Обещаната от предишната година втора част на списъка. Аз междувременно отметнах две заглавия - "Да убиеш присмехулник", която е страхотна, свежа и съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и "Дневникът на Ане Франк", която е увлекателна, необичайна, истинска история и много далече от първоначалните ми очаквания. И така продължаваме:
26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.
С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
февруари 02, 2012
януари 25, 2012
Бебешки дневник
Шести месец
Най-хубавото тепърва предстои
На днешния ден, преди 4 години, в 10:40 станах мама. Затова и ми се струва подходящ ден за разказване на поредната бебешка история от нашия дневник. И освен това шестият месец е сигурно от най-любимите ми периоди от порастването на детето. Ех, спомени! Беше вълшебно време - лято, без колики, без зъби, нощен сън в изобилие. Отбелязала съм датите на първото обръщане от корем по гръб и обратно, но дори това не сложи край на спокойните дни (до първото падане от леглото имаше още време).
С какво основно се характеризира периода: бурна радост и силни викове, вирене на крачета високо във въздуха, въртене в леглото като часовникова стрелка, размятване на играчки. И лиги, много лиги. Омръзнало ми беше да повтарям, - "не, не вадим зъби, просто се лигави, нормално е за възрастта му".
Бяхме установили някакъв перфектен синхрон в режима на спане и хранене и да бъда майка ми се струваше повече от лесно и приятно занимание. Това е сигурно едно от най-безгрижните лета в живота ми с много разходки, с почивка и ходене по заведения, докато бебето спи в количката.
Ех, носталгия...
Най-хубавото тепърва предстои
На днешния ден, преди 4 години, в 10:40 станах мама. Затова и ми се струва подходящ ден за разказване на поредната бебешка история от нашия дневник. И освен това шестият месец е сигурно от най-любимите ми периоди от порастването на детето. Ех, спомени! Беше вълшебно време - лято, без колики, без зъби, нощен сън в изобилие. Отбелязала съм датите на първото обръщане от корем по гръб и обратно, но дори това не сложи край на спокойните дни (до първото падане от леглото имаше още време).
С какво основно се характеризира периода: бурна радост и силни викове, вирене на крачета високо във въздуха, въртене в леглото като часовникова стрелка, размятване на играчки. И лиги, много лиги. Омръзнало ми беше да повтарям, - "не, не вадим зъби, просто се лигави, нормално е за възрастта му".
Бяхме установили някакъв перфектен синхрон в режима на спане и хранене и да бъда майка ми се струваше повече от лесно и приятно занимание. Това е сигурно едно от най-безгрижните лета в живота ми с много разходки, с почивка и ходене по заведения, докато бебето спи в количката.
Ех, носталгия...
януари 21, 2012
Битовизми
Да, нещо такова ще се получи и у нас, предвид единствения почивен ден тази седмица. А тази табела заснех на гости на моя приятелка, наистина!
януари 18, 2012
25 начина за носене на шал
Шалът - един от любимите ми аксесоари за делник и празник, за топло и студено. Затова настоящото видео ме зарадва толкова. Но си иска и сръчни ръце. Някои от начините не ми се получават така елегантно, въпреки неколкократно изгледаната демонстрация. То зависи и от самия шал предполагам, но току се оказвам с примка на шията, готова за самообесване, а не с ефирна джуфка, например.
Как да носим шал по 25 различни начина
Как да носим шал по 25 различни начина
януари 11, 2012
Работа - мечта
Мемо до всички служители:
Дрескод
1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
Болнични
Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.
Отпуск за починал роднина
Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.
Използване на тоалетната
1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.
Обедна почивка
1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.
Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.
От Ръководството
Източник на английски
Дрескод
1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
Болнични
Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.
Отпуск за починал роднина
Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.
Използване на тоалетната
1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.
Обедна почивка
1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.
Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.
От Ръководството
Източник на английски
януари 03, 2012
Нещо като поука
В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
декември 27, 2011
Новогодишни обещания
Ако има нещо, което ме депресира по празниците, това е тежестта, надвиснала над всички нас покрай Нова година, изразяваща се в неизменния списък с новогодишни обещания. Обещания, ангажименти, заръки, наречете ги какво искате. За мен са почти толкова ужасяващи, колкото мисълта, че през 2012 все пак може и да настъпи краят на света. Винаги категорични и леки за изпълнение на пръв поглед, и както се оказва в повечето случаи, напълно неприложими. Е, винаги има следваща Нова година, когато пожеланията могат да се превърнат в обещания (освен ако това с 2012 не се окаже истина де).
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.
Абонамент за:
Публикации (Atom)