Някъде прочетох, че търсенето на отговора на този въпрос движи човечеството напред. Великите открития стават, защото някой някъде се е запитал: Какво ще стане, ако...? Много писатели, водейки се от същия въпрос, отпускат въображението си и създават цели светове около това какво би могло да бъде.
Ами ако има и друг възможен живот? Какво ще е следствието от едно или друго наше решение.
Понякога ми се ще да спра да се питам "какво" и "ако" и просто да се доверя повече на себе си.
В крайна сметка човек винаги взима най-правилното и единствено решение за себе си във всяка ситуация. Така сме устроени. Няма ако. Има само сега.
Показват се публикациите с етикет правилата на Вава. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет правилата на Вава. Показване на всички публикации
септември 10, 2012
август 27, 2012
Вчера
Вчера за мен е безгрижие.
Време, когато съм била малка, неопитна и целият живот е предстоял. Вчера за мен е преди малко повече от 15 години. Но все още мога да си го припомня.
Тогава следобедите бяха безкрайни и можех цял ден да слушам музика и да мечтая. Сега рядко има време за това. Музиката е само съпровод на други занимания, а мечтите са планове и организация.
Сигурно след още 15 години, когато днес стане вчера, ще остави в спомените ми също толкова вълшебен привкус. Но, не, всъщност не вярвам, че може някога да е същото. На човек само веднъж му е дадено да започне живота си, но може да го променя безкрайно. Днес, а не утре.
Време, когато съм била малка, неопитна и целият живот е предстоял. Вчера за мен е преди малко повече от 15 години. Но все още мога да си го припомня.
Тогава следобедите бяха безкрайни и можех цял ден да слушам музика и да мечтая. Сега рядко има време за това. Музиката е само съпровод на други занимания, а мечтите са планове и организация.
Сигурно след още 15 години, когато днес стане вчера, ще остави в спомените ми също толкова вълшебен привкус. Но, не, всъщност не вярвам, че може някога да е същото. На човек само веднъж му е дадено да започне живота си, но може да го променя безкрайно. Днес, а не утре.
август 06, 2012
юни 26, 2012
Вечният въпрос
Доскоро си мислех, че най-важният от всички въпроси е "защо?". Защо нещо се случва, каква е причината, каква е поуката. Постоянно исках да знам защо, сякаш отговорът на този въпрос щеше да ми донесе някакво съкровено знание и успокоение, че всичко си има причина и нещата не се случват просто така.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.
Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.
Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.
Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.
Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.
май 29, 2012
Време за мечти
Искам да не се страхувам от нищо. Да бъда смела дори пред неизвестното и непознатото. Да не се прекланям. Но и да знам кога не си заслужава и трябва да се откажа.
Искам вътре в мен да няма колебания и съмнения, и недоверие, а само хармония, увереност и спокойствие. Да бъда търпелива и постоянна. Но не на инат.
Искам да мога да спра за миг и да се насладя на настоящето, но и да не изпускам от поглед онова, което е пред мен.
Да съм щастлива тук и сега.
Искам да се смея. Много. С глас. А когато е необходимо, да се надсмивам над себе си.
Искам ... толкова много ли искам? Сигурно.
Искам и знам, че мога.
Искам вътре в мен да няма колебания и съмнения, и недоверие, а само хармония, увереност и спокойствие. Да бъда търпелива и постоянна. Но не на инат.
Искам да мога да спра за миг и да се насладя на настоящето, но и да не изпускам от поглед онова, което е пред мен.
Да съм щастлива тук и сега.
Искам да се смея. Много. С глас. А когато е необходимо, да се надсмивам над себе си.
Искам ... толкова много ли искам? Сигурно.
Искам и знам, че мога.
април 17, 2012
Преследване на щастието
Преди много години няколко умни мъже са записали в т.нар. Декларация за независимостта, че всички хора имат някои изконни, неотменими права, а именно: живот, свобода и стремеж към щастието. Красиви думи, останали в историята, а до мен лично достигнали чрез филма "Преследване на щастието", който е страхотен, освен това по истински случай, но сега няма да става въпрос за него.
А за Щастието. С главна буква.
Харесва ми превода на "pursuit" като "преследване", по-силно звучи, сякаш става въпрос за нещо неуловимо, трудно постижимо.
Преди много години на кандидатстудентския изпит ми се падна да пиша есе на тема "Щастието". Какво ли не бих дала сега да прочета мислите и разсъжденията си по темата. Явно са били оценени подобаващо, защото ме приеха, но не това е най-важното. Интересно ми е различно ли разсъждавам сега? Променила ли се е представата ми за щастие през годините. Защото щастието не е някакво моментно състояние, не е кратка радост, не е бурна емоция. Щастието е пълнота, завършеност, съвършенство.
През втората или третата година следване, не помня точно, не се сещам и по коя дисциплина точно, но обсъждахме класацията на хора, помолени да градират ценностите си. Ние, млади и самонадеяни, започнахме да изброяваме "пари", "любов" и т.н. Никой не се сети за първото, най-важното, а именно здравето. Веднага след него се нареждаше щастието.
А какво са влагали хората в това понятие - знаят само те. Какво влагам аз или някой друг? И на какво сме способни в името на преследването на собственото щастие.
Според мен на всичко. Всичко, което е оправдано морално, не нарушава закона и не пречи на щастието на другите.
Ето това вече е трудно постижимо. Но си заслужава да се стремиш към него.
А за Щастието. С главна буква.
Харесва ми превода на "pursuit" като "преследване", по-силно звучи, сякаш става въпрос за нещо неуловимо, трудно постижимо.
Преди много години на кандидатстудентския изпит ми се падна да пиша есе на тема "Щастието". Какво ли не бих дала сега да прочета мислите и разсъжденията си по темата. Явно са били оценени подобаващо, защото ме приеха, но не това е най-важното. Интересно ми е различно ли разсъждавам сега? Променила ли се е представата ми за щастие през годините. Защото щастието не е някакво моментно състояние, не е кратка радост, не е бурна емоция. Щастието е пълнота, завършеност, съвършенство.
През втората или третата година следване, не помня точно, не се сещам и по коя дисциплина точно, но обсъждахме класацията на хора, помолени да градират ценностите си. Ние, млади и самонадеяни, започнахме да изброяваме "пари", "любов" и т.н. Никой не се сети за първото, най-важното, а именно здравето. Веднага след него се нареждаше щастието.
А какво са влагали хората в това понятие - знаят само те. Какво влагам аз или някой друг? И на какво сме способни в името на преследването на собственото щастие.
Според мен на всичко. Всичко, което е оправдано морално, не нарушава закона и не пречи на щастието на другите.
Ето това вече е трудно постижимо. Но си заслужава да се стремиш към него.
април 09, 2012
Поредната Кари Брадшоу
Напоследък се чудя такава ли съм и аз - самоанализираща се до припадък, вечно търсеща, незнаеща какво иска, неуверена и лутаща се в крайности? А да не забравя и маниачка на тема обувки. Точно от това има нужда светът - поредната Кари Брадшоу.
За пореден път по някоя от телевизиите върви сериалът "Сексът и градът" и тези жени продължават да говорят за същите неща, да обсъждат мъжете на безкрайни закуски и обеди, да пият "Космополитън", докато животът минава покрай тях. И той винаги се върти около някой мъж, поредният мъж.
Била съм на около двайсет, когато за пръв път започнах да гледам сериите, и тогава голяма част от нещата, случващи се там, ми бяха непознати и някак забавни. След толкова години вече няма нищо изненадващо или шокиращо. Но за съжаление и не съм и поумняла кой знае колко. Явно щом се отнася до любовта, си оставаме същите невръстни и неопитни създания, като в десети клас.
Само накрая да не ни останат единствено обувките...
За пореден път по някоя от телевизиите върви сериалът "Сексът и градът" и тези жени продължават да говорят за същите неща, да обсъждат мъжете на безкрайни закуски и обеди, да пият "Космополитън", докато животът минава покрай тях. И той винаги се върти около някой мъж, поредният мъж.
Била съм на около двайсет, когато за пръв път започнах да гледам сериите, и тогава голяма част от нещата, случващи се там, ми бяха непознати и някак забавни. След толкова години вече няма нищо изненадващо или шокиращо. Но за съжаление и не съм и поумняла кой знае колко. Явно щом се отнася до любовта, си оставаме същите невръстни и неопитни създания, като в десети клас.
Само накрая да не ни останат единствено обувките...
март 26, 2012
Какво (все пак) искат жените (от мъжете)
За всеки, който е гледал почти едноименния филм, е ясно, че отговор на този въпрос няма. И ако сте мъж, който очаква да намери решение в тази публикация, можете да се откажете да четете още сега. Ако пък сте жена, едва ли ще научите нещо повече, така че ...
И все пак, наистина се опитвам да разбера себе си, а и другите, приятелките ми и т.н. Какво искаме в крайна сметка от мъжете до нас и защо на тях, по дяволите, им е толкова трудно да го проумеят?! Не че сме готови да им го кажем в прав текст. Пази боже! Женското поведение е по принцип завоалирано, но нали затова го има езикът на тялото и всички онези дребни подсказки и намеци, по които да се ориентират. Не може да е толкова сложно. Ако пък е, има хиляди издадени книги по въпроса. Да четат в крайна сметка.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.
Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.
февруари 27, 2012
Лице и маска
Наскоро една позната, с която имаме служебни контакти и ме познава най-вече в професионалното ми поприще, реагира много интересно, когато ме видя в по-неформална среда. Нещо като: "Я, аз не съм те познавала. Ти все едно си друг човек извън работа". Ами не, всъщност това съм си аз.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:
1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.
Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.
Случвало ми се е и преди. Някак си работната маска надделява и ме кара да се държа и говоря в съответствие с начина, по който искам да ме възприемат на работа. Сериозна, делова, сдържана, премерена. Това се отнася с пълна сила и за външния вид, който поддържам на работа - един вид имидж на "отличничката". Бели ризки, поли до коляното, лек грим и дискретни бижута. Така ли бих се носила, ако не следваше да се съобразявам с изискванията на работната среда. Едва ли.
Отне ми доста време, няколко работни места и няколко натрупани години зрялост, за да осмисля следните неща:
1. Работата си е работа, нещо което върша, а не това, което съм.
2. Това, че на работното място се съобразявам с определени условности и внимавам какво и на кого казвам, не ме прави по-малко себе си.
3. Което не означава да се страхувам да изказвам мнение и да отстоявам позицията си.
4. Когато все пак се отпусна и се забавлявам с колеги, това не накърнява професионалния ми имидж.
5. И не ме прави двулична.
6. Ако все пак имам прекалено голяма вътрешна съпротива и не се чувствам на мястото си, може би това не е моята работа.
7. Когато работя за някого, продавам труда си, не принципите и убежденията си.
8. А ако полезното от работата се съчетава с приятно общуване, е повече от добре (и рядко срещано).
9. Щом затворя вратата на офиса, проблемите трябва да си останат там до следващия работен ден.
10. Както и тези вкъщи, трябва да си стоят там.
Списъкът може да стане много дълъг, но най-ценният урок за мен е, да нямам конфликт между моята идентичност и себевъзприятие и работната ми маска.
февруари 20, 2012
Infinity
Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.
Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!
Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.
Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.
Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.
В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.
февруари 02, 2012
50 книги, които да прочетете преди да умрете - 2 част
Обещаната от предишната година втора част на списъка. Аз междувременно отметнах две заглавия - "Да убиеш присмехулник", която е страхотна, свежа и съжалявам, че не съм я прочела по-рано, и "Дневникът на Ане Франк", която е увлекателна, необичайна, истинска история и много далече от първоначалните ми очаквания. И така продължаваме:
26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.
С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
26. Вятърът във върбите, Кенет Греъм - дано така се превежда заглавието, не съм го търсила в нета. Звучи интересно.
27. His dark materials trilogy, Филип Пулман - никаква идея.
28. Ана Каренина, Лев Толстой - някога, когато имам много време, може би. Не беше ли в 2 тома, големи?
29. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол - супер приказка за пораснали деца, ще се радвам да си припомня, когато дойде ред да я чета на детето.
30. Ребека, Daphne du Maurier - ето това ми привлече вниманието, дано има превод на български.
31. The curious incident of the dog i the night-time, Marc Haddon - е, не, честно, нямаше ли по-подходящо заглавие.
32. По пътя, Джак Керуак - дали има някой, който не я е чел?!
33. Heart of darkness, Джоузеф Конрад - без коментар.
34. Начинът, по който живеем сега, Антъни Тролоп - пак непознато заглавие и автор.
35. Чужденецът, Албер Камю - четено, препрочетено, учено и обсъждано надълго и нашироко.
36. The colour purple, Alice Walker - ???
37. Животът на Пи Ел, Ян Мартел - много има още за четене, много...
38. Франкенщайн, Мери Шели - едно на нула за мен :)
39. Война на световете, Х. Уелс - филм по книгата - гледан, книгата - нямам спомен.
40. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей - и такава книга ли имал. Е от всички книги, които е написал, точно тази ли влезе в класацията?!
41. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт - амиии....
42. Коледна песен, Дикенс - ей това искам да го прочета. По Коледа. Догодина.
43. Хъкълбери Фин, Марк Твен - чела съм Том Сойер, зачита ли се?
44. Робинзон Крузо, Даниел Дефо - естествено. Но все се сещам за филмираната версия с Том Хенкс - най-тихият филм, който съм гледала. Сигурно едни от най-скучните 2 часа от живота ми, които са безвъзвратно изгубени.
45. Полет над кукувичето гнездо, Кен Киси - ех млади години и спомени за велики книги!
46. Параграф 22, Джоузеф Хелър - виж коментара към предишната. Тук е същият.
47. Граф Монте Кристо, Александър Дюма - едва ли, но естествено знам историята.
48. Мемоарите на една гейша, Артър Голдън - to read list!
49. Божествена комедия, Данте - твърде антични, за да ми допадне стила, но има интересни идеи и разбира се един незабравим цитат: "Надежда всяка тука оставете".
50. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд - да, да, да.
С две думи - странна селекция. Явно този дето е правил класацията има още много да чете. Или просто това се е намирало в библиотеката му.
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
януари 03, 2012
Нещо като поука
В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
декември 27, 2011
Новогодишни обещания
Ако има нещо, което ме депресира по празниците, това е тежестта, надвиснала над всички нас покрай Нова година, изразяваща се в неизменния списък с новогодишни обещания. Обещания, ангажименти, заръки, наречете ги какво искате. За мен са почти толкова ужасяващи, колкото мисълта, че през 2012 все пак може и да настъпи краят на света. Винаги категорични и леки за изпълнение на пръв поглед, и както се оказва в повечето случаи, напълно неприложими. Е, винаги има следваща Нова година, когато пожеланията могат да се превърнат в обещания (освен ако това с 2012 не се окаже истина де).
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.
септември 30, 2011
50 книги, които да прочетете преди да умрете
Аз самата никога не бих се нагърбила с подобна класация. Първо, защото мисля, че човек трябва да прочете много повече книги преди да утре, второ, защото всякакъв вид "задължително" четиво ме връша към летните списъци от училище едно време и предизвиква съпротивата ми.
Следващият списък е гравиран на един много красив метален разделител за книги, който получих като подарък. Първата ми мисъл беше: ами то аз всичките тези книги вече съм ги чела, сега какво следва? При по внимателен прочит се оказа,че греша.
Ето го и него:
1. Властелинът на пръстените, Толкин - Ужас! Още с първата книга - провал. Защото това сигурно е една от книгите, които никога няма да прочета. Предубедена съм явно. Мисля си, че след определена възраст, ако не си прочел Властелинът и съответно не си станал доживотен фен, едва ли ще посегнеш към нея. Добре, продължавам нататък.
2. 1984, Джордж Оруел - прочетена и харесана. Малко се поуспокоявам.
3. Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин - прочетох я малко по задължение, нали е класика. Не е моят тип литература. Има интересни идеи, но стилът не ми допада.
4. Гроздовете на гнева, Джон Стайнбек - любима, както и всичко друго на автора. Бих се поколебала с коя точно книга да го включа, ако класацията беше моя. Сещам се за една инициатива преди време "Голямото четене" май се казваше. До последно се колебах между "На изток от рая" и "Пътеводител на галактическия стопаджия". В крайна сметка гласувах за Стайнбек.
5. Да убиеш присмехулник, Харпър Лий - не съм я чела, но ще я сложа в to read листа си.
6. Джейн Еър, Шарлот Бронте - гледала съм филм, за книгата не съм сигурна. Имам я, така че трябва да прелистя, за да видя дали си спомням нещо.
7. Брулени хълмове, Емили Бронте - прочетох преди около две години. Потискаща и мрачна книга.
8. На гости в Индия, Форстър - тази се наложи да я потърся в интернет, нищо не ми говореше заглавието.
9. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг - в гимназията бях силно впечатлена от нея.
10. Хамлет, Шекспир - когато я четях, не мисля че бях дорасла да я оценя подобаващо, но сега пък не съм настроена за подобен тип литература.
11. A bend in the river, V.S. Naipaul - след няколко не особено настоятелни опита да открия книгата в интернет, се отказвам. Ако някой я е чел, може да сподели впечатления.
12. Великият Гетсби, Фицджералд - книга, от която другите се учат как да пишат. Чела съм я няколко пъти, самата история, драмата всеки път ми убягва, но помня моменти, настроения, описания.
13. Спасителят в ръжта, Селинджър - има гениални автори, този за мен е един от тях. Повече ми допадат разказите му.
14. The bell jar, Силвия Плат - не знам дали има превод на български. Току що разбрах, че е единственият роман на авторката. На пръв поглед си заслужава да се прочете.
15. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли - любима книга, а имам удоволствието да познавам и преводачката, която ме запозна с чудния свят на фантастиката.
16. Дневникът на Ане Франк, Ане Франк - не ми звучи интригуващо, не знам защо имам чувството, че ще става въпрос за войни и други такива.
17. Дон Кихот, Сервантес - отново от задължителната училищна литература, но от еднотипните и скучни анализи, хуморът в цялата история ми убягна.
18. БИБЛИЯТА - чела съм части от Новия завет, водена от чисто философски интереси. Очевидно класацията е правена от християнин, това мога да заключа.
19. Кентърберийски разкази, Чосър - да, знам, сигурно е велика книга, но тогава (визирам отново училище) нищо не можеше да ме накара да я прочета, както и сега.
20. Одисей, Джеймс Джойс - ужас, списъкът с класици, които не съм прочела расте!
21. Тихият американец, Греъм Грийн - пак пропуск.
22. Birdsong, Себастиан Фолкс - гледам, че има други негови книги на български, нищо не ми говори името.
23. Пари, Мартин Еймис - аз съм един безнадежден случай на неграмотност!
24. Хари Потър, Джоан Роулинг - да ме извинят почитателите, но това класация за деца ли е? Сигурно си заслужава да се прочете историята на младежа със совата, направила авторката си една от най-продаваните всички времена. Но не благодаря.
25. Моби Дик, Хърман Мелвил - амиии... не си спомням. Ако съм я чела, е било по времето преди гимназията.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Следващият списък е гравиран на един много красив метален разделител за книги, който получих като подарък. Първата ми мисъл беше: ами то аз всичките тези книги вече съм ги чела, сега какво следва? При по внимателен прочит се оказа,че греша.
Ето го и него:
1. Властелинът на пръстените, Толкин - Ужас! Още с първата книга - провал. Защото това сигурно е една от книгите, които никога няма да прочета. Предубедена съм явно. Мисля си, че след определена възраст, ако не си прочел Властелинът и съответно не си станал доживотен фен, едва ли ще посегнеш към нея. Добре, продължавам нататък.
2. 1984, Джордж Оруел - прочетена и харесана. Малко се поуспокоявам.
3. Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин - прочетох я малко по задължение, нали е класика. Не е моят тип литература. Има интересни идеи, но стилът не ми допада.
4. Гроздовете на гнева, Джон Стайнбек - любима, както и всичко друго на автора. Бих се поколебала с коя точно книга да го включа, ако класацията беше моя. Сещам се за една инициатива преди време "Голямото четене" май се казваше. До последно се колебах между "На изток от рая" и "Пътеводител на галактическия стопаджия". В крайна сметка гласувах за Стайнбек.
5. Да убиеш присмехулник, Харпър Лий - не съм я чела, но ще я сложа в to read листа си.
6. Джейн Еър, Шарлот Бронте - гледала съм филм, за книгата не съм сигурна. Имам я, така че трябва да прелистя, за да видя дали си спомням нещо.
7. Брулени хълмове, Емили Бронте - прочетох преди около две години. Потискаща и мрачна книга.
8. На гости в Индия, Форстър - тази се наложи да я потърся в интернет, нищо не ми говореше заглавието.
9. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг - в гимназията бях силно впечатлена от нея.
10. Хамлет, Шекспир - когато я четях, не мисля че бях дорасла да я оценя подобаващо, но сега пък не съм настроена за подобен тип литература.
11. A bend in the river, V.S. Naipaul - след няколко не особено настоятелни опита да открия книгата в интернет, се отказвам. Ако някой я е чел, може да сподели впечатления.
12. Великият Гетсби, Фицджералд - книга, от която другите се учат как да пишат. Чела съм я няколко пъти, самата история, драмата всеки път ми убягва, но помня моменти, настроения, описания.
13. Спасителят в ръжта, Селинджър - има гениални автори, този за мен е един от тях. Повече ми допадат разказите му.
14. The bell jar, Силвия Плат - не знам дали има превод на български. Току що разбрах, че е единственият роман на авторката. На пръв поглед си заслужава да се прочете.
15. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли - любима книга, а имам удоволствието да познавам и преводачката, която ме запозна с чудния свят на фантастиката.
16. Дневникът на Ане Франк, Ане Франк - не ми звучи интригуващо, не знам защо имам чувството, че ще става въпрос за войни и други такива.
17. Дон Кихот, Сервантес - отново от задължителната училищна литература, но от еднотипните и скучни анализи, хуморът в цялата история ми убягна.
18. БИБЛИЯТА - чела съм части от Новия завет, водена от чисто философски интереси. Очевидно класацията е правена от християнин, това мога да заключа.
19. Кентърберийски разкази, Чосър - да, знам, сигурно е велика книга, но тогава (визирам отново училище) нищо не можеше да ме накара да я прочета, както и сега.
20. Одисей, Джеймс Джойс - ужас, списъкът с класици, които не съм прочела расте!
21. Тихият американец, Греъм Грийн - пак пропуск.
22. Birdsong, Себастиан Фолкс - гледам, че има други негови книги на български, нищо не ми говори името.
23. Пари, Мартин Еймис - аз съм един безнадежден случай на неграмотност!
24. Хари Потър, Джоан Роулинг - да ме извинят почитателите, но това класация за деца ли е? Сигурно си заслужава да се прочете историята на младежа със совата, направила авторката си една от най-продаваните всички времена. Но не благодаря.
25. Моби Дик, Хърман Мелвил - амиии... не си спомням. Ако съм я чела, е било по времето преди гимназията.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
август 24, 2011
Безкрайните светове на детето
Кен Робинсън започва книгата си "Елементът" със следното изречение: "Казват, че за да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село". Няма да разсъждавам върху темата в града, с работата, воденете на детска градина, вземането от там и т.н. За мен е важно с пълна сила. И за "Елементът" ще пиша друг път, сега само малка извадка от книгата. Автор на тези стихове е Лорис Малагуци, основател на училищата, използващи метода "Реджо", където се отделя сериозно внимание и време на изкуствата.
Детето
е една стотица.
Детето има
сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто - винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на обичане.
Сто радости
за възпяване и разбиране.
Сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които да мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училището и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казват на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те открадват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята,
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.
И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.
Детето
е една стотица.
Детето има
сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто - винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на обичане.
Сто радости
за възпяване и разбиране.
Сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които да мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училището и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казват на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те открадват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята,
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.
И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.
август 15, 2011
Ретро усещане
Прекарах един уикенд, изпълнен с както по-късно ги определих, ретро усещания. Ретро не в смисъла на старомодно и скучно, а приятно, носталгично и детско. Ретро като звученето на песен на Крийдънс...
Започвам директно с първия ретро избор, а именно избора да прекарам уикенда на село, в семейната къща, вместо на брега на морето, съгласно изискванията на сезона. На село, където децата прекарват ваканцията при баба и дядо. Но този уикенд и аз бях в ролята на детето. Заедно с моето собствено дете. И въпреки множеството промени, това е същата къща, в която преди повече от 20 години съм правила прически на куклата си Барби. Сега нямам кукли, но все още имам фантазии и големи планове за бъдещето, както тогава.
И закуската беше ретро, любимата ми откакто се помня, пържени филийки и питки. Нищо, че в ежедневието хапвам полезни мюсли и нискомаслени млека. За два дни ми беше позволено.
Поиграхме и на "Не се сърди човече", не на компютъра подчертавам, а добрата стара игра със зарче и пионки. И аз отново се сърдих, както винаги.
Ретро беше да чета два дни книга, напълно погълната от историята. Както правех едно време. Без грижа за чистене, пране и други присъщи на възрастните дейности през почивните дни. Само четене за удоволствие, четене заради самото четене.
И за да е пълно ретро усещането на връщане покарах малко с отворен прозорец. Не ми е хрумвало от години, че може и така да се кара. Въпреки климатика. Да влезе малко въздух, да разроши косата ми, да чувам профучаването на колите. Оказа се, че няма нищо страшно. Просто е ретро.
Започвам директно с първия ретро избор, а именно избора да прекарам уикенда на село, в семейната къща, вместо на брега на морето, съгласно изискванията на сезона. На село, където децата прекарват ваканцията при баба и дядо. Но този уикенд и аз бях в ролята на детето. Заедно с моето собствено дете. И въпреки множеството промени, това е същата къща, в която преди повече от 20 години съм правила прически на куклата си Барби. Сега нямам кукли, но все още имам фантазии и големи планове за бъдещето, както тогава.
И закуската беше ретро, любимата ми откакто се помня, пържени филийки и питки. Нищо, че в ежедневието хапвам полезни мюсли и нискомаслени млека. За два дни ми беше позволено.
Поиграхме и на "Не се сърди човече", не на компютъра подчертавам, а добрата стара игра със зарче и пионки. И аз отново се сърдих, както винаги.
Ретро беше да чета два дни книга, напълно погълната от историята. Както правех едно време. Без грижа за чистене, пране и други присъщи на възрастните дейности през почивните дни. Само четене за удоволствие, четене заради самото четене.
И за да е пълно ретро усещането на връщане покарах малко с отворен прозорец. Не ми е хрумвало от години, че може и така да се кара. Въпреки климатика. Да влезе малко въздух, да разроши косата ми, да чувам профучаването на колите. Оказа се, че няма нищо страшно. Просто е ретро.
юли 07, 2011
Баба ти едно време...
Ако има нещо, което ме дразни и е способно почти винаги да ме извади от равновесие, то е една специфична нагласа и отношение към нещата от живота.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!
Люлеещият се стол
Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.
Кош за играчки
Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.
Шкаф за повиване
Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.
И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!
Люлеещият се стол
Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.
Кош за играчки
Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.
Шкаф за повиване
Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.
И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)