Не бях идвала в Созопол от години, но това което видях и усетих, не ме разочарова ни най-малко. Дали защото е краят на лятото, по време на Аполония и от летния театър се чува как някой репетира за вечерния концерт. Или заради неповторимия вкус на рибената чорба на терасата на Арт хотел "При художниците". Не знам. Може би най-вече заради спиращата дъха гледка на разбиващите се в скалите вълни. Винаги ме е влечало повече на юг. Морето тук сякаш е по-синьо, а нощите - по-дълги, топли и изпълнени с обещания.
Има нещо в Созопол, което ме кара да се чувствам особено и да искам да се върна отново. Например едно анонимно любовно обяснение, написано на дървена колона.
Надявам се авторът му да няма нищо против, че го споделям тук. Прекалено красиво е, за да остане само там. А и той все пак вече го е направил достояние на мнозина. Стига думи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар