Гробище за домашни любимци

Вкъщи сме гледали много домашни любимци, като се почне от рибки, през котки и кучета. Недостатъкът за мен да имаш животинче е, че рано или късно животинчето си отива. И ти е мъчно. Затова, когато малкият поиска домашен любимец, сериозно се замислих. Всъщност, честно казано, изобщо не ми трябваше време за размисъл. Мисълта да разхождам куче по тъмна доба, вместо блажено да си пия сутрешното кафе, или да обирам котешки косми от себе си постоянно, ми се струва меко казано непривлекателна. Убягва ми удоволствието в цялата работа. А и вече съм минавала по този път.

Склоних на рибка. Тя живя дълго (2 години) в кръгъл аквариум, чиято вода се сменяше приблизително на 2 седмици и биваше хранена на режим "от време на време". И както се досещате един ден се спомина.

Престоя (по мои предположения) в аквариума 2 дни преди някой да забележи, хм, загубата. И аз реших да се допитам до сестра ми какво се прави в такива моменти. Тя е по-веща в занаята, защото има повече деца и повече домашни любимци и нейните мъдри и прецизни съвети бяха следните (цитирам с нейно изрично позволение доказалият се с години ноу-хау):


1. от 2 до 6 месеца споминалият се любимец престоява в моргата (фризера) за изясняване причините за кончината;
2. прави се погребална церемония напр. на Аладжа манастир (или друг парцел)
3. ако след още 6 месеца намериш във фризера пакет с неясно съдържание, значи си пропуснал т. 2.
4. подменяш с нов жив екземпляр по възможност тайно, за заблуда на детето, за да не се налага да влизаш в сериозни разговори за тленността на живота (предполагам с бозайниците е малко по-трудно в сравнение с рибките).


Аз видоизмених малко процедурата, но общо взето спазих поредността на точките.
По т. 1 мога да кажа, че нашата рибка се спомина от прехранване или от недохранване. С една дума от храната.
По т. 2, хм, абе отървахме се от тленните останки.
Т. 3 - във фризера ми все пак има пакети с неясно съдържание, но със сигурност не са домашни любимци.
Т. 4 - изпълнена със знанието и съгласието на детето.


P.S. ако стане въпрос, старата ни рибка е отплувала в морето, да, точно така, и догодина лятото може да я видим там. Което не е съвсем невъзможно, като се има предвид т. 2

Около врата

Тази публикация е вдъхновена от alia и нейната колекция от книгоразделители. По нейна идея, къде на шега, къде сериозно, реших да ви покажа сбирката си от шалове.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.

Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:

Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.

Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.

Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.

Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!

За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.


Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.

Битовизми

Да, нещо такова ще се получи и у нас, предвид единствения почивен ден тази седмица. А тази табела заснех на гости на моя приятелка, наистина!

На верандата

Лятото почти си отиде, а аз още не съм сервирала нито една вечеря на терасата. Какъв пропуск. А и тази година не се наканих да си насадя сандъчетата с пищни цъфтящи и разноцветни петунии. Може би заради спомена от една предишна година, когато горките растения се мъчеха обезводнени и забравени с дни под жаркото слънце. Жалко. И пръст имах, и сандъчета, и добри намерения, а и време все щеше да се намери.
Е, нищо. Щом още е достатъчно топло за плаж, значи не е късно и за тази импровизирана декорация на терасата. Гарнирана с един освежаващ коктейл с мента ще ме вдъхновява за следващото лято, когато задължително на мястото на рапаните ще стоят няколко от онези прекрасни растения.

Баба ти едно време...

Ако има нещо, което ме дразни и е способно почти винаги да ме извади от равновесие, то е една специфична нагласа и отношение към нещата от живота.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!

Люлеещият се стол
Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.

Кош за играчки
Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.

Шкаф за повиване
Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.

И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.

Лек за бялата стена

Не обичам бели стени, особено ако са празни. Не обичам и бели чаршафи. Е, може би само по хотелите ми харесват, където са колосани и перфектно изгладени.
Ето как реших въпроса у дома с една такава стена. Мястото е едновременно голямо, но тясно, така че голяма картина нямаше да е подходяща. Става въпрос за вътрешно стълбище.
От магазин за художници купих различни по големина и цвят картонени рамки (може би се казват по друг начин), всяка на стойност между 1,20 и 2 лв.
Чудесно би се получило и със семейни фотографии в черно-бяло, но това за друга стена.

Суши за начинаещи*

*Това е заглавието на един роман на Мариан Кийс – любима моя авторка.
Но в случая става въпрос за нещо друго, а именно моя скромен опит в домашно приготвеното суши.
Към първото суши, което ядох в ресторант, подходих скептично, разбира се. Обаче ми хареса, твърде много даже. Което не би било проблем, ако редовното консумиране на суши в заведение не ми излизаше толкова солено (не на вкус). Не мислех, че съм способна да си го приготвя сама, може да не съм споменавал преди, но не съм от най-талантливите в кухнята. Е, оказа се че греша. Първото ми суши се получи съвсем като истинско за моя голяма изненада и на вид, и на вкус, а приготвянето му беше детска игра. Най-голямото предимство – суши на корем на по-малко от половината цена, която бих платила другаде.

Ето как става:
250 гр. ориз (не е задължително да е специално за суши и с обикновения става) се измива добре и се оставя да се отцеди в гевгир за 1 час.
След това се сварява на бавен огън в познатото съотношение 1:2 за около 10 мин., за още 5 мин. се оставя в тенджерата да попие хубаво водата, ако има останала.
Оризът се залива със смес от: 6 с.л. оризов оцет (или ябълков), 3 с.л. захар и 1 ч.л. сол и се оставя да изстине.

Върху лист нори (сушени водорасли) се разстила ориз с мокри пръсти, нарежда се ивица от желания пълнеж (пушена сьомга, риба тон, авокадо и т.н.) и се навива на руло. Бамбуковата подложка не е е задължителна, може да се ползва чиста кърпа, а става и направо с ръце.

Всяко руло се нарязва на кръгчета с дебелина ок. 1 см.

Сервира се с купичка соев сос за топене, уасаби и маринован джинджифил.
Аз упорито продължавам да си го хапвам с вилица, вместо с клечки, за потрес на всички любители на японската кухня.