Към момента чувствата ми се колебаят между вълнението и желанието да се похваля на целия свят: „Ще имам бебе!”, през притеснението от отговорността и промяната, които ме очакват, и най-големия ми страх: „Ще бъда ли добра майка?”. По принцип не вярвам в тезата, че всяка жена по рождение носи в себе си знанието как да бъде майка. Това очевидно е идея, разпространявана от мъжете (не че те могат да знаят). Да, аз няма да съм нито първата, нито последната, която ще роди дете, но за мен това събитие си остава уникално и неповторимо. И целият опит на жените по света няма да ми помогне да се справя с това чувство. Точно в този момент от живота си, мисля че всяка жена може да си позволи малко егоизъм.
Впрочем като стана въпрос за мъжете, татковците сякаш остават в сянка и неведение относно повечето бременни и майчини преживявания на половинките си. Те, типично по мъжки, предпочитат да изживяват емоциите си скришно и самостоятелно. И все пак родителството се случва и на тях, като изключим чисто физическата страна на бременността. На мен лично ми се иска да говорим за чувството да си родител, да имаш дете, без значение дали си мъж или жена. Може да изживяваме нещата различно, но в никакъв случай по-слабо.
Попитайте някоя бременна или наскоро родила жена за чувствата й. Неизменно ще чуете клишираните и изрецитирани гордо фрази, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена, че такава любов досега не са изпитвали и т.н. Не че не им вярвам. Напротив, убедена съм, че го мислят. И все пак доста едностранчива трактовка на единодушно приетото за най-голямото събитие в живота на човек. Очакваш да чуеш повече нюанси, по-сложни емоции.
Откъде всъщност черпим информация за най-важните етапи от житейския си път. Имам сериозното основание да смятам, че от „надеждни” източници като телевизионни сериали, риалити шоута и рекламите помежду им. Оттам идва и наложения стереотип какво е да си майка. А то е много повече.
Дори нашите майки не могат да ни научат как да бъдем майки. Все пак и те не винаги са били майки, но ние свикваме да ги възприемаме само като такива. Нашите майки са даденост, но когато дойде ред ние да ставаме майки... Мисълта ми е, че в това начинание сме сами. Няма пример, няма коректив, няма идеална майка.
Моя приятелка, която вече има дете, ми е споделяла и то не без притеснение за най-ранните си чувства към него. Когато й дали бебето за пръв път, тя не изпитала нищо от гореописаното, и това я накарало да се мисли за ненормална. А веднъж на един детски рожден ден, на който присъствах в качестсвото си на леля, друго момиче сподели, че й е трудно да определи какви са били чувствата й към новороденото й дете, но в никакъв случай обич. Впоследствие с времето и грижите, полагани за него, се привързала и започнала да осъзнава любовта си. Тогава и други майки признаха, че и при тях е било така, но са се срамували да говорят за това, защото са мислили, че е нещо нередно, случващо се само на тях. За такива неща обикновено не се говори и затова е нямало кой да им каже, че това не е нещо противоестесвено и те не са лоши майки. Просто майчинството, както впрочем и всяко друго нещо на света, не е само черно или бяло.
Другата позиция по отношение на майчинството, която често чуваме и която откровено ме плаши, е мъченическата. Изведнъж жените започват да се идентифицират само с ролята си на майки, понасяйки сами и горди трудностите, и да повтарят безспир, колко е тежко и уморително, и да се канят на нас останалите, които все още нямаме деца „Ще видите вие!”. Момент сега, как така изведнъж майчинството се превърна в бреме, къде остана радостта от чудото да сътвориш живот и да го отгледаш?
Това са моите пред-майчински тревоги. Каква майка ще бъда? Дълбоко в себе си тая опасението, че няма да се справя, въпреки че това не е изпит, който да издържиш или да те скъсат. И все пак ми се иска, предполагам както и на всяка друга жена, да съм изключителна. Някой ден децата ми да вярват, че имат най-добрата майка на света.
Когато наблюдавам другите майки си мисля, че знам каква искам да бъда, и каква ще се старая да бъда: спокойна, уверена в себе си, без да търся одобрението и мнението на другите, щастлива в ролята си на майка. Да имам дете за мен е едновременно най-естественото, но и най-божественото и неописуемо чувство.
Още няколко месеца търпение в най-сладкото очакване и ще позная този дар, колкото желан, толкова и плашещ с неизвестността си. Ще почувствам най-прекрасното и най-объркващо чувство. И ако трябва да опиша с една дума многото проявления и уникалността на чувството да си майка, то тя ще е – влюбване. Това ми се струва единственото достатъчно голямо нещо, което да е съпоставимо с майчинството. Има смях и сълзи, има гордост и разочарование, има трепети и страхове, има безсънни нощи, има го цялото многообразие на живота.
А когато бебчето най-после се появи на бял свят, всичко, което си мислиш, че знаеш, се обръща с главата надолу.
Това писание е от участието ми (не толкова успешно) в друг конкурс
Няма коментари:
Публикуване на коментар