Или какви са значенията скрити зад думите в обявите за работа
„Конкурентна заплата” – оставаме конкурентно способни като плащаме по-малко от конкуренцията.
„Присъединете се към нашата бързо развиваща се компания” – нямаме никакво време да ви обучаваме.
„Няма официален дрескод” – не плащаме достатъчно, за да очакваме да се издокарвате.
„Стриктно спазване на крайните срокове” - ще бъдете 6 месеца назад по план още от първия си работен ден.
„Гъвкаво работно време” - ще работите овъртайм всяка вечер и отвреме навреме през уикенда.
„Разнообразни задължения” - всеки в офиса може да ти се прави на шеф.
„С внимание към детайлите” – нямаме контрол на качеството.
„Ориентираност към кариерата” – кандидатите от женски пол да нямат деца (включително и занапред).
„Кандидатури се приемат на място” – ако сте стар, дебел или грозен, ще ви отговорят, че мястото е вече заето.
„Не се предоставя допълнителна информация по телефона” – вече сме избрали човек, обявата е просто юридическа формалност.
„Търсим хора с разностранен опит” – ще трябва да вършите работата на тримата, които скоро напуснаха.
„Умения за решаване на проблеми” – влизате в компания, в която цари хаос.
„Качества на лидер” – ще имате задълженията на мениджър, но без заплатата и уважението.
„Добри комуникативни умения” – ръководството казва, ти слушаш, опитваш се да разбереш какво в действителност искат и действаш.
Оригинален източник
август 29, 2011
август 24, 2011
Безкрайните светове на детето
Кен Робинсън започва книгата си "Елементът" със следното изречение: "Казват, че за да се отгледа едно дете, е необходимо цяло село". Няма да разсъждавам върху темата в града, с работата, воденете на детска градина, вземането от там и т.н. За мен е важно с пълна сила. И за "Елементът" ще пиша друг път, сега само малка извадка от книгата. Автор на тези стихове е Лорис Малагуци, основател на училищата, използващи метода "Реджо", където се отделя сериозно внимание и време на изкуствата.
Детето
е една стотица.
Детето има
сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто - винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на обичане.
Сто радости
за възпяване и разбиране.
Сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които да мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училището и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казват на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те открадват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята,
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.
И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.
Детето
е една стотица.
Детето има
сто езика,
сто ръце,
сто мисли,
сто начина на мислене,
на игра, на говорене.
Сто - винаги сто
начина на слушане,
на удивляване, на обичане.
Сто радости
за възпяване и разбиране.
Сто свята
за откриване,
сто свята
за измисляне,
сто свята,
за които да мечтае.
Детето има
сто езика
(и сто стотици още),
но му открадват деветдесет и девет.
Училището и културата
отделят главата от тялото.
Те казват на детето:
да мисли без ръце,
да прави нещата, без да използва главата си,
да слуша и да не говори,
да разбира без удоволствие,
да обича и да се удивлява
само по Великден и по Коледа.
Те казват на детето:
да открие света, който вече е тук,
и от стотицата
те открадват деветдесет и девет.
Те казват на детето:
че работата и играта,
реалността и фантазията,
науката и въображението,
небето и земята,
разумът и мечтите
са неща,
които нямат нищо общо помежду си.
И така те казват на детето,
че стотицата не е тук.
А детето казва:
Няма начин. Стотицата е тук.
август 21, 2011
Работни неволи
За усмихнато начало на седмицата и за всички, които си мислят, че имат проблеми в работата. Помислете си отново...
ВИЦ
Лети самолет. Ненадейно, от кабината излиза командирът на полета, с парашут на гърба и с тъжен вид тръгва по пътеката между седалките. Пътниците питат разтревожено:
- Какво става, случило ли се е нещо?
А командирът само въздиша тежко в отговор. Стига до опашката на самолета и отваря люка. Пътниците крещят ужасени:
- Човече, за Бога, кажете, какво става?!
Командирът мрачно отронва
- Имам си проблеми в работата...
ВИЦ
Лети самолет. Ненадейно, от кабината излиза командирът на полета, с парашут на гърба и с тъжен вид тръгва по пътеката между седалките. Пътниците питат разтревожено:
- Какво става, случило ли се е нещо?
А командирът само въздиша тежко в отговор. Стига до опашката на самолета и отваря люка. Пътниците крещят ужасени:
- Човече, за Бога, кажете, какво става?!
Командирът мрачно отронва
- Имам си проблеми в работата...
август 19, 2011
Бебешки дневник
Пети месец
Как лети времето...
Някъде по това време съм започнала да водя график на храненията – колко пъти и по колко. Някъде тук се появиха и първите ми сблъсъци с ужасът на всяка майка, кошмарът наречен ЗАХРАНВАНЕ. Но за това по-нататък.
В началото на петия месец живеех все още в блажено неведение какво ще ме сполети, какъв необхватен обем от информация, въпроси, дискусии и спорове може да причини нещо на пръв поглед толкова елементарно като захранването на детето.
По това време бебето е вече безкрайно любопитно, гледа, разглежда и не може да се насити. На разходките не само спи, а иска и да си играе и да го поносваме на ръце. Много ме радва, че винаги се буди с усмивка. Сутрин явно се буди преди мен, защото когато отворя очи го чувам от другата стая как си бърбори нещо. Обикновено го намирам с вирнати крака и с двете ръце в устата. Щом ме види, грейва целият и започва да „пърха“. Ще ми се да мисля, че е от радост да ме види, но подозирам, че повече се вълнува, че ще яде. Лигави се като едно от онези малки, не особено симпатични породи кученца. Има цели два нови номера:
- Когато е доволен, си плези езичето, пуска балончета и вика „Бу-у“.
- Когато се сърди, стиска очите, издува устнички и отново вика „Бу-у“, но явно влага друг смисъл.
Трудно е да се опише и е безумно смешно. Всеки ден се радваме на смеха на нашето дете, вече с глас. А да, има гъдел на крачетата и по телцето, от което се възползваме, за да го караме още да се смее.
Часът на Сръдльото – така наричаме времето от 19:30 нататък. Явно вече преуморен, започва да хленчи и да не иска нищо. И така всеки ден.
Приспивната песничка – сам си я пее, звучи като тихичко скимтене, мъркане, когато му се доспи много.
Жабчо – викаме му така, когато издава силни крякащи звуци. Това е, когато е доволен или заинтригуван от нещо.
Лукчо – ами просро по прическата много прилича на него.
А сега както обещах ще се върна на захранването. Толкова се страхувах от него, че се чудех докога мога да го отложа и дали е възможно да го пропусна изобщо. За щастие притесненията ми се оказаха неоснователни, защото имах късмета да храня непретенциозно и ящно дете. Но докато още не знаех, въпросът „Зеленчуково пюре или оризова каша“ добиваше за мен Хамлетовско значение и тегнеше в ума ми денонощно. Едновременно се наслушах на майки, баби, сестри, педиатри и се начетох на сайтове, блогове и статии по въпроса. Търсех един правилен отговор, а него го нямаше. И сега осъзнавам, че няма как да го има, защото няма две еднакви деца. Има някои основни принципи, които бих спазвала. Постепенно мнението ми по въпроса се оформи и дойде Големият ден, в който с внимателно подбрана и стерилизирана лъжичка, с доволно скъпо миниатюрно бурканче пюре от моркови и въоръжена с огромен лигав, аз дадох първата хапка на моето дете.
Как лети времето...
Някъде по това време съм започнала да водя график на храненията – колко пъти и по колко. Някъде тук се появиха и първите ми сблъсъци с ужасът на всяка майка, кошмарът наречен ЗАХРАНВАНЕ. Но за това по-нататък.
В началото на петия месец живеех все още в блажено неведение какво ще ме сполети, какъв необхватен обем от информация, въпроси, дискусии и спорове може да причини нещо на пръв поглед толкова елементарно като захранването на детето.
По това време бебето е вече безкрайно любопитно, гледа, разглежда и не може да се насити. На разходките не само спи, а иска и да си играе и да го поносваме на ръце. Много ме радва, че винаги се буди с усмивка. Сутрин явно се буди преди мен, защото когато отворя очи го чувам от другата стая как си бърбори нещо. Обикновено го намирам с вирнати крака и с двете ръце в устата. Щом ме види, грейва целият и започва да „пърха“. Ще ми се да мисля, че е от радост да ме види, но подозирам, че повече се вълнува, че ще яде. Лигави се като едно от онези малки, не особено симпатични породи кученца. Има цели два нови номера:
- Когато е доволен, си плези езичето, пуска балончета и вика „Бу-у“.
- Когато се сърди, стиска очите, издува устнички и отново вика „Бу-у“, но явно влага друг смисъл.
Трудно е да се опише и е безумно смешно. Всеки ден се радваме на смеха на нашето дете, вече с глас. А да, има гъдел на крачетата и по телцето, от което се възползваме, за да го караме още да се смее.
Часът на Сръдльото – така наричаме времето от 19:30 нататък. Явно вече преуморен, започва да хленчи и да не иска нищо. И така всеки ден.
Приспивната песничка – сам си я пее, звучи като тихичко скимтене, мъркане, когато му се доспи много.
Жабчо – викаме му така, когато издава силни крякащи звуци. Това е, когато е доволен или заинтригуван от нещо.
Лукчо – ами просро по прическата много прилича на него.
А сега както обещах ще се върна на захранването. Толкова се страхувах от него, че се чудех докога мога да го отложа и дали е възможно да го пропусна изобщо. За щастие притесненията ми се оказаха неоснователни, защото имах късмета да храня непретенциозно и ящно дете. Но докато още не знаех, въпросът „Зеленчуково пюре или оризова каша“ добиваше за мен Хамлетовско значение и тегнеше в ума ми денонощно. Едновременно се наслушах на майки, баби, сестри, педиатри и се начетох на сайтове, блогове и статии по въпроса. Търсех един правилен отговор, а него го нямаше. И сега осъзнавам, че няма как да го има, защото няма две еднакви деца. Има някои основни принципи, които бих спазвала. Постепенно мнението ми по въпроса се оформи и дойде Големият ден, в който с внимателно подбрана и стерилизирана лъжичка, с доволно скъпо миниатюрно бурканче пюре от моркови и въоръжена с огромен лигав, аз дадох първата хапка на моето дете.
август 15, 2011
Ретро усещане
Прекарах един уикенд, изпълнен с както по-късно ги определих, ретро усещания. Ретро не в смисъла на старомодно и скучно, а приятно, носталгично и детско. Ретро като звученето на песен на Крийдънс...
Започвам директно с първия ретро избор, а именно избора да прекарам уикенда на село, в семейната къща, вместо на брега на морето, съгласно изискванията на сезона. На село, където децата прекарват ваканцията при баба и дядо. Но този уикенд и аз бях в ролята на детето. Заедно с моето собствено дете. И въпреки множеството промени, това е същата къща, в която преди повече от 20 години съм правила прически на куклата си Барби. Сега нямам кукли, но все още имам фантазии и големи планове за бъдещето, както тогава.
И закуската беше ретро, любимата ми откакто се помня, пържени филийки и питки. Нищо, че в ежедневието хапвам полезни мюсли и нискомаслени млека. За два дни ми беше позволено.
Поиграхме и на "Не се сърди човече", не на компютъра подчертавам, а добрата стара игра със зарче и пионки. И аз отново се сърдих, както винаги.
Ретро беше да чета два дни книга, напълно погълната от историята. Както правех едно време. Без грижа за чистене, пране и други присъщи на възрастните дейности през почивните дни. Само четене за удоволствие, четене заради самото четене.
И за да е пълно ретро усещането на връщане покарах малко с отворен прозорец. Не ми е хрумвало от години, че може и така да се кара. Въпреки климатика. Да влезе малко въздух, да разроши косата ми, да чувам профучаването на колите. Оказа се, че няма нищо страшно. Просто е ретро.
Започвам директно с първия ретро избор, а именно избора да прекарам уикенда на село, в семейната къща, вместо на брега на морето, съгласно изискванията на сезона. На село, където децата прекарват ваканцията при баба и дядо. Но този уикенд и аз бях в ролята на детето. Заедно с моето собствено дете. И въпреки множеството промени, това е същата къща, в която преди повече от 20 години съм правила прически на куклата си Барби. Сега нямам кукли, но все още имам фантазии и големи планове за бъдещето, както тогава.
И закуската беше ретро, любимата ми откакто се помня, пържени филийки и питки. Нищо, че в ежедневието хапвам полезни мюсли и нискомаслени млека. За два дни ми беше позволено.
Поиграхме и на "Не се сърди човече", не на компютъра подчертавам, а добрата стара игра със зарче и пионки. И аз отново се сърдих, както винаги.
Ретро беше да чета два дни книга, напълно погълната от историята. Както правех едно време. Без грижа за чистене, пране и други присъщи на възрастните дейности през почивните дни. Само четене за удоволствие, четене заради самото четене.
И за да е пълно ретро усещането на връщане покарах малко с отворен прозорец. Не ми е хрумвало от години, че може и така да се кара. Въпреки климатика. Да влезе малко въздух, да разроши косата ми, да чувам профучаването на колите. Оказа се, че няма нищо страшно. Просто е ретро.
юли 14, 2011
Почивка?
От утре вече няма да чистя. Заричам се. Няма и да готвя. (То пък кога ли съм го правила?) Е, не е и сега моментът да започвам. Няма също да пера, пера, пера всеки ден. Нямаше край и това пране, ама много цапат тези мъже! Няма да ставам в 6:00 сутринта. Заклевам се! Това поне е сигурно. Но затова пък ще спя на обяд. Мъничко, само 2 - 3 часа. Ще се храня добре. НО тъй като вече обещах, че няма да готвя, малко противоречие се получава, ще трябва по ресторанти значи.
NB: да не забравя да набележа заведения с вкусна храна и ниски цени!!!
Тържествено обещавам от утре да не се ядосвам. Дано да стане. Малко невъзможно ми звучи всъщност. Малкият сигурно ще ме ядосва поне по веднъж на ден. Добре, тогава да не се ядосвам много. Или, ако се ядосам, бързо да ми минава. Трябва първо обаче да спра да мисля за работа. За да не се ядосвам. Трудна работа. Не мога просто да се изключа. Ще пробвам с няколко питиета.
Значи без мисли за работа. Това означава да не чета имейли. И без това няма да имам компютър. Те пък пристигат и на телефона. Оф, трябва някакъв компромис да измисля. Да речем - мейли максимум 2 пъти седмично! Записвам си го в графика. Не, не искам да правя график, просто ще го запомня. Може би 3 пъти поне... Ще видим. Ако е толкова спешно, ще ме потърсят по телефона, нали?
Ето го другият проблем - телефонът. Трябва ли и сега да го мъкна навсякъде. Мислех небрежно да го оставям, уж го забравям, на нощното шкафче и въз да ме няма. Но така ще се притеснявам да не ме потърси някой. Големи пожари стават, когато го няма телефонът. Винаги е така, закономерност някаква. Добре, по-добре да го нося, съгласих се. Обаче няма да го проверявам на всеки 10 минути. Такааа, горе-долу се подредиха нещата.
Сега остава да планирам пътуването. Трябва ми списък с нещата за вземане, за да не забравя нещо. Маршрутът, него мъжът ще го направи. Куфари, чанти, УЖАС! Усещам как се напрягам вече. Не, стига, нали трябва да е почивка. Само че няма време за подготовката. И така, цветята е решено кой ще ги полива, рибката - ще я занеса у нашите. Друго, друго... бойлера да изключа. Готово. Едно по-малко за мислене. Да, ама утре ще ми трябва топла вода последно сутринта. Пак го включих. Утре дано да не забравя да го спра. Залепих за всеки случай бележка на хладилника.
Добре, че го направих, за да се подсетя, че и хладилника трябва да разчистя. Не искам като се върнем да открия разни изгнили неща. Като тази ябълка забравена от не знам кога. Вече е в коша. И боклука да кажа на мъжа ми да изхвърли, да не се размирише.
Оф, трябваше да си взема почивен ден преди отпуската, за да свърша всичко.
СТОП! За следващите десет дни графикът ми изглежда така:
NB: да не забравя да набележа заведения с вкусна храна и ниски цени!!!
Тържествено обещавам от утре да не се ядосвам. Дано да стане. Малко невъзможно ми звучи всъщност. Малкият сигурно ще ме ядосва поне по веднъж на ден. Добре, тогава да не се ядосвам много. Или, ако се ядосам, бързо да ми минава. Трябва първо обаче да спра да мисля за работа. За да не се ядосвам. Трудна работа. Не мога просто да се изключа. Ще пробвам с няколко питиета.
Значи без мисли за работа. Това означава да не чета имейли. И без това няма да имам компютър. Те пък пристигат и на телефона. Оф, трябва някакъв компромис да измисля. Да речем - мейли максимум 2 пъти седмично! Записвам си го в графика. Не, не искам да правя график, просто ще го запомня. Може би 3 пъти поне... Ще видим. Ако е толкова спешно, ще ме потърсят по телефона, нали?
Ето го другият проблем - телефонът. Трябва ли и сега да го мъкна навсякъде. Мислех небрежно да го оставям, уж го забравям, на нощното шкафче и въз да ме няма. Но така ще се притеснявам да не ме потърси някой. Големи пожари стават, когато го няма телефонът. Винаги е така, закономерност някаква. Добре, по-добре да го нося, съгласих се. Обаче няма да го проверявам на всеки 10 минути. Такааа, горе-долу се подредиха нещата.
Сега остава да планирам пътуването. Трябва ми списък с нещата за вземане, за да не забравя нещо. Маршрутът, него мъжът ще го направи. Куфари, чанти, УЖАС! Усещам как се напрягам вече. Не, стига, нали трябва да е почивка. Само че няма време за подготовката. И така, цветята е решено кой ще ги полива, рибката - ще я занеса у нашите. Друго, друго... бойлера да изключа. Готово. Едно по-малко за мислене. Да, ама утре ще ми трябва топла вода последно сутринта. Пак го включих. Утре дано да не забравя да го спра. Залепих за всеки случай бележка на хладилника.
Добре, че го направих, за да се подсетя, че и хладилника трябва да разчистя. Не искам като се върнем да открия разни изгнили неща. Като тази ябълка забравена от не знам кога. Вече е в коша. И боклука да кажа на мъжа ми да изхвърли, да не се размирише.
Оф, трябваше да си взема почивен ден преди отпуската, за да свърша всичко.
СТОП! За следващите десет дни графикът ми изглежда така:
юли 07, 2011
Баба ти едно време...
Ако има нещо, което ме дразни и е способно почти винаги да ме извади от равновесие, то е една специфична нагласа и отношение към нещата от живота.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!
Люлеещият се стол
Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.
Кош за играчки
Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.
Шкаф за повиване
Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.
И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.
Сигурно ви се е случвало да чувате репликата:"Тя баба ти едно време все..." и тук се добавя какво точно е или не е правила хипотетичната баба. Съществува и разновидността:"То ти едно време...".
Много често въпросната фраза се употребява по отношение на различни придобивки за дома, уреди, техника и всевъзможни улеснения, съпътстващи съвременния начин на живот.
Почти винаги се коментира от хора, които нямат пряко отношение към конкретната ситуация, но затова пък имат непоклатима философия за това кое е правилно и кое -не.
По отношение отглеждането на децата, както винаги, мненията са най-крайни. Сигурна съм, че на всяка майка й се е налагало нееднократно да слуша истории за пране на пелени и редене по опашки за кисело мляко, и да се чувства едва ли не виновна за удобствата, на които се радва днес.
Въпреки че самата аз, като майка, никога не съм била достатъчно в крак с информацията и вечно имам чувството, че последна научавам за разни чудеса на индустрията. Така и не се сдобих с биберон против колики, не видях що е това шезлонг за къпане и ако не ми бяха подарили въпросната "активна гимнастика" и до днес щях да се чудя що за нещо е.
Има все пак няколко неща, в чиято полезност се убедих с времето и не съжалявам за притежаването им ни най-малко. Да не говорим, че ежедневно благославям създателите на мокрите кърпички и пелените за еднократна употреба. Амин!
Люлеещият се стол
Имах щастието да го "заема" от нашите. В кавички, защото така и не го върнах.
Предимства: идеален за кърмене, денем и нощем. Успокояващ и удобен. Подлагах една възглавничка под ръката, с която държа малкото и една на кръста си. Разполагах го до ниска масичка, оборудвана с вода или чай за мен, както и с вода, кърпички, лигави и всичко останало за бебо. Там стояха и телефоните ми, книги и изобщо всичко, което може да обезпечи едно дълго и необезпокоявано кърмене. Понякога така се унасях, че след около 40 минути четене, поглеждам, детето спи, а аз съм забравила за всичко. Пълна идилия.
Недостатъци: обемен и заема място. Скъпичък. Не съм виждала такъв под 100 лв.
Кош за играчки
Съществуват във всевъзможни видове и форми. Този ми е подарък и фаворит, заради свежия цвят, големината, колелцата и лесната поддръжка. Пластмасов и може да се мие.
Предимства: бързо и лесно прибиране на всичко, разпиляно из стаята. Нисък е и детето може и само да си вади и прибира играчките. Може и да влиза вътре и да се вози (поне ние го правихме).
Недостатъци: не се сещам за такива. Дори, когато вече няма да има играчки за прибиране, слава богу този период е още много далеч, може да се ползва за хиляда други неща. Супер идея за подарък на семейство с деца.
Шкаф за повиване
Тази спорна вещ, бях твърдо решена да имам. И я ползвах повече от 2 години. Комбинира плот за повиване и преобличане, ваничка и рафтчета за бебешки принадлежности. Незаменимо удобство. Всичко ми беше под ръка: мазила, памперси и т.н. Както се вижда от снимката по-долу, аз си бях направила цяла композиция, съчетаваща закачалка за хавлийките, кош с капак за мръсните памперси и кош за дрехите за пране.
Предимства: стабилно и удобно за ползване. Щадящо за кръста. Струваше ми около 120 лв., които се оправдаха от гледна точка на дългата експлоатация.
Недостатъци: също заема доста място, което е проблем, ако го нямаш.
И не позволявайте на никого, ама на никого да ви казва, какво е правила баба му едно време, освен ако не ви е интересно по сантиментални или други причини. Живеем в 21 в. все пак и можем както да се оплакваме от недостатъците на съвремието, така и спокойно да се ползваме от редицата преимущества, създадени за наше удобство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)