Как да (не) получиш работата на мечтите си

Има една особена порода безработни и "активно" търсещи работа индивиди, които успяват изключително умело, трябва да им се признае, да не си намират поприще в живота. Това са хора обикновено образовани, разбирай висшисти (учили са за директори), владеят два - три западни езика (по техни собствени думи), на възраст между 20 и 30 години, най-често живеят с родителите си. За самите тях е под достойнството им да работят за някакви си 400 лева, но нямат нищо против да седят вкъщи без тях. Освен това не биха стартирали като стажанти или на по-ниска в йерархията позиция. То не е ли мениджър със заплата минимум 1000 лева, не ги търсете. Тези хора могат да говорят с часове и с патос за стагнацията на пазара на труда, за ширещата се безработица в страната и за това как всичко в тази държава става с връзки. Ето още не сме излезли от прехода и вече имаме финансова криза. Конфликтът идва от това, че те впрочем не желаят да емигрират в друга държава, защото то и там най-вероятно е същото. Въпросните екземпляри обожават да говорят за това, че си търсят работа, но проблемът е именно в това, че говорят, а не го правят реално. Понякога те всъщност работят, разбира се работа, която не ги удовлетворява нито финансово, нито емоционално.

Ако ти, който четеш тази статия, се разпознаваш като един от тях, то недей да четеш по-надолу, ти вече си овладял изкуството на "Как да (не) получа работата на мечтите си". Всички останали, моля следвайте дори само отчасти следващите правила в търсенето на работа и никога, ама наистина никога няма да си намерите мястото в живота.

1. Обявите за работа

Първо и много важно условие в търсенето на работа е никога да не четете обявите за работа. В никакъв случай и за нищо на света. Така де, и без това си знаете какво пише там. Няма нищо интересно.

Само за информация, която не претендира да е изчерпателна, днес, 19.09.2009 на един от водещите български сайтове с обяви за работа са публикувани съответно от всички нива и категории 40 обяви за Варна, за Пловдив - 68, Бургас - 29, Русе - 36, Стара Загора - 16, велико Търново, Благоевград, Плевен и други - средно между 8 и 14. И последно за София (нали в крайна сметка всичко живо натам се е запътило) - 423. И това все пак е само единият от методите за търсене на работа. Има още местна преса, форуми, социални мрежи, корпоративни сайтове и т.н.
Идеята тук е проста, който търси - намира, който не иска - не намира.

2. Подготовка на документите

Ако решите да кандидатствате за дадена позиция (просто защото ви харесва как звучи, например), то неизбежно трябва да минете през този етап. Но не си давайте много зор. Обикновено искат CV, но и една проста автобиография от типа "Роден съм в ...Баща ми е..." ще свърши работа. Мотивационното писмо е пълна мъгла за повечето хора, а и без това не се чете, правете се, че не сте го видели в изискванията. Друг вариант е да си свалите едно от хилядите, налични в интернет и да го засилите без елементарна редакция. Ключови думи, които задължително трябва да присъстват са "Интересувам се от позицията, тъй като е в областта, в която искам да се развивам."

Ако се иска снимка, тук вече можете да се развихрите. Човек все пак трябва да се отличи от останалите. Сещайте се какво да правите.

3. Изпращане на документите

Вече имате комплект документи за кандидатсване и е време да започнете да го изпращате. Търсят се инженери, а вие сте завършили икономика - нищо. Пращайте. Искат свободно владеене на английски писмено и говоримо, а вие знаете колкото да си изпросите боя - едва ли ще забележат. Кандидатствайте. Важно е участието, а не победата на всяка цена. Скоро ще усетите колко заразително и еуфорично ви действа кандидатстването за работа.

Можете да си направите специален имейл адрес от сорта на sladuranka_83 или goshko_moshko.

Не пишете нищо в самия имейл, нито в относното - да се оправят сами.

4. Интервюто

Въпреки минималния шанс да ви поканят на интервю, тази вероятност съществува реално. Чудеса (и грешки) стават всеки ден. На интервюто трябва да се явите неподготвени и да импровизирате - така правят успешните хора, нали? Забравили сте за каква позиция кандидатсвате или пък името на компанията? Бели кахъри. Те ще ви оценят и без това.

Закъснейте порядъчно, като зает човек. Прекъсвайте интервюиращия, за да задавате своите въпроси и отговаряйте максимално уклончиво.

Винаги можете да решите просто да не ходите на уговорената среща. За целта не е необходимо да се обаждате. Те сами ще се сетят. Ако не са достатъчно досетливи, просто не отговаряйте на обажданията им.

5. Предложението за работа

Според теорията на вероятностите това се случва веднъж на милион случаи. Никой не е застрахован, затова се подгответе и за този момент. Обяснете, че всъщност от самото начало не се интересувате особено от мястото. Поискайте нереално висока заплата и придобивки.

В крайна сметка приемете неохотно работата пък да става каквото ще! Ако този варинат не ви устройва, върнете се към точка първа.