Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

септември 26, 2010

Последно сбогом

За колко неща в живота си можем със сигурност да кажем, че са за последно. Често се заричаме, че правим или казваме нещо за последен път, но колко пъти го спазваме в действителност. Всъщност всеки миг е последен. Всеки ден от живота ни е последен и неповторим. Всеки живот трябва да се изживее като за последно. Както прави Ранди Пауш и както ни учи в последната си лекция.
Преди повече от година прочетох рецензия за книгата "Последната лекция" в списание "Капитал лайт". Заинтригува ме, купих книгата и я зачетох. Оказа се, че най-важното ми бе убягнало. Бях се настроила да чета роман, а пред мен беше истинската историята на един човек - преподавател, мечтател, съпруг и баща, който умира от рак. И веднага искам да добавя, че това е едно от най-позитивните, вдъхновяващи, жизнеутвърждаващи четива, написани някога. Звучи парадоксално. Препоръчвала съм и съм давала книгата на много приятели (дори в момента не помня къде точно се подвизава) в тежки за тях моменти. Първо, като чуят за какво става въпрос, се дърпат, но аз настоявам.
Истината е, че самата книга, ако не беше по истински случай едва ли би притежавала същата сила. Поне за мен. Стилът е малко телеграфен, езикът - обикновен. Илюстрирана е със снимки на автора и семейството му. Четем дневника от последните месеци живот на един умиращ. Силното за мен беше посланието, каквото аз го усетих, духът на Ранди, споменът за един щастлив и пълноценно изживян живот. Има разбира се и тъга, и сълзи, и негодувание за това колко несправедлив е животът, но финалът определено е положителен.
За мен "Последната лекция" винаги ще бъде добър пример за родителство. Четейки я си мислех: Такъв родител искам да бъда, така искам да възпитавам децата си.
Истината е, че ние всички ще умрем един ден, а през повечето време живеем, сякаш не го знаем, сякаш някога ще имаме втори шанс.
По-долу е официалният сайт на книгата, както и видео на самата лекция, изнесена от Ранди Пауш. И за нея се оказах неподготвена, когато я гледах за пръв път, въпреки че вече бях прочела книгата. Да гледаш и слушаш Ранди на живо е преживяване, което си заслужава времето от 1 час и 20 минути от живота на всеки.

http://www.thelastlecture.com

http://www.youtube.com/watch?v=ji5_MqicxSo

2 коментара:

  1. What does it mean? Did you finish? Explain to me please ...
    Can not live without you .... Please

    ОтговорИзтриване
  2. Лилия, много е странно, явно сме на една вълна днес. Докато писах това слушах Goodbye my lover на James Blunt. Има една фраза в песента "I can not live without you"...

    ОтговорИзтриване