Back to school

Дойде време за връщането на училище или както е в случая за нас по-старичките - на работа. След безметежните летни дни не е лесно, но е наложително и в края на краищата неизбежно. Аз лично винаги съм поддържала тезата, че ако не работехме, нямаше пълноценно да оценяваме почивките и отпуските си. Хубавите неща затова са хубави, защото имат край. Представяте ли си вечно да сте във ваканция, да се излежавате и мотаете безгрижно, да не чувате звънене на телефони, да не четете мейли и шефът да не ви тормози. Каква досада би било!
Време е да се върнем към работната рутина и служебните навици и задължения. Това ме подсеща и искам да споделя моите нека ги наречем Office basics, или всички онези дребни наглед неща, които съм научила в работата, или някой друг ми е показал, и определено правят живота ми в офиса по-поносим. Тези малки правила дотолкова са се превърнали в част от служебното ми Аз, та не се замислям как ги повтарям и изпълнявам като ритуал всеки ден.
Ще започна със ставането от леглото сутрин. Ставам рано, много рано според някои, а според други съм направо луда. Истината е, че ми е необходим поне час и половина от ставането до излизането от вкъщи. Какво правя през цялото това време ли? Пия кафе задължително - бавно и спокойно. Къпя се, което води след себе си множество други процедури като мазане с кремове, сушене на косата, гримиране. Гладя си дрехите - за съжаление така и не се научих да си ги приготвям от вечерта или поне да решавам какво да облека. Последното често се превръща в проблем, когато стрелките на часовника неумолимо напредват, а аз стоя необлечена пред гардероба с вечната дилема "Нямам какво да облека!". Сигурна съм все пак, че ранното ставаме ми е спасило много нервни клетки.
1. Първото нещо, което правя още с влизането в офиса, е да преместя прозорчето на календара на днешната дата. След това отварям прозореца, за да проветря и да влезе чист въздух. (Или поне правех така, докато не смених работата и сега не ми се налага да работя в сумрачно, малко помещение под земята, разбирайте и без прозорци. Който също е в това положение, толкова по-зле за него). След това си пускам компютъра, проверявам служебната поща и гледам дали няма нещо спешно за вършене. Пиенето на кафе и приказката с колегите може да почака.
2. Винаги държа тефтер/бележник/нещо за писане пред себе си, като всеки ден вписвам актуалната дата. И наистина записвам всичко, което имам да върша. Записвам си и когато говоря с някого по телефона. Така ми е по-лесно и ако се наложи да търся някаква информация назад. Убеждавала съм се многократно в полезността на бележника, когато например видя вътре задача, за която тотално съм забравила. Да, ползвам и напомнянията на служебната поща и лепящи листчета на монитора, но истината е, че без тефтера съм загубена.
3. Старая се винаги да поддържам бюрото си максимално подредено и разчистено от документи. Не вярвам в творческия хаос, както го наричат други и твърдят, че не могат иначе. Никой, ама абсолютно никой не може да ме убеди, че знае какво точно е заринато под камарата документи на бюрото му. И не, така човек не изглежда по-важен и зает, а просто неорганизиран и неспособен да се справи със задълженията си. Разбирам, че тук нещата много зависят от типа работа. Гледам винаги да следвам принципа веднага да решавам какво да правя с даден документ - изхвърлям го, архивирам го или го оставям пред себе си, ако още ще го ползвам. Не винаги е възможно в работната лудница, но гледам в края на всеки ден да разчистя бюрото си. Така и следващият ден започва по-леко, без усещането, че си затрупан с работа.
4. Златното правило - винаги свършвам гадните неща първо. Човек има склонност да отлага във времето нещата,които са му неприятни, трудни или просто досадни. На английски има един прекрасен термин за това PROCRASTINATE, което означава именно да отлагаш нещо извън всякакви срокове, до момента след последния момент. Е, искам да ви кажа: Don't do it! Отмятайки въпросните задачки в началото на деня, определено ще даде положителна посока и тласък на останалата ви работа.
5. Имейлът - необходимото зло. Обичам служебната поща - честно. Спомням си времето, когато фирмите комуникираха чрез факсове, телекси и други подобни съоръжения и то въобще не ми липсва. Само няколко насоки - винаги първо набирам текста на мейла, прилагам документите, ако има такива, и чак тогава слагам адресатите и натискам send. Необходими ли са пояснения? Едва ли, случвало се е и ще се случва и на най-добрите. Друго, което се старая да спазвам е да не пиша на латиница (освен, когато пиша на английски, разбира се :)). Не съм смятала колко време ми спестява или губи въпросното, но все си мисля, че и времето на обратната страна е също толкова ценно.
6. Работното време - казах вече за ранното си ставане. Друга причина за него е, че не обичам да закъснявам. Спазвам работното време, почивките и гледам да се обаждам, ако закъснявам, или ми се налага да изляза от офиса. Шефовете имат склонността да забелязват избирателно, т.е. може всеки ден да оставате след работно време и да се трудите неуморно, без това да направи впечатление, но ако пристигате системно с 10 минути по-късно, то винаги се набива на очи.
7. Усмихвам се, когато говоря по телефона. Така гласът звучи по-приветливо - стара и изпробвана истина. Усмивката има магическото свойство на смекчава собствения гняв, както и да действа облагородяващо на отсрещната страна. Малко лицемерие на никого не е навредило, а в офиса то е неизбежно в комуникацията с определени субекти.
8. Внимавайте какво, как и пред кого казвате - винаги. Това за съжаление обикновено се научава по трудния начин, след като човек се опари. Но не всички хора са толкова дискретни, лоялни и заслужаващи доверие, колкото ни се иска, затова - едно наум.

Мисля, че това е достатъчно, като за начало на учебната година, сезона, сесията и т.н. Да се връщаме на работа. А и нали знаете, че всичко е въпрос на гледна точка, работата може да бъде просто времето между две отпуски.