Чик-лит

Забелязала съм, че този род книги, имат нещо общо помежду си. Една обща схема, по която се движи сюжетът и изобщо се случват нещата към неизбежно happy end-а.
Явно тази схема работи, кара жените (защото мисля, че те са основната таргет група) да си купуват и четат чик-лит. Аз също чета, затова може да ми се доверите. Чела съм, или поне съм се опитвала да чета, книги, които захвърлям на максимум 30-тата страница, дори да са единственото четиво в горещ ден под чадъра на плажа. Но съм попадала и на истински съкровища, маскирани зад безвкусно шарени корици и заклеймени като, пфу!, чик-лит.

Моделът, който продава:

1. Главната героиня е около трийсетте, в масовия случай неомъжена бяла жена.
2. Тя не е класическа красавица, но безспорно винаги е чаровна и има куп прекрасни качества, които само чакат някой да ги забележи.
2. Разказът е от първо лице, единствено число.
3. Семейството на главната героиня е меко казано "шантаво". Сестри, майки, бащи са винаги далеч от средностатистическите хора.
4. Главната героиня е необвързана или в неудовлетворителна връзка, или безнадеждно влюбена в неподходящ субект.
5. Тя има малък кръг невероятно верни, отзивчиви и готини приятели, без които не би могла да преживее непосилната тежест на битието.
6. Тя работи нещо, което не й присърце, не е оценена справедливо, има гадни колеги и още по-гадни шефове.
7. Главната героиня е объркана, несигурна, с променливи настроения, не знае какво иска (като всяка нормална жена).
8. Случват й се, по възможност едновременно, куп злощастни събития. Например: остава без работа, гаджето я зарязва, счупва си токчето и т.н.
9. За читателя всичко това е много забавно, той едновременно се идентифицира с нея и се благодари, че не е на нейно място.
10. В крайна сметка всичко магически се разрешава от самосебе си - тя намира работата-мечта, мъжът-мечта, животът-мечта.
11. Какво става след това, не е предмет на подобен род книги.


И после как да не четеш!

Летен гардероб

Когато става въпрос за лято, почивка, ефирни роклички и къси панталонки, пред мен винаги е стоял въпросът: Как да инвестирам едновременно в два гардероба. Един делови, класически, по-строг и уместен за работа и друг, пълен с дрехи, които ми прилягат по природа и пасват на всяко настроение.
Въпреки че краят на лятото се усеща вече, а може би именно затова, в последен опит да запазя лятното настроение, споделям моята идея за летен стайлинг - евтин и ефектен. А именно - старите дънки. Тъй като моите не ми омаляват обикновено, когато ми омръзнат, лесно ги превръщам в къси панталонки или бермуди като тези.

В пристъп на вдъхновение веднъж декорирах един чифт по този начин. Мисля си, че и една бродерия би стояла добре, стига, разбира се, да можете да я докарате. Аз не мога.

И една идея за по-сръчните в шиенето, на мен лично ми трябваше помощ за това. Дънките могат да се превърнат и в мини-поличка като тази.

Една изчистена бяла тениска или потник, цветен шал или ярко бижу перфектно допълват визията.

На тази мацка й писна

Около врата

Тази публикация е вдъхновена от alia и нейната колекция от книгоразделители. По нейна идея, къде на шега, къде сериозно, реших да ви покажа сбирката си от шалове.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.

Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:

Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.

Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.

Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.

Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!

За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.


Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.

Приказка за неволята

Има дни, в които просто не върви, както се пееше в една песен. Когато си лягах вечерта, се опитвах да се убедя, че това е просто един от тези дни. Нищо повече. Просто кофти ден, на който не трябва да се отдава повече от дължимото внимание, не трябва да се търси скрит смисъл или да се правят опити за вадене на поуки.
Всичко си вървеше привидно добре, освен може би мънички колебания в настроението, които са си съвсем в реда на нещата. Нали съм жена все пак.
После всичко се срина. Как стана ли? Ами тъкмо белех краставица, като едновременно придържах мобилния между рамото и ухото си и говорех с приятелка. Посегнах да отворя един шкаф и дръжката остана в ръката ми. Нищо особено естествено, но дразнещо.
Зарязах дръжката, довърших каквото правех и пуснах телевизора. Появи се картина, но не и звук. Опитах с усилване - не стана. Включих и изключих приемника няколко пъти, както би ме посъветвал всеки IT специалист. Пак нищо. Поразбутах кабелите - всичко си изглеждаше на мястото, но кой знае в тази джунгла от букси, изходи и всевъзможни други джаджи.
В следващия момент направих това, което всяка нормална, здравомислеща жена би направила в моята ситуация. Обадих се за мъжка помощ.
Получих следните съвети: включи/изключи, провери кабелите и т.н. Повторих малоумно всичко, което вече бях направила. Нищичко.
Бавно предъвках мисълта, че ще остана без компанията на телевизията за неизвестен период от време и ми се дорева. И тук вече си казах: СТОП! Това няма да е нещото, което ще ме накара да рева като ученичка. Справяла съм се сама с къде по-големи препятствия и неприятности. Аз съм голям човек, силна жена и мога да си завинтя дръжката на шкафа. За телевизията не съм толкова сигурна, но затова има техници, нали така.
Не знам защо подобни дреболии са способни винаги да ме извадят от равновесие. Битовите проблеми са нещо, което не заслужава моето внимание, и според мен следва да ме отминават или да са грижа на някой друг. Има толкова по-важни и интересни неща, с които да се занимавам все пак.
Странното е, че когато такива неща се случват на някой друг, ни изглеждат маловажни и забавни.
А когато ми се случват на мен лично, се чувствам наказана и онеправдана.

Поредната Кари Брадшоу

Напоследък се чудя такава ли съм и аз - самоанализираща се до припадък, вечно търсеща, незнаеща какво иска, неуверена и лутаща се в крайности? А да не забравя и маниачка на тема обувки. Точно от това има нужда светът - поредната Кари Брадшоу.
За пореден път по някоя от телевизиите върви сериалът "Сексът и градът" и тези жени продължават да говорят за същите неща, да обсъждат мъжете на безкрайни закуски и обеди, да пият "Космополитън", докато животът минава покрай тях. И той винаги се върти около някой мъж, поредният мъж.
Била съм на около двайсет, когато за пръв път започнах да гледам сериите, и тогава голяма част от нещата, случващи се там, ми бяха непознати и някак забавни. След толкова години вече няма нищо изненадващо или шокиращо. Но за съжаление и не съм и поумняла кой знае колко. Явно щом се отнася до любовта, си оставаме същите невръстни и неопитни създания, като в десети клас.
Само накрая да не ни останат единствено обувките...

Какво (все пак) искат жените (от мъжете)

За всеки, който е гледал почти едноименния филм, е ясно, че отговор на този въпрос няма. И ако сте мъж, който очаква да намери решение в тази публикация, можете да се откажете да четете още сега. Ако пък сте жена, едва ли ще научите нещо повече, така че ...

И все пак, наистина се опитвам да разбера себе си, а и другите, приятелките ми и т.н. Какво искаме в крайна сметка от мъжете до нас и защо на тях, по дяволите, им е толкова трудно да го проумеят?! Не че сме готови да им го кажем в прав текст. Пази боже! Женското поведение е по принцип завоалирано, но нали затова го има езикът на тялото и всички онези дребни подсказки и намеци, по които да се ориентират. Не може да е толкова сложно. Ако пък е, има хиляди издадени книги по въпроса. Да четат в крайна сметка.
Съвсем ясно е, че когато един мъж попита една жена за какво си мисли и тя отвърне "За нищо", съвсем не е така. Тя не просто мисли за нещо, тя обмисля няколко неща, поне две, от които очевидни, останалите загатнати или близки до ума. Същото е и с "Нищо", като отговор на въпрос от негова страна "Какво има?". Това вече е сериозно. И няма правилна реакция. Добре би било мъжът да се досети какво е въпросното "нищо", но без да разпитва, за да не я дразни. Ако просто подмине репликата, го очаква да изпита върху себе си истинската сила на "нищото".
Е, не е лесно да си жена! Да не знаеш какво искаш, да мълчиш, когато ти се говори, да казваш едно, а да мислиш съвсем друго.
Най-трудното за една жена е да реши какъв мъж иска до себе си. Разбира се, тя от съвсем невръстна възраст има в представите си образ на Идеалният, подхранен от всевъзможни романтични книги и филми, но той уви не се среща в чист вид. Този мъж - единствен и неповторим - трябва да е на първо място човек, с когото да може да си говори на всякакви теми, да обича да разговаря, но не прекалено. По-скоро да умее да изслушва. С интерес. И то всичко, което тя говори. Добре би било също да усеща, когато на нея все пак (това е много рядко) не й се говори.
Той трябва да е грижовен и внимателен, но не и да се лигави. Да се съобразява с нея. Освен това трябва да е твърд и решителен, за да може тя да се опира на него в трудни моменти. И ако успее да направи разликата кога как да се държи, би било прекрасно, защото дори и малкото разминаване може да е фатално.
Любимият мъж трябва да е нежен, в никакъв случай да не се държи просташки. Романтизмът в наши дни е лукс, така че това не е задължително условие. Но определено би било предимство. Едновременно с това трябва и да е страстен, "мачо" с една дума. Тъй като няма среден вариант, трябва добре да умее да балансира тези съставки на характера си.

Какво друго? То излиза, че май и да си мъж не е толкова просто, но затова да се тревожат самите мъже.

25 начина за носене на шал

Шалът - един от любимите ми аксесоари за делник и празник, за топло и студено. Затова настоящото видео ме зарадва толкова. Но си иска и сръчни ръце. Някои от начините не ми се получават така елегантно, въпреки неколкократно изгледаната демонстрация. То зависи и от самия шал предполагам, но току се оказвам с примка на шията, готова за самообесване, а не с ефирна джуфка, например.

Как да носим шал по 25 различни начина

Време за себе си

Любимите ми моменти от деня са няколко, тогава сякаш времето спира и се чувствам пълноценно и себе си.

Сутрин рано, когато е сумрачно и тихо, всички у дома спят, а аз, увита в халат на дивана, отпивам първата глътка кафе и съм сама с мислите си за първи и последен път през деня. Не бих го заменила за нищо.

В колата на път за работа. Слушам радио, пея с радиото, споря с радиото, ядосвам се на радио-слушателите, ядосвам се на радио-водещите, смея се.

Вечер у дома, когато масата е сложена, всеки иска нещо от мен – за ядене, за гледане по ТВ, за пиене. Уморително и много, много хубаво да сме всички заедно.

Още по-късно вечер, с книга в ръка, в леглото. Приказката за лека нощ е прочетена, денят почти е свършил, има само още няколко мига за размисъл и почивка преди да загасим лампите.

И утре отново...
Моите мигове, моето време за себе си - не бих го заменила за нищо.

Ново 20

10 добри причини защо да съм на 30 и ... ми харесва повече от това да съм на 20 и ...

1. Знам, че нищо не знам, и че с времето няма голяма вероятност да стана нито по-умна, нито по-красива от сега, но това не ме тревожи. Чувствам се добре в кожата си.
2. Приключила съм (засега) с ученето. Имам предвид под формата на ходене на лекции, изпити и прочее колективни занятия. Вече няма да ми се налага да запаметяван никому ненужна информация, да си обременявам паметта с дати, имена и събития, да се тревожа къде точно да скрия пищовите за изпита и да негодувам колко несправедлива е системата.
3. Имам здравословна връзка с родителите си. Излязла съм завинаги от пасивно-агресивната фаза на общуването с тях и разбирам, че те също са просто хора и правят грешки, както и аз ще правя с моите деца, и в това няма нищо страшно.
4. Излязла съм от пубертета и все още много години ме делят от кризата на средната възраст (чувала съм да се говори за криза на 30-те, е, няма такова животно).
5. Не се лутам между различни стилове от рода на син грим, цикламени кичури и други модни престъпления. Знам как искам да изглеждам, какво ми стои добре и не съм съгласна да правя повече жертви в името на модата.
6. Вече знам каква искам да стана като порастна и усилено работя в тази посока.
7. Секс, секс и пак секс! Има ли нужда от пояснения? В пъти по-хубаво от преди 10 години и да се надяваме тенденцията да се задържи.
8. След множеството натрупан по темата опит, знам, че не се умира от разбито сърце, животът не се върти около един мъж (освен, ако не ти е син) и не се изчерпва с него.
9. Притежавам необходимите базови умения за самостоятелно оцеляване – мога да изпера прането без цялото да излезе розовеещо, да сготвя (напр. омлет или кренвирши с кашкавал), да поддържам чистотата в дома на приемливо ниво.
10. Вече съм голямо момиче, но все още се оглеждам за кого става въпрос, когато ме нарекат «госпожата» или «леличката».

НАМАЛЕНИЕ! ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА! ВСИЧКО НА -50%

Едва ли има жена, която да остане безразлична към тези надписи на витрината на любимия си магазин за дрехи. Повечето дами в такива моменти добиват едно специфично, унесено изражение, като на мишката, надушила сиренцето и влизат като зомбита в светая светих на цветовете, материите и пробните.
Сещам се един случай, когато казах на мъжа си: „Отидете за малко на люлките, аз ще погледна в този магазин”. Когато след 30 минути излязох с 5 торби, усмивка, стигаща до ушите, а на витрината нямаше нито един напълно облечен манекен, той възкликна: „Иии! Луд с картечница!”
Празниците отминаха, а с тях и истеричното пазаруване на всяка цена на напълно ненужни подаръци, но дойде още по-страшният период на промоции, намаления и разпродажби, оставили не една кредитна карта на нула.
За да се справя с тази болест, си имам своя система за пазаруване, която съм изпробвала с времето и ме спасява неизменно от спонтанни, емоционални покупки на неща които: се оказва, че не ми стават напълно, нямам с какво да нося, не са в моя стил или направо „Къде, за бога, ми е бил умът!”
Ето го и моят наръчник или на търговки език: 5 златни правила за успешен шопинг:

1. Практикувам т.нар. Window shopping, т.е. обикалям безцелно и зяпам витрините, харесвам си разни неща, които в последствие и отблизо се оказват доста разочароващи. Хубавото е, че по метода на отхвърлянето, накрая изборът се стеснява до 1-2 прилични неща. NB: Никой нормален мъж не би се наел да придружи половинката си в подобно занимание.
2. Обикалям магазините в началото на сезона, за да видя какво се предлага, след това премислям от какво имам нужда, с какво ще го нося и т.н. Купувам едва когато цената вече ме удовлетворява, което може и да не стане и някои покупки от самосебе си отпадат. Или откривам подобни неща на по-добри цени. Така и не се научих да купувам палто през лятото и бански през зимата, когато наистина е най-изгодно от икономическа гледна точка, но от емоцията на купуването се губи много.
3. Преди да купя нещо, преспивам с мисълта. Пробвала съм нещо, харесва ми, но още се колебая. Отлагам за следващия ден и ако все още неудържимо го желая, отивам в магазина. Ако и след това се колебая, значи въпросната стока просто не е за мен. Има риск въпросното нещо вече да е изчезнало, защото друга мацка е преспала с мисълта предната нощ, но какво да се прави.
4. Гледам за едно, конкретно нещо. Ако си търся риза, гледам само ризите, а не всичко покрай тях. Спестява време и гарантира качествен „подбор”! Освен това калява волята да се справя с изкушенията. Нещо като да си на диета, не пречи да гледаш менюто, стига да не поръчваш.
5. Пазарувам само от определени магазини. Всеки ден се откриват нови и нови магазини. Обикновено не се поддавам на всеобщата мания и се доверявам на изпитаните марки. Когато съм доволна от определен магазин, като асортимент и обслужване, не виждам защо да обиколя града, за да стигна дотам.
6. Online shopping – по принцип не е моят начин, защото се губи голяма част от тръпката. Рискът да се увлечеш в покупките, защото нямаш усещането за реално похарчени пари, е голям. Ограничавам се само с изпробвани и проверени сайтове, евтини неща или такива, които не могат да се намерят на нашия пазар.
7. Купувам на мига! Когато е любов от пръв поглед. Има неща, които те грабват веднага, сякаш цял живот си ги търсил, и знаеш, че трябва да ги имаш – цената няма значение. Тогава всяка уважаваща себе си жена прави, каквото трябва да се направи. Такива покупки обикновено са успешни, защото се основават на интуицията.


И последен съвет – Пазарувайте с удоволствие и мярка!

Има и такива дни

Има и такива дни - тежки и изнизващи се бавно, пълни с необяснима тъга по нещо отминало или нещо пропуснато. Не исках в Светът на Вава да става въпрос за тях, но ги има. Аз ги имам. И може би единственият начин да си отидат, е като за тях се напишат няколко реда...
Може би просто, защото краят на лятото вече се усеща, а това винаги ме настройва носталгично. Или защото детето е болно и докато не се оправи напълно, нищо останало не е пълноценно. Или защото слушах една много тъжна и хубава песен отново и отново
И, разбира се най-логичното обяснение, че може би просто наближава един определен момент в месеца за всяка жена и трябва просто да си погледна календарчето и всичко ще си дойде на мястото. Не знам.
Знам точно как да се спася от такива настроения - с активност под всякаква форма. Чистене, спорт, разходка, среща с приятелки. Но сега само стоя и гледам препълнения пепелник, който нямам сили да изхвърля, и повехналите цветя, които имат нужда от поливане, и не помръдвам. Още малко искам да ми е тъжно и после всичко да продължи по старому.
Все пак, казвам си, има нужда и от такива дни, и те трябва да се изживеят с пълна сила, също като хубавите. Иначе как ще направя разликата между едните и другите.