Как се къпе бебе

Къпането на новородено бебе е сложно и обвито в мистерия занимание, което представлява сериозно изпитание за всяко младо семейство. Всички нови и бъдещи родители следва да знаят, че в много семейства настъпва разрив, последван от разтурване, вследствие на това занятие.

Веднага възниква въпросът, защо нещо толкова чисто, като малко детенце, следва да бъде подлаганo на такава щателна хигиенизация всеки божи ден, но настоящата статия няма за цел да разнищва този въпрос. Странен парадокс е също, че ревностните защитници на ежедневното къпане на бебето до навършване на една годинка, нерядко са такива, които се къпят веднъж седмично, и то само вечер, за да не настинат, и си честитят банята.

Целта на написаното е само и единствено да опише протичането на процеса, без да дава практически съвети. Важното е да се добие реална представа относно въпросната манипулация, за да може тя да се извърши с минимален риск за живота на бебето и здравето на останалите участници. И така:

1. Температурата в стаята, където се извършва къпането, трябва да се движи около 30 градуса по Целзий. Ако нямате термометър, за да проверите условията, можете да съдите също по следните белези: трудно ви е да дишате и ожаднявате повече от обикновено, потите се, въпреки че сте по потник, котката се е измъкнала незабелязано на по-хладно местенце.

2. Температурата на водата в коритото, легена или съда за къпане се опитва по няколко начина (тук термометърът не е надеждно средство, дори да имате такъв). С топене на лакът, с разплискане на водата с пръстите на ръката, с рязко смръкване през носа или с бързо потапяне на бебето и следене на реакциите му. Желателно е към водата да се добавят всевъзможни допълнителни съставки като сол, орехови листа, кърма или каквото имате подръка.

3. Бебето трябва да се съблече напълно голо, преди да се сложи в коритото, на което то обикновено бурно и шумно се съпротивлява. Има множество измайсторени пособия, като шезлонги, възглавнички, анатомични ванички и други, които следва да задържат бебето над водата, но повечето от тях не действат. Затова се налага периодично лично да се уверявате, че главата на детето не се е накиснала.

4. Не е възможно сам човек да се справи с цялата сложност на процеса, затова присъствието на бащи, каки, баби и прочие е напълно наложително. Те всички от своя страна трябва активно да участват с даване на съвети, подканяния и коментари.

5. Същинското къпане е най-сложната част в цялата процедура. В известна степен къпането е всъщност предпазване от попадане на вода върху определени части на тялото на бебето, а именно уши, очи, нос, уста, пъпче и т.н.

6. Абсолютно се забранява отварянето на врати и прозорци по време на къпането, независимо по какви причини и нужди на другите членове на семейството. Проникването на т.нар. течения е изключително опасно, затова всички трябва да изчакат до пълното приключване на къпането.

7. След изваждане от водата, което е друг преломен момент, съпроводен от множество крясъци от сорта: "Дай ми хавлията!", "Дръж бебето!", "Внимавай с главичката!", следват множество сложни манипулации като пудрене и мазане на дупето с крем против подсичане, масажиране на бебето с олио, почистване на носа и ушите с клечки, но не обикновени, а такива с ограничител, сушене и ресане на косата, ако има такава и други.

На този етап обикновено съпрузите са пред развод, топло им е, мокри са, чувстват се уморени и изнервени и се обвиняват за всичко, от случайно изпуснатия памперс до лошото време и глобалното затопляне. Самото бебе, омаломощено и почти заспало, успява все пак да се наака в чистите пелени и да повърне изпитото току-що мляко върху новата пижамка.

На следващата вечер цялата процедура се повтаря...

Всяко семейство, което успее в продължение на една година да издържи на така описаното къпане на бебе, без сериозни дразги помежду си, тръшкане на врати и спане на дивана, гарантирано ще има дълъг и щастлив съвместен живот.