Затова чети, а дали ще се разпознаеш и ще си признаеш, че и ти правиш някои от изброените неща, си е твой проблем. Прави си изводите.

Правото на десния (в случая ляво и дясно не обозначават сексуалната ориентация) отдавна е забравено, даже вече не се преподава по време на шофьорските курсове. Тук важи правилото на по-големият, познато още като Mr. Big или правото на Тузара, разбирай на този, който кара по-голямата или по-скъпата кола. Хубавото на това правило е, че е лесно за запомняне и водачите някак от само себе си го разбират и схващат. Малкото, които го поставят под съмнение и се позовават на други разпоредби, биват обучени и тренирани чрез множество псувни, та дори и наплясквания, докато го проумеят.

Мигачите, предназначени да уведомяват останалите участници в движението за вашите намерения, са свързани посредством сложна електронна система с базите данни на ЕОН, ЧЕЗ и други електро снабдяващи дружества. Затова използването им не се препоръчва, поради набъбващите сметки за ток.

Жените, вече споменати по-горе, не са пълноправни участници в движението, което непрекъснато следва да им се напомня с подвиквания и подканяния да действат по-бързо или да слизат от колата. Подходящи фрази: „Кой ти даде книжка на тебе, ма?!”. По-мъдрите и философски настроени мъже-шофьори ги подминават с пренебрежително поклащане на глава и сумтене „Ха, жена!”.

Пътните знаци, всички до един, влизат в графата препоръчителни и тълкуването им е въпрос на лична интерпретация. Ако се съмняваш, виж точка едно.

Паркирането е това умение, с което българските шофьори се гордеят изключително много. Типични в това отношение са паркирането тип запушване, т.е. едно или няколко други МПС-та не могат да тръгнат без благоволението на въпросния водач (много прилича на играта Тапа), или паркирането пред нечий гараж, който се явява частна собственост, но тя в България не е особено ценена.

Българският национален шофьор е по-способен от колегите си по света, затова му се отдават няколко действия едновременно, например да държи волана с лявата ръка, дясната да е заета с цигара, а телефона да се придържа между рамото и ухото. Тук някои жени могат да възроптаят, че само те са надарени от природата с такава мултифункционалност, но действителността ги опровергава – мъжете се справят не по-зле.

Светофарите се славят с най-висок авторитет и общо взето водачите се съобразяват със сигнализацията им. Разбира се трите цвята си имат своите нюанси. Зеленото се изчаква докато достигне определена зрялост, на особено тъмно зелено, и чак тогава се тръгва. Жълтото, ако клони към оранжево, означава тръгни, но ако е бледо лимоново жълто, се стои на място. Червеното има тенденцията да се задържа изключително дълго и продължително, в следствие на което някои по-нервни водачи не издържат и решават да потеглят. На червено освен това не се спира, ако се кара със скорост над 80 км.ч, което е средната градска скорост, тъй като рязкото спиране може да има сериозни последствия за водача и спътниците му.

NB!!! Българското национално шофиране има силно регионален характер, затова съветвам да се кара с повишено внимание в областите Добрич и Перник. С особено мнение оставам и към водачите на определени МПС-та, а именно VW Golf и Opel Astra. Моля, жителите на споменатите области, както и собствениците на споменатите автомобили, да не го приемат лично и да не се обиждат. Както също беше споменато в началото на статията – от всяко правило си има изключения.

Бисери от CV-та

2010-04-24T05:01:00.000-07:00

Едно от най-тежките задължения на хората, занимаващи се с човешки ресурси и в частност с подбор, е четенето на стотици автобиографии и селектирането сред тях на потенциално подходящи кандидати за определена позиция.
Хубавото е, че сред стотиците им автори има такива майстори на перото и краткия разказ, че смехът е неизбежен.
Аз лично не мога да свикна и все още се потрисам, когато човек, обикновено роден след осемдесет и някоя година, пише "s4etovoditel" или "menidgar" в официален документ. Други популярни професии са "инжинер", среща се и като "injener", "Uprawitel" и подобни.
На родния български език нещата са дори още по-плашещи, защото лъсват пропуските в образованието и белите полета в граматиката.
Като стана въпрос за образование, то най-често се изписва "образувание", същото не рядко е "више".
Сред фаворитите ми в семейното положение са: "семеен без брак", каквото и да означава това, и "напусната с 2 деца".
Мотивационното писмо се подвизава като "мотивиращо" писмо, но единствената мотивация, която получавам от него е да загубя желание за живот.
Скоро прочетох следната дълбокомислена реплика в едно "Защото всяко значение има голямо значение". Седях, гледах и не проумявах.
След такова изречение може само да се мълчи.
Пазя си такива бисери за особено тежките моменти в работата, когато имаме нужда от спешно разведряване на обстановката. Въпреки че е някак отчайващо и тъжно, след няколко такива CV-та просто няма как да не се засмееш.

Бебешки дневник

2010-03-21T06:00:00.000-07:00

Четвърти месец
Смехории и бърборисване

Този месец беше много натоварен за нашето дете. Много неща му се случиха за пръв път. Едно от тях беше спането за две вечери извън вкъщи. Няма да влизам в подробности за приготвянето на багажа, когато пътуваш с малко дете. Събитието наподобява голямото преселение на народите. Повечето от притесненията ни, за радост, се оказаха неоснователни. Убедихме се, веднъж и завинаги, че въпреки появата на новия член на семейството, това не означава да престанем да правим нещата, които харесваме. Пътуването е едно от тях. Сега, ако трябва да тръгнем нанякъде, мога да стегна багажа на цялото семейство за отрицателно време. Редно е да направя малката уговорка, че вече много по-внимателно избираме местата, където ще почиваме и проучваме условията там. Но от позицията на изминалото време мога да кажа, че няма нищо по-лесно от пътуването с малко дете, значително по-трудно става, когато проходи.
Този месец може да мине и под надслова "Големите географски открития". Първа беше дясната ръка. След като откри нейното съществуване, бебето обстойно я проучваше и изследваше съсредоточено. Последвах останалите крайници. Интересът не се изчерпваше единствено с оглеждане и опипване, разбира се, имаше и опитване на вкус. На моменти съм си мислела, че детето ми има склонност към самоизяждане.
Започна да проявява и някакъв интерес към играчките, като някои ги мислеше за живи и дълго си общуваше с тях. Вече можеше да държи и дрънкалките.
Нямаше как да не забележим прогресивното оплешивяване на нашето дете, косичката му беше просто навсякъде - по дрешките, в количката, по чаршафите.
Каквото докопа го тикаше в устата си, което ме докарваше до ужас. Разбрах, че мокрите кърпички са най-добрият приятел на майката, след памперсите, и до днес благославям човека, който ги е измислил. Още повече се потрисах как майки на вече попораснали дечица свободно им разрешават да взимат играчките си от земята и да се ровят в градинките. Само след няколко месеца и аз нямах нищо против моето дете да го прави, стига да имам малко мира.
Дразнех се само, когато се е налагало да правя забележки на големи хора, да не пипат и целуват ръчичките на бебето, тъй като постоянно ги лапа, но така и не се преборих. Много хора го приемат като обида за личната им хигиена, но това е една друга тема.
Този месец затвърдихме и любовта си към банята - практикувахме свободен стил всяка вечер в коритото.
Нов номер, който намирахме за очарователен, беше, че когато му се доспи, започваше да си търка лицето в креватчето.

Ще пуша, няма да пуша

2010-03-21T05:18:00.000-07:00

Пак пуша.
По принцип не бих ви занимавала с тези си терзания, ако само преди около месец не бях се похвалила как съм отказала цигарите. Това беше едно от постиженията ми за 2009г., за което получих много поздравления и подкрепа. Затова сега се чувствам длъжна да бъда честна и да си призная.
Ако все пак съм успяла да повлияя положително на някого да откаже цигарите, ще се радвам. Като си помисля, че дори гостувах в местна телевизия, като част от кампанията... Срааам!
И не, не започнах отново, защото не се класирах в конкурса за разказ от бивш пушач, това никога не е бил основният стимул.
Просто има моменти, когато трябва да се пуши. Наложително е. Никой непушач не би ме разбрал. Всеки пушач, бивш или настоящ, сигурна съм, знае за какво става въпрос.
Това е положението към днешна дата, да не драматизирам излишно нещата.
И тъй като всяко нещо си има причина и обяснение, да споделя моето. Нека това не звучи като оправдание за слабостта ми или молба за извинение, просто нещата са взаимно свързани.
Имам нова работа.
Пушенето има много общо с това. Както и оставането на "Светът на Вава" на заден план. Надявам се скоро да настъпи промяна в поне едно от тези обстоятелства, да намеря баланса и новото начало да внесе промяна, без завръщането на старите пороци.
Хайде, приемам поздравления, това със сигурност ще е едно от събитията в моя живот за 2010г.

Ти си запалянко, ако...

2010-02-13T05:21:00.000-08:00

Вдъхновена от прекрасната поредица на списание MAXIM (да, чета и такива списания, заради страхотните изпълнени с чувство за хумор статии в тях), съдържаща:
Ти си българин, ако...
Ти си форумец, ако...
Ти си тийнейджър, ако...
може да има и други, но тези лично съм чела,
написах следното:

Ти си запалянко, ако...

Мотото на живота ти е „И да паднем, и да бием – пак ще се напием”.

Вярваш, че ако гледаш мача облечен с клубната фланелка и с увит шал около врата, това реално покачва шансовете на „твоите” за победа.

Настроението ти зависи от представянето на любимия ти отбор на поредното първенство.

Когато твоят отбор пада, мачът винаги е продаден, а съдията подкупен. Когато печели – това се дължи само и единствено на блестящите качества на играчите.

Викаш като варварин по стадионите и пееш химна на отбора, ако има такъв, с насълзени очи.

Суеверен си.

Мразиш напълно непознати хора, които са фенове на други отбори.

Играеш Еврофутбол и всеки път голямата печалба ти се изплъзва за еей толкова малко.

Мислиш, че когато вашата агитка се сбие с противниковата, е въпрос на чест, отстояване на човешките права и голяма крачка за народа и човечеството като цяло.

Забравяш, че за играчите мачът е просто работа, а спортът като цяло е начин за печелене на пари.

Твоят отбор или поне някой от играчите му има изключителна, драматична, достойна за възхищение история.

Гледането на мач без поглъщането на голямо количество спиртни напитки е немислимо.

Когато имаш избор между гледане на мач в компанията на потни, пияни индивиди от мъжки пол и няколко часов секс маратон с гаджето, се замисляш?!...

Харесваш рекламата на Каменица „Да спасим мъжа”.

Надяваш се, че както футболистите са обградени с красиви жени, това се прехвърля автоматично и върху феновете им.

Всъщност не искаш „вечното дерби” да приключи, защото това в голяма степен ще обезсмисли живота ти.

След победа се прибираш пиян, горд като завоевател и достоен наследник на Юлий Цезар, и оправяш жената.

След загуба се прибираш пиян, с подвита опашка, и решаваш да се докажеш като мъж пред жената.

Европейски бивш пушач на 2009 г.

2010-02-01T00:31:00.000-08:00

Миналата година участвах в конкурс с гореупоменатото претенциозно заглавие. Става въпрос за една инициатива на Министерството на здравеопазването за ограничаване на тютюнопушенето. Участието изискваше попълване на формуляр, изпращане на актуална снимка, както и кратък разказ как сте отказали цигарите. А, разбира се, основното изискване е да сте отказали цигарите. Мен лично ме привлече идеята за разказа. Е, хайде да не си кривя душата, и възможността за печелене на награда и пътуване в чужбина. Написах си историята, попълних надлежно и изпратих документите. Поканиха ме и в сутрешния блок на местна телевизия като допълнително популяризиране на кампанията.

Днес разбрах, че не печеля нищо, дори поощрителна награда, но все пак бих искала да споделя с вас, читателите на Светът на Вава, моята история на спиране на цигарите. Дано е вдъхновяваща и мотивираща поне за един.

Наградените разкази можете да прочетете тук. На участничката, която ще представлява България на международния конкурс, пожелавам от сърце успех.

Моите отговори във формуляра:

1. Защо пушихте?
Едва ли мога да дам отговор на този въпрос, който да звучи смислено на моята възраст. Все едно да питате някого „Защо на света има цигари?”. Най-вече защото ми харесваше, защото пушенето, като ритуал, като навик, става част от личността ти и ти носи удоволствие.
2. Кога спряхте тютюнопушенето? Опитите Ви за отказване бяха ли повече от един?
Спрях цигарите в началото на 2009 година. Преди това съм ги отказвала още два пъти. Винаги «успешно» от първия опит, т. е. днес решавам, че повече няма да пуша, без да ме интересува кой ден от седмицата е, имам ли в себе си цигари или не. Казвам край и съм дотам. Месеци наред носих полу-празната кутия цигари в себе си без да се изкуша. Сега даже не броя вече дните и седмиците без пушене.
3. Защо спряхте да пушите?
Това е малко като втория въпрос. Ами просто си зададох въпроса „Защо изобщо пуша?” и не намерих задоволителен отговор. Просто имаше повече „против”, отколкото „за”. А и защото вече имах опит като бивш пушач и сравнението беше в полза на живота без цигари.
4. Какви методи използвахте, за да си помогнете да откажете тютюнопушенето?
(например, консултиране / никотинозаместваща терапия / силата на волята / Tabex / Zyban / Champix / Националната телефонна линия за отказ)
Единствено т.нар. сила на волята.
5. Ако сте използвали никотинозаместваща терапия, кой тип използвахте? (например, лепенки / инхалатори / дъвка / таблетки / спрей за носа)
Не съм използвала нищо от гореизброените.
6. Мислите ли, че животът Ви се промени, след като спряхте да пушите? Как?
Промени се моето усещане за себе си, но не мога да говоря за коренна промяна в живота. Това е едно от постиженията, с които винаги ще се гордея. Въпреки че не мога да се гордея с това, че изобщо някога съм пушила. Харесвам се повече като непушач. Мисля, че това ме отличава от останалите и ме прави по-добър човек.
7. В не повече от 200 думи ни разкажете защо смятате, че Вие заслужавате да спечелите наградата „Европейският бивш пушач на 2009 година”?
(моля, използвайте допълнителни листи, ако е необходимо)
Това е любимият въпрос на кандидатите по време на интервю за работа, за който задължително се подготвят и изброяват общоприети позитивни качества в професионално отношение. В случая не знам с кого се състезавам.Всеки бивш пушач получава награда, която е неговото лично удовлетворение и по-добро здраве. Аз просто умея да разкажа историята си, която мисля че е вдъхновяваща, позитивна като послание и може да послужи като пример на други. Но истината е, че докато човек сам не съзрее до идеята, че иска да откаже цигарите, едва ли има доводи, които да го убедят. Радвам се, че го направих, не защото се разболях или поради някакъв друг външен натиск, а защото аз самата исках.

Моят разказ

Пушене в минало време

От всички пушачи, които познавам, няма нито един, на когото да му се е усладила първата в живота цигара. И това би могло да е краят на настоящата история.
Тук винаги се намира някой да изтъкне, че и със секса нещата стоят по същия начин – рядко ти харесва от първия път, но продължаваш да опитваш. Само дето сексът (практикуван безопасно по взаимно съгласие между пълнолетни индивиди) обикновено няма сериозни последствия за здравето, което не може да се твърди за пушенето. Точка по въпроса.
Преди време с няколко приятелки, пушачки, разнищвахме за пореден път любимата тема „За и против пушенето”, и за пореден път се сблъскахме с този парадокс. Защо изобщо има пушачи? Възможно ли е здравомислещи, възрастни хора да си причиняват умишлено нещо доказано вредно. Очевидно – да. Познавам, т.е. познавах пушач, за съжаление той вече не е между живите, който почина от рак на белите дробове, но до последно с цигара в уста, се опитваше да убеди себе си, че не се е разболял от тютюнопушене, тъй като дядо му, който е пушил по две кутии на ден, е доживял до деветдесет години. Е, въпросният дядо явно не е изключение, защото почти всеки пушач има по един такъв роднина, или приятел, или приятел на приятел. Явно тези, които наистина се разболяват или умират вследствие на употребата на никотинови изделия, нямат приятели или роднини да разказват историите им.
Иначе личната ми пушаческа история не е особено вълнуваща и нямам илюзията, че с нещо се различава от тези на милионите други пушачи. Странно, нали, точно това, което си мислиш, че те отличава от другите, всъщност те уеднаквява с тях. Започнах тайно от родителите си в невръстна възраст, защото беше забранено и вълнуващо, след това продължих, защото беше готино, а и вече бях пълнолетна и беше позволено. За разлика от повечето пушачи, никога не съм искала да откажа цигарите. Дори сега, пишейки това, в мен отново се прокрадва порочната мисъл, че мога отново да пропуша някой ден. Явно хората се раждат пушачи или непушачи, и аз просто съм от първите. В ДНК-то ми е заложено да пуша. А това е най-жалкото извинение и оправдание на света.
Ако трябва сега да си направя равносметка, пушила съм цигари през по-голямата част от съзнателния си живот, което до момента е около половината от целия ми живот. Не ми се смята в цигари, колко е това. В старанието си да избягвам определението „бивш” – бивш приятел, бивше гадже, бивш навик, на въпроса дали пуша, отговарям „Сега не пуша”.
Това състояние на „сега” ми се е случвало вече три пъти, и силно стискам въображаеми палци, като в приказките, третият път да е последен.

Аз вече не пуша – I сезон
Защото мога

На двадесет и няколко години съм. Все още няма забрана за пушене на обществени места. Препълнен пепелник на работното място редом до клавиатурата е обичайна гледка, която не смущава никого, и пушачите са видимо по-голямата част от човечеството.
Един ден в магазина просто нямат от моите цигари. Решавам да изчакам да заредят. Няма и на следващия ден. Колегите започват да ме подкачат, че няма да издържа, предлагат ми от техните цигари и това ме мотивира. На тази възраст все още кипя от пост-тийнейджърско негодувание и голяма доза пасивна агресивност и никой не може да ми казва какво мога или не мога да направя. След като изминават четири дни без да запаля, решавам, че е дошъл моментът да ги откажа. Първите две седмици са най-тежки. Броя дните и се гордея с всеки един, прекаран без тютюнев дим.
Досаждам на пушачите с пропаганда на здравословния начин на живот и повтарям безброй пъти историята си как съм отказала цигарите, защото имам силна воля. Превръщам се в клише, в най-ужасния бивш пушач – този, който получава просветление и държи да го сподели с всички, за да спаси душите на горките огнедишащи.
Този първи сезон на не-пушене продължи две години и мина под мотото „Аз мога”.

Аз вече не пуша – II сезон
Защото трябва

Пропуших бавно, почти неусетно. Днес една цигара с питието, утре – с кафето. Ама нали не е редовно, значи няма нищо страшно, всичко е под контрол. Старите навици се завърнаха много лесно и доброто прекарване отново вървеше ръка за ръка с пушенето. Цигара за почивка след добре свършена работа, цигара докато чакам нещо, за да запълня времето, цигара за успокоение, когато съм под стрес, след вечеря, след секс.
Избягвах умишлено да споменавам периода, в който не съм пушила „Кой, аз ли?!”. Той вече не ми се струваше толкова значим, затова предпочитах да се преструвам, че не го е имало. Стигаше ми наказанието, че всяка цигара ми горчи от неприятното усещане за провал.
След това забременях и пушенето просто отпадна от дневния ред. Спрях да пуша, защото трябваше, със спокойствието и убедеността, че когато родя и спра да кърмя, ще мога да пропуша отново.

Аз вече не пуша – III (последен) сезон
Защото искам

Завиждам на непушачите. Не на тези, които са отказали цигарите, а на истинските, девствени по отношение на цигарите хора. Всички пушачи си приличат. Всеки непушач е различен.
Периодите, в които не пуша стават все по-кратки, за сметка на другите и това ме притеснява, защото ме вкарва в друго клише, това на вечния пушач, който постоянно отказва цигарите – неуспешно.
Случвало се е да държа детето с едната си ръка и да пуша с другата, внимавайки димът да не отива към него, въпреки че ненавиждам гледката на други майки, които го правят. После то порасна и навлезе в периода на любопитството и подражанието. Един ден видях как ме имитира, че пуша. Не бе никак забавно. Стана ми тъжно, че това за него е образът на мама. И това беше достатъчно, за да кажа „Стига”. Направих го за себе си.
Сега вече наистина не пуша. Събуждам се със свежа глава и не се задъхвам на петото стъпало. Не съм зависима и това ме кара да се гордея със себе си, не държа да го споделям с някого и не очаквам поздравления. Чувствам, че владея положението (поне що се отнася до цигарите). Харесвам се повече отпреди. Най-малкото не се притеснявам, че дъхът ми „ухае” на пепелник. Не ме интересуват повишаващите се цени на цигарите, нито тоталната забрана за пушене на обществени места от 2010 г.
И това вече е краят на историята.

За детските рождени дни и други природни бедствия

2010-01-26T02:09:00.000-08:00

Сутринта около 09:00 ч. - разбуждам се доволно наспана. Снощи малкият не се е будил, така че се чувствам отпочинала и свежа. Днес моето малко момче има рожден ден! Дивя се как неусетно лети времето! Излежавам се известно време, наслаждавайки се на радостното очакване на празника. Решавам все пак да стана и да направя кафе и закуска.

09:30 - рожденикът още спи. Отивам да го събудя, защото нямам търпение да го нацелувам. А и ако не стане сега, после няма да иска да си легне на обяд и съответно ще бъде кисел, когато дойдат гостите.

10:00 - пием кафе с таткото и обсъждаме организацията на тържеството. Трябва да се купят балони и свещи. Рожденикът междувременно се занимава с новите си играчки, раздадени умишлено в аванс, но бързо му омръзват и ме задърпва да ходим в другата стая.

10:15 - от разпределението на задълженията на мен отново се пада да бавя детето, а таткото отива на пазар.

10:30 - все още по пижама опитвам да хвана малкото човече, за да му измия зъбите. Аз също още не съм си измила зъбите. Междувременно приемам поздравления по телефона.

10:45 - играем с количките, като едновременно успявам да се облека. Оставям сресването за по-късно.

11:00 - оставям малкия да гледа филмчета (празник е все пак), за да мога да изчистя. Чудя се дали не трябваше да поканя приятелки с деца, за да си играят, вместо семейството.

12:00 - таткото още го няма. Звъни, за да ми каже, че не може да намери балони. Радвам се, че съм направила тортата вчера и ми остава само да я украся.

12:45 - храня рожденика със задушени картофи (също от вчера) и бързам да го сложа в леглото, защото гостите ще дойдат след около три часа.

13:30 - малкото същество още не е заспало. Затова пък се налага да му сменя памперса.

14:00 - възнамерявам да направя малко гимнастика, да взема душ и да подредя масата. Най-накрая ще направя украсата на тортата, за да са свежи плодовете.

14:30 - още не спи. Сядам в стаята при него, за да се успокои, и чета книга.

15:30 - още отваря и затваря очи и не смея да изляза, за да не го разсъня. Прочитам половината книга и се притеснявам, че нямам време да си измия косата.

15:40 - не издържам и влизам да се къпя, ако ще да спи.

16:00 - добре, че гостите закъсняват. Ще успея да подредя масата и просто ще ги посрещна с кърпа на главата. Междувременно отговарям на пропуснатите обаждания по телефона.

16:15 - няма за кога да се спи. Пращам таткото да го облича, докато декорирам произведението си с доста по-проста от първоначално замислената украса.

16:25 - идват първите гости. Правя кафе и питам кой какво ще пие.

16:35 - идват още гости. Аз си сипвам едно питие.

16:40 - идват последните гости и мога да поднеса тортата. Рожденика се пресяга и разваля украсата, като същевременно си размазва крем по дрехите. Духва свещичката успешно два пъти.

17:00 - голямото ми момче не хареса тортата, затова пък яде бисквита и рони трохи из цялата стая. Май не трябваше да чистя сутринта. Благодаря се, че няма и други деца на неговата възраст.

17:30 - от уредбата се носят детски песнички, всички музикални играчки работят, а ние възрастните се опитваме да ги надвикаме и да водим разговор. Забелязвам, че чашите на някои от гостите са празни, но не се впечатлявам особено. Ако искат нещо, ще се обадят.

17:45 - рожденикът поиска да гледа филмче и напълно пренебрегна гостите.

18:00 - първата "сцена" с тръшкане и опит за налагане, с която изпращаме първите гости.

18:15 - изпращаме останалите гости и разчистваме погрома у дома.

18:30 - пускам филмчето и си наливам второ питие. Не си представях този ден така. Напомням си, че не става въпрос за мен.

19:00 - рожденикът вечеря, бива измит и преоблечен в пижама.

20:00 - радвам се, че този ден свърши.

През нощта - не спим особено много. Рожденикът е превъзбуден, нервен, буди се често и плаче.

Онова чекмедже

2010-01-21T01:19:00.000-08:00

Сигурна съм, че във всеки офис има поне едно чекмедже, чието съдържание може да бъде определено като лично. Нормално, все пак поне 8 часа дневно прекарваме там. Това чекмедже крие нещата, които не бихме изложили на показ по бюрата си, но имаме нужда от присъствието им. За жените това чекмедже (ако е само едно) е нещо като статичен еквивалент на дамската чанта. Всички, вярвам, знаят какво се говори за това женско пособие. Почти толкова силно съм убедена, че няма жена, която на 100 % да познава съдържанието на чантата си. Тези дни реших да се разровя из моето офис чекмедже, последното отгоре-надолу от лявата ми страна, и ето какво е неговото съкровено съдържание, класифицирано и инвентаризирано надлежно в следните няколко категории артикули:

Първа помощ

В тази категория влизат на първо място всички женски принадлежности. Практиката е доказала, че никога не може да се презапасиш с тях. Тук слагам и болкоуспокояващите за главоболие и стомах, както и таблетките за смучене (в един период държах и сироп с мента, глог и валериан за критични моменти, но явно съм го изпила и не съм подновила наличността, т.е. не е от първа необходимост). Мокрите кърпички са просто задължителни, а мултифункционалността им пословична. Освен за бърсане на ръце, могат да се използват за почистване на работното пространство от микроби, за освежаване на лицето, както и за бързо предпране на случайно накапани дрехи. Почти всеки ден благодаря безмълвно на човека, изобретил мокрите кърпички.

Полезни

Тук класифицирам вещите, които също са важни, но може би една идея по-малко от предходните. Като например малък комплект за шиене, съдържащ поне една игла, конци и безопасна - откривам два такива, носещи рекламните лога на различни хотели. Скъсаното копче може да се преживее, но ми се е случвало да ми се скъса панталона...отдолу по шева. Имам също гъбичка за почистване на обувките и чорапогащник в телесен цвят. В интерес на истината, откакто го сложих в чекмеджето, не съм късала чорапогащник, което само ме убеждава допълнително, че той има място в офис чекмеджето. Намирам няколко USB-та, но нямам никаква представа какво има на тях.

Разкрасяващи

В това число е кремът ми за ръце, най-малкото което мога да направя за кожата си през деня, предвид честотата на миене и изсушаването, което причинява. Безцветен лак за нокти - не помня да съм се лакирала, но върши прекрасна работа, ако ти се скъса чорапогащника, а нямаш резервен. Друго няма, на работа съм все пак!

Сантиментални

Ех, аз съм си романтична душа. Пазя си картичките надписани от колегите за рождени дни, разни дреболийки, донесени от командировки, такива неща. А, ето го и списъка с местата, които съм проучвала за лятната отпуска. Защо ли го пазя? Хубава отпуска беше...

Разни

За тези артикули няма логично извинение да са в чекмеджето. Ще трябва да се лиша от тях при евентуално следващото разчистване, а именно: CD-та с музика, които не слушам, защото ме разсейват, запалка (Ура, вече не ми трябва!), списъци за пазаруване, хм, забелязали ли сте как винаги остават актуални, независимо колко често пазарувате? Просто има неща, които винаги са ти необходими.

Като "онова" чекмедже в офиса.

Бебешки дневник

2010-01-14T05:30:00.000-08:00

Трети месец

История с продължение

Очаквах заветния трети месец като манна небесна. Както обещаваха повечето четива за отглеждане на деца, а и разказите на преминалите по този път, след навършването на месец номер 3 нещата рязко ще се подобрят.

Изненадващо за мен, така и стана. Сякаш през една нощ някой беше подменил нашето сърдито бебе с едно ококорено, засмяно сладурче, което спи нощем и будува спокойно през деня. Бавно започнахме да навлизаме в радостите на това да имаш дете. Разбира се правопропорционално на радостите се увеличават и трудностите, за да има баланс, но това никой не ти го казва. Разбрахме, че колкото и дразнещо да звучи бебешкия плач, толкова няма нищо по-очарователно от неговия смях. Да, през този месец бебето вече се смее с глас и това е най-прекрасният звук за родителските уши.

На този етап нашето дете беше почти два пъти по-голямо от момента на раждането си и ни се струваше, че вече е готово за детска градина. Изобщо темповете му на растеж и развитие изпреварваха многократно нашите способности да ги възприемаме и винаги бяхме една крачка назад. Сега ми се иска да бях правила повече снимки и да си бях водила по-подробни записки, защото уви паметта ми се оказа силно надценена. За щастие избирателната й пропускливост е също много добра, защото след време се оказа, че са останали само хубавите спомени и всичко сякаш е било само цветя и рози.

През този месец се събужда и интереса на детето към играчките - дрънкалки, висящи и пеещи въртележки или както бе в нашия случай, всичко с личице. Любимата играчка - дрънкалка котенце с гумени израстъци за дъвкане. Голямо гукане и аукане падаше с това котенце. Мисля, че го възприемаше като живо.

Накратко за третия месец - глътка въздух за мама и тати. Преоткриване на малките удоволствия като ходене на гости, кратко пътуване с преспиване, сядане на заведение на открито.

HR речник

2010-01-13T04:34:00.000-08:00

Служителите никога не напускат компанията, те решават да продължат професионалното си развитие другаде

Компанията не съкращава и не уволнява, тя оптимизира организацията и разходите

Пари е мръсна дума, затова никога не се споменава, вместо това се употребява термина "мотивиране на персонала"

Тиймбилдинг - добре забравения от социализма спортен полуден

Тренинги - същото като обучения, ама не съвсем

Екип - вместо колектив (по-модерно звучи някак)

Мениджър - най-желаната позиция (и образование). Няма значение на какво, може и на себе си. Срещат се различни изписвания: менаджър, менеджър, менажер

Подбор на кадри се е правел едно време, сега се практикува рикрутмънт, а практикуващите се наричат рикрутъри

HR специалиста борави умело с термини като креативен, иновативен и други, но никога не употребява българските еквиваленти като творчески и новаторски

Какво все пак означава HR (човешки ресурси)? Отговорът се получава като приложите следната формула ТРЗ+КК+АО+каквото още се сетите

ТРЗ = труд и работна заплата
КК = кадри и квалификация
АО = административно обслужване
каквото още се сетите = каквото каже шефа

Който търси, намира

2010-01-12T02:22:00.000-08:00

Повечето хора, с които съм работила, са в постоянно състояние на търсене на работа, или поне така разправят наляво и надясно по коридорите. Това, че хвърлят по едно око на обявите в http://www.jobs.bg/ не се брои. Те не са доволни от мястото, което заемат и искат да напуснат, но от страх или поради ред други причини, не го правят. Има и такива, които го правят, но те обикновено не говорят за това.

За тези, които наистина си търсят нова работа, призвание, реализация, тази статия ще се опита да разгледа различни възможни начини на търсене. Всеки един би могъл да бъде повече или по-малко ефективен в зависимост от позицията, която се търси.

Преди всичко и най-важно в началото е да се изясни какво точно се търси и да се направи критичен анализ на две неща: "какво мога" и "какво искам". "Не е задължително тези неща да се покриват и за съжаление много често се разминават. На този предварителен етап е съществено да се набележат и очакванията от новата работа като задължения, условия и т.н. Това са наистина ключови моменти в търсенето и донякъде предопределят крайния резултат, а именно да си намерим "хубава работа", такава за която имаме капацитета и уменията и която да ни носи удовлетворение (освен насъщния).

1. Обяви в интернет

Започвам с тях като най-предпочитаният и от работодателите и от търсещите работа канал. Бързо, лесно достъпно, евтино или направо безплатно. Вече има много специализирани сайтове, достатъчно е да напишете "работа" в Гугъл и готово. Обявите са много, както и "талашът", който трябва да се отсее. Забелязват се тип "дежурни" обяви, от едни и същи работодатели, които се повтарят и въртят безспир. Има неграмотно написани и направо невероятни текстове, но нека сега това не ни занимава. Кандидатстването обикновено също е лесно - попълвате си данните директно на сайта или изпращате CV като прикачен файл.

2. Печатни издания

Преди време, който си търсеше работа, четеше вестник "Позвънете". Сега това едва ли е достатъчно. От гледна точка на работодателя публикуването в пресата е доста по-скъп в сравнение с предходния вариант, но търсенето на определени позиции изисква инвестиции от самото начало. Ефективното търсене би включило регионалните издания (и национални, ако сте склонни на преместване), както и специализираните издания в сферата, в която работите. Повечето печатни медии публикуват и своите обяви за работа на страниците си, така че ако си търсите работа като журналист, графичен дизайнер или друго в сферата, си набележете желаните работодатели.

3. Търсене по компании

Става въпрос за следното: някоя компания е привлякла вниманието ви, имате добри отзиви за нея като работодател и не търсите спешно работа. Тогава може да проверите по сайтовете им, повечето големи фирми имат секция "кариери" или нещо подобно, предоставяща възможност за подаване на документи. Дори да няма свободни позиции, със сигурност ще намерите контакти, където можете да изпратите документите си. Вариант е, разбира се и оставяне на документи на място в компанията, като това може да стане в деловодство или, ако е възможно, директно в отдела отговарящ за подбора.

4. Агенции за подбор

Съберете колкото е възможно повече информация от интернет и от познати за различни агенции относно надеждността им. Повечето агенции вече не искат такса, за да ви включат в базата си данни, но и едва ли ще ви търсят работа особено ефективно. Ако решите да ползвате агенция, съветът ми е това да не е единственият метод, който ползвате. Иначе един от плюсовете е, че агенцията може да ви предложи и допълнително консултиране, тестове за професионална ориентация и други, които да са ви полезни в бъдещи търсения или ако не сте напълно наясно къде и как можете да се реализирате, или търсите промяна в кариерата.

5. Кариерни центрове

Създадеди през последните години към университетите, кариерните центрове са много полезни на хората, които тепърва стартират професионалната си реализация. Мога само да съжалявам, че едно време ги е нямало. Освен полезната информация, която предоставят относно подготвяне на документи, явяване на интервюта и други, кариерните центрове служат и като връзка между работодателите и потенциалните служители. Организират форуми, срещи с компании от региона и от съответния бранш, помагат при търсенето на стажове.

6. Социални мрежи, блогове и други подобни

Да, могат да бъдат полезни и в търсенето на работа. Професионално ориентираната мрежа http://www.linkedin.com/ свързва хора от цял свят, работещи в една и съща сфера или със сходни интереси. Принципа на свързване е на базата на завършеното образование и предишни местоработи, т.е. контактите ви са бивши и настоящи съученици и колеги, като мрежата ви се разраства и чрез техните връзки. Можете да дадете или поискате препоръка за работата си от някого, както и да търсите хора по различни критерии. Мрежата поддържа английски, немски, френски и испански езици. Другите социални мрежи, естествено, също могат да послужат в търсенето на работа, зависи как ги ползвате. Могат и да навредят. Най-полезното според мен в този метод е това, че отваряте една вратичка и работата може и сама да ви намери.

7. Хобито като работа

Повечето хора си мислят, че биха били безкрайно щастливи, ако могат да практикуват хобито си и едновременно да им плащат за това. Не съм сигурна дали няма да има обратен ефект, т.е. да намразят хобито си, но ако искате да се преориентирате и харесвате или умеете нещо, за което не е задължително да имате образование или опит, то хобито ви може да стане вашата нова работа. Спорт, търговия, компютърни умения? Сигурна съм, че в нещо ви бива.

8. Препоръки

Можете да помолите близки и приятели да ви препоръчат на техния работодател или на други техни познати. Не е срамно, стига да си имате взаимно доверие и да се познавате достатъчно добре, защото препоръчването е сериозен ангажимент и за двете страни. Дълго време в България този метод бе известен като "шуробаджанащина" и натоварен с много негативизъм. Но истината е, че много работодатели разчитат на препоръката като вид гаранция при подбора. Особено, ако се търсят специалисти от определена област, в която трудно се намират или със специфичен опит.

Търсете, търсете и не спирайте докато не се убедите, че сте направили и постигнали всичко, за което сте мечтали. Успех в търсенето и намирането на работа.

Малки неща - голямо настроение

2010-01-07T06:10:00.000-08:00

След многото празнични идеи през декември, последвани от не толкова радостното завръщане в офиса, реших да споделя и няколко делнични идеи. Тези малки неща успяват в голяма степен да ме подкрепят през петте работни дни всяка седмица и да ми дават сили да доживея до петък вечер.

1. Снимките - държа си две на бюрото, като от време на време ги актуализирам. На никого не пречат (стига да не подредите цяла галерия, тогава вече е дразнещо). Първоначално малко се притеснявах да ги сложа поради простата причина, че ревностно пазя личния си живот именно такъв и не харесвам смесването му с професионалния. Сега свикнах с "присъствието" на семейството ми на бюрото. Поглеждайки ги, винаги си припомням кое все пак е важното (помага в особено изнервени и прединфаркни ситуации).

NO IMAGE AVAILABLE (разбирай: сложете си ваши снимки)

2. Цветето - теменужката ми е подарък от сестра ми за един имен ден, ако не ме лъже паметта, преди около 4-5 години. Вкъщи няма достатъчно светлина за нея, за това пък на бюрото ми "си намери мястото", както казват цветарите. Е, не винаги е в цветущо състояние, но се старая да се грижа за нея, доколкото мога. Проблемът е, когато съм в отпуск, все някой трябва да ме замести в отглеждането на офис любимеца.

3. Гледката през прозореца - казват, че за работещите на компютър е задължително на всеки час да зарейват поглед далеч в пространството, за да си отпочинат очите. Само внимавайте някой от ръководството да не ви свари как безгрижно зяпате през прозореца. Едва ли ще го убедите, че просто си отмаряте зрението.

4. Картата - задължителен аксесоар за всеки офис. Не върви да окачите картина, но картата придава стил и интелектуалност... Това на шега. Истината е, че аз лично си попълвам празнините по география и "пътувам" виртуално, докато търкам офис стола. Все пак е и полезно да си избирам дестинации и да мечтая за отпуската, например, а и стои красиво, не мога да отрека.

Ден 31

2009-12-31T05:38:00.000-08:00

Последен ден.

Преглеждам идеите от изминалите 30 дни, за да се уверя че не съм пропуснала да свърша нещо от написаното. С радост мога да заявя, че аз лично изпълних всяка една от тях.
Голяма част от идеите възнамерявам да си ползвам и не само по празниците. Все пак кога, ако не през делниците, имаме нужда от нещо, което да ни ободрява и да внася празнично, магическо настроение и радост.
За тази вечер имам само една идея: Моля ви, не гледайте новогодишните празнични програми!
Това ми се струва много тъжно и самотно занимание за нощта, в която почти целият свят празнува. Празнувайте! Ще се видим отново през 2010.

Ден 30

2009-12-30T05:43:00.000-08:00

Не остана време почти за нищо. Последен шанс да завършите започнатото или ... да го оставите за догодина. Все пак утре светът няма да свърши, времето ще продължи да тече по старому и нашият живот няма да се промени коренно (като този на Пепеляшка) в 00:00 часа.
Мисля, че прекалено много се фокусираме върху миналото в края на всяка година, започваме да претегляме, преосмисляме, оценяваме и забравяме най-важното. На Нова година празнуваме именно настъпването на новата година, новото начало, бъдещето. Затова уместно ми се струва да отделим малко време и да отправим поглед напред, към времето което ни предстои да изживеем, към това как искаме да го изживеем. Промяната все пак е едно от най-хубавите неща в живота и противно на много схващания хората се променят.

Ден 29

2009-12-29T04:57:00.000-08:00

Вава казва: Посрещнете Новата година на чисто! В буквалния смисъл.

Почистете и подредете дома си преди 01.01.2010, независимо дали ще празнувате там или на друго място.
Така ми се струва редно, така знам, че ще се чувствам по-добре. Запрятайте ръкави, докато все още има време. Редът и хармонията около вас ще се отразят и на вътрешния ви свят. Това е едно от основните и най-прости правила на фън шуй.
Съществена част от разчистването на пространството е умението да се изхвърля, т.е. съзнателно да вземете решение да се отървете от вещи, които досега сте притежавали. Аз, признавам си, имам много лека ръка в това отношение, толкова, че понякога забравям какво съм изхвърлила и го търся дълго преди мъжът ми да ми припомни какво го е сполетяло. Така се освобождавам, олеква ми, знам че всичко си е на мястото.
Ако вие не сте от тези, а по-скоро се числите към плюшкиновците, приложете следната тактика. Запитайте се: откога не съм ползвал въпросното нещо, има ли шанс да го ползвам отново, мога ли да го поправя, ако е развалено и на каква цена, а да го подаря, да го продам, да го заменя с ново. И така нататък, нещата ще отпадат едно по едно. Ако за някоя вещ се колебаете, по-добре я оставете да отлежи до следващото разчистване. Но наистина, честно, смятате ли да прочетете отново старите си списания?!

Ден 28

2009-12-28T06:18:00.000-08:00

На броени крачки от новата година идеята за Ден 28 е:
Не поглеждайте назад със съжаление!

Наистина няма полза. Това, което е отминало и не може да бъде променено, не бива да поражда подобни чувства. Разбира се, те ще са неизбежни, ако новогодишния ви списък с решения наподобява този на Бриджет Джоунс. Хубаво е човек да си поставя цели и да осмисля стъпките си в живота, но това важи за всички дни. Практиката е доказала, че навръх нова година летвата на стремежите ни се вдига много високо, а след това ни е трудно да я прескочим.
В блога на aquawoman попаднах на много хубава мисъл, която ще перифразирам, а именно, че успеха в живота се измерва с това как се чувстваш, а не с това какво си постигнал. Нужен е точен критерий, защото животът не е балансов отчет, на който да теглиш чертата и да изчислиш приходите и разходите.

И все пак се изкушавам да погледна назад, за да отбележа някои от събитията в моя живот за 2009 - само хубавите, без съжаления (със сигурност има много повече):

1. Спрях да пуша

2. Публикуваха ме

3. Направих "Светът на Вава"

А вие как се чувствате по отношение на 2009 г.?

Гори, гори огънче

2009-12-27T05:50:00.000-08:00

Или как да си направите декоративни свещи в домашни условия.

Да започна с това, че видях въпросната идея в сутрешното шоу "На кафе", където водещата Гала заедно със своя гостенка показаха как да си направим въпросните свещи с форма на снежни топки. Не знам как въобще ми хрумна да опитам. Явно коледният дух ме беше завладял и идеята да измайсторя нещо креативно и красиво, с което да зарадвам близките си, ми се стори особено привлекателна. По принцип не съм от най-сръчните в ръцете. Не мога да плета, нито да шия, не правя гоблени, а и намирам тези занимания за крайно изнервящи. Затова не мога да си обясня как правенето на свещи се вписва в профила ми. Аз съм по-скоро човек-консуматор, не че се гордея с това, но не виждам смисъл да губя време за нещо, което мога да си купя от магазина на сносна цена.
Е, този ден бях настроена творчески и вече се виждах как извайвам чудеса от восък. Другата уловка, на която през останалото време не се поддавам толкова лесно, е, че както знаете, по телевизията всичко изглежда просто и лесно. Но в действителност излиза съвсем не така.

Необходими материали: няколко стари свещи, тенджера, нож, дъска за рязане и около два свободни часа.

Процесът: разрязвате свещите, за да извадите фитила. Потапяте ги в тенджера с вода и ги оставяте да омекнат на водна баня на електрически котлон. !През цялото време водата не трябва да завира, а само да се загрява дотолкова, че да можете свободно да бъркате вътре с голи ръце! Отнема време, затова си пуснах хубава коледна музика и зачаках над котлона с капак в ръка. Имаше предупреждение, че парафинът много лесно се запалва, та трябва да се внимава.
Когато парафинът се разтопи, много лесно с ръце се оформят топчиците. /Трудното е след това да се отървете от восъка по ръцете си./ Докато са още меки и топли топките се разрязват през средата, за да се постави фитила, след което отново се "сглобяват" между дланите.

Какво още трябва да знаете /онова, което го спестиха по телевизията, а може би просто съм го пропуснала/: полепналият по ръцете парафин е по-добре да се остави да засъхне и след това да се изрони. Първо миете със студена вода и чак след това с топла и сапун. Научих го сама след много опити. Тенджерата също се измива някак си. Показаха и една украса с участието на миксер, но като си представих как ще го мия после се отказах предварително.

Резултатът: първоначално бях леко разочарована. Гледах безформените, грозновати топки и разтривах болящия си кръст. Реакцията на мъжа ми беше:"Изглеждат точно както ги показаха по телевизията". Е, значи бях успяла.
Не мога да кажа, че беше трудно. След като довърших украсата на свещите, даже си ги харесах. Овъргалях ги в брокат, изронен от други свещи и им вързах по една панделка. Едва ли скоро ще повторя опита, няма опасност да ми стане хоби, но някога може и отново да се вдъхновя. Но ако имам други гениални идеи, видяни по телевизията, се моля някой да ме вразуми навреме.

Ден 27

2009-12-27T05:40:00.000-08:00

За Ден 27 Вава казва, че е дошло времето да възобновите спортните си занимания.

Какво? Не спортувате нищо? Е, тогава сигурно ходите на дълги разходки, карате колело или нещо друго. Ако и на това отговорът е не, защото спортът е включен в списъка с новогодишните ви обещания за 2010, то тогава просто не чакайте тези няколко дни и започнете от днес. Фитнес, занимания в зала или с видео у дома, плуване, когато откриете вашето занимание, няма да имате нужда от подканяне. Както в повечето случаи, първият път е най- трудно.

Ден 26

2009-12-26T09:39:00.000-08:00

Не позволявайте да ви обземе следпразничното униние.

Усещане, че всичко вече е свършило. След месеци на подготовка и очакване настъпва и логичния край. След празници винаги се чувствам малко тъжна. До нова година има още седмица. В промеждутъка отново залагам на активност, срещи с повече хора и време, прекарано навън.
Като за начало разтребвам къщата след гостите, прибирам или изхвърлям опаковките от подаръците, за да не остават издайнически "белези" от скорошните радостни събития, и се опитвам да се върна към нормалния си ритъм на живот.

Ден 25

2009-12-25T07:01:00.000-08:00

Днес мисля, че няма нужда от специални идеи - празник е. Празнувайте както вие го разбирате и чувствате!
Весела Коледа и честито на именниците!

Ден 24 - Бъдни вечер

2009-12-24T04:46:00.000-08:00

Тиха нощ, свята нощ!

Е, не съвсем, предвид това, че много празнуващи смятат за уместно да гърмят бомбички. Като се замисля сега какво най-много ми харесва в коледните празници, то това са традициите. Както и дългите приготовления, радостното очакване, подаръците, разбира се, и онова чувство за нещо общо, споделено и ... свято.
Нека традициите за този празник не се изчерпват само с нечетния брой ястия на трапезата, нищо не пречи вашето семейство да си създаде собствен ритуал, който да превърне в ежегодна традиция, за да стане празника още по-специален. Ето и няколко идеи:
- Украсете заедно елхата. Всяка година можете да добавяте по една нова играчка и така всеки път, когато окачате украшенията, ще си припомняте предходните празници. Играчките могат да се пазят и предават в семейството.
- Не слагайте в баницата стандартните късмети дето вървят заедно с корите за баница. Направете си ваши оригинални късмети с пожелания, актуални за вашето семейство.
- Отидете на църва.
- Преди вечеря, излезте навън и се насладете на светлините и украсата на центъра. Няма да има много хора и усещането ще е все едно градът и нощта са ваши.
- Изберете си книга, някоя, която да носи позитивно послание и да се харесва на всички ви, от която заедно да прочитате по малко всяка Бъдни вечер.

Ден 23

2009-12-23T03:40:00.000-08:00

Не оставяйте пазаруването на продуктите за празничната вечеря за последния момент, както ще направят останалите, в резултат на което всички магазини ще се превърнат в ад. Решете предварително какво да бъде менюто и бъдете умерени, рядко всичко, което се слага на масата, се изяжда.
Набавете си необходимите продукти навреме, със сигурност повечето от нещата, които ви трябват, се намират и в някой от близките по-малки магазини, а не единствено в големите вериги, където освен това ще се изкушите да купите и много допълнителни неща извън списъка ви.

Ден 22

2009-12-23T03:34:00.000-08:00

Погрижете се за себе си преди празниците!

Направете така, че да изглеждате и да се чувствате добре в празничната вечер. Направете си прическа или маникюр, нищо че ще бъдете сред хората, които ви виждат всеки ден. Подарете си някоя разкрасяваща процедура, парна баня или масаж за отпускане и освобождаване от стреса. ВСИЧКО НАПИСАНО ПО-ГОРЕ ВАЖИ И ЗА МЪЖЕТЕ!

Ден 21

2009-12-21T09:35:00.000-08:00

Ден 21 отново дойде сам с идеята си. И тя е: простете и забравете.

Негативните емоции, които трупаме всеки ден, в повечето случаи за незначителни неща, вредят основно на нас самите. Много от нещата, които ни ядосват, могат да бъдат подминати. Много от думите, които са ни обидили, не са били казани умишлено. Пребройте до десет, ако трябва няколко пъти, преди да кажете или направите нещо, за което може да съжалявате. Дишайте дълбоко и си напомнете, че един ден ден нищо от това няма да има значение. Не приемайте всичко толкова сериозно, един ден нас всички няма да ни има.
Простете и на себе си грешките, за които се обвинявате. От гузната съвест и чувството за вина няма особена полза. От прошката има.

Ден 20

2009-12-20T08:15:00.000-08:00

Неделна киновечер!

Ден 19

2009-12-19T08:35:00.000-08:00

За днес вече нямам идея - изчерпвам се. Прекарах деня в четене на книга и спане. Това май не е толкова лоша идея - помързелувайте. Празниците все пак са и почивка от забързаното ходене по задачи, вечното планиране и жонглиране с безброй задължения.

Ден 18

2009-12-18T04:12:00.000-08:00

Сигурно вече сте накупили коледните подаръци за приятели и роднини или поне сте решили на кого какво ще дарите. Не забравяйте обаче най-важния човек - себе си! Купете си подарък, нещо което отдавна искате, опаковайте го и го сложете под елхата. Не чакайте друг да знае по-добре от вас какво искате, не подсказвайте, не загатвайте и не се сърдете, ако накрая пак не ви разберат. Просто сами изберете нещо хубаво за себе си и му се радвайте максимално. Всеки го заслужава!
Очаквам да ми споделите избора си.

Ден 17

2009-12-17T07:33:00.000-08:00

Коледа не е само ядене и пиене, а най-вече време да бъдем със семействата си по-дълго и пълноценно. Но преминаването от динамичното работно ежедневие към празничното бездействие може и да не е толкова приятно. След първите няколко дни, когато вече сме отпочинали, може да започнем да се отегчаваме от еднообразните дни. Затова не е зле да си измислите някакви семейни занимания, нещо, в което всички членове на семейството да могат да участват (домакинските задължения не влизат в това число). Можете да изровите старите игри като "Не се сърди човече", "Монопол" и други. Или да се снабдите с голям пъзел за редене. Пет зара и лист хартия са достатъчни за "Генерал". Поиграйте на нещо, а ако навън вече е натрупал сняг, извадете шейната или излезте на разходка ПЕША.

Ден 16

2009-12-16T02:13:00.000-08:00

Напук на всичко - лошото време, болестите и други притеснения от всякакъв род, обявявам Ден 16 да бъде смешен ден!

Вицове ли ще си разправяте, смешни статии и книги ли ще четете - не ме интересува. Важното е да има веселба и смях!

Хайде де, кажете нещо смешно! Моля ви, наложително е...

Ден 15

2009-12-15T01:12:00.000-08:00

Средата на декември е, навън е студено и вали дъжд, и на човек му се иска да се свие у дома на топличко с книжка в ръка и да помързелува. Време подходящо за спомени. Малко е раничко за годишната равносметка, аз лично си я правя непосредствено преди Нова година. Много от нещата сигурно забравям. Годините проявяват неприятната тенденция да минават все по-бързо и неусетно. Но хубави или неприятни, нещата които ни се случват, ни правят такива, каквито сме. Затова мисля, че си заслужава да си ги припомним. Хубавите, за да изживеем повторно приятните емоции, лошите - за да се отървем от тях. Накрая, все пак, всичко отминава...

Ден 14

2009-12-14T00:23:00.000-08:00

Понеделник е, отново сме на работа, но поне остава утехата, че с още един ден се приближаваме до почивните дни. Днес можете да направите деня на някого по-хубав с нещо съвсем малко и просто:

Предложете помощ, без да ви молят за нея.

Вие може да сте си свършили важните неща, планирани до края на годината, и да се изкушавате да се скатаете няколко часа, но колегите ви в същото време изнемогват от работа. Предложете да помогнете с каквото можете, за да ви се върне, когато вие самите имате нужда. Ако пък не работите, тогава със сигурност можете да отмените близък в нещо, за което той няма време. Изпробвайте тази идея, няма да съжалявате.

Ден 13

2009-12-13T07:59:00.000-08:00

Колко често ви се случва да казвате или чувате "Обичам те!". Има хора, на които им е трудно да изричат тези думи, а има и такива, които не ги пестят и ги повтарят наляво и надясно. Съгласна съм, че обичта се доказва много повече с действията, но и думите не са за пренебрегване.
Кажете на някого: Обичам те!

Dен 12

2009-12-12T03:51:00.000-08:00

Ден 12 дойде с първия сняг. Вече наистина се усеща приближаването на Коледа, то какво беше това досега - 15 градуса температури през декември. Усетиха се и някои други дребни неприятности, съпътстващи зимата, като например няколкото токови удара. Но не по тази причина предлагам днешната идея, а тя е...

Запалете си свещи!
Искрено се надявам да не се налага да ги ползваме за основно осветление, както се е случвало в недалечното минало. Палете си по една свещичка вечер, когато сте вкъщи, за повече уют и празнична атмосфера. Спрете за малко телевизора, седнете заедно на масата и се насладете на спокойна вечер в разговори и ... слушане на коледна музика, може би...

Образователен тренинг за мъже - II част

2009-12-11T04:49:00.000-08:00

И тъй като все пак е петък (Слава богу!), да завършим работната седмица с нещо забавно. Ето и дългоочакваната, най-вече от мъжете, втора част на тренинга от същия анонимен брилянтен автор.
Забележка: Следващите теми са за задълбочено обучение. Поради срещаната трудност във възприемането на материала, групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1: Ютията - от пералнята до гардероба, този мистериозен процес.

ТЕМА 2: Рисковете при напълването на формата за лед (демонстрация с диапозитиви).

ТЕМА 3: Последно научно откритие - готвенето и изхвърлянето на боклука НЕ водят до импотентност (практика в лаборатория).

ТЕМА 4: Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея.

ТЕМА 5: Тоалетната хартия - дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната? (обяснения по темата за спонтанното зараждане).

ТЕМА 6: Как да зашия копче без да се убода (телеконференция с Харвардския университет).

ТЕМА 7: Мъжете, които шофират, могат да поискат информация от минувачите, когато се загубят, без да изглеждат безпомощни (разкази на свидетели).

ТЕМА 8: Приготвянето на багаж - вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност.

ТЕМА 9: Пералнята - тази странна непозната вкъщи.

ТЕМА 10: Фундаменталните разлики между коша за мръсно пране и пода (терапия с музика).

ТЕМА 11: Мъжът на мястото до шофьора - генетично възможно ли е да не коментирам и ръкомахам конвулсивно, докато тя паркира?

ТЕМА 12: Съдовете след хранене - могат ли сами да левитират до мивката? (демонстрация с участието на Дейвид Копърфийлд.

ТЕМА 13: Мога ли да бъда завършена личност без да държа под постоянен контрол дистанционното управление? (терапия с хипноза)

ТЕМА 14: Провеждане на ролеви игри с цел, когато ми се каже ,че нещо е в чекмеджето или в гардероба, да не питам КОЕ чекмедже и КОЙ гардероб.

За тези, които все още не се чувстват подготвени за настоящите теми за задълбочено обучение, се препоръчва повторно преминаване на I част на тренинга.

Ден 11

2009-12-11T01:06:00.000-08:00

Тези дни и на работа и в семейството се случиха неща, които ме навеждат на мисли за тленноста на живота и за истински важните неща. Всеки ден някъде на някого се случва нещо лошо. Светът може да бъде наистина ужасно място. Всеки от нас може да промени това и да се разграничи от останалите посредством малък жест към някого, подкрепа, добра дума.

Днес се обадете на някого, когото отдавна не сте чували. Просто така, без причина, за да питате как е, и наистина изслушайте какво има да ви каже. Може да е баба ви, или приятел, или друг роднина, колега, съсед.

Обадете се сега, после може и да е късно.

Ден 10

2009-12-10T02:42:00.000-08:00

Ще ходите ли на служебен банкет? Това мероприятие е задължително за този сезон. Задължително включва също купуване на тоалет, правене на прическа и пост-банкетно клюкарстане за това какво са носели колегите, кой с каква прическа е бил, и кой се е изложил най-много пред шефовете. Щастливи са тези, които тази година ще пропуснат големия ресторант, големите лафове на диджея и голямото ядене на аванта.

За тях остава удоволствието сами да си организират малък банкет, на когото да поканят само онези хора, с които наистина им е приятно да бъдат. Може да е по женски или по мъжки, само да е по-скоро, че местата по заведенията свършват бързо.

Ден 9

2009-12-09T02:06:00.000-08:00

Стартирайки от днес, Ден 9, до края на годината си наложете забрана на всякакъв вид оплакване, мрънкане, недоволство, ругаене и негативни мисли. Коледа е все пак!

Който има нужда от повече обяснения защо, то нека прочете отново "Тайната на щастието"

Как се къпе бебе

2009-12-08T04:00:00.000-08:00

Къпането на новородено бебе е сложно и обвито в мистерия занимание, което представлява сериозно изпитание за всяко младо семейство. Всички нови и бъдещи родители следва да знаят, че в много семейства настъпва разрив, последван от разтурване, вследствие на това занятие.

Веднага възниква въпросът, защо нещо толкова чисто, като малко детенце, следва да бъде подлаганo на такава щателна хигиенизация всеки божи ден, но настоящата статия няма за цел да разнищва този въпрос. Странен парадокс е също, че ревностните защитници на ежедневното къпане на бебето до навършване на една годинка, нерядко са такива, които се къпят веднъж седмично, и то само вечер, за да не настинат, и си честитят банята.

Целта на написаното е само и единствено да опише протичането на процеса, без да дава практически съвети. Важното е да се добие реална представа относно въпросната манипулация, за да може тя да се извърши с минимален риск за живота на бебето и здравето на останалите участници. И така:

1. Температурата в стаята, където се извършва къпането, трябва да се движи около 30 градуса по Целзий. Ако нямате термометър, за да проверите условията, можете да съдите също по следните белези: трудно ви е да дишате и ожаднявате повече от обикновено, потите се, въпреки че сте по потник, котката се е измъкнала незабелязано на по-хладно местенце.

2. Температурата на водата в коритото, легена или съда за къпане се опитва по няколко начина (тук термометърът не е надеждно средство, дори да имате такъв). С топене на лакът, с разплискане на водата с пръстите на ръката, с рязко смръкване през носа или с бързо потапяне на бебето и следене на реакциите му. Желателно е към водата да се добавят всевъзможни допълнителни съставки като сол, орехови листа, кърма или каквото имате подръка.

3. Бебето трябва да се съблече напълно голо, преди да се сложи в коритото, на което то обикновено бурно и шумно се съпротивлява. Има множество измайсторени пособия, като шезлонги, възглавнички, анатомични ванички и други, които следва да задържат бебето над водата, но повечето от тях не действат. Затова се налага периодично лично да се уверявате, че главата на детето не се е накиснала.

4. Не е възможно сам човек да се справи с цялата сложност на процеса, затова присъствието на бащи, каки, баби и прочие е напълно наложително. Те всички от своя страна трябва активно да участват с даване на съвети, подканяния и коментари.

5. Същинското къпане е най-сложната част в цялата процедура. В известна степен къпането е всъщност предпазване от попадане на вода върху определени части на тялото на бебето, а именно уши, очи, нос, уста, пъпче и т.н.

6. Абсолютно се забранява отварянето на врати и прозорци по време на къпането, независимо по какви причини и нужди на другите членове на семейството. Проникването на т.нар. течения е изключително опасно, затова всички трябва да изчакат до пълното приключване на къпането.

7. След изваждане от водата, което е друг преломен момент, съпроводен от множество крясъци от сорта: "Дай ми хавлията!", "Дръж бебето!", "Внимавай с главичката!", следват множество сложни манипулации като пудрене и мазане на дупето с крем против подсичане, масажиране на бебето с олио, почистване на носа и ушите с клечки, но не обикновени, а такива с ограничител, сушене и ресане на косата, ако има такава и други.

На този етап обикновено съпрузите са пред развод, топло им е, мокри са, чувстват се уморени и изнервени и се обвиняват за всичко, от случайно изпуснатия памперс до лошото време и глобалното затопляне. Самото бебе, омаломощено и почти заспало, успява все пак да се наака в чистите пелени и да повърне изпитото току-що мляко върху новата пижамка.

На следващата вечер цялата процедура се повтаря...

Всяко семейство, което успее в продължение на една година да издържи на така описаното къпане на бебе, без сериозни дразги помежду си, тръшкане на врати и спане на дивана, гарантирано ще има дълъг и щастлив съвместен живот.

Ден 8

2009-12-08T01:19:00.000-08:00

Ден 8 повелява: разпределете празничния бюджет.

По празниците всеки малко или много се отпуска с харченето на принципа, то кога, ако не сега. Не става въпрос само за парите, които сте отделили за самата празнична вечер, пътуване или подаръци, а за всички дребни наглед харчове, които ежедневно правим, а след това забравяме. Обикновено коледните премии и други парични постъпления през този сезон се стопяват като сняг и ни оставят в почуда: къде отидоха всички пари? Затова най-доброто решение е предварително да си определите бюджет и да не го надхвърляте, освен ако ситуацията спешно не го изисква. Първата Коледа, когато решихме да си следим и описваме разходите, направо хлъцнахме, когато теглихме чертата. Сега всеки месец, не само по Коледа, си водим семеен бюджет, вписваме всички приходи и разходи в най-обикновена екселска табличка и се опитваме накрая да не излезем на минус. За целта обаче е нужно да си събирате всички касови бележки, а за нещата, за които купувате и по някаква причина нямате, да ги записвате някъде, за да не ви се губят накрая стотина лева. Просто, лесно изпълнимо и много полезно, ако искате да ограничите някои харчове или да планирате по-голяма покупка.

Бебешки дневник

2009-12-07T23:48:00.000-08:00

Втори месец

Не отстъпва по трудност на предходния

Първият месец от съвместния живот с нашето бебе измина неусетно, тревожно и ревливо. Продължавахме епичната битка с коликите и с всяко следващо сиропче или чайче, което решавах да изпробвам, надеждата, че това може би е нашето спасение, покълваше в мен за около седмица, след което отново се отказвах. Сега вече знам рецептата, която помага в такива ситуации (освен сешоара, разбира се) - постоянното мислено повтаряне на мантрата "и това ще мине".

Малко или много вече се бяхме нагодили един към друг и приели малкото, непознато същество като член на семейството, който не е дошъл на гости за малко, а ще остане за постоянно. Докато бях бременна шеговито го наричахме с мъжа ми "извънземното", заради постоянните акробатики, които изпълняваше в корема ми. След първата консултация, на която се уверихме, че се храни добре, наддава и се развива нормално, родителското ни самочувствие рязко се повиши, казахме си: брей, то не било толкова сложно. Не мога да не си спомня разговора между Миранда и Стийв от "Секса и града", в който става въпрос за притеснението им да не си убият бебето по невнимание. Е, сега разбирам какво са имали предвид.

Отново се оказах неподготвена за темповете, с които се развиваше малкото човече. Струваше ми се изумително, че около двайстия си ден започна да следи музикалната играчка над креватчето с поглед, че "проговори" на около месец (каза първото "ау"). Да не говорим, че всяка прозявка, протягане и усмивка ни разтапяха в умиление и ни караха да изпитваме невероятна гордост, все едно сме родили гений :)

Любимите ми моменти от тези период са може би нощните хранения, колкото и невероятно да звучи. Аз спях в детската стая и нощем, на светлината на нощната лампа, си бяхме само двамата и всичко ми се струваше тихо и спокойно. Полюшвахме се на люлеещия се стол и имах поне двадесет минути на разположение със собствените си мисли. По това време учех задочно магистратура и си мисля, че времето през нощта, прекарано в мислено писане и разработване на различни проекти, ми помогна да се дипломирам.

Денем си имахме друг ритуал. Отново се разполагах на любимия стол, а до мен на малка масичка стояха книгите и учебниците, чай, вода, телефони. Понякога толкова се залисвах, че по някое време поглеждам и какво да видя - бебето спи отпуснало глава назад, а аз си чета и изобщо не съм разбрала.

Ден 7

2009-12-07T01:33:00.000-08:00

За Ден 7 Вава казва, че е дошло времето за купуването, надписването и изпращането на коледните картички. Напоследък позабравихме да си проверяваме пощите за тези леко старомодни, романтични и толкова приятни известия. Далеч по-лесно е да цъкнем в нета, за да изскочат хиляди електронни варианти на коледни картички или просто на самия празник да надраскаме един SMS и да го пуснем до всички номера в телефонния си указател. Предупреждавам, че не отговарям на такива съобщения, но затова пък ще се зарадвам на всекиго, който вдигне телефона и лично ми честити празника. Сигурна съм, че на всичките ви приятели в чужбина ще им трепне сърцето, ако открият в пощата си мило, написано на ръка пожелание, което да сложат на видно място и да запазят след това, ако желаят. Пощенските картички станаха не особено популярни и от екологична гледна точка, нали знаете "не принтирай този имейл" и други подобни. Е, аз не мога да застана зад такава позиция, то по същата логика хайде и книги да не четем, че много хартия хабят.

Можете например да купите картички на UNICEF или на друга организация, за да дадете своя малък, но ценен принос в подкрепа на някоя добра кауза. Има картички, с които се събират средства в помощ на детски домове в България.

Ако пък имате малко свободно време и повечко въображение, можете сами или с помощта на децата си, да изработите ваши собствени, уникални и неповторими, коледни пожелания.

Ден 6

2009-12-06T05:05:00.000-08:00

Никулден е, но преди да запретнете ръкави в кухнята да пълните шарана и преди да седнете на трапезата, предприемете една малка културна разходка.
Идеята за Ден 6 дойде от Красито и ние и благодарим, защото вдъхновени от предложението й, посетихме аквариума. Не е задължително да е това място, всеки град предлага множество атракции, известни в повечето случаи на посетителите на града, но не и на жителите му. Замислете се колко често посещавате местния Mall и колко време измина от последното ви посещение на музей, например.
Тези забавления не са само за времето, когато сме на почивка, спокойно, а обикновено и евтино, можем да им се отдадем и в родния град.
Посетете музей, галерия, изложба, каквото ви е на сърце. А за по-малките членове на семейството винаги актуални са зоопаркът, аквариумът, делфинариумът.

Ден 5

2009-12-05T08:29:00.000-08:00

Ден 5 чудесно се пада в събота, а температурите все още позволяват разходки навън. Възползвайте се преди есента да отстъпи място на зимата, дърветата напълно да оголеят и да задуха мразовит вятър.
Ама вие още ли сте вкъщи? Бягайте навън!

Ден 4

2009-12-05T08:22:00.000-08:00

Време е за коледните списъци!

Не за тези до Дядо Коледа с желаните подаръци, а точно обратното - списък на всички онези неща, които ви предстоят за вършене преди празниците, включително идеи за подаръци, на тези, които искате да зарадвате. Повярвайте ми, ранното планиране ще ви спести излишни нерви в последния момент, хаотично пазаруване по коледните базари и олекнал портфейл.

Ден 3

2009-12-02T23:49:00.000-08:00

Идеята за Ден 3, предложена от Мина, е:
Слушане на коледни песни.

Но за да не се ограничаваме с коледната тематика, колко пъти все пак можеш да изслушаш Jingle bells или Silent night, преди да ти прилошее, нека кажем слушане на приятна музика, такава, която създава уют и топлина в душата, и която всеки по някакъв начин асоциира с представите си за празника.

Моите лични фаворити за този сезон са: саундтрака на "Наистина любов", Нора Джоунс, Даяна Крол, Дъфи. Сигурно има и други, но сега не се сещам.

Приятно слушане!

Ден 2

2009-12-02T01:23:00.000-08:00

След като вчера дадохме начало на обратното броене до Нова година и отбелязахме Ден 1 от месец декември с украсяване (който още не е свършил тази работа, да не се ослушва, ами да действа), от днес смятам всеки ден да пиша по една идея за неща, които могат да се правят през месеца на празниците. Неща приятни, забавни, полезни или просто отлагани през годината. Надявам се всеки, който чете, да си хареса нещичко. Не е задължително да се следва точно тази последователност. Очаквам да прочета и вашите предпразнични идеи за месеца в коментарите (а и не съм сигурна, че сама ще мога да измисля 31 любопитни неща за правене...)

И така, идеята за Ден 2 е:

Свършете нещо отдавна отлагано, може да е досадна задача в работата, която се подмята по бюрото ви от лятото, или планирано разчистване на онзи шкаф вкъщи, който вече не смеете да отворите, защото все нещо се строполява отгоре ви. Разчистете в пряк и преносен смисъл пространството около вас, нека нищо не ви тежи по време на празниците, а и след тях.

Обратно броене

2009-12-01T05:20:00.000-08:00

Ето дойде и последният месец на поредната година, която се изниза по-бързо от всяка предходна. Месецът на семейството, на подаръците, на равносметките. Отново настана времето да поизтупаме коледната украса от праха, да разплетем лампичките и да накичим елхата (истинска или изкуствена по избор). Тази година за пръв път украсяването ще се осъществи със съзнателното участие на третия член на семейството, което го прави още по-специално.

Коледата ми е най-любимият празник, открай време, откакто у нас започна да се празнува, впрочем. Радвам се, че паметта ми не е толкова добра, или просто съм била прекалено малка, че да го свързвам с чакането по опашки за банани. Коледата в моите представи е топла вечер, прекарана със семейството, аромат на домашно приготвена погача, време, когато се случват чудеса и поне за малко се опитваме да бъдем по-добри.

И за да ознаменувам първия ден от последния месец, и да дам начало на обратното броене до Нова година, днес украсих офиса, ето така...