Пак пуша.
По принцип не бих ви занимавала с тези си терзания, ако само преди около месец не бях се похвалила как съм отказала цигарите. Това беше едно от постиженията ми за 2009г., за което получих много поздравления и подкрепа. Затова сега се чувствам длъжна да бъда честна и да си призная.
Ако все пак съм успяла да повлияя положително на някого да откаже цигарите, ще се радвам. Като си помисля, че дори гостувах в местна телевизия, като част от кампанията... Срааам!
И не, не започнах отново, защото не се класирах в конкурса за разказ от бивш пушач, това никога не е бил основният стимул.
Просто има моменти, когато трябва да се пуши. Наложително е. Никой непушач не би ме разбрал. Всеки пушач, бивш или настоящ, сигурна съм, знае за какво става въпрос.
Това е положението към днешна дата, да не драматизирам излишно нещата.
И тъй като всяко нещо си има причина и обяснение, да споделя моето. Нека това не звучи като оправдание за слабостта ми или молба за извинение, просто нещата са взаимно свързани.
Имам нова работа.
Пушенето има много общо с това. Както и оставането на "Светът на Вава" на заден план. Надявам се скоро да настъпи промяна в поне едно от тези обстоятелства, да намеря баланса и новото начало да внесе промяна, без завръщането на старите пороци.
Хайде, приемам поздравления, това със сигурност ще е едно от събитията в моя живот за 2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар