Първият път

Днес чух една мисъл, която ме провокира да се замисля. Малко тавтология се получи в първото изречение, но нищо. Замислих се за първия път, за първите пъти и нещата, които правим за първи път в живота си. Винаги има първи път на нещо и той обикновено не се забравя.

Кога беше последния път, когато направи нещо за първи път?

Лесно е да се сетим за големите събития: първата целувка, първия ден на нова работа, първото дете... но с това ли се изчерпва всичко ново, различно и интересно. Едва ли.
Случвало ми се е да вървя по една от улиците на града, в който съм прекарала целия си живот, и изведнъж да вдигна поглед и да установя, че за ПЪРВИ ПЪТ виждам точно тази гледка от тази страна. Понякога може би е въпрос само на промяна на перспективата и на гледната точка.
За първи и последен път, например, днес съм се събудила на 2 април 2012 година. Този миг никога повече няма да се повтори. Това може да направи изключителните моменти в живота безкрайно много. Защото всеки един е единствен и неповторим. Първи път.
Сещам се, когато например съм прочела много хубава книга. Мога да я препрочитам, колкото пъти искам след това, но впечатлението, оставено от първия път, ще е уникално и неповторимо. Добре, че има толкова много книги за четене!
Миналата седмица се изкачих за пръв път на билото над Мадарския конник.
Преди броени дни за пръв път гледах първия пролетен концерт на детето си, което пя песен и рецитира стихотворение. Дали ще го забравя някога? Никакъв шанс!
Запознанството с нови хора е винаги един пръв път, който може да ни отведе на много различни места. Защото има хора, които променят живота ни завинаги. И за пръв път.

Понякога първите пъти са извор на страх и неувереност. От непознатото, неизвестното, чуждото. Но според мен по-плашещи от това са рутината и навиците, които ни пречат да се изумяваме от света и да оценяваме миговете на щастие.
В това отношение децата са невероятни. Как подхождат с въодушевление към най-простите ежедневни неща. Не знам кога точно децата престават да бъдат деца, стават сериозни и спират да се наслаждават на дребните радости. Затова може би е толкова хубаво да бъдеш родител, защото заедно с децата си и през техните очи имаш шанса да правиш и преживяваш за първи път всички онези неща.

За първи път, разбира се, ни се случват и лоши неща. И както се оказва обикновено за тях сме също толкова неподготвени, колкото и за хубавите. Няма как. Без едните едва ли бихме оценили по достойнство другите. И обратното - взели поука от предизвикателствата.

А ти? Кога за последно направи нещо за първи път?