Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

януари 26, 2010

За детските рождени дни и други природни бедствия

Сутринта около 09:00 ч. - разбуждам се доволно наспана. Снощи малкият не се е будил, така че се чувствам отпочинала и свежа. Днес моето малко момче има рожден ден! Дивя се как неусетно лети времето! Излежавам се известно време, наслаждавайки се на радостното очакване на празника. Решавам все пак да стана и да направя кафе и закуска.

09:30 - рожденикът още спи. Отивам да го събудя, защото нямам търпение да го нацелувам. А и ако не стане сега, после няма да иска да си легне на обяд и съответно ще бъде кисел, когато дойдат гостите.

10:00 - пием кафе с таткото и обсъждаме организацията на тържеството. Трябва да се купят балони и свещи. Рожденикът междувременно се занимава с новите си играчки, раздадени умишлено в аванс, но бързо му омръзват и ме задърпва да ходим в другата стая.

10:15 - от разпределението на задълженията на мен отново се пада да бавя детето, а таткото отива на пазар.

10:30 - все още по пижама опитвам да хвана малкото човече, за да му измия зъбите. Аз също още не съм си измила зъбите. Междувременно приемам поздравления по телефона.

10:45 - играем с количките, като едновременно успявам да се облека. Оставям сресването за по-късно.

11:00 - оставям малкия да гледа филмчета (празник е все пак), за да мога да изчистя. Чудя се дали не трябваше да поканя приятелки с деца, за да си играят, вместо семейството.

12:00 - таткото още го няма. Звъни, за да ми каже, че не може да намери балони. Радвам се, че съм направила тортата вчера и ми остава само да я украся.

12:45 - храня рожденика със задушени картофи (също от вчера) и бързам да го сложа в леглото, защото гостите ще дойдат след около три часа.

13:30 - малкото същество още не е заспало. Затова пък се налага да му сменя памперса.

14:00 - възнамерявам да направя малко гимнастика, да взема душ и да подредя масата. Най-накрая ще направя украсата на тортата, за да са свежи плодовете.

14:30 - още не спи. Сядам в стаята при него, за да се успокои, и чета книга.

15:30 - още отваря и затваря очи и не смея да изляза, за да не го разсъня. Прочитам половината книга и се притеснявам, че нямам време да си измия косата.

15:40 - не издържам и влизам да се къпя, ако ще да спи.

16:00 - добре, че гостите закъсняват. Ще успея да подредя масата и просто ще ги посрещна с кърпа на главата. Междувременно отговарям на пропуснатите обаждания по телефона.

16:15 - няма за кога да се спи. Пращам таткото да го облича, докато декорирам произведението си с доста по-проста от първоначално замислената украса.

16:25 - идват първите гости. Правя кафе и питам кой какво ще пие.

16:35 - идват още гости. Аз си сипвам едно питие.

16:40 - идват последните гости и мога да поднеса тортата. Рожденика се пресяга и разваля украсата, като същевременно си размазва крем по дрехите. Духва свещичката успешно два пъти.

17:00 - голямото ми момче не хареса тортата, затова пък яде бисквита и рони трохи из цялата стая. Май не трябваше да чистя сутринта. Благодаря се, че няма и други деца на неговата възраст.

17:30 - от уредбата се носят детски песнички, всички музикални играчки работят, а ние възрастните се опитваме да ги надвикаме и да водим разговор. Забелязвам, че чашите на някои от гостите са празни, но не се впечатлявам особено. Ако искат нещо, ще се обадят.

17:45 - рожденикът поиска да гледа филмче и напълно пренебрегна гостите.

18:00 - първата "сцена" с тръшкане и опит за налагане, с която изпращаме първите гости.

18:15 - изпращаме останалите гости и разчистваме погрома у дома.

18:30 - пускам филмчето и си наливам второ питие. Не си представях този ден така. Напомням си, че не става въпрос за мен.

19:00 - рожденикът вечеря, бива измит и преоблечен в пижама.

20:00 - радвам се, че този ден свърши.

През нощта - не спим особено много. Рожденикът е превъзбуден, нервен, буди се често и плаче.

5 коментара:

  1. Спокойно,винаги може да е по-страшно:) Аз почти след всеки рожден ден /без значение дали на моите деца или на други/ се прибирам с главоболие,неспособност да си фокусирам погледа и облекчение,че е свършило:) Но пък после остават само хубавите спомени! При мен наближава времето,когато по-голямото ми дете ще иска да си празнува рождения ден само с приятели без родителско присъствие. Така че се наслаждавай /доколкото може/ на тези изнервящи,уморителни и стресови детски партита! Защото след години сигурно ще ти липсват и ще си спомняш с умиление за тях.

    ОтговорИзтриване
  2. Да разбирам ли, че е навършил годинка? И си мие зъбите? А говори ли нещо вече?

    Ние вкъщи никога не сме празнували рождените си дни с приятели, като казвам никога, значи никога. Рожденият ден се е белязал с подарък и торта. И почивка. Кому са нужни всички нерви, притеснения и ресурси за един ден!

    Да ти е жив и здрав и послушен най-вече!

    ОтговорИзтриване
  3. Всъщност 2 годинки. Мие си зъбите и говори много (но някои неща на китайски :) )

    ОтговорИзтриване
  4. Тези рождени дни наистина са бедствия. :) Според мен, трябва да се празнуват когато децата могат да разберат за какво са тези галимации - към петте им годинки някъде, когато се радват на тортата със свещичките и щъкащите наоколо приятелчета. А после, след 6 г., да се правят детски почерпки някъде навън, за 2 часа, вмсто погроми, ревове и слугуване у дома. :) Но това си е мое мнение, разбира се.

    Да ти е здраво момченцето, Vava, и да те прави още по-щастлива! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Денят е бил незабравим и изпълнен с много емоции.
    Пожелавам му да има прекрасно детство!
    :)

    ОтговорИзтриване