Сбогом лято

Или довиждане и до следващия път. Астрономическото лято отдавна си отиде, но тази година топлите дни продължиха повече от обичайното. Толкова повече, че накрая ми се прииска наистина да свършат. Ритуално прочетох "Сбогом лято" на Рей Бредбъри и някъде по средата на книгата придърпах одеяло, за да покрия все още босите си крака. Не разбрах кога есента е дошла неусетно, разпиляла е навсякъде пожълтели листа и е скъсила деня. Дойде времето на дългите неделни следобеди в компанията на хубави филми и чаша топла напитка в ръка.
Домашните сладка и лютеници са приготвени и наредени по рафтовете в очакване на всички семейни закуски, които им предстоят, когато топлото време няма да ни пришпорва да бързаме да сме навън.
И аз си мисля с носталгия и в розовите краски на залеза в Лозенец "Сбогом, лято!".

50 книги, които да прочетете преди да умрете

Аз самата никога не бих се нагърбила с подобна класация. Първо, защото мисля, че човек трябва да прочете много повече книги преди да утре, второ, защото всякакъв вид "задължително" четиво ме връша към летните списъци от училище едно време и предизвиква съпротивата ми.
Следващият списък е гравиран на един много красив метален разделител за книги, който получих като подарък. Първата ми мисъл беше: ами то аз всичките тези книги вече съм ги чела, сега какво следва? При по внимателен прочит се оказа,че греша.
Ето го и него:

1. Властелинът на пръстените, Толкин - Ужас! Още с първата книга - провал. Защото това сигурно е една от книгите, които никога няма да прочета. Предубедена съм явно. Мисля си, че след определена възраст, ако не си прочел Властелинът и съответно не си станал доживотен фен, едва ли ще посегнеш към нея. Добре, продължавам нататък.
2. 1984, Джордж Оруел - прочетена и харесана. Малко се поуспокоявам.
3. Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин - прочетох я малко по задължение, нали е класика. Не е моят тип литература. Има интересни идеи, но стилът не ми допада.
4. Гроздовете на гнева, Джон Стайнбек - любима, както и всичко друго на автора. Бих се поколебала с коя точно книга да го включа, ако класацията беше моя. Сещам се за една инициатива преди време "Голямото четене" май се казваше. До последно се колебах между "На изток от рая" и "Пътеводител на галактическия стопаджия". В крайна сметка гласувах за Стайнбек.
5. Да убиеш присмехулник, Харпър Лий - не съм я чела, но ще я сложа в to read листа си.
6. Джейн Еър, Шарлот Бронте - гледала съм филм, за книгата не съм сигурна. Имам я, така че трябва да прелистя, за да видя дали си спомням нещо.
7. Брулени хълмове, Емили Бронте - прочетох преди около две години. Потискаща и мрачна книга.
8. На гости в Индия, Форстър - тази се наложи да я потърся в интернет, нищо не ми говореше заглавието.
9. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг - в гимназията бях силно впечатлена от нея.
10. Хамлет, Шекспир - когато я четях, не мисля че бях дорасла да я оценя подобаващо, но сега пък не съм настроена за подобен тип литература.
11. A bend in the river, V.S. Naipaul - след няколко не особено настоятелни опита да открия книгата в интернет, се отказвам. Ако някой я е чел, може да сподели впечатления.
12. Великият Гетсби, Фицджералд - книга, от която другите се учат как да пишат. Чела съм я няколко пъти, самата история, драмата всеки път ми убягва, но помня моменти, настроения, описания.
13. Спасителят в ръжта, Селинджър - има гениални автори, този за мен е един от тях. Повече ми допадат разказите му.
14. The bell jar, Силвия Плат - не знам дали има превод на български. Току що разбрах, че е единственият роман на авторката. На пръв поглед си заслужава да се прочете.
15. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли - любима книга, а имам удоволствието да познавам и преводачката, която ме запозна с чудния свят на фантастиката.
16. Дневникът на Ане Франк, Ане Франк - не ми звучи интригуващо, не знам защо имам чувството, че ще става въпрос за войни и други такива.
17. Дон Кихот, Сервантес - отново от задължителната училищна литература, но от еднотипните и скучни анализи, хуморът в цялата история ми убягна.
18. БИБЛИЯТА - чела съм части от Новия завет, водена от чисто философски интереси. Очевидно класацията е правена от християнин, това мога да заключа.
19. Кентърберийски разкази, Чосър - да, знам, сигурно е велика книга, но тогава (визирам отново училище) нищо не можеше да ме накара да я прочета, както и сега.
20. Одисей, Джеймс Джойс - ужас, списъкът с класици, които не съм прочела расте!
21. Тихият американец, Греъм Грийн - пак пропуск.
22. Birdsong, Себастиан Фолкс - гледам, че има други негови книги на български, нищо не ми говори името.
23. Пари, Мартин Еймис - аз съм един безнадежден случай на неграмотност!
24. Хари Потър, Джоан Роулинг - да ме извинят почитателите, но това класация за деца ли е? Сигурно си заслужава да се прочете историята на младежа със совата, направила авторката си една от най-продаваните всички времена. Но не благодаря.
25. Моби Дик, Хърман Мелвил - амиии... не си спомням. Ако съм я чела, е било по времето преди гимназията.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

На верандата

Лятото почти си отиде, а аз още не съм сервирала нито една вечеря на терасата. Какъв пропуск. А и тази година не се наканих да си насадя сандъчетата с пищни цъфтящи и разноцветни петунии. Може би заради спомена от една предишна година, когато горките растения се мъчеха обезводнени и забравени с дни под жаркото слънце. Жалко. И пръст имах, и сандъчета, и добри намерения, а и време все щеше да се намери.
Е, нищо. Щом още е достатъчно топло за плаж, значи не е късно и за тази импровизирана декорация на терасата. Гарнирана с един освежаващ коктейл с мента ще ме вдъхновява за следващото лято, когато задължително на мястото на рапаните ще стоят няколко от онези прекрасни растения.

HR език за търсещите работа

Или какви са значенията скрити зад думите в обявите за работа

„Конкурентна заплата” – оставаме конкурентно способни като плащаме по-малко от конкуренцията.
„Присъединете се към нашата бързо развиваща се компания” – нямаме никакво време да ви обучаваме.
„Няма официален дрескод” – не плащаме достатъчно, за да очакваме да се издокарвате.
„Стриктно спазване на крайните срокове” - ще бъдете 6 месеца назад по план още от първия си работен ден.
„Гъвкаво работно време” - ще работите овъртайм всяка вечер и отвреме навреме през уикенда.
„Разнообразни задължения” - всеки в офиса може да ти се прави на шеф.
„С внимание към детайлите” – нямаме контрол на качеството.
„Ориентираност към кариерата” – кандидатите от женски пол да нямат деца (включително и занапред).
„Кандидатури се приемат на място” – ако сте стар, дебел или грозен, ще ви отговорят, че мястото е вече заето.
„Не се предоставя допълнителна информация по телефона” – вече сме избрали човек, обявата е просто юридическа формалност.
„Търсим хора с разностранен опит” – ще трябва да вършите работата на тримата, които скоро напуснаха.
„Умения за решаване на проблеми” – влизате в компания, в която цари хаос.
„Качества на лидер” – ще имате задълженията на мениджър, но без заплатата и уважението.
„Добри комуникативни умения” – ръководството казва, ти слушаш, опитваш се да разбереш какво в действителност искат и действаш.


Оригинален източник

Безкрайните светове на детето

Кен Робинсън започва книгата си "Елементът" със следното изречение: "Казват, че за да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село". Няма да разсъждавам върху темата в града, с работата, воденете на детска градина, вземането от там и т.н. За мен е важно с пълна сила. И за "Елементът" ще пиша друг път, сега само малка извадка от книгата. Автор на тези стихове е Лорис Малагуци, основател на училищата, използващи метода "Реджо", където се отделя сериозно внимание и време на изкуствата.

Детето
е една стотица.
Детето има
сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто - винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на обичане.
Сто радости
за възпяване и разбиране.
Сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които да мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училището и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казват на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те открадват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята,
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.

И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.

Работни неволи

За усмихнато начало на седмицата и за всички, които си мислят, че имат проблеми в работата. Помислете си отново...

ВИЦ

Лети самолет. Ненадейно, от кабината излиза командирът на полета, с парашут на гърба и с тъжен вид тръгва по пътеката между седалките. Пътниците питат разтревожено:

- Какво става, случило ли се е нещо?

А командирът само въздиша тежко в отговор. Стига до опашката на самолета и отваря люка. Пътниците крещят ужасени:

- Човече, за Бога, кажете, какво става?!

Командирът мрачно отронва

- Имам си проблеми в работата...

Бебешки дневник

Пети месец
Как лети времето...

Някъде по това време съм започнала да водя график на храненията – колко пъти и по колко. Някъде тук се появиха и първите ми сблъсъци с ужасът на всяка майка, кошмарът наречен ЗАХРАНВАНЕ. Но за това по-нататък.
В началото на петия месец живеех все още в блажено неведение какво ще ме сполети, какъв необхватен обем от информация, въпроси, дискусии и спорове може да причини нещо на пръв поглед толкова елементарно като захранването на детето.
По това време бебето е вече безкрайно любопитно, гледа, разглежда и не може да се насити. На разходките не само спи, а иска и да си играе и да го поносваме на ръце. Много ме радва, че винаги се буди с усмивка. Сутрин явно се буди преди мен, защото когато отворя очи го чувам от другата стая как си бърбори нещо. Обикновено го намирам с вирнати крака и с двете ръце в устата. Щом ме види, грейва целият и започва да „пърха“. Ще ми се да мисля, че е от радост да ме види, но подозирам, че повече се вълнува, че ще яде. Лигави се като едно от онези малки, не особено симпатични породи кученца. Има цели два нови номера:
- Когато е доволен, си плези езичето, пуска балончета и вика „Бу-у“.
- Когато се сърди, стиска очите, издува устнички и отново вика „Бу-у“, но явно влага друг смисъл.
Трудно е да се опише и е безумно смешно. Всеки ден се радваме на смеха на нашето дете, вече с глас. А да, има гъдел на крачетата и по телцето, от което се възползваме, за да го караме още да се смее.

Часът на Сръдльото – така наричаме времето от 19:30 нататък. Явно вече преуморен, започва да хленчи и да не иска нищо. И така всеки ден.
Приспивната песничка – сам си я пее, звучи като тихичко скимтене, мъркане, когато му се доспи много.
Жабчо – викаме му така, когато издава силни крякащи звуци. Това е, когато е доволен или заинтригуван от нещо.
Лукчо – ами просро по прическата много прилича на него.

А сега както обещах ще се върна на захранването. Толкова се страхувах от него, че се чудех докога мога да го отложа и дали е възможно да го пропусна изобщо. За щастие притесненията ми се оказаха неоснователни, защото имах късмета да храня непретенциозно и ящно дете. Но докато още не знаех, въпросът „Зеленчуково пюре или оризова каша“ добиваше за мен Хамлетовско значение и тегнеше в ума ми денонощно. Едновременно се наслушах на майки, баби, сестри, педиатри и се начетох на сайтове, блогове и статии по въпроса. Търсех един правилен отговор, а него го нямаше. И сега осъзнавам, че няма как да го има, защото няма две еднакви деца. Има някои основни принципи, които бих спазвала. Постепенно мнението ми по въпроса се оформи и дойде Големият ден, в който с внимателно подбрана и стерилизирана лъжичка, с доволно скъпо миниатюрно бурканче пюре от моркови и въоръжена с огромен лигав, аз дадох първата хапка на моето дете.