За детските рождени дни и други природни бедствия

Сутринта около 09:00 ч. - разбуждам се доволно наспана. Снощи малкият не се е будил, така че се чувствам отпочинала и свежа. Днес моето малко момче има рожден ден! Дивя се как неусетно лети времето! Излежавам се известно време, наслаждавайки се на радостното очакване на празника. Решавам все пак да стана и да направя кафе и закуска.

09:30 - рожденикът още спи. Отивам да го събудя, защото нямам търпение да го нацелувам. А и ако не стане сега, после няма да иска да си легне на обяд и съответно ще бъде кисел, когато дойдат гостите.

10:00 - пием кафе с таткото и обсъждаме организацията на тържеството. Трябва да се купят балони и свещи. Рожденикът междувременно се занимава с новите си играчки, раздадени умишлено в аванс, но бързо му омръзват и ме задърпва да ходим в другата стая.

10:15 - от разпределението на задълженията на мен отново се пада да бавя детето, а таткото отива на пазар.

10:30 - все още по пижама опитвам да хвана малкото човече, за да му измия зъбите. Аз също още не съм си измила зъбите. Междувременно приемам поздравления по телефона.

10:45 - играем с количките, като едновременно успявам да се облека. Оставям сресването за по-късно.

11:00 - оставям малкия да гледа филмчета (празник е все пак), за да мога да изчистя. Чудя се дали не трябваше да поканя приятелки с деца, за да си играят, вместо семейството.

12:00 - таткото още го няма. Звъни, за да ми каже, че не може да намери балони. Радвам се, че съм направила тортата вчера и ми остава само да я украся.

12:45 - храня рожденика със задушени картофи (също от вчера) и бързам да го сложа в леглото, защото гостите ще дойдат след около три часа.

13:30 - малкото същество още не е заспало. Затова пък се налага да му сменя памперса.

14:00 - възнамерявам да направя малко гимнастика, да взема душ и да подредя масата. Най-накрая ще направя украсата на тортата, за да са свежи плодовете.

14:30 - още не спи. Сядам в стаята при него, за да се успокои, и чета книга.

15:30 - още отваря и затваря очи и не смея да изляза, за да не го разсъня. Прочитам половината книга и се притеснявам, че нямам време да си измия косата.

15:40 - не издържам и влизам да се къпя, ако ще да спи.

16:00 - добре, че гостите закъсняват. Ще успея да подредя масата и просто ще ги посрещна с кърпа на главата. Междувременно отговарям на пропуснатите обаждания по телефона.

16:15 - няма за кога да се спи. Пращам таткото да го облича, докато декорирам произведението си с доста по-проста от първоначално замислената украса.

16:25 - идват първите гости. Правя кафе и питам кой какво ще пие.

16:35 - идват още гости. Аз си сипвам едно питие.

16:40 - идват последните гости и мога да поднеса тортата. Рожденика се пресяга и разваля украсата, като същевременно си размазва крем по дрехите. Духва свещичката успешно два пъти.

17:00 - голямото ми момче не хареса тортата, затова пък яде бисквита и рони трохи из цялата стая. Май не трябваше да чистя сутринта. Благодаря се, че няма и други деца на неговата възраст.

17:30 - от уредбата се носят детски песнички, всички музикални играчки работят, а ние възрастните се опитваме да ги надвикаме и да водим разговор. Забелязвам, че чашите на някои от гостите са празни, но не се впечатлявам особено. Ако искат нещо, ще се обадят.

17:45 - рожденикът поиска да гледа филмче и напълно пренебрегна гостите.

18:00 - първата "сцена" с тръшкане и опит за налагане, с която изпращаме първите гости.

18:15 - изпращаме останалите гости и разчистваме погрома у дома.

18:30 - пускам филмчето и си наливам второ питие. Не си представях този ден така. Напомням си, че не става въпрос за мен.

19:00 - рожденикът вечеря, бива измит и преоблечен в пижама.

20:00 - радвам се, че този ден свърши.

През нощта - не спим особено много. Рожденикът е превъзбуден, нервен, буди се често и плаче.

Онова чекмедже

Сигурна съм, че във всеки офис има поне едно чекмедже, чието съдържание може да бъде определено като лично. Нормално, все пак поне 8 часа дневно прекарваме там. Това чекмедже крие нещата, които не бихме изложили на показ по бюрата си, но имаме нужда от присъствието им. За жените това чекмедже (ако е само едно) е нещо като статичен еквивалент на дамската чанта. Всички, вярвам, знаят какво се говори за това женско пособие. Почти толкова силно съм убедена, че няма жена, която на 100 % да познава съдържанието на чантата си. Тези дни реших да се разровя из моето офис чекмедже, последното отгоре-надолу от лявата ми страна, и ето какво е неговото съкровено съдържание, класифицирано и инвентаризирано надлежно в следните няколко категории артикули:

Първа помощ

В тази категория влизат на първо място всички женски принадлежности. Практиката е доказала, че никога не може да се презапасиш с тях. Тук слагам и болкоуспокояващите за главоболие и стомах, както и таблетките за смучене (в един период държах и сироп с мента, глог и валериан за критични моменти, но явно съм го изпила и не съм подновила наличността, т.е. не е от първа необходимост). Мокрите кърпички са просто задължителни, а мултифункционалността им пословична. Освен за бърсане на ръце, могат да се използват за почистване на работното пространство от микроби, за освежаване на лицето, както и за бързо предпране на случайно накапани дрехи. Почти всеки ден благодаря безмълвно на човека, изобретил мокрите кърпички.

Полезни

Тук класифицирам вещите, които също са важни, но може би една идея по-малко от предходните. Като например малък комплект за шиене, съдържащ поне една игла, конци и безопасна - откривам два такива, носещи рекламните лога на различни хотели. Скъсаното копче може да се преживее, но ми се е случвало да ми се скъса панталона...отдолу по шева. Имам също гъбичка за почистване на обувките и чорапогащник в телесен цвят. В интерес на истината, откакто го сложих в чекмеджето, не съм късала чорапогащник, което само ме убеждава допълнително, че той има място в офис чекмеджето. Намирам няколко USB-та, но нямам никаква представа какво има на тях.

Разкрасяващи

В това число е кремът ми за ръце, най-малкото което мога да направя за кожата си през деня, предвид честотата на миене и изсушаването, което причинява. Безцветен лак за нокти - не помня да съм се лакирала, но върши прекрасна работа, ако ти се скъса чорапогащника, а нямаш резервен. Друго няма, на работа съм все пак!

Сантиментални

Ех, аз съм си романтична душа. Пазя си картичките надписани от колегите за рождени дни, разни дреболийки, донесени от командировки, такива неща. А, ето го и списъка с местата, които съм проучвала за лятната отпуска. Защо ли го пазя? Хубава отпуска беше...

Разни

За тези артикули няма логично извинение да са в чекмеджето. Ще трябва да се лиша от тях при евентуално следващото разчистване, а именно: CD-та с музика, които не слушам, защото ме разсейват, запалка (Ура, вече не ми трябва!), списъци за пазаруване, хм, забелязали ли сте как винаги остават актуални, независимо колко често пазарувате? Просто има неща, които винаги са ти необходими.

Като "онова" чекмедже в офиса.

Бебешки дневник

Трети месец

История с продължение

Очаквах заветния трети месец като манна небесна. Както обещаваха повечето четива за отглеждане на деца, а и разказите на преминалите по този път, след навършването на месец номер 3 нещата рязко ще се подобрят.

Изненадващо за мен, така и стана. Сякаш през една нощ някой беше подменил нашето сърдито бебе с едно ококорено, засмяно сладурче, което спи нощем и будува спокойно през деня. Бавно започнахме да навлизаме в радостите на това да имаш дете. Разбира се правопропорционално на радостите се увеличават и трудностите, за да има баланс, но това никой не ти го казва. Разбрахме, че колкото и дразнещо да звучи бебешкия плач, толкова няма нищо по-очарователно от неговия смях. Да, през този месец бебето вече се смее с глас и това е най-прекрасният звук за родителските уши.

На този етап нашето дете беше почти два пъти по-голямо от момента на раждането си и ни се струваше, че вече е готово за детска градина. Изобщо темповете му на растеж и развитие изпреварваха многократно нашите способности да ги възприемаме и винаги бяхме една крачка назад. Сега ми се иска да бях правила повече снимки и да си бях водила по-подробни записки, защото уви паметта ми се оказа силно надценена. За щастие избирателната й пропускливост е също много добра, защото след време се оказа, че са останали само хубавите спомени и всичко сякаш е било само цветя и рози.

През този месец се събужда и интереса на детето към играчките - дрънкалки, висящи и пеещи въртележки или както бе в нашия случай, всичко с личице. Любимата играчка - дрънкалка котенце с гумени израстъци за дъвкане. Голямо гукане и аукане падаше с това котенце. Мисля, че го възприемаше като живо.

Накратко за третия месец - глътка въздух за мама и тати. Преоткриване на малките удоволствия като ходене на гости, кратко пътуване с преспиване, сядане на заведение на открито.

HR речник

Служителите никога не напускат компанията, те решават да продължат професионалното си развитие другаде

Компанията не съкращава и не уволнява, тя оптимизира организацията и разходите

Пари е мръсна дума, затова никога не се споменава, вместо това се употребява термина "мотивиране на персонала"

Тиймбилдинг - добре забравения от социализма спортен полуден

Тренинги - същото като обучения, ама не съвсем

Екип - вместо колектив (по-модерно звучи някак)

Мениджър - най-желаната позиция (и образование). Няма значение на какво, може и на себе си. Срещат се различни изписвания: менаджър, менеджър, менажер

Подбор на кадри се е правел едно време, сега се практикува рикрутмънт, а практикуващите се наричат рикрутъри

HR специалиста борави умело с термини като креативен, иновативен и други, но никога не употребява българските еквиваленти като творчески и новаторски

Какво все пак означава HR (човешки ресурси)? Отговорът се получава като приложите следната формула ТРЗ+КК+АО+каквото още се сетите

ТРЗ = труд и работна заплата
КК = кадри и квалификация
АО = административно обслужване
каквото още се сетите = каквото каже шефа

Който търси, намира

Повечето хора, с които съм работила, са в постоянно състояние на търсене на работа, или поне така разправят наляво и надясно по коридорите. Това, че хвърлят по едно око на обявите в http://www.jobs.bg/ не се брои. Те не са доволни от мястото, което заемат и искат да напуснат, но от страх или поради ред други причини, не го правят. Има и такива, които го правят, но те обикновено не говорят за това.

За тези, които наистина си търсят нова работа, призвание, реализация, тази статия ще се опита да разгледа различни възможни начини на търсене. Всеки един би могъл да бъде повече или по-малко ефективен в зависимост от позицията, която се търси.

Преди всичко и най-важно в началото е да се изясни какво точно се търси и да се направи критичен анализ на две неща: "какво мога" и "какво искам". "Не е задължително тези неща да се покриват и за съжаление много често се разминават. На този предварителен етап е съществено да се набележат и очакванията от новата работа като задължения, условия и т.н. Това са наистина ключови моменти в търсенето и донякъде предопределят крайния резултат, а именно да си намерим "хубава работа", такава за която имаме капацитета и уменията и която да ни носи удовлетворение (освен насъщния).

1. Обяви в интернет

Започвам с тях като най-предпочитаният и от работодателите и от търсещите работа канал. Бързо, лесно достъпно, евтино или направо безплатно. Вече има много специализирани сайтове, достатъчно е да напишете "работа" в Гугъл и готово. Обявите са много, както и "талашът", който трябва да се отсее. Забелязват се тип "дежурни" обяви, от едни и същи работодатели, които се повтарят и въртят безспир. Има неграмотно написани и направо невероятни текстове, но нека сега това не ни занимава. Кандидатстването обикновено също е лесно - попълвате си данните директно на сайта или изпращате CV като прикачен файл.

2. Печатни издания

Преди време, който си търсеше работа, четеше вестник "Позвънете". Сега това едва ли е достатъчно. От гледна точка на работодателя публикуването в пресата е доста по-скъп в сравнение с предходния вариант, но търсенето на определени позиции изисква инвестиции от самото начало. Ефективното търсене би включило регионалните издания (и национални, ако сте склонни на преместване), както и специализираните издания в сферата, в която работите. Повечето печатни медии публикуват и своите обяви за работа на страниците си, така че ако си търсите работа като журналист, графичен дизайнер или друго в сферата, си набележете желаните работодатели.

3. Търсене по компании

Става въпрос за следното: някоя компания е привлякла вниманието ви, имате добри отзиви за нея като работодател и не търсите спешно работа. Тогава може да проверите по сайтовете им, повечето големи фирми имат секция "кариери" или нещо подобно, предоставяща възможност за подаване на документи. Дори да няма свободни позиции, със сигурност ще намерите контакти, където можете да изпратите документите си. Вариант е, разбира се и оставяне на документи на място в компанията, като това може да стане в деловодство или, ако е възможно, директно в отдела отговарящ за подбора.

4. Агенции за подбор

Съберете колкото е възможно повече информация от интернет и от познати за различни агенции относно надеждността им. Повечето агенции вече не искат такса, за да ви включат в базата си данни, но и едва ли ще ви търсят работа особено ефективно. Ако решите да ползвате агенция, съветът ми е това да не е единственият метод, който ползвате. Иначе един от плюсовете е, че агенцията може да ви предложи и допълнително консултиране, тестове за професионална ориентация и други, които да са ви полезни в бъдещи търсения или ако не сте напълно наясно къде и как можете да се реализирате, или търсите промяна в кариерата.

5. Кариерни центрове

Създадеди през последните години към университетите, кариерните центрове са много полезни на хората, които тепърва стартират професионалната си реализация. Мога само да съжалявам, че едно време ги е нямало. Освен полезната информация, която предоставят относно подготвяне на документи, явяване на интервюта и други, кариерните центрове служат и като връзка между работодателите и потенциалните служители. Организират форуми, срещи с компании от региона и от съответния бранш, помагат при търсенето на стажове.

6. Социални мрежи, блогове и други подобни

Да, могат да бъдат полезни и в търсенето на работа. Професионално ориентираната мрежа http://www.linkedin.com/ свързва хора от цял свят, работещи в една и съща сфера или със сходни интереси. Принципа на свързване е на базата на завършеното образование и предишни местоработи, т.е. контактите ви са бивши и настоящи съученици и колеги, като мрежата ви се разраства и чрез техните връзки. Можете да дадете или поискате препоръка за работата си от някого, както и да търсите хора по различни критерии. Мрежата поддържа английски, немски, френски и испански езици. Другите социални мрежи, естествено, също могат да послужат в търсенето на работа, зависи как ги ползвате. Могат и да навредят. Най-полезното според мен в този метод е това, че отваряте една вратичка и работата може и сама да ви намери.

7. Хобито като работа

Повечето хора си мислят, че биха били безкрайно щастливи, ако могат да практикуват хобито си и едновременно да им плащат за това. Не съм сигурна дали няма да има обратен ефект, т.е. да намразят хобито си, но ако искате да се преориентирате и харесвате или умеете нещо, за което не е задължително да имате образование или опит, то хобито ви може да стане вашата нова работа. Спорт, търговия, компютърни умения? Сигурна съм, че в нещо ви бива.

8. Препоръки

Можете да помолите близки и приятели да ви препоръчат на техния работодател или на други техни познати. Не е срамно, стига да си имате взаимно доверие и да се познавате достатъчно добре, защото препоръчването е сериозен ангажимент и за двете страни. Дълго време в България този метод бе известен като "шуробаджанащина" и натоварен с много негативизъм. Но истината е, че много работодатели разчитат на препоръката като вид гаранция при подбора. Особено, ако се търсят специалисти от определена област, в която трудно се намират или със специфичен опит.

Търсете, търсете и не спирайте докато не се убедите, че сте направили и постигнали всичко, за което сте мечтали. Успех в търсенето и намирането на работа.

Малки неща - голямо настроение

След многото празнични идеи през декември, последвани от не толкова радостното завръщане в офиса, реших да споделя и няколко делнични идеи. Тези малки неща успяват в голяма степен да ме подкрепят през петте работни дни всяка седмица и да ми дават сили да доживея до петък вечер.

1. Снимките - държа си две на бюрото, като от време на време ги актуализирам. На никого не пречат (стига да не подредите цяла галерия, тогава вече е дразнещо). Първоначално малко се притеснявах да ги сложа поради простата причина, че ревностно пазя личния си живот именно такъв и не харесвам смесването му с професионалния. Сега свикнах с "присъствието" на семейството ми на бюрото. Поглеждайки ги, винаги си припомням кое все пак е важното (помага в особено изнервени и прединфаркни ситуации).

NO IMAGE AVAILABLE (разбирай: сложете си ваши снимки)

2. Цветето - теменужката ми е подарък от сестра ми за един имен ден, ако не ме лъже паметта, преди около 4-5 години. Вкъщи няма достатъчно светлина за нея, за това пък на бюрото ми "си намери мястото", както казват цветарите. Е, не винаги е в цветущо състояние, но се старая да се грижа за нея, доколкото мога. Проблемът е, когато съм в отпуск, все някой трябва да ме замести в отглеждането на офис любимеца.

3. Гледката през прозореца - казват, че за работещите на компютър е задължително на всеки час да зарейват поглед далеч в пространството, за да си отпочинат очите. Само внимавайте някой от ръководството да не ви свари как безгрижно зяпате през прозореца. Едва ли ще го убедите, че просто си отмаряте зрението.

4. Картата - задължителен аксесоар за всеки офис. Не върви да окачите картина, но картата придава стил и интелектуалност... Това на шега. Истината е, че аз лично си попълвам празнините по география и "пътувам" виртуално, докато търкам офис стола. Все пак е и полезно да си избирам дестинации и да мечтая за отпуската, например, а и стои красиво, не мога да отрека.