Бебешки дневник

Първи месец
Казват, че е най-трудният... и са прави

С първия ден от живота на бебето започва и времето на многото първи неща в живота на семейството и най-вече в този на майката. Всичко е ново, непознато и вълнуващо, но за съжаление се осъзнава като такова на по-късен етап. Тогава, в момента на случването, помня, че основното, което ме занимаваше беше желанието ми да се свърши час по-скоро, месеците да минават по-бързо и детето да порастне. Същите усещания се повтаряха спорадично и през следващите месеци, но за това по-късно.

Първите ми спомени са от болницата. Гушването на малкото, топло телце, косичката, ухаеща на портокали, еуфорията след раждането. Но романтиката свърши бързо, още през първата (от многото последвали) безсънни нощи. Запомнила съм култовата реплика на акушерката, която ми донесе бебето в стаята с думите:"Плаче, защото е бебе". Така и отговарях в последствие на всички, които имаха неблагоразумието да ми задават въпроса:"Е, защо плаче сега?"

И като съм започнала с първите неща, да продължа в същия дух. Ако трябва да бъда честна, не помня например кога беше първата ми целувка и други подобни, наглед важни, особено в живота на жените събития. Затова пък винаги ще помня първата разходка, на която излязохме с количката, и как с мъжа ми се дърпахме кой да я бута. Ще помня първия път, когато бебето се засмя с глас, както и първите му самостоятелни стъпки.

Има обаче и един списък с други първи неща, които съпътстват появата на бебето, звучат ужасно за всеки, който не ги е преживял още, но дано не уплашат бъдещите майки, защото в действителност няма нищо страшно. Честна майчинска!

Случвало се е например да нямам време да си отрежа ноктите, да не говорим за други по-комплексни и времеемки разкрасителни процедури. Да стоя по халат и пижама до 1 часа следобед. Ежедневие си беше да се храним на смени с мъжа ми, докато другият дундурка бебето. Ще спра дотук. Чувала съм, повтарям само съм чувала, че има и друг вид бебета, такива, които не плачат, спят непробудно денем и нощем и в семейството настава една голяма скука. Моето не беше от тях, но никога не се знае какви ще са вашите.

Докато бях бременна представите ми за майчинството се простираха до раждането и след това директно се прехвърляха няколко години по-късно. Междувременно се виждах как пера и гладя сладурски малки дрешчици или си чета спокойно книжката, докато малкото ангелче спи в креватчето до мен. Явно рекламите на всевъзможни бебешки продукти по телевизията ми бяха нанесли трайни увреждания. Предварително бях прочела две книги за отглеждането на деца, една за кърменето и безброй статии и мнения в интернет, (освен това като психолог по образование съм изучавала и детска психология, което предполага известна запознатост). Е, нищо подобно! Всички придобити знания автоматично, като по чудо се заличиха от главата ми, забравях елементарни неща като например, че бебето трябва да се оригва, нещо което дори и децата знаят. Правех и хиляди други "грешки", които се бях заричала да избягвам, докато не се уверих, че майчинството се "учи" в движение с опита и практиката, а не по книги.

Първите дни най-трудно от трудното ми беше да се нагодя към режима на бебето, да променя собствените си, утвърдени с години навици. Сега продължавам да го правя и да адаптирам ежедневието си съответно с режима на детето през различните етапи.

Трудно научените уроци:

1. Бебето е човек, също като нас, има си собствен характер и предпочитания и не е нормално да му се налагат други

2. Бебето не плаче нарочно, не проявява капризи, не е инат и не е криво, просто все още не владее друго изразно средство

3. Колкото по-спокойни са родителите, толкова по-кротко е и детето

4. Майката притежава супер сили, които й позволяват да понася още и още