Новогодишни обещания

Ако има нещо, което ме депресира по празниците, това е тежестта, надвиснала над всички нас покрай Нова година, изразяваща се в неизменния списък с новогодишни обещания. Обещания, ангажименти, заръки, наречете ги какво искате. За мен са почти толкова ужасяващи, колкото мисълта, че през 2012 все пак може и да настъпи краят на света. Винаги категорични и леки за изпълнение на пръв поглед, и както се оказва в повечето случаи, напълно неприложими. Е, винаги има следваща Нова година, когато пожеланията могат да се превърнат в обещания (освен ако това с 2012 не се окаже истина де).
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.

Предай нататък 2

Вчера, точно на празника, си получих подаръка от Ondine, за което й благодаря! Че ме зарадва толкова много, че ме включи в инициативата, и че направи нещо толкова красиво за човек, който не познава реално.

Чакайте да видите какво се крие вътре...

И още...

Пожеланието вътре си е за мен!

Ondine, уцелила си, много ми пасва, знам точно къде ще го сложа и за какво ще го ползвам!
А тези, които очакват подаръци от мен, Lina, Ani, момичета, не съм ви забравила, но след това, което видях, се надявам да не ви разочаровам с моите ... нещица.

Новогодишно

Колкото и да обичам коледните празници, понякога е голямо облекчение, че свършват. С цялото това пазаруване и ядене. Е, не отричам, че ми е малко мъчно, когато развалям украсата и вече нямам извинение да ходя по пижама до 11 ч. и да пия вино на обяд.
Тази година, за да избегна следпразничната депресия, реших да не се задълбочавам много в равносметката за изминалата година, а да насоча поглед напред, в бъдещето, в пожеланията за новата година и по-точно в ... баницата с късметите! Има нещо много вълнуващо в този ритуал и всеки път затаявам дъх, избирайки парчето си и трескаво четейки късметчето. По принцип не съм суеверна, но има няколко неща, в които съм дълбоко убедена, като това че трябва да си изядеш баницата, за да се сбъдне пожеланието, както и в това, че късметчето трябва да се съхранява през цялата година и в никакъв случай да не се изхвърля, за да не би да те подмине.
Ето и всичко, което ми се падна от баницата (многото баници) тази година. Дано да се сбъдне!

ПАРАТА! - на Бъдни вечер у дома. Жалко, че не играя на лотария и не очаквам да наследя голяма сума, така че или трябда да се надявам на годишен бонус или просто да си изработя късмета сама.

Щастието - на гости на една приятелка. Супер, любимият ми късмет. Все пак това е крайната цел на всичко, нали?

"Забравил всякакъв комплекс, ше мислиш ти само за секс" - на работа. Неуместно, на работа имам предвид, иначе ме зарадва, има си хас да е друго!

"Ветропоказателят" си мисли, че показва на вятъра на къде да духа... Бъди "вятър"! - сервираха ми го с кафето в мола. Много дълбокомислено. Кой ли го е казал?

"А това е изненада, сам ще откриеш какво ти се пада" - мое лично творение в новогодишната баница. А и баницата се получи, което е най-важното.

"Ще си намериш ново хоби" - отново в празничната нощ (добре де, изядох две парчета). Всъщност нямам нужда от ново хоби, а просто от повече време за книги, писане и спорт.

"Силна воля и късмет ще те водят все напред" - при роднините. Хубав късмет. Пожелавам го на всички.

А на теб какво ти се падна от баницата?

За детските рождени дни и други природни бедствия

Сутринта около 09:00 ч. - разбуждам се доволно наспана. Снощи малкият не се е будил, така че се чувствам отпочинала и свежа. Днес моето малко момче има рожден ден! Дивя се как неусетно лети времето! Излежавам се известно време, наслаждавайки се на радостното очакване на празника. Решавам все пак да стана и да направя кафе и закуска.

09:30 - рожденикът още спи. Отивам да го събудя, защото нямам търпение да го нацелувам. А и ако не стане сега, после няма да иска да си легне на обяд и съответно ще бъде кисел, когато дойдат гостите.

10:00 - пием кафе с таткото и обсъждаме организацията на тържеството. Трябва да се купят балони и свещи. Рожденикът междувременно се занимава с новите си играчки, раздадени умишлено в аванс, но бързо му омръзват и ме задърпва да ходим в другата стая.

10:15 - от разпределението на задълженията на мен отново се пада да бавя детето, а таткото отива на пазар.

10:30 - все още по пижама опитвам да хвана малкото човече, за да му измия зъбите. Аз също още не съм си измила зъбите. Междувременно приемам поздравления по телефона.

10:45 - играем с количките, като едновременно успявам да се облека. Оставям сресването за по-късно.

11:00 - оставям малкия да гледа филмчета (празник е все пак), за да мога да изчистя. Чудя се дали не трябваше да поканя приятелки с деца, за да си играят, вместо семейството.

12:00 - таткото още го няма. Звъни, за да ми каже, че не може да намери балони. Радвам се, че съм направила тортата вчера и ми остава само да я украся.

12:45 - храня рожденика със задушени картофи (също от вчера) и бързам да го сложа в леглото, защото гостите ще дойдат след около три часа.

13:30 - малкото същество още не е заспало. Затова пък се налага да му сменя памперса.

14:00 - възнамерявам да направя малко гимнастика, да взема душ и да подредя масата. Най-накрая ще направя украсата на тортата, за да са свежи плодовете.

14:30 - още не спи. Сядам в стаята при него, за да се успокои, и чета книга.

15:30 - още отваря и затваря очи и не смея да изляза, за да не го разсъня. Прочитам половината книга и се притеснявам, че нямам време да си измия косата.

15:40 - не издържам и влизам да се къпя, ако ще да спи.

16:00 - добре, че гостите закъсняват. Ще успея да подредя масата и просто ще ги посрещна с кърпа на главата. Междувременно отговарям на пропуснатите обаждания по телефона.

16:15 - няма за кога да се спи. Пращам таткото да го облича, докато декорирам произведението си с доста по-проста от първоначално замислената украса.

16:25 - идват първите гости. Правя кафе и питам кой какво ще пие.

16:35 - идват още гости. Аз си сипвам едно питие.

16:40 - идват последните гости и мога да поднеса тортата. Рожденика се пресяга и разваля украсата, като същевременно си размазва крем по дрехите. Духва свещичката успешно два пъти.

17:00 - голямото ми момче не хареса тортата, затова пък яде бисквита и рони трохи из цялата стая. Май не трябваше да чистя сутринта. Благодаря се, че няма и други деца на неговата възраст.

17:30 - от уредбата се носят детски песнички, всички музикални играчки работят, а ние възрастните се опитваме да ги надвикаме и да водим разговор. Забелязвам, че чашите на някои от гостите са празни, но не се впечатлявам особено. Ако искат нещо, ще се обадят.

17:45 - рожденикът поиска да гледа филмче и напълно пренебрегна гостите.

18:00 - първата "сцена" с тръшкане и опит за налагане, с която изпращаме първите гости.

18:15 - изпращаме останалите гости и разчистваме погрома у дома.

18:30 - пускам филмчето и си наливам второ питие. Не си представях този ден така. Напомням си, че не става въпрос за мен.

19:00 - рожденикът вечеря, бива измит и преоблечен в пижама.

20:00 - радвам се, че този ден свърши.

През нощта - не спим особено много. Рожденикът е превъзбуден, нервен, буди се често и плаче.

Ден 31

Последен ден.

Преглеждам идеите от изминалите 30 дни, за да се уверя че не съм пропуснала да свърша нещо от написаното. С радост мога да заявя, че аз лично изпълних всяка една от тях.
Голяма част от идеите възнамерявам да си ползвам и не само по празниците. Все пак кога, ако не през делниците, имаме нужда от нещо, което да ни ободрява и да внася празнично, магическо настроение и радост.
За тази вечер имам само една идея: Моля ви, не гледайте новогодишните празнични програми!
Това ми се струва много тъжно и самотно занимание за нощта, в която почти целият свят празнува. Празнувайте! Ще се видим отново през 2010.

Ден 30

Не остана време почти за нищо. Последен шанс да завършите започнатото или ... да го оставите за догодина. Все пак утре светът няма да свърши, времето ще продължи да тече по старому и нашият живот няма да се промени коренно (като този на Пепеляшка) в 00:00 часа.
Мисля, че прекалено много се фокусираме върху миналото в края на всяка година, започваме да претегляме, преосмисляме, оценяваме и забравяме най-важното. На Нова година празнуваме именно настъпването на новата година, новото начало, бъдещето. Затова уместно ми се струва да отделим малко време и да отправим поглед напред, към времето което ни предстои да изживеем, към това как искаме да го изживеем. Промяната все пак е едно от най-хубавите неща в живота и противно на много схващания хората се променят.

Ден 29

Вава казва: Посрещнете Новата година на чисто! В буквалния смисъл.

Почистете и подредете дома си преди 01.01.2010, независимо дали ще празнувате там или на друго място.
Така ми се струва редно, така знам, че ще се чувствам по-добре. Запрятайте ръкави, докато все още има време. Редът и хармонията около вас ще се отразят и на вътрешния ви свят. Това е едно от основните и най-прости правила на фън шуй.
Съществена част от разчистването на пространството е умението да се изхвърля, т.е. съзнателно да вземете решение да се отървете от вещи, които досега сте притежавали. Аз, признавам си, имам много лека ръка в това отношение, толкова, че понякога забравям какво съм изхвърлила и го търся дълго преди мъжът ми да ми припомни какво го е сполетяло. Така се освобождавам, олеква ми, знам че всичко си е на мястото.
Ако вие не сте от тези, а по-скоро се числите към плюшкиновците, приложете следната тактика. Запитайте се: откога не съм ползвал въпросното нещо, има ли шанс да го ползвам отново, мога ли да го поправя, ако е развалено и на каква цена, а да го подаря, да го продам, да го заменя с ново. И така нататък, нещата ще отпадат едно по едно. Ако за някоя вещ се колебаете, по-добре я оставете да отлежи до следващото разчистване. Но наистина, честно, смятате ли да прочетете отново старите си списания?!

Ден 28

На броени крачки от новата година идеята за Ден 28 е:
Не поглеждайте назад със съжаление!

Наистина няма полза. Това, което е отминало и не може да бъде променено, не бива да поражда подобни чувства. Разбира се, те ще са неизбежни, ако новогодишния ви списък с решения наподобява този на Бриджет Джоунс. Хубаво е човек да си поставя цели и да осмисля стъпките си в живота, но това важи за всички дни. Практиката е доказала, че навръх нова година летвата на стремежите ни се вдига много високо, а след това ни е трудно да я прескочим.
В блога на aquawoman попаднах на много хубава мисъл, която ще перифразирам, а именно, че успеха в живота се измерва с това как се чувстваш, а не с това какво си постигнал. Нужен е точен критерий, защото животът не е балансов отчет, на който да теглиш чертата и да изчислиш приходите и разходите.

И все пак се изкушавам да погледна назад, за да отбележа някои от събитията в моя живот за 2009 - само хубавите, без съжаления (със сигурност има много повече):

1. Спрях да пуша

2. Публикуваха ме

3. Направих "Светът на Вава"

А вие как се чувствате по отношение на 2009 г.?

Гори, гори огънче

Или как да си направите декоративни свещи в домашни условия.

Да започна с това, че видях въпросната идея в сутрешното шоу "На кафе", където водещата Гала заедно със своя гостенка показаха как да си направим въпросните свещи с форма на снежни топки. Не знам как въобще ми хрумна да опитам. Явно коледният дух ме беше завладял и идеята да измайсторя нещо креативно и красиво, с което да зарадвам близките си, ми се стори особено привлекателна. По принцип не съм от най-сръчните в ръцете. Не мога да плета, нито да шия, не правя гоблени, а и намирам тези занимания за крайно изнервящи. Затова не мога да си обясня как правенето на свещи се вписва в профила ми. Аз съм по-скоро човек-консуматор, не че се гордея с това, но не виждам смисъл да губя време за нещо, което мога да си купя от магазина на сносна цена.
Е, този ден бях настроена творчески и вече се виждах как извайвам чудеса от восък. Другата уловка, на която през останалото време не се поддавам толкова лесно, е, че както знаете, по телевизията всичко изглежда просто и лесно. Но в действителност излиза съвсем не така.

Необходими материали: няколко стари свещи, тенджера, нож, дъска за рязане и около два свободни часа.

Процесът: разрязвате свещите, за да извадите фитила. Потапяте ги в тенджера с вода и ги оставяте да омекнат на водна баня на електрически котлон. !През цялото време водата не трябва да завира, а само да се загрява дотолкова, че да можете свободно да бъркате вътре с голи ръце! Отнема време, затова си пуснах хубава коледна музика и зачаках над котлона с капак в ръка. Имаше предупреждение, че парафинът много лесно се запалва, та трябва да се внимава.
Когато парафинът се разтопи, много лесно с ръце се оформят топчиците. /Трудното е след това да се отървете от восъка по ръцете си./ Докато са още меки и топли топките се разрязват през средата, за да се постави фитила, след което отново се "сглобяват" между дланите.

Какво още трябва да знаете /онова, което го спестиха по телевизията, а може би просто съм го пропуснала/: полепналият по ръцете парафин е по-добре да се остави да засъхне и след това да се изрони. Първо миете със студена вода и чак след това с топла и сапун. Научих го сама след много опити. Тенджерата също се измива някак си. Показаха и една украса с участието на миксер, но като си представих как ще го мия после се отказах предварително.

Резултатът: първоначално бях леко разочарована. Гледах безформените, грозновати топки и разтривах болящия си кръст. Реакцията на мъжа ми беше:"Изглеждат точно както ги показаха по телевизията". Е, значи бях успяла.
Не мога да кажа, че беше трудно. След като довърших украсата на свещите, даже си ги харесах. Овъргалях ги в брокат, изронен от други свещи и им вързах по една панделка. Едва ли скоро ще повторя опита, няма опасност да ми стане хоби, но някога може и отново да се вдъхновя. Но ако имам други гениални идеи, видяни по телевизията, се моля някой да ме вразуми навреме.

Ден 27

За Ден 27 Вава казва, че е дошло времето да възобновите спортните си занимания.

Какво? Не спортувате нищо? Е, тогава сигурно ходите на дълги разходки, карате колело или нещо друго. Ако и на това отговорът е не, защото спортът е включен в списъка с новогодишните ви обещания за 2010, то тогава просто не чакайте тези няколко дни и започнете от днес. Фитнес, занимания в зала или с видео у дома, плуване, когато откриете вашето занимание, няма да имате нужда от подканяне. Както в повечето случаи, първият път е най- трудно.

Ден 26

Не позволявайте да ви обземе следпразничното униние.

Усещане, че всичко вече е свършило. След месеци на подготовка и очакване настъпва и логичния край. След празници винаги се чувствам малко тъжна. До нова година има още седмица. В промеждутъка отново залагам на активност, срещи с повече хора и време, прекарано навън.
Като за начало разтребвам къщата след гостите, прибирам или изхвърлям опаковките от подаръците, за да не остават издайнически "белези" от скорошните радостни събития, и се опитвам да се върна към нормалния си ритъм на живот.

Ден 25

Днес мисля, че няма нужда от специални идеи - празник е. Празнувайте както вие го разбирате и чувствате!
Весела Коледа и честито на именниците!

Ден 24 - Бъдни вечер

Тиха нощ, свята нощ!

Е, не съвсем, предвид това, че много празнуващи смятат за уместно да гърмят бомбички. Като се замисля сега какво най-много ми харесва в коледните празници, то това са традициите. Както и дългите приготовления, радостното очакване, подаръците, разбира се, и онова чувство за нещо общо, споделено и ... свято.
Нека традициите за този празник не се изчерпват само с нечетния брой ястия на трапезата, нищо не пречи вашето семейство да си създаде собствен ритуал, който да превърне в ежегодна традиция, за да стане празника още по-специален. Ето и няколко идеи:
- Украсете заедно елхата. Всяка година можете да добавяте по една нова играчка и така всеки път, когато окачате украшенията, ще си припомняте предходните празници. Играчките могат да се пазят и предават в семейството.
- Не слагайте в баницата стандартните късмети дето вървят заедно с корите за баница. Направете си ваши оригинални късмети с пожелания, актуални за вашето семейство.
- Отидете на църва.
- Преди вечеря, излезте навън и се насладете на светлините и украсата на центъра. Няма да има много хора и усещането ще е все едно градът и нощта са ваши.
- Изберете си книга, някоя, която да носи позитивно послание и да се харесва на всички ви, от която заедно да прочитате по малко всяка Бъдни вечер.

Ден 23

Не оставяйте пазаруването на продуктите за празничната вечеря за последния момент, както ще направят останалите, в резултат на което всички магазини ще се превърнат в ад. Решете предварително какво да бъде менюто и бъдете умерени, рядко всичко, което се слага на масата, се изяжда.
Набавете си необходимите продукти навреме, със сигурност повечето от нещата, които ви трябват, се намират и в някой от близките по-малки магазини, а не единствено в големите вериги, където освен това ще се изкушите да купите и много допълнителни неща извън списъка ви.

Ден 22

Погрижете се за себе си преди празниците!

Направете така, че да изглеждате и да се чувствате добре в празничната вечер. Направете си прическа или маникюр, нищо че ще бъдете сред хората, които ви виждат всеки ден. Подарете си някоя разкрасяваща процедура, парна баня или масаж за отпускане и освобождаване от стреса. ВСИЧКО НАПИСАНО ПО-ГОРЕ ВАЖИ И ЗА МЪЖЕТЕ!

Ден 21

Ден 21 отново дойде сам с идеята си. И тя е: простете и забравете.

Негативните емоции, които трупаме всеки ден, в повечето случаи за незначителни неща, вредят основно на нас самите. Много от нещата, които ни ядосват, могат да бъдат подминати. Много от думите, които са ни обидили, не са били казани умишлено. Пребройте до десет, ако трябва няколко пъти, преди да кажете или направите нещо, за което може да съжалявате. Дишайте дълбоко и си напомнете, че един ден ден нищо от това няма да има значение. Не приемайте всичко толкова сериозно, един ден нас всички няма да ни има.
Простете и на себе си грешките, за които се обвинявате. От гузната съвест и чувството за вина няма особена полза. От прошката има.

Ден 20

Неделна киновечер!

Ден 19

За днес вече нямам идея - изчерпвам се. Прекарах деня в четене на книга и спане. Това май не е толкова лоша идея - помързелувайте. Празниците все пак са и почивка от забързаното ходене по задачи, вечното планиране и жонглиране с безброй задължения.

Ден 18

Сигурно вече сте накупили коледните подаръци за приятели и роднини или поне сте решили на кого какво ще дарите. Не забравяйте обаче най-важния човек - себе си! Купете си подарък, нещо което отдавна искате, опаковайте го и го сложете под елхата. Не чакайте друг да знае по-добре от вас какво искате, не подсказвайте, не загатвайте и не се сърдете, ако накрая пак не ви разберат. Просто сами изберете нещо хубаво за себе си и му се радвайте максимално. Всеки го заслужава!
Очаквам да ми споделите избора си.

Ден 17

Коледа не е само ядене и пиене, а най-вече време да бъдем със семействата си по-дълго и пълноценно. Но преминаването от динамичното работно ежедневие към празничното бездействие може и да не е толкова приятно. След първите няколко дни, когато вече сме отпочинали, може да започнем да се отегчаваме от еднообразните дни. Затова не е зле да си измислите някакви семейни занимания, нещо, в което всички членове на семейството да могат да участват (домакинските задължения не влизат в това число). Можете да изровите старите игри като "Не се сърди човече", "Монопол" и други. Или да се снабдите с голям пъзел за редене. Пет зара и лист хартия са достатъчни за "Генерал". Поиграйте на нещо, а ако навън вече е натрупал сняг, извадете шейната или излезте на разходка ПЕША.