Вчера за мен е безгрижие.
Време, когато съм била малка, неопитна и целият живот е предстоял. Вчера за мен е преди малко повече от 15 години. Но все още мога да си го припомня.
Тогава следобедите бяха безкрайни и можех цял ден да слушам музика и да мечтая. Сега рядко има време за това. Музиката е само съпровод на други занимания, а мечтите са планове и организация.
Сигурно след още 15 години, когато днес стане вчера, ще остави в спомените ми също толкова вълшебен привкус. Но, не, всъщност не вярвам, че може някога да е същото. На човек само веднъж му е дадено да започне живота си, но може да го променя безкрайно. Днес, а не утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар