Бебешки дневник

Първи месец
Казват, че е най-трудният... и са прави

С първия ден от живота на бебето започва и времето на многото първи неща в живота на семейството и най-вече в този на майката. Всичко е ново, непознато и вълнуващо, но за съжаление се осъзнава като такова на по-късен етап. Тогава, в момента на случването, помня, че основното, което ме занимаваше беше желанието ми да се свърши час по-скоро, месеците да минават по-бързо и детето да порастне. Същите усещания се повтаряха спорадично и през следващите месеци, но за това по-късно.

Първите ми спомени са от болницата. Гушването на малкото, топло телце, косичката, ухаеща на портокали, еуфорията след раждането. Но романтиката свърши бързо, още през първата (от многото последвали) безсънни нощи. Запомнила съм култовата реплика на акушерката, която ми донесе бебето в стаята с думите:"Плаче, защото е бебе". Така и отговарях в последствие на всички, които имаха неблагоразумието да ми задават въпроса:"Е, защо плаче сега?"

И като съм започнала с първите неща, да продължа в същия дух. Ако трябва да бъда честна, не помня например кога беше първата ми целувка и други подобни, наглед важни, особено в живота на жените събития. Затова пък винаги ще помня първата разходка, на която излязохме с количката, и как с мъжа ми се дърпахме кой да я бута. Ще помня първия път, когато бебето се засмя с глас, както и първите му самостоятелни стъпки.

Има обаче и един списък с други първи неща, които съпътстват появата на бебето, звучат ужасно за всеки, който не ги е преживял още, но дано не уплашат бъдещите майки, защото в действителност няма нищо страшно. Честна майчинска!

Случвало се е например да нямам време да си отрежа ноктите, да не говорим за други по-комплексни и времеемки разкрасителни процедури. Да стоя по халат и пижама до 1 часа следобед. Ежедневие си беше да се храним на смени с мъжа ми, докато другият дундурка бебето. Ще спра дотук. Чувала съм, повтарям само съм чувала, че има и друг вид бебета, такива, които не плачат, спят непробудно денем и нощем и в семейството настава една голяма скука. Моето не беше от тях, но никога не се знае какви ще са вашите.

Докато бях бременна представите ми за майчинството се простираха до раждането и след това директно се прехвърляха няколко години по-късно. Междувременно се виждах как пера и гладя сладурски малки дрешчици или си чета спокойно книжката, докато малкото ангелче спи в креватчето до мен. Явно рекламите на всевъзможни бебешки продукти по телевизията ми бяха нанесли трайни увреждания. Предварително бях прочела две книги за отглеждането на деца, една за кърменето и безброй статии и мнения в интернет, (освен това като психолог по образование съм изучавала и детска психология, което предполага известна запознатост). Е, нищо подобно! Всички придобити знания автоматично, като по чудо се заличиха от главата ми, забравях елементарни неща като например, че бебето трябва да се оригва, нещо което дори и децата знаят. Правех и хиляди други "грешки", които се бях заричала да избягвам, докато не се уверих, че майчинството се "учи" в движение с опита и практиката, а не по книги.

Първите дни най-трудно от трудното ми беше да се нагодя към режима на бебето, да променя собствените си, утвърдени с години навици. Сега продължавам да го правя и да адаптирам ежедневието си съответно с режима на детето през различните етапи.

Трудно научените уроци:

1. Бебето е човек, също като нас, има си собствен характер и предпочитания и не е нормално да му се налагат други

2. Бебето не плаче нарочно, не проявява капризи, не е инат и не е криво, просто все още не владее друго изразно средство

3. Колкото по-спокойни са родителите, толкова по-кротко е и детето

4. Майката притежава супер сили, които й позволяват да понася още и още

Образователен тренинг за мъже - 1 част

Текстът по-долу не е мой. Подмяташе се в офиса от няколко години в хартиен вариант и наскоро го изрових отнякъде. Установих, че продължава да ме забавлява, независимо от многото препрочитания, затова искам да го споделя. Не можах да открия първоизточника и се надявам той да няма нищо против, че ползвам произведението. Ако някой се сети за автора или той самият се разпознае, с радост ще го цитирам.

Тема на тренинга: да стана интелигентен колкото жената (т.е. да бъда перфектен)

Педагогическа цел: образователен тренинг, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, чието съществуване не подозират.

Програма: 4 модули, от които 1 задължителен.

Модул 1: задължителен тренинг

1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)

2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)

3. Да проумея, че футболът е просто един спорт, че Роналдо (нищо лично, тук може да е името на всеки друг футболист*) е само един кретен и т.н. (500 часа)

Модул 2: живот по двойки

1. Да имам деца без да ставам ревнив (50 часа)

2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятели (500 часа)

3. Да преодолея синдрома на дистанционното управление (550 часа)

4. Да не чуркам извън и по тоалетната чиния (100 часа практически упражнения с видео)

5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи без да се загубя (500 часа)

6. Как да преживея една настинка без да агонизирам

Модул 3: свободно време

1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа - практически упражнения)

2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)

Модул 4: в кухнята

Ниво 1 (начинаещи)

Електроуредите - ON включено / OFF изключено

Ниво 2 (напреднали)

Моята първа супа без да прегоря тенджерата.

* бел. на Вава

Театър, театър

На 6 ноември във Варна гледах постановката "Секс, наркотици и рокендрол" с участието на Асен Блатечки. Мястото: театър "Българан", цена на билет за двама 25 лв. (за сравнение единичен билет струваше 20 лв.)
Не ми се коментира плачевното състояние на залата, която въпреки това се напълни, факта, че беше студено, нещо, което ме кара винаги да се заричам да не стъпвам на театър през зимните месеци. Но накрая винаги изменям на заканата си, по простата причина, че обичам да ходя на театър. Някак си парите, похарчени за театър, не ми се свидят, за разлика от онези, дадени за кино. Това обаче е друга тема.

Дотогава бях слушала единствено аудио версия на уникалния текст на Ерик Богосян през студентските си години и помня колко пъти с приятелките ми сме се заливали от смях и сме преповтаряли научените наизуст фрази от пиесата. Знам, че Андрей Баташов се прочу именно с ролята си в "Секс, наркотици и рокендрол", но образът му нещо не ми се връзваше с представата ми за героя, затова и не съм го гледала.
Асен Блатечки вече е друго нещо. Имиджът му на вечното лошо момче идеално си пасна с различните персонажи от постановката. Пиесата е моноспектакъл, като актьорът се превъплъщава в няколко различни роли, включително една женска. За успеха на представлението голяма роля имат и тримата музиканти на сцената - двама мъже и една жена с невероятен глас. Съжалявам, че в момента не мога да цитирам имената им, но ще се постарая да ги науча.

За малко повече от час тези четиримата ме накараха тотално да забравя за студа в залата, както и за обичайните служебни и битови въпроси, които ме занимаваха. Имаше много смях, откровено нецензурни, но не и самоцелни реплики, както и много сериозни теми за размисъл, споделени между редовете. На финала разнородната публика варираща от пубертети до пенсионери скочи на крака и екзалтирано аплодира артистите, които на свой ред излязоха 6 или 7 пъти да се поклонят.
Колкото и клиширано да звучи "Секс, наркотици и рокендрол" е един спектакъл, който ще е актуален винаги, във всяка страна и година, дотолкова, доколкото живота и забавлението няма как да излязат от мода. Тълкуването и посланието всеки сам да си го интерпретира.
Дано скоро отново да ни гостуват.

Тайната на щастието

Не знам дали ще споделиш това мое наблюдение, но доста хора в България са откровено настроени анти - всичко. Просто защото е по-лесно. Е, аз пък обичам да ми е трудно, затова направих списък на всички онези дребни неща в ежедневието, навици, изработени с годините и трудно научени уроци, които ми помагат да оцелея, да не полудея и да се радвам на живота. Понякога всеки има нужда от малки "патерички", които да го подкрепят и поддържат, затова чети и присвоявай на воля:

1. Усмихвай се :)
На пръв поглед е просто за изпълнение, но не и в моментите, когато не ти е до смях. Опитай да се усмихваш дори тогава. Много повече хубави неща са се случили благодарение на усмивката, отколкото на гнева и раздразнението. Доказано е, че определено поведение има силата да поражда съответните емоции. Т.е. връзката е реципрочна, ако когато съм щастлива се усмихвам, то и обратното ще сработва - когато се усмихвам, съм щастлива. Нека усмивката е първото ти действие сутрин, преди протягането и кафето.

2. Позитивното мислене е отдавна призната, успешна практика, прилагана от милиони хора. Най-общо казано всичко в този свят е енергия и мислите притежават силата да пораждат събития. Щом мислиш и очакваш хубави неща е много по-вероятно те да те споходят. Противоположното, за съжаление, също е вярно. Има сума ти книги изписани по въпроса. Ако не вярваш, че работи или те мързи да опиташ, вината си е само твоя. Тогава си купи "Законът на Мърфи" - това е твоята книга.

3. Самовнушението е другата голяма сила, която всеки от нас притежава, но изисква време и занимания. Пробвай някой от методите (мантри, визуализация и т.н.) и бъди постоянен.

4. Хапни нещо любимо или изпий едно питие (ако е в извънработно време) - достави си това удоволствие, комфортът на тялото е също толкова важен, колкото този на душата. Само без системни преяждания, затлъстяването е често срещан проблем, който няма да реши останалите ти неволи.

5. Физическа активност - практикувана под каквато и да е форма. Разходки, фитнес, йога, секс, чистене. Изобщо кажи "Не" на мързела. За спорта не трябва да има почивен ден. Мисля, че няма нужда от повече обяснения. Задължителна точка.

6. Купи си нещо лично за теб - книга, списание, фиба, абе ти си знаеш най-добре, не може да нямаш хоби или нещо друго, което те интересува и ти харесва.

7. Разглеждай албумите си със снимки от миговете, когато си се чувствал щастлив. Пътувания, празници, училищно безгрижие - позволи си тази разходка назад във времето.

8. Спомни си минали успехи

Всички онези професионални или лични върхове, когато си получавал признание за възможностите си или за добре свършена работа, и си се чувствал горд от себе си, могат моментално да повдигнат самочувствието ти в труден период или при колебание. Да, ти наистина си толкова добър, колкото можеш да си представиш, и можеш да се справиш не по-зле от останалите.

9. Това е малко гадничко, но по света се случват ужасни неща всеки ден. Твоите тревоги, на фона на които, са си бели кахъри. Бъди благодарен за твоето здраве и за това на близките си, и обръщай повече внимание на дребните радости в живота.

10. Загърби депресарите

Общувай с готини, позитивни, свежи хора и избягвай противоположните им. Не става въпрос да зарежеш приятелите си в трудни моменти в името на собственото си спокойствие, но има определен тип хора, които никога не са доволни, без значение какво се случва. На тях винаги им е най-трудно, обстоятелствата, другите хора, политиката, държавата, глобалното затопляне - всичко се случва само и единствено да им почерни живота. Нали не искаш да те заразяват с негативизма си?!

11. Намери баланса работа - личен живот

Безспорно е трудна работа, но не непостижима. Някои хора никога не успяват и се разкъсват от угризения между двете. Няма универсална формула, това, което работи за един, е неприемливо за друг. Въпрос на лични приоритети. Когато откриеш твоя модел, безспорно ще се усетиш по-спокоен и в хармония със себе си.

12. Казвано е и преди "Промени това, което можеш, и приеми онова, което не можеш да промениш".

В процеса на порастване всеки рано или късно се убеждава в тази истина. Малцина са променили света, но всеки може да намери мястото си в него и да се чувства добре.

13. ...

Това го оставям празно, но не от суеверие, а за да си го попълниш сам. Ще се радвам да споделиш и с мен, кои са твоите "ободрители".

И още нещо в подкрепа на моята тайна на щастието, по принцип не винаги съм се чувствала така, не мога да кажа, че по рождение съм ведра и оптимистична личност. Но след като си направя равносметка, разбирам, че минутите и часовете, прекарани в лошо настроение и самосъжаление никога няма да ми се върнат. Когато изпадна в дупка, се питам "наистина ли така искам да изживея живота си, намусена и недоволна?"

Това е, само моля те не изпращай това на десет човека, да не го превръщаме в поредния спам :)

Как да (не) получиш работата на мечтите си

Има една особена порода безработни и "активно" търсещи работа индивиди, които успяват изключително умело, трябва да им се признае, да не си намират поприще в живота. Това са хора обикновено образовани, разбирай висшисти (учили са за директори), владеят два - три западни езика (по техни собствени думи), на възраст между 20 и 30 години, най-често живеят с родителите си. За самите тях е под достойнството им да работят за някакви си 400 лева, но нямат нищо против да седят вкъщи без тях. Освен това не биха стартирали като стажанти или на по-ниска в йерархията позиция. То не е ли мениджър със заплата минимум 1000 лева, не ги търсете. Тези хора могат да говорят с часове и с патос за стагнацията на пазара на труда, за ширещата се безработица в страната и за това как всичко в тази държава става с връзки. Ето още не сме излезли от прехода и вече имаме финансова криза. Конфликтът идва от това, че те впрочем не желаят да емигрират в друга държава, защото то и там най-вероятно е същото. Въпросните екземпляри обожават да говорят за това, че си търсят работа, но проблемът е именно в това, че говорят, а не го правят реално. Понякога те всъщност работят, разбира се работа, която не ги удовлетворява нито финансово, нито емоционално.

Ако ти, който четеш тази статия, се разпознаваш като един от тях, то недей да четеш по-надолу, ти вече си овладял изкуството на "Как да (не) получа работата на мечтите си". Всички останали, моля следвайте дори само отчасти следващите правила в търсенето на работа и никога, ама наистина никога няма да си намерите мястото в живота.

1. Обявите за работа

Първо и много важно условие в търсенето на работа е никога да не четете обявите за работа. В никакъв случай и за нищо на света. Така де, и без това си знаете какво пише там. Няма нищо интересно.

Само за информация, която не претендира да е изчерпателна, днес, 19.09.2009 на един от водещите български сайтове с обяви за работа са публикувани съответно от всички нива и категории 40 обяви за Варна, за Пловдив - 68, Бургас - 29, Русе - 36, Стара Загора - 16, велико Търново, Благоевград, Плевен и други - средно между 8 и 14. И последно за София (нали в крайна сметка всичко живо натам се е запътило) - 423. И това все пак е само единият от методите за търсене на работа. Има още местна преса, форуми, социални мрежи, корпоративни сайтове и т.н.
Идеята тук е проста, който търси - намира, който не иска - не намира.

2. Подготовка на документите

Ако решите да кандидатствате за дадена позиция (просто защото ви харесва как звучи, например), то неизбежно трябва да минете през този етап. Но не си давайте много зор. Обикновено искат CV, но и една проста автобиография от типа "Роден съм в ...Баща ми е..." ще свърши работа. Мотивационното писмо е пълна мъгла за повечето хора, а и без това не се чете, правете се, че не сте го видели в изискванията. Друг вариант е да си свалите едно от хилядите, налични в интернет и да го засилите без елементарна редакция. Ключови думи, които задължително трябва да присъстват са "Интересувам се от позицията, тъй като е в областта, в която искам да се развивам."

Ако се иска снимка, тук вече можете да се развихрите. Човек все пак трябва да се отличи от останалите. Сещайте се какво да правите.

3. Изпращане на документите

Вече имате комплект документи за кандидатсване и е време да започнете да го изпращате. Търсят се инженери, а вие сте завършили икономика - нищо. Пращайте. Искат свободно владеене на английски писмено и говоримо, а вие знаете колкото да си изпросите боя - едва ли ще забележат. Кандидатствайте. Важно е участието, а не победата на всяка цена. Скоро ще усетите колко заразително и еуфорично ви действа кандидатстването за работа.

Можете да си направите специален имейл адрес от сорта на sladuranka_83 или goshko_moshko.

Не пишете нищо в самия имейл, нито в относното - да се оправят сами.

4. Интервюто

Въпреки минималния шанс да ви поканят на интервю, тази вероятност съществува реално. Чудеса (и грешки) стават всеки ден. На интервюто трябва да се явите неподготвени и да импровизирате - така правят успешните хора, нали? Забравили сте за каква позиция кандидатсвате или пък името на компанията? Бели кахъри. Те ще ви оценят и без това.

Закъснейте порядъчно, като зает човек. Прекъсвайте интервюиращия, за да задавате своите въпроси и отговаряйте максимално уклончиво.

Винаги можете да решите просто да не ходите на уговорената среща. За целта не е необходимо да се обаждате. Те сами ще се сетят. Ако не са достатъчно досетливи, просто не отговаряйте на обажданията им.

5. Предложението за работа

Според теорията на вероятностите това се случва веднъж на милион случаи. Никой не е застрахован, затова се подгответе и за този момент. Обяснете, че всъщност от самото начало не се интересувате особено от мястото. Поискайте нереално висока заплата и придобивки.

В крайна сметка приемете неохотно работата пък да става каквото ще! Ако този варинат не ви устройва, върнете се към точка първа.

БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка

Аз все още не съм майка. Но само след около седем месеца ще разбера какво е усещането да имаш дете. Винаги съм мислила, че деветте месеца на бременността ще са времето, през което ще имам възможност да осмисля, да свикна и да се подготвя за тази промяна в живота ми. Сега осъзнавам заблудата си. Няма начин да се почувствам готова да бъда майка, просто един ден ще стана такава и едва тогава ще започна да се уча. И да греша.
Към момента чувствата ми се колебаят между вълнението и желанието да се похваля на целия свят: „Ще имам бебе!”, през притеснението от отговорността и промяната, които ме очакват, и най-големия ми страх: „Ще бъда ли добра майка?”. По принцип не вярвам в тезата, че всяка жена по рождение носи в себе си знанието как да бъде майка. Това очевидно е идея, разпространявана от мъжете (не че те могат да знаят). Да, аз няма да съм нито първата, нито последната, която ще роди дете, но за мен това събитие си остава уникално и неповторимо. И целият опит на жените по света няма да ми помогне да се справя с това чувство. Точно в този момент от живота си, мисля че всяка жена може да си позволи малко егоизъм.
Впрочем като стана въпрос за мъжете, татковците сякаш остават в сянка и неведение относно повечето бременни и майчини преживявания на половинките си. Те, типично по мъжки, предпочитат да изживяват емоциите си скришно и самостоятелно. И все пак родителството се случва и на тях, като изключим чисто физическата страна на бременността. На мен лично ми се иска да говорим за чувството да си родител, да имаш дете, без значение дали си мъж или жена. Може да изживяваме нещата различно, но в никакъв случай по-слабо.
Попитайте някоя бременна или наскоро родила жена за чувствата й. Неизменно ще чуете клишираните и изрецитирани гордо фрази, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена, че такава любов досега не са изпитвали и т.н. Не че не им вярвам. Напротив, убедена съм, че го мислят. И все пак доста едностранчива трактовка на единодушно приетото за най-голямото събитие в живота на човек. Очакваш да чуеш повече нюанси, по-сложни емоции.
Откъде всъщност черпим информация за най-важните етапи от житейския си път. Имам сериозното основание да смятам, че от „надеждни” източници като телевизионни сериали, риалити шоута и рекламите помежду им. Оттам идва и наложения стереотип какво е да си майка. А то е много повече.
Дори нашите майки не могат да ни научат как да бъдем майки. Все пак и те не винаги са били майки, но ние свикваме да ги възприемаме само като такива. Нашите майки са даденост, но когато дойде ред ние да ставаме майки... Мисълта ми е, че в това начинание сме сами. Няма пример, няма коректив, няма идеална майка.
Моя приятелка, която вече има дете, ми е споделяла и то не без притеснение за най-ранните си чувства към него. Когато й дали бебето за пръв път, тя не изпитала нищо от гореописаното, и това я накарало да се мисли за ненормална. А веднъж на един детски рожден ден, на който присъствах в качестсвото си на леля, друго момиче сподели, че й е трудно да определи какви са били чувствата й към новороденото й дете, но в никакъв случай обич. Впоследствие с времето и грижите, полагани за него, се привързала и започнала да осъзнава любовта си. Тогава и други майки признаха, че и при тях е било така, но са се срамували да говорят за това, защото са мислили, че е нещо нередно, случващо се само на тях. За такива неща обикновено не се говори и затова е нямало кой да им каже, че това не е нещо противоестесвено и те не са лоши майки. Просто майчинството, както впрочем и всяко друго нещо на света, не е само черно или бяло.
Другата позиция по отношение на майчинството, която често чуваме и която откровено ме плаши, е мъченическата. Изведнъж жените започват да се идентифицират само с ролята си на майки, понасяйки сами и горди трудностите, и да повтарят безспир, колко е тежко и уморително, и да се канят на нас останалите, които все още нямаме деца „Ще видите вие!”. Момент сега, как така изведнъж майчинството се превърна в бреме, къде остана радостта от чудото да сътвориш живот и да го отгледаш?
Това са моите пред-майчински тревоги. Каква майка ще бъда? Дълбоко в себе си тая опасението, че няма да се справя, въпреки че това не е изпит, който да издържиш или да те скъсат. И все пак ми се иска, предполагам както и на всяка друга жена, да съм изключителна. Някой ден децата ми да вярват, че имат най-добрата майка на света.
Когато наблюдавам другите майки си мисля, че знам каква искам да бъда, и каква ще се старая да бъда: спокойна, уверена в себе си, без да търся одобрението и мнението на другите, щастлива в ролята си на майка. Да имам дете за мен е едновременно най-естественото, но и най-божественото и неописуемо чувство.
Още няколко месеца търпение в най-сладкото очакване и ще позная този дар, колкото желан, толкова и плашещ с неизвестността си. Ще почувствам най-прекрасното и най-объркващо чувство. И ако трябва да опиша с една дума многото проявления и уникалността на чувството да си майка, то тя ще е – влюбване. Това ми се струва единственото достатъчно голямо нещо, което да е съпоставимо с майчинството. Има смях и сълзи, има гордост и разочарование, има трепети и страхове, има безсънни нощи, има го цялото многообразие на живота.
А когато бебчето най-после се появи на бял свят, всичко, което си мислиш, че знаеш, се обръща с главата надолу.

Това писание е от участието ми (не толкова успешно) в друг конкурс

Денят след Големия ден

Имам много истории, които бих могла да разкажа, от сватбения ни ден. Както сигурно и всяка жена, която е била булка. Жените си имаме сватбени истории, мъжете – казармени. Диапазонът на моите емоции покрай така наречения Голям ден е доста широк, от неизразимо щастие до пълно отрицание и желание за бягство.
Но историята, която искам да разкажа, не е от сватбата, а от деня след това. Когато големите емоции вече отшумяват и оставят след себе си празнота и лека тъга, че този толкова чакан и старателно организиран ден е вече минало. Когато единственото, което изпитваш, е безкрайна умора.
Първата вечер след първата ни брачна нощ, най-после сами след цялата суматоха, двамата със съпруга ми бяхме на ръба на силите си. Вече бяхме разгледали снимките от празника, сякаш не се случило на нас само преди броени часове. Той разопаковаше подаръците, а аз отварях пликовете и четях на глас пожеланията. Изненада ме един плик, адресиран от възрастното семейсто, което живее в съседство с фамилната ни къща на село. Беше неочаквано, защото не сме толкова близки, въпреки че те ме познават от десет годишна и с присъщата си чистосърдечност, винаги са приемали мен и сестра ми като свои деца. В плика имаше три чисто нови банкноти от пет лева. Това беше най-трогателното нещо. Милите ми те! Стана ми толкова мило и толкова мъчно едновременно. На фона на всички останали големи и скъпи подаръци този скромен жест ме разчувства така, че не можах да се сдържа и всички емоции, цялото напрежение от изминалите месеци се изляха в сълзи. Плаках много. И бях много щастлива. И досега като се сетя за този момент в гърлото ми засяда буца и трябва да преглъщам и мигам честичко, за да не заплача.
След като се успокоих седнах в краката на мъжа ми и той започна да разресва косата ми преди да я измия. Тя беше цялата заплетена и сплъстена от стилизиращите продукти, с остатъци от лепилото, което държеше розичките в прическата ми. Той много търпеливо и внимателно, за да не ме скубе, вчесваше оплетените ми кичури и това беше най-романтичното преживяване от цялата сватбена еуфория.
Същата нощ двамата си припомнихме защо в крайна сметка беше цялото това събитие, защото в лудостта на последните седмици, същественото сякаш остана на заден план. А то е, че вече сме семейство, защото се обичаме и защото искаме да прекараме живота си заедно. Всичко останало е без значение.

С този кратък разказ участвах в един конкурс за сватбени емоции. Там останах на четвърто място, но на вас може повече да ви хареса.