Прекарах един уикенд, изпълнен с както по-късно ги определих, ретро усещания. Ретро не в смисъла на старомодно и скучно, а приятно, носталгично и детско. Ретро като звученето на песен на Крийдънс...
Започвам директно с първия ретро избор, а именно избора да прекарам уикенда на село, в семейната къща, вместо на брега на морето, съгласно изискванията на сезона. На село, където децата прекарват ваканцията при баба и дядо. Но този уикенд и аз бях в ролята на детето. Заедно с моето собствено дете. И въпреки множеството промени, това е същата къща, в която преди повече от 20 години съм правила прически на куклата си Барби. Сега нямам кукли, но все още имам фантазии и големи планове за бъдещето, както тогава.
И закуската беше ретро, любимата ми откакто се помня, пържени филийки и питки. Нищо, че в ежедневието хапвам полезни мюсли и нискомаслени млека. За два дни ми беше позволено.
Поиграхме и на "Не се сърди човече", не на компютъра подчертавам, а добрата стара игра със зарче и пионки. И аз отново се сърдих, както винаги.
Ретро беше да чета два дни книга, напълно погълната от историята. Както правех едно време. Без грижа за чистене, пране и други присъщи на възрастните дейности през почивните дни. Само четене за удоволствие, четене заради самото четене.
И за да е пълно ретро усещането на връщане покарах малко с отворен прозорец. Не ми е хрумвало от години, че може и така да се кара. Въпреки климатика. Да влезе малко въздух, да разроши косата ми, да чувам профучаването на колите. Оказа се, че няма нищо страшно. Просто е ретро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар