Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!
Показват се публикациите с етикет работа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет работа. Показване на всички публикации

септември 14, 2012

Да работиш в BG

Да работиш в голяма компания е като да плуваш в море от акули. Трябва или да си една от акулите, или да се преструваш успешно на такава, или ... всички сме гледали „Челюсти“.

Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:

1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

април 04, 2012

Първата година

Една година на настоящата ми работа. Навършва се точно днес. Една година си е много време на фона на човешкия живот откъдето и да го погледнеш. Средно за около година децата обикновено прохождат. За изминалата година аз пък определено се научих "да ходя" на новата си (вече не) работа, без "да настъпвам" някого. Случайно или нарочно.
Не знам защо за хората е толкова важно нещата да са измерими. Мерим времето в години, месеци и дни. В празници, годишнини и всевъзможни бройки. Регистрираме и отчитаме живота си от рожден ден до рожден ден или от Нова година до следващата. И правим равносметки, за което вече съм писала някога. Но сега не съм им много голям фен.
За себе си съм приела, не помня кога точно, че около година е периода, в който опознаваш един човек напълно. Годината е моят ориентир. Няколко месеца са малко. Повече от година е вече много.
След една година на нова работа вече не си новобранец, вече си част от екипа.
Сещам се и за други важни ориентири като например "първите седем години" от живота на всеки човек, за които се смята, че са определящи за това какъв възрастен ще стане.
Първата годишнина от семейния живот се отбелязва като "Памучна сватба" и хората казват, че оттам насетне празникът преминава в делник и започва семейното ежедневие.
Фредерик Бегбеде пък има цяла книга, озаглавена "Любовта трае три години", с която изначално не бях съгласна като концепция, но вече съм забравила сюжета. Мисля, че имаше happy end, както най-харесвам.
И така... една година, а колко напред, ще видим ...

август 21, 2011

Работни неволи

За усмихнато начало на седмицата и за всички, които си мислят, че имат проблеми в работата. Помислете си отново...

ВИЦ

Лети самолет. Ненадейно, от кабината излиза командирът на полета, с парашут на гърба и с тъжен вид тръгва по пътеката между седалките. Пътниците питат разтревожено:

- Какво става, случило ли се е нещо?

А командирът само въздиша тежко в отговор. Стига до опашката на самолета и отваря люка. Пътниците крещят ужасени:

- Човече, за Бога, кажете, какво става?!

Командирът мрачно отронва

- Имам си проблеми в работата...

април 21, 2011

Мотивирай ме!


Много е казано и писано по отношение на мотивацията. Как да мотивираме хората си да работят по добре и повече, с какво да ги мотивираме, финансов или друг стимул да използваме. Темата е неизчерпаема, за който има време и желание да се занимава. Аз мисля да съм кратка. За мен мотивацията може да се раздели на два вида. И не, това не са морковът или тоягата, въпреки забавната картинка по-горе.
Мотивацията може да е вътрешна или външна. Или да идва вътре от човека, от негови лични убеждения, разбирания и философия за живота, или да я чака да дойде отвън.
За себе си знам, че не бих чакала мотивацията да ми дойде отвън. Както не бих оставила на някой друг да взема важните за мен решения или да завися от нечие благоволение. Въпрос на мироглед. Някои хора изнасят целия контрол извън себе си търсят причините за всичко отвъд своите действия.
Други са ... просто други.
Пази боже, някой ден да осъмна като една от първия вид.

септември 11, 2010

Back to school

Дойде време за връщането на училище или както е в случая за нас по-старичките - на работа. След безметежните летни дни не е лесно, но е наложително и в края на краищата неизбежно. Аз лично винаги съм поддържала тезата, че ако не работехме, нямаше пълноценно да оценяваме почивките и отпуските си. Хубавите неща затова са хубави, защото имат край. Представяте ли си вечно да сте във ваканция, да се излежавате и мотаете безгрижно, да не чувате звънене на телефони, да не четете мейли и шефът да не ви тормози. Каква досада би било!
Време е да се върнем към работната рутина и служебните навици и задължения. Това ме подсеща и искам да споделя моите нека ги наречем Office basics, или всички онези дребни наглед неща, които съм научила в работата, или някой друг ми е показал, и определено правят живота ми в офиса по-поносим. Тези малки правила дотолкова са се превърнали в част от служебното ми Аз, та не се замислям как ги повтарям и изпълнявам като ритуал всеки ден.
Ще започна със ставането от леглото сутрин. Ставам рано, много рано според някои, а според други съм направо луда. Истината е, че ми е необходим поне час и половина от ставането до излизането от вкъщи. Какво правя през цялото това време ли? Пия кафе задължително - бавно и спокойно. Къпя се, което води след себе си множество други процедури като мазане с кремове, сушене на косата, гримиране. Гладя си дрехите - за съжаление така и не се научих да си ги приготвям от вечерта или поне да решавам какво да облека. Последното често се превръща в проблем, когато стрелките на часовника неумолимо напредват, а аз стоя необлечена пред гардероба с вечната дилема "Нямам какво да облека!". Сигурна съм все пак, че ранното ставаме ми е спасило много нервни клетки.
1. Първото нещо, което правя още с влизането в офиса, е да преместя прозорчето на календара на днешната дата. След това отварям прозореца, за да проветря и да влезе чист въздух. (Или поне правех така, докато не смених работата и сега не ми се налага да работя в сумрачно, малко помещение под земята, разбирайте и без прозорци. Който също е в това положение, толкова по-зле за него). След това си пускам компютъра, проверявам служебната поща и гледам дали няма нещо спешно за вършене. Пиенето на кафе и приказката с колегите може да почака.
2. Винаги държа тефтер/бележник/нещо за писане пред себе си, като всеки ден вписвам актуалната дата. И наистина записвам всичко, което имам да върша. Записвам си и когато говоря с някого по телефона. Така ми е по-лесно и ако се наложи да търся някаква информация назад. Убеждавала съм се многократно в полезността на бележника, когато например видя вътре задача, за която тотално съм забравила. Да, ползвам и напомнянията на служебната поща и лепящи листчета на монитора, но истината е, че без тефтера съм загубена.
3. Старая се винаги да поддържам бюрото си максимално подредено и разчистено от документи. Не вярвам в творческия хаос, както го наричат други и твърдят, че не могат иначе. Никой, ама абсолютно никой не може да ме убеди, че знае какво точно е заринато под камарата документи на бюрото му. И не, така човек не изглежда по-важен и зает, а просто неорганизиран и неспособен да се справи със задълженията си. Разбирам, че тук нещата много зависят от типа работа. Гледам винаги да следвам принципа веднага да решавам какво да правя с даден документ - изхвърлям го, архивирам го или го оставям пред себе си, ако още ще го ползвам. Не винаги е възможно в работната лудница, но гледам в края на всеки ден да разчистя бюрото си. Така и следващият ден започва по-леко, без усещането, че си затрупан с работа.
4. Златното правило - винаги свършвам гадните неща първо. Човек има склонност да отлага във времето нещата,които са му неприятни, трудни или просто досадни. На английски има един прекрасен термин за това PROCRASTINATE, което означава именно да отлагаш нещо извън всякакви срокове, до момента след последния момент. Е, искам да ви кажа: Don't do it! Отмятайки въпросните задачки в началото на деня, определено ще даде положителна посока и тласък на останалата ви работа.
5. Имейлът - необходимото зло. Обичам служебната поща - честно. Спомням си времето, когато фирмите комуникираха чрез факсове, телекси и други подобни съоръжения и то въобще не ми липсва. Само няколко насоки - винаги първо набирам текста на мейла, прилагам документите, ако има такива, и чак тогава слагам адресатите и натискам send. Необходими ли са пояснения? Едва ли, случвало се е и ще се случва и на най-добрите. Друго, което се старая да спазвам е да не пиша на латиница (освен, когато пиша на английски, разбира се :)). Не съм смятала колко време ми спестява или губи въпросното, но все си мисля, че и времето на обратната страна е също толкова ценно.
6. Работното време - казах вече за ранното си ставане. Друга причина за него е, че не обичам да закъснявам. Спазвам работното време, почивките и гледам да се обаждам, ако закъснявам, или ми се налага да изляза от офиса. Шефовете имат склонността да забелязват избирателно, т.е. може всеки ден да оставате след работно време и да се трудите неуморно, без това да направи впечатление, но ако пристигате системно с 10 минути по-късно, то винаги се набива на очи.
7. Усмихвам се, когато говоря по телефона. Така гласът звучи по-приветливо - стара и изпробвана истина. Усмивката има магическото свойство на смекчава собствения гняв, както и да действа облагородяващо на отсрещната страна. Малко лицемерие на никого не е навредило, а в офиса то е неизбежно в комуникацията с определени субекти.
8. Внимавайте какво, как и пред кого казвате - винаги. Това за съжаление обикновено се научава по трудния начин, след като човек се опари. Но не всички хора са толкова дискретни, лоялни и заслужаващи доверие, колкото ни се иска, затова - едно наум.

Мисля, че това е достатъчно, като за начало на учебната година, сезона, сесията и т.н. Да се връщаме на работа. А и нали знаете, че всичко е въпрос на гледна точка, работата може да бъде просто времето между две отпуски.

март 21, 2010

Ще пуша, няма да пуша

Пак пуша.
По принцип не бих ви занимавала с тези си терзания, ако само преди около месец не бях се похвалила как съм отказала цигарите. Това беше едно от постиженията ми за 2009г., за което получих много поздравления и подкрепа. Затова сега се чувствам длъжна да бъда честна и да си призная.
Ако все пак съм успяла да повлияя положително на някого да откаже цигарите, ще се радвам. Като си помисля, че дори гостувах в местна телевизия, като част от кампанията... Срааам!
И не, не започнах отново, защото не се класирах в конкурса за разказ от бивш пушач, това никога не е бил основният стимул.
Просто има моменти, когато трябва да се пуши. Наложително е. Никой непушач не би ме разбрал. Всеки пушач, бивш или настоящ, сигурна съм, знае за какво става въпрос.
Това е положението към днешна дата, да не драматизирам излишно нещата.
И тъй като всяко нещо си има причина и обяснение, да споделя моето. Нека това не звучи като оправдание за слабостта ми или молба за извинение, просто нещата са взаимно свързани.
Имам нова работа.
Пушенето има много общо с това. Както и оставането на "Светът на Вава" на заден план. Надявам се скоро да настъпи промяна в поне едно от тези обстоятелства, да намеря баланса и новото начало да внесе промяна, без завръщането на старите пороци.
Хайде, приемам поздравления, това със сигурност ще е едно от събитията в моя живот за 2010г.

януари 12, 2010

Който търси, намира

Повечето хора, с които съм работила, са в постоянно състояние на търсене на работа, или поне така разправят наляво и надясно по коридорите. Това, че хвърлят по едно око на обявите в http://www.jobs.bg/ не се брои. Те не са доволни от мястото, което заемат и искат да напуснат, но от страх или поради ред други причини, не го правят. Има и такива, които го правят, но те обикновено не говорят за това.
За тези, които наистина си търсят нова работа, призвание, реализация, тази статия ще се опита да разгледа различни възможни начини на търсене. Всеки един би могъл да бъде повече или по-малко ефективен в зависимост от позицията, която се търси.
Преди всичко и най-важно в началото е да се изясни какво точно се търси и да се направи критичен анализ на две неща: "какво мога" и "какво искам". "Не е задължително тези неща да се покриват и за съжаление много често се разминават. На този предварителен етап е съществено да се набележат и очакванията от новата работа като задължения, условия и т.н. Това са наистина ключови моменти в търсенето и донякъде предопределят крайния резултат, а именно да си намерим "хубава работа", такава за която имаме капацитета и уменията и която да ни носи удовлетворение (освен насъщния).

1. Обяви в интернет
Започвам с тях като най-предпочитаният и от работодателите и от търсещите работа канал. Бързо, лесно достъпно, евтино или направо безплатно. Вече има много специализирани сайтове, достатъчно е да напишете "работа" в Гугъл и готово. Обявите са много, както и "талашът", който трябва да се отсее. Забелязват се тип "дежурни" обяви, от едни и същи работодатели, които се повтарят и въртят безспир. Има неграмотно написани и направо невероятни текстове, но нека сега това не ни занимава. Кандидатстването обикновено също е лесно - попълвате си данните директно на сайта или изпращате CV като прикачен файл.

2. Печатни издания
Преди време, който си търсеше работа, четеше вестник "Позвънете". Сега това едва ли е достатъчно. От гледна точка на работодателя публикуването в пресата е доста по-скъп в сравнение с предходния вариант, но търсенето на определени позиции изисква инвестиции от самото начало. Ефективното търсене би включило регионалните издания (и национални, ако сте склонни на преместване), както и специализираните издания в сферата, в която работите. Повечето печатни медии публикуват и своите обяви за работа на страниците си, така че ако си търсите работа като журналист, графичен дизайнер или друго в сферата, си набележете желаните работодатели.

3. Търсене по компании
Става въпрос за следното: някоя компания е привлякла вниманието ви, имате добри отзиви за нея като работодател и не търсите спешно работа. Тогава може да проверите по сайтовете им, повечето големи фирми имат секция "кариери" или нещо подобно, предоставяща възможност за подаване на документи. Дори да няма свободни позиции, със сигурност ще намерите контакти, където можете да изпратите документите си. Вариант е, разбира се и оставяне на документи на място в компанията, като това може да стане в деловодство или, ако е възможно, директно в отдела отговарящ за подбора.

4. Агенции за подбор
Съберете колкото е възможно повече информация от интернет и от познати за различни агенции относно надеждността им. Повечето агенции вече не искат такса, за да ви включат в базата си данни, но и едва ли ще ви търсят работа особено ефективно. Ако решите да ползвате агенция, съветът ми е това да не е единственият метод, който ползвате. Иначе един от плюсовете е, че агенцията може да ви предложи и допълнително консултиране, тестове за професионална ориентация и други, които да са ви полезни в бъдещи търсения или ако не сте напълно наясно къде и как можете да се реализирате, или търсите промяна в кариерата.

5. Кариерни центрове
Създадеди през последните години към университетите, кариерните центрове са много полезни на хората, които тепърва стартират професионалната си реализация. Мога само да съжалявам, че едно време ги е нямало. Освен полезната информация, която предоставят относно подготвяне на документи, явяване на интервюта и други, кариерните центрове служат и като връзка между работодателите и потенциалните служители. Организират форуми, срещи с компании от региона и от съответния бранш, помагат при търсенето на стажове.

6. Социални мрежи, блогове и други подобни

Да, могат да бъдат полезни и в търсенето на работа. Професионално ориентираната мрежа http://www.linkedin.com/ свързва хора от цял свят, работещи в една и съща сфера или със сходни интереси. Принципа на свързване е на базата на завършеното образование и предишни местоработи, т.е. контактите ви са бивши и настоящи съученици и колеги, като мрежата ви се разраства и чрез техните връзки. Можете да дадете или поискате препоръка за работата си от някого, както и да търсите хора по различни критерии. Мрежата поддържа английски, немски, френски и испански езици. Другите социални мрежи, естествено, също могат да послужат в търсенето на работа, зависи как ги ползвате. Могат и да навредят. Най-полезното според мен в този метод е това, че отваряте една вратичка и работата може и сама да ви намери.

7. Хобито като работа

Повечето хора си мислят, че биха били безкрайно щастливи, ако могат да практикуват хобито си и едновременно да им плащат за това. Не съм сигурна дали няма да има обратен ефект, т.е. да намразят хобито си, но ако искате да се преориентирате и харесвате или умеете нещо, за което не е задължително да имате образование или опит, то хобито ви може да стане вашата нова работа. Спорт, търговия, компютърни умения? Сигурна съм, че в нещо ви бива.

8. Препоръки

Можете да помолите близки и приятели да ви препоръчат на техния работодател или на други техни познати. Не е срамно, стига да си имате взаимно доверие и да се познавате достатъчно добре, защото препоръчването е сериозен ангажимент и за двете страни. Дълго време в България този метод бе известен като "шуробаджанащина" и натоварен с много негативизъм. Но истината е, че много работодатели разчитат на препоръката като вид гаранция при подбора. Особено, ако се търсят специалисти от определена област, в която трудно се намират или със специфичен опит.

Търсете, търсете и не спирайте докато не се убедите, че сте направили и постигнали всичко, за което сте мечтали. Успех в търсенето и намирането на работа.

януари 07, 2010

Малки неща - голямо настроение

След многото празнични идеи през декември, последвани от не толкова радостното завръщане в офиса, реших да споделя и няколко делнични идеи. Тези малки неща успяват в голяма степен да ме подкрепят през петте работни дни всяка седмица и да ми дават сили да доживея до петък вечер.
1. Снимките - държа си две на бюрото, като от време на време ги актуализирам. На никого не пречат (стига да не подредите цяла галерия, тогава вече е дразнещо). Първоначално малко се притеснявах да ги сложа поради простата причина, че ревностно пазя личния си живот именно такъв и не харесвам смесването му с професионалния. Сега свикнах с "присъствието" на семейството ми на бюрото. Поглеждайки ги, винаги си припомням кое все пак е важното (помага в особено изнервени и прединфаркни ситуации).
NO IMAGE AVAILABLE (разбирай: сложете си ваши снимки)
2. Цветето - теменужката ми е подарък от сестра ми за един имен ден, ако не ме лъже паметта, преди около 4-5 години. Вкъщи няма достатъчно светлина за нея, за това пък на бюрото ми "си намери мястото", както казват цветарите. Е, не винаги е в цветущо състояние, но се старая да се грижа за нея, доколкото мога. Проблемът е, когато съм в отпуск, все някой трябва да ме замести в отглеждането на офис любимеца.

3. Гледката през прозореца - казват, че за работещите на компютър е задължително на всеки час да зарейват поглед далеч в пространството, за да си отпочинат очите. Само внимавайте някой от ръководството да не ви свари как безгрижно зяпате през прозореца. Едва ли ще го убедите, че просто си отмаряте зрението.



4. Картата - задължителен аксесоар за всеки офис. Не върви да окачите картина, но картата придава стил и интелектуалност... Това на шега. Истината е, че аз лично си попълвам празнините по география и "пътувам" виртуално, докато търкам офис стола. Все пак е и полезно да си избирам дестинации и да мечтая за отпуската, например, а и стои красиво, не мога да отрека.

октомври 19, 2009

Как да (не) получиш работата на мечтите си

Има една особена порода безработни и "активно" търсещи работа индивиди, които успяват изключително умело, трябва да им се признае, да не си намират поприще в живота. Това са хора обикновено образовани, разбирай висшисти (учили са за директори), владеят два - три западни езика (по техни собствени думи), на възраст между 20 и 30 години, най-често живеят с родителите си. За самите тях е под достойнството им да работят за някакви си 400 лева, но нямат нищо против да седят вкъщи без тях. Освен това не биха стартирали като стажанти или на по-ниска в йерархията позиция. То не е ли мениджър със заплата минимум 1000 лева, не ги търсете. Тези хора могат да говорят с часове и с патос за стагнацията на пазара на труда, за ширещата се безработица в страната и за това как всичко в тази държава става с връзки. Ето още не сме излезли от прехода и вече имаме финансова криза. Конфликтът идва от това, че те впрочем не желаят да емигрират в друга държава, защото то и там най-вероятно е същото. Въпросните екземпляри обожават да говорят за това, че си търсят работа, но проблемът е именно в това, че говорят, а не го правят реално. Понякога те всъщност работят, разбира се работа, която не ги удовлетворява нито финансово, нито емоционално.
Ако ти, който четеш тази статия, се разпознаваш като един от тях, то недей да четеш по-надолу, ти вече си овладял изкуството на "Как да (не) получа работата на мечтите си". Всички останали, моля следвайте дори само отчасти следващите правила в търсенето на работа и никога, ама наистина никога няма да си намерите мястото в живота.

1. Обявите за работа

Първо и много важно условие в търсенето на работа е никога да не четете обявите за работа. В никакъв случай и за нищо на света. Така де, и без това си знаете какво пише там. Няма нищо интересно.

Само за информация, която не претендира да е изчерпателна, днес, 19.09.2009 на един от водещите български сайтове с обяви за работа са публикувани съответно от всички нива и категории 40 обяви за Варна, за Пловдив - 68, Бургас - 29, Русе - 36, Стара Загора - 16, велико Търново, Благоевград, Плевен и други - средно между 8 и 14. И последно за София (нали в крайна сметка всичко живо натам се е запътило) - 423. И това все пак е само единият от методите за търсене на работа. Има още местна преса, форуми, социални мрежи, корпоративни сайтове и т.н.
Идеята тук е проста, който търси - намира, който не иска - не намира.

2. Подготовка на документите

Ако решите да кандидатствате за дадена позиция (просто защото ви харесва как звучи, например), то неизбежно трябва да минете през този етап. Но не си давайте много зор. Обикновено искат CV, но и една проста автобиография от типа "Роден съм в ...Баща ми е..." ще свърши работа. Мотивационното писмо е пълна мъгла за повечето хора, а и без това не се чете, правете се, че не сте го видели в изискванията. Друг вариант е да си свалите едно от хилядите, налични в интернет и да го засилите без елементарна редакция. Ключови думи, които задължително трябва да присъстват са "Интересувам се от позицията, тъй като е в областта, в която искам да се развивам."

Ако се иска снимка, тук вече можете да се развихрите. Човек все пак трябва да се отличи от останалите. Сещайте се какво да правите.

3. Изпращане на документите

Вече имате комплект документи за кандидатсване и е време да започнете да го изпращате. Търсят се инженери, а вие сте завършили икономика - нищо. Пращайте. Искат свободно владеене на английски писмено и говоримо, а вие знаете колкото да си изпросите боя - едва ли ще забележат. Кандидатствайте. Важно е участието, а не победата на всяка цена. Скоро ще усетите колко заразително и еуфорично ви действа кандидатстването за работа.

Можете да си направите специален имейл адрес от сорта на sladuranka_83 или goshko_moshko.
Не пишете нищо в самия имейл, нито в относното - да се оправят сами.

4. Интервюто

Въпреки минималния шанс да ви поканят на интервю, тази вероятност съществува реално. Чудеса (и грешки) стават всеки ден. На интервюто трябва да се явите неподготвени и да импровизирате - така правят успешните хора, нали? Забравили сте за каква позиция кандидатсвате или пък името на компанията? Бели кахъри. Те ще ви оценят и без това.

Закъснейте порядъчно, като зает човек. Прекъсвайте интервюиращия, за да задавате своите въпроси и отговаряйте максимално уклончиво.

Винаги можете да решите просто да не ходите на уговорената среща. За целта не е необходимо да се обаждате. Те сами ще се сетят. Ако не са достатъчно досетливи, просто не отговаряйте на обажданията им.

5. Предложението за работа

Според теорията на вероятностите това се случва веднъж на милион случаи. Никой не е застрахован, затова се подгответе и за този момент. Обяснете, че всъщност от самото начало не се интересувате особено от мястото. Поискайте нереално висока заплата и придобивки.

В крайна сметка приемете неохотно работата пък да става каквото ще! Ако този варинат не ви устройва, върнете се към точка първа.