Мисъл на седмицата
септември 14, 2012
Да работиш в BG
Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:
1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
април 04, 2012
Първата година
Не знам защо за хората е толкова важно нещата да са измерими. Мерим времето в години, месеци и дни. В празници, годишнини и всевъзможни бройки. Регистрираме и отчитаме живота си от рожден ден до рожден ден или от Нова година до следващата. И правим равносметки, за което вече съм писала някога. Но сега не съм им много голям фен.
За себе си съм приела, не помня кога точно, че около година е периода, в който опознаваш един човек напълно. Годината е моят ориентир. Няколко месеца са малко. Повече от година е вече много.
След една година на нова работа вече не си новобранец, вече си част от екипа.
Сещам се и за други важни ориентири като например "първите седем години" от живота на всеки човек, за които се смята, че са определящи за това какъв възрастен ще стане.
Първата годишнина от семейния живот се отбелязва като "Памучна сватба" и хората казват, че оттам насетне празникът преминава в делник и започва семейното ежедневие.
Фредерик Бегбеде пък има цяла книга, озаглавена "Любовта трае три години", с която изначално не бях съгласна като концепция, но вече съм забравила сюжета. Мисля, че имаше happy end, както най-харесвам.
И така... една година, а колко напред, ще видим ...
август 21, 2011
Работни неволи
ВИЦ
Лети самолет. Ненадейно, от кабината излиза командирът на полета, с парашут на гърба и с тъжен вид тръгва по пътеката между седалките. Пътниците питат разтревожено:
- Какво става, случило ли се е нещо?
А командирът само въздиша тежко в отговор. Стига до опашката на самолета и отваря люка. Пътниците крещят ужасени:
- Човече, за Бога, кажете, какво става?!
Командирът мрачно отронва
- Имам си проблеми в работата...
април 21, 2011
Мотивирай ме!
Много е казано и писано по отношение на мотивацията. Как да мотивираме хората си да работят по добре и повече, с какво да ги мотивираме, финансов или друг стимул да използваме. Темата е неизчерпаема, за който има време и желание да се занимава. Аз мисля да съм кратка. За мен мотивацията може да се раздели на два вида. И не, това не са морковът или тоягата, въпреки забавната картинка по-горе.
Мотивацията може да е вътрешна или външна. Или да идва вътре от човека, от негови лични убеждения, разбирания и философия за живота, или да я чака да дойде отвън.
За себе си знам, че не бих чакала мотивацията да ми дойде отвън. Както не бих оставила на някой друг да взема важните за мен решения или да завися от нечие благоволение. Въпрос на мироглед. Някои хора изнасят целия контрол извън себе си търсят причините за всичко отвъд своите действия.
Други са ... просто други.
Пази боже, някой ден да осъмна като една от първия вид.
септември 11, 2010
Back to school
Време е да се върнем към работната рутина и служебните навици и задължения. Това ме подсеща и искам да споделя моите нека ги наречем Office basics, или всички онези дребни наглед неща, които съм научила в работата, или някой друг ми е показал, и определено правят живота ми в офиса по-поносим. Тези малки правила дотолкова са се превърнали в част от служебното ми Аз, та не се замислям как ги повтарям и изпълнявам като ритуал всеки ден.
Ще започна със ставането от леглото сутрин. Ставам рано, много рано според някои, а според други съм направо луда. Истината е, че ми е необходим поне час и половина от ставането до излизането от вкъщи. Какво правя през цялото това време ли? Пия кафе задължително - бавно и спокойно. Къпя се, което води след себе си множество други процедури като мазане с кремове, сушене на косата, гримиране. Гладя си дрехите - за съжаление така и не се научих да си ги приготвям от вечерта или поне да решавам какво да облека. Последното често се превръща в проблем, когато стрелките на часовника неумолимо напредват, а аз стоя необлечена пред гардероба с вечната дилема "Нямам какво да облека!". Сигурна съм все пак, че ранното ставаме ми е спасило много нервни клетки.
1. Първото нещо, което правя още с влизането в офиса, е да преместя прозорчето на календара на днешната дата. След това отварям прозореца, за да проветря и да влезе чист въздух. (Или поне правех така, докато не смених работата и сега не ми се налага да работя в сумрачно, малко помещение под земята, разбирайте и без прозорци. Който също е в това положение, толкова по-зле за него). След това си пускам компютъра, проверявам служебната поща и гледам дали няма нещо спешно за вършене. Пиенето на кафе и приказката с колегите може да почака.
2. Винаги държа тефтер/бележник/нещо за писане пред себе си, като всеки ден вписвам актуалната дата. И наистина записвам всичко, което имам да върша. Записвам си и когато говоря с някого по телефона. Така ми е по-лесно и ако се наложи да търся някаква информация назад. Убеждавала съм се многократно в полезността на бележника, когато например видя вътре задача, за която тотално съм забравила. Да, ползвам и напомнянията на служебната поща и лепящи листчета на монитора, но истината е, че без тефтера съм загубена.
3. Старая се винаги да поддържам бюрото си максимално подредено и разчистено от документи. Не вярвам в творческия хаос, както го наричат други и твърдят, че не могат иначе. Никой, ама абсолютно никой не може да ме убеди, че знае какво точно е заринато под камарата документи на бюрото му. И не, така човек не изглежда по-важен и зает, а просто неорганизиран и неспособен да се справи със задълженията си. Разбирам, че тук нещата много зависят от типа работа. Гледам винаги да следвам принципа веднага да решавам какво да правя с даден документ - изхвърлям го, архивирам го или го оставям пред себе си, ако още ще го ползвам. Не винаги е възможно в работната лудница, но гледам в края на всеки ден да разчистя бюрото си. Така и следващият ден започва по-леко, без усещането, че си затрупан с работа.
4. Златното правило - винаги свършвам гадните неща първо. Човек има склонност да отлага във времето нещата,които са му неприятни, трудни или просто досадни. На английски има един прекрасен термин за това PROCRASTINATE, което означава именно да отлагаш нещо извън всякакви срокове, до момента след последния момент. Е, искам да ви кажа: Don't do it! Отмятайки въпросните задачки в началото на деня, определено ще даде положителна посока и тласък на останалата ви работа.
5. Имейлът - необходимото зло. Обичам служебната поща - честно. Спомням си времето, когато фирмите комуникираха чрез факсове, телекси и други подобни съоръжения и то въобще не ми липсва. Само няколко насоки - винаги първо набирам текста на мейла, прилагам документите, ако има такива, и чак тогава слагам адресатите и натискам send. Необходими ли са пояснения? Едва ли, случвало се е и ще се случва и на най-добрите. Друго, което се старая да спазвам е да не пиша на латиница (освен, когато пиша на английски, разбира се :)). Не съм смятала колко време ми спестява или губи въпросното, но все си мисля, че и времето на обратната страна е също толкова ценно.
6. Работното време - казах вече за ранното си ставане. Друга причина за него е, че не обичам да закъснявам. Спазвам работното време, почивките и гледам да се обаждам, ако закъснявам, или ми се налага да изляза от офиса. Шефовете имат склонността да забелязват избирателно, т.е. може всеки ден да оставате след работно време и да се трудите неуморно, без това да направи впечатление, но ако пристигате системно с 10 минути по-късно, то винаги се набива на очи.
7. Усмихвам се, когато говоря по телефона. Така гласът звучи по-приветливо - стара и изпробвана истина. Усмивката има магическото свойство на смекчава собствения гняв, както и да действа облагородяващо на отсрещната страна. Малко лицемерие на никого не е навредило, а в офиса то е неизбежно в комуникацията с определени субекти.
8. Внимавайте какво, как и пред кого казвате - винаги. Това за съжаление обикновено се научава по трудния начин, след като човек се опари. Но не всички хора са толкова дискретни, лоялни и заслужаващи доверие, колкото ни се иска, затова - едно наум.
Мисля, че това е достатъчно, като за начало на учебната година, сезона, сесията и т.н. Да се връщаме на работа. А и нали знаете, че всичко е въпрос на гледна точка, работата може да бъде просто времето между две отпуски.
март 21, 2010
Ще пуша, няма да пуша
По принцип не бих ви занимавала с тези си терзания, ако само преди около месец не бях се похвалила как съм отказала цигарите. Това беше едно от постиженията ми за 2009г., за което получих много поздравления и подкрепа. Затова сега се чувствам длъжна да бъда честна и да си призная.
Ако все пак съм успяла да повлияя положително на някого да откаже цигарите, ще се радвам. Като си помисля, че дори гостувах в местна телевизия, като част от кампанията... Срааам!
И не, не започнах отново, защото не се класирах в конкурса за разказ от бивш пушач, това никога не е бил основният стимул.
Просто има моменти, когато трябва да се пуши. Наложително е. Никой непушач не би ме разбрал. Всеки пушач, бивш или настоящ, сигурна съм, знае за какво става въпрос.
Това е положението към днешна дата, да не драматизирам излишно нещата.
И тъй като всяко нещо си има причина и обяснение, да споделя моето. Нека това не звучи като оправдание за слабостта ми или молба за извинение, просто нещата са взаимно свързани.
Имам нова работа.
Пушенето има много общо с това. Както и оставането на "Светът на Вава" на заден план. Надявам се скоро да настъпи промяна в поне едно от тези обстоятелства, да намеря баланса и новото начало да внесе промяна, без завръщането на старите пороци.
Хайде, приемам поздравления, това със сигурност ще е едно от събитията в моя живот за 2010г.
януари 12, 2010
Който търси, намира
6. Социални мрежи, блогове и други подобни
Да, могат да бъдат полезни и в търсенето на работа. Професионално ориентираната мрежа http://www.linkedin.com/ свързва хора от цял свят, работещи в една и съща сфера или със сходни интереси. Принципа на свързване е на базата на завършеното образование и предишни местоработи, т.е. контактите ви са бивши и настоящи съученици и колеги, като мрежата ви се разраства и чрез техните връзки. Можете да дадете или поискате препоръка за работата си от някого, както и да търсите хора по различни критерии. Мрежата поддържа английски, немски, френски и испански езици. Другите социални мрежи, естествено, също могат да послужат в търсенето на работа, зависи как ги ползвате. Могат и да навредят. Най-полезното според мен в този метод е това, че отваряте една вратичка и работата може и сама да ви намери.
7. Хобито като работа
Повечето хора си мислят, че биха били безкрайно щастливи, ако могат да практикуват хобито си и едновременно да им плащат за това. Не съм сигурна дали няма да има обратен ефект, т.е. да намразят хобито си, но ако искате да се преориентирате и харесвате или умеете нещо, за което не е задължително да имате образование или опит, то хобито ви може да стане вашата нова работа. Спорт, търговия, компютърни умения? Сигурна съм, че в нещо ви бива.
8. Препоръки
Можете да помолите близки и приятели да ви препоръчат на техния работодател или на други техни познати. Не е срамно, стига да си имате взаимно доверие и да се познавате достатъчно добре, защото препоръчването е сериозен ангажимент и за двете страни. Дълго време в България този метод бе известен като "шуробаджанащина" и натоварен с много негативизъм. Но истината е, че много работодатели разчитат на препоръката като вид гаранция при подбора. Особено, ако се търсят специалисти от определена област, в която трудно се намират или със специфичен опит.
Търсете, търсете и не спирайте докато не се убедите, че сте направили и постигнали всичко, за което сте мечтали. Успех в търсенето и намирането на работа.
януари 07, 2010
Малки неща - голямо настроение
3. Гледката през прозореца - казват, че за работещите на компютър е задължително на всеки час да зарейват поглед далеч в пространството, за да си отпочинат очите. Само внимавайте някой от ръководството да не ви свари как безгрижно зяпате през прозореца. Едва ли ще го убедите, че просто си отмаряте зрението.
октомври 19, 2009
Как да (не) получиш работата на мечтите си
Идеята тук е проста, който търси - намира, който не иска - не намира.
Според теорията на вероятностите това се случва веднъж на милион случаи. Никой не е застрахован, затова се подгответе и за този момент. Обяснете, че всъщност от самото начало не се интересувате особено от мястото. Поискайте нереално висока заплата и придобивки.
В крайна сметка приемете неохотно работата пък да става каквото ще! Ако този варинат не ви устройва, върнете се към точка първа.
