Има и такива дни - тежки и изнизващи се бавно, пълни с необяснима тъга по нещо отминало или нещо пропуснато. Не исках в Светът на Вава да става въпрос за тях, но ги има. Аз ги имам. И може би единственият начин да си отидат, е като за тях се напишат няколко реда...
Може би просто, защото краят на лятото вече се усеща, а това винаги ме настройва носталгично. Или защото детето е болно и докато не се оправи напълно, нищо останало не е пълноценно. Или защото слушах една много тъжна и хубава песен отново и отново
И, разбира се най-логичното обяснение, че може би просто наближава един определен момент в месеца за всяка жена и трябва просто да си погледна календарчето и всичко ще си дойде на мястото. Не знам.
Знам точно как да се спася от такива настроения - с активност под всякаква форма. Чистене, спорт, разходка, среща с приятелки. Но сега само стоя и гледам препълнения пепелник, който нямам сили да изхвърля, и повехналите цветя, които имат нужда от поливане, и не помръдвам. Още малко искам да ми е тъжно и после всичко да продължи по старому.
Все пак, казвам си, има нужда и от такива дни, и те трябва да се изживеят с пълна сила, също като хубавите. Иначе как ще направя разликата между едните и другите.
Не тъгувай, мила приятелко! Спукай се от Пилатес и се усмихни :)!
ОтговорИзтриване