Около врата

Тази публикация е вдъхновена от alia и нейната колекция от книгоразделители. По нейна идея, къде на шега, къде сериозно, реших да ви покажа сбирката си от шалове.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.

Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:

Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.

Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.

Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.

Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!

За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.


Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.

Вечният въпрос

Доскоро си мислех, че най-важният от всички въпроси е "защо?". Защо нещо се случва, каква е причината, каква е поуката. Постоянно исках да знам защо, сякаш отговорът на този въпрос щеше да ми донесе някакво съкровено знание и успокоение, че всичко си има причина и нещата не се случват просто така.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.

Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.

Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.