Лице и маска

Наскоро една позната, с която имаме служебни контакти и ме познава най-вече в професионалното ми поприще, реагира много интересно, когато ме видя в по-неформална среда. Нещо като: "Я, аз не съм те познавала. Ти все едно си друг човек извън работа". Ами не, всъщност това съм си аз.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:

1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.

Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.

Още бисери от CV - та

Обичам работата си. Наистина. Особено дребните радости в нея. Като например да прочета 100 автобиографии и да попадна на неподправено свежи, остроумни, неволни и понякога напълно неуместни неща в тях. Има разбира се и цели произведения на изкуството и майстори на краткия разказ, но съм почти сигурна, че попадат под защитата на закона за авторските права. Затова ето само някои от любимите ми извадки. Приемете ги добронамерено и с необходимата доза чувство за хумор.

“Умения: много са (Средно напреднал)” - ама във всички по равно ли?!

"Предпочитана длъжност / Сфера на работа: Никога не съм бягал от работа,така че......." - така че какво точно имате предвид?

"Производство на пилета - бройлери." - аз ли съм в грешка или пилетата се отглеждат?

"Marital status: never married" - ето на това се вика твърда позиция :)

"Checking the guests in; Checingk the guests out;" - и така до безкрай! Няма ли да свърши вече този сезон.

"Допълнителна информация: на 26г.,178см, 90кг" - ами приятно ми е да се запознаем. Цвят на очите удобно ли е да уточните? Ох, пардон, това не е сайт за запознанства.

"Длъжност: Ухранител" - Ухаааааа!

"Длъжност: сервитьор Фирма/Организация: нямам" - е, ако имаше, щеше да си най-малкото Управител, а не сервитьор.

"Допълнителни придобивки: може" - е може, то остана да ги откажете.

И за финал, как се произнася CV: [ци ви].

Infinity

Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.

Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!

Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.

Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.

Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.

В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.

50 книги, които да прочетете преди да умрете - 2 част

Обещаната от предишната година втора част на списъка. Аз междувременно отметнах две заглавия - "Да убиеш присмехулник", която е страхотна, свежа и съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и "Дневникът на Ане Франк", която е увлекателна, необичайна, истинска история и много далече от първоначалните ми очаквания. И така продължаваме:

26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.


С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.


ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!