Да работиш в BG

Да работиш в голяма компания е като да плуваш в море от акули. Трябва или да си една от акулите, или да се преструваш успешно на такава, или ... всички сме гледали „Челюсти“.

Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:

1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

What if?

Някъде прочетох, че търсенето на отговора на този въпрос движи човечеството напред. Великите открития стават, защото някой някъде се е запитал: Какво ще стане, ако...? Много писатели, водейки се от същия въпрос, отпускат въображението си и създават цели светове около това какво би могло да бъде.
Ами ако има и друг възможен живот? Какво ще е следствието от едно или друго наше решение.
Понякога ми се ще да спра да се питам "какво" и "ако" и просто да се доверя повече на себе си.
В крайна сметка човек винаги взима най-правилното и единствено решение за себе си във всяка ситуация. Така сме устроени. Няма ако. Има само сега.

Вчера

Вчера за мен е безгрижие.
Време, когато съм била малка, неопитна и целият живот е предстоял. Вчера за мен е преди малко повече от 15 години. Но все още мога да си го припомня.
Тогава следобедите бяха безкрайни и можех цял ден да слушам музика и да мечтая. Сега рядко има време за това. Музиката е само съпровод на други занимания, а мечтите са планове и организация.
Сигурно след още 15 години, когато днес стане вчера, ще остави в спомените ми също толкова вълшебен привкус. Но, не, всъщност не вярвам, че може някога да е същото. На човек само веднъж му е дадено да започне живота си, но може да го променя безкрайно. Днес, а не утре.

Летен гардероб

Когато става въпрос за лято, почивка, ефирни роклички и къси панталонки, пред мен винаги е стоял въпросът: Как да инвестирам едновременно в два гардероба. Един делови, класически, по-строг и уместен за работа и друг, пълен с дрехи, които ми прилягат по природа и пасват на всяко настроение.
Въпреки че краят на лятото се усеща вече, а може би именно затова, в последен опит да запазя лятното настроение, споделям моята идея за летен стайлинг - евтин и ефектен. А именно - старите дънки. Тъй като моите не ми омаляват обикновено, когато ми омръзнат, лесно ги превръщам в къси панталонки или бермуди като тези.

В пристъп на вдъхновение веднъж декорирах един чифт по този начин. Мисля си, че и една бродерия би стояла добре, стига, разбира се, да можете да я докарате. Аз не мога.

И една идея за по-сръчните в шиенето, на мен лично ми трябваше помощ за това. Дънките могат да се превърнат и в мини-поличка като тази.

Една изчистена бяла тениска или потник, цветен шал или ярко бижу перфектно допълват визията.

На тази мацка й писна

Около врата

Тази публикация е вдъхновена от alia и нейната колекция от книгоразделители. По нейна идея, къде на шега, къде сериозно, реших да ви покажа сбирката си от шалове.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.

Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:

Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.

Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.

Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.

Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!

За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.


Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.

Вечният въпрос

Доскоро си мислех, че най-важният от всички въпроси е "защо?". Защо нещо се случва, каква е причината, каква е поуката. Постоянно исках да знам защо, сякаш отговорът на този въпрос щеше да ми донесе някакво съкровено знание и успокоение, че всичко си има причина и нещата не се случват просто така.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.

Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.

Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.