Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

февруари 20, 2012

Infinity



Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.

Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!

Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.

Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.

Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.

В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.

3 коментара:

  1. аз мисля, че в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива :)

    ОтговорИзтриване
  2. Знаеш ли, преди време бих се противопоставила, може би. С годините обаче, научих, че наистина има моменти, в които е по-добре да се оставим на течението. Винаги съм била от тези, които вярват в сериозните усилия и лишения в името на някаква цел. Това ме отведе мнооого, много далеч, но и ме измори още докато съм на 20. Помогна ми да разбера, че понякога човек може да се радва и на късмета си, и това не го прави по-малко целеустремен. Понякога трябва и спокойствие. Съгласна съм.

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване