Според някаква статистика или проучване беше, което ни цитираха по време на конференция, 80 % от проблемите и нещата, за които се тревожим, се разрешават от само себе си.
Още когато го чух си помислих:“ Колко успокояващо!“. Значи мога да се отпусна малко, да си поема въздух и да спра да се тревожа. Но след това ме загложди друга мисъл – а как да направя разграничение между тези 80, които магически ще се разрешат от само себе си и онези 20, за които все пак трябва да се погрижа лично?!
Това го ползвам само като отправна точка за разсъждения. Веднага се сещам и за един мой любим виц. Една домакиня трябвало да посреща гости за вечеря. Времето напредвало, до идването на гостите оставало съвсем малко време, а тя лежала ... и се притеснявала.
Далеч съм от мисълта, че човек трябва да вдигне ръце от нещата и да се носи по течението. Напротив според мен има ли нещо за правене и решаване, трябва моментално да се запрятат ръкави и да се действа по същество. Но напоследък малко се поуморих от това – постоянното планиране, непрекъснатият стремеж да организирам и подредя всичко, да предвидя всичко. Това сякаш ограбва живота ми, пълноценните мигове и спокойствието, което може да има човек, наслаждаващ се само и единствено на това, което се случва СЕГА. Може би понякога наистина е нужно само малко търпение, вместо много усилия.
Аз не вярвам в това, че хубавите неща и успехите трябва да отнемат много усилия. Въпреки че хората по принцип се гордеят повече с нещата, за които са се потрудили сериозно. Може би така са ни възпитавали, поне нашето поколение. Много да учим и работим, за да можем някога в необозримото бъдеще да ... какво? Се наслаждаваме на плодовете на труда си може би. Да си почиваме. Аз вярвам, че хубавите неща, могат да се случват и естествено, лесно. И това не бива да е причина да им се радваме по-малко все едно не сме ги заслужили.
В крайна сметка всичко се променя, ние се променям, има неща, които не зависят от нас. И всичко отминава – хубаво или лошо. Наистина откривам някаква утеха в тази максима и това възприемане на нещата. Защото освен времето, което ни е отредено, какво друго имаме. Освен да го запълним с нещата, които харесваме и с хората, които обичаме.
аз мисля, че в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива :)
ОтговорИзтриванеЗнаеш ли, преди време бих се противопоставила, може би. С годините обаче, научих, че наистина има моменти, в които е по-добре да се оставим на течението. Винаги съм била от тези, които вярват в сериозните усилия и лишения в името на някаква цел. Това ме отведе мнооого, много далеч, но и ме измори още докато съм на 20. Помогна ми да разбера, че понякога човек може да се радва и на късмета си, и това не го прави по-малко целеустремен. Понякога трябва и спокойствие. Съгласна съм.
ОтговорИзтриванеСтрахотна публикация. Продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриване