*Това е заглавието на един роман на Мариан Кийс – любима моя авторка.
Но в случая става въпрос за нещо друго, а именно моя скромен опит в домашно приготвеното суши.
Към първото суши, което ядох в ресторант, подходих скептично, разбира се. Обаче ми хареса, твърде много даже. Което не би било проблем, ако редовното консумиране на суши в заведение не ми излизаше толкова солено (не на вкус). Не мислех, че съм способна да си го приготвя сама, може да не съм споменавал преди, но не съм от най-талантливите в кухнята. Е, оказа се че греша. Първото ми суши се получи съвсем като истинско за моя голяма изненада и на вид, и на вкус, а приготвянето му беше детска игра. Най-голямото предимство – суши на корем на по-малко от половината цена, която бих платила другаде.
Ето как става:
250 гр. ориз (не е задължително да е специално за суши и с обикновения става) се измива добре и се оставя да се отцеди в гевгир за 1 час.
След това се сварява на бавен огън в познатото съотношение 1:2 за около 10 мин., за още 5 мин. се оставя в тенджерата да попие хубаво водата, ако има останала.
Оризът се залива със смес от: 6 с.л. оризов оцет (или ябълков), 3 с.л. захар и 1 ч.л. сол и се оставя да изстине.
Върху лист нори (сушени водорасли) се разстила ориз с мокри пръсти, нарежда се ивица от желания пълнеж (пушена сьомга, риба тон, авокадо и т.н.) и се навива на руло. Бамбуковата подложка не е е задължителна, може да се ползва чиста кърпа, а става и направо с ръце.
Всяко руло се нарязва на кръгчета с дебелина ок. 1 см.
Сервира се с купичка соев сос за топене, уасаби и маринован джинджифил.
Аз упорито продължавам да си го хапвам с вилица, вместо с клечки, за потрес на всички любители на японската кухня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар