Ти си запалянко, ако...

Вдъхновена от прекрасната поредица на списание MAXIM (да, чета и такива списания, заради страхотните изпълнени с чувство за хумор статии в тях), съдържаща:
Ти си българин, ако...
Ти си форумец, ако...
Ти си тийнейджър, ако...
може да има и други, но тези лично съм чела,
написах следното:

Ти си запалянко, ако...

Мотото на живота ти е „И да паднем, и да бием – пак ще се напием”.

Вярваш, че ако гледаш мача облечен с клубната фланелка и с увит шал около врата, това реално покачва шансовете на „твоите” за победа.

Настроението ти зависи от представянето на любимия ти отбор на поредното първенство.

Когато твоят отбор пада, мачът винаги е продаден, а съдията подкупен. Когато печели – това се дължи само и единствено на блестящите качества на играчите.

Викаш като варварин по стадионите и пееш химна на отбора, ако има такъв, с насълзени очи.

Суеверен си.

Мразиш напълно непознати хора, които са фенове на други отбори.

Играеш Еврофутбол и всеки път голямата печалба ти се изплъзва за еей толкова малко.

Мислиш, че когато вашата агитка се сбие с противниковата, е въпрос на чест, отстояване на човешките права и голяма крачка за народа и човечеството като цяло.

Забравяш, че за играчите мачът е просто работа, а спортът като цяло е начин за печелене на пари.

Твоят отбор или поне някой от играчите му има изключителна, драматична, достойна за възхищение история.

Гледането на мач без поглъщането на голямо количество спиртни напитки е немислимо.

Когато имаш избор между гледане на мач в компанията на потни, пияни индивиди от мъжки пол и няколко часов секс маратон с гаджето, се замисляш?!...

Харесваш рекламата на Каменица „Да спасим мъжа”.

Надяваш се, че както футболистите са обградени с красиви жени, това се прехвърля автоматично и върху феновете им.

Всъщност не искаш „вечното дерби” да приключи, защото това в голяма степен ще обезсмисли живота ти.

След победа се прибираш пиян, горд като завоевател и достоен наследник на Юлий Цезар, и оправяш жената.

След загуба се прибираш пиян, с подвита опашка, и решаваш да се докажеш като мъж пред жената.

Европейски бивш пушач на 2009 г.

Миналата година участвах в конкурс с гореупоменатото претенциозно заглавие. Става въпрос за една инициатива на Министерството на здравеопазването за ограничаване на тютюнопушенето. Участието изискваше попълване на формуляр, изпращане на актуална снимка, както и кратък разказ как сте отказали цигарите. А, разбира се, основното изискване е да сте отказали цигарите. Мен лично ме привлече идеята за разказа. Е, хайде да не си кривя душата, и възможността за печелене на награда и пътуване в чужбина. Написах си историята, попълних надлежно и изпратих документите. Поканиха ме и в сутрешния блок на местна телевизия като допълнително популяризиране на кампанията.

Днес разбрах, че не печеля нищо, дори поощрителна награда, но все пак бих искала да споделя с вас, читателите на Светът на Вава, моята история на спиране на цигарите. Дано е вдъхновяваща и мотивираща поне за един.

Наградените разкази можете да прочетете тук. На участничката, която ще представлява България на международния конкурс, пожелавам от сърце успех.

Моите отговори във формуляра:

1. Защо пушихте?
Едва ли мога да дам отговор на този въпрос, който да звучи смислено на моята възраст. Все едно да питате някого „Защо на света има цигари?”. Най-вече защото ми харесваше, защото пушенето, като ритуал, като навик, става част от личността ти и ти носи удоволствие.
2. Кога спряхте тютюнопушенето? Опитите Ви за отказване бяха ли повече от един?
Спрях цигарите в началото на 2009 година. Преди това съм ги отказвала още два пъти. Винаги «успешно» от първия опит, т. е. днес решавам, че повече няма да пуша, без да ме интересува кой ден от седмицата е, имам ли в себе си цигари или не. Казвам край и съм дотам. Месеци наред носих полу-празната кутия цигари в себе си без да се изкуша. Сега даже не броя вече дните и седмиците без пушене.
3. Защо спряхте да пушите?
Това е малко като втория въпрос. Ами просто си зададох въпроса „Защо изобщо пуша?” и не намерих задоволителен отговор. Просто имаше повече „против”, отколкото „за”. А и защото вече имах опит като бивш пушач и сравнението беше в полза на живота без цигари.
4. Какви методи използвахте, за да си помогнете да откажете тютюнопушенето?
(например, консултиране / никотинозаместваща терапия / силата на волята / Tabex / Zyban / Champix / Националната телефонна линия за отказ)
Единствено т.нар. сила на волята.
5. Ако сте използвали никотинозаместваща терапия, кой тип използвахте? (например, лепенки / инхалатори / дъвка / таблетки / спрей за носа)
Не съм използвала нищо от гореизброените.
6. Мислите ли, че животът Ви се промени, след като спряхте да пушите? Как?
Промени се моето усещане за себе си, но не мога да говоря за коренна промяна в живота. Това е едно от постиженията, с които винаги ще се гордея. Въпреки че не мога да се гордея с това, че изобщо някога съм пушила. Харесвам се повече като непушач. Мисля, че това ме отличава от останалите и ме прави по-добър човек.
7. В не повече от 200 думи ни разкажете защо смятате, че Вие заслужавате да спечелите наградата „Европейският бивш пушач на 2009 година”?
(моля, използвайте допълнителни листи, ако е необходимо)
Това е любимият въпрос на кандидатите по време на интервю за работа, за който задължително се подготвят и изброяват общоприети позитивни качества в професионално отношение. В случая не знам с кого се състезавам.Всеки бивш пушач получава награда, която е неговото лично удовлетворение и по-добро здраве. Аз просто умея да разкажа историята си, която мисля че е вдъхновяваща, позитивна като послание и може да послужи като пример на други. Но истината е, че докато човек сам не съзрее до идеята, че иска да откаже цигарите, едва ли има доводи, които да го убедят. Радвам се, че го направих, не защото се разболях или поради някакъв друг външен натиск, а защото аз самата исках.

Моят разказ

Пушене в минало време

От всички пушачи, които познавам, няма нито един, на когото да му се е усладила първата в живота цигара. И това би могло да е краят на настоящата история.
Тук винаги се намира някой да изтъкне, че и със секса нещата стоят по същия начин – рядко ти харесва от първия път, но продължаваш да опитваш. Само дето сексът (практикуван безопасно по взаимно съгласие между пълнолетни индивиди) обикновено няма сериозни последствия за здравето, което не може да се твърди за пушенето. Точка по въпроса.
Преди време с няколко приятелки, пушачки, разнищвахме за пореден път любимата тема „За и против пушенето”, и за пореден път се сблъскахме с този парадокс. Защо изобщо има пушачи? Възможно ли е здравомислещи, възрастни хора да си причиняват умишлено нещо доказано вредно. Очевидно – да. Познавам, т.е. познавах пушач, за съжаление той вече не е между живите, който почина от рак на белите дробове, но до последно с цигара в уста, се опитваше да убеди себе си, че не се е разболял от тютюнопушене, тъй като дядо му, който е пушил по две кутии на ден, е доживял до деветдесет години. Е, въпросният дядо явно не е изключение, защото почти всеки пушач има по един такъв роднина, или приятел, или приятел на приятел. Явно тези, които наистина се разболяват или умират вследствие на употребата на никотинови изделия, нямат приятели или роднини да разказват историите им.
Иначе личната ми пушаческа история не е особено вълнуваща и нямам илюзията, че с нещо се различава от тези на милионите други пушачи. Странно, нали, точно това, което си мислиш, че те отличава от другите, всъщност те уеднаквява с тях. Започнах тайно от родителите си в невръстна възраст, защото беше забранено и вълнуващо, след това продължих, защото беше готино, а и вече бях пълнолетна и беше позволено. За разлика от повечето пушачи, никога не съм искала да откажа цигарите. Дори сега, пишейки това, в мен отново се прокрадва порочната мисъл, че мога отново да пропуша някой ден. Явно хората се раждат пушачи или непушачи, и аз просто съм от първите. В ДНК-то ми е заложено да пуша. А това е най-жалкото извинение и оправдание на света.
Ако трябва сега да си направя равносметка, пушила съм цигари през по-голямата част от съзнателния си живот, което до момента е около половината от целия ми живот. Не ми се смята в цигари, колко е това. В старанието си да избягвам определението „бивш” – бивш приятел, бивше гадже, бивш навик, на въпроса дали пуша, отговарям „Сега не пуша”.
Това състояние на „сега” ми се е случвало вече три пъти, и силно стискам въображаеми палци, като в приказките, третият път да е последен.

Аз вече не пуша – I сезон
Защото мога

На двадесет и няколко години съм. Все още няма забрана за пушене на обществени места. Препълнен пепелник на работното място редом до клавиатурата е обичайна гледка, която не смущава никого, и пушачите са видимо по-голямата част от човечеството.
Един ден в магазина просто нямат от моите цигари. Решавам да изчакам да заредят. Няма и на следващия ден. Колегите започват да ме подкачат, че няма да издържа, предлагат ми от техните цигари и това ме мотивира. На тази възраст все още кипя от пост-тийнейджърско негодувание и голяма доза пасивна агресивност и никой не може да ми казва какво мога или не мога да направя. След като изминават четири дни без да запаля, решавам, че е дошъл моментът да ги откажа. Първите две седмици са най-тежки. Броя дните и се гордея с всеки един, прекаран без тютюнев дим.
Досаждам на пушачите с пропаганда на здравословния начин на живот и повтарям безброй пъти историята си как съм отказала цигарите, защото имам силна воля. Превръщам се в клише, в най-ужасния бивш пушач – този, който получава просветление и държи да го сподели с всички, за да спаси душите на горките огнедишащи.
Този първи сезон на не-пушене продължи две години и мина под мотото „Аз мога”.

Аз вече не пуша – II сезон
Защото трябва

Пропуших бавно, почти неусетно. Днес една цигара с питието, утре – с кафето. Ама нали не е редовно, значи няма нищо страшно, всичко е под контрол. Старите навици се завърнаха много лесно и доброто прекарване отново вървеше ръка за ръка с пушенето. Цигара за почивка след добре свършена работа, цигара докато чакам нещо, за да запълня времето, цигара за успокоение, когато съм под стрес, след вечеря, след секс.
Избягвах умишлено да споменавам периода, в който не съм пушила „Кой, аз ли?!”. Той вече не ми се струваше толкова значим, затова предпочитах да се преструвам, че не го е имало. Стигаше ми наказанието, че всяка цигара ми горчи от неприятното усещане за провал.
След това забременях и пушенето просто отпадна от дневния ред. Спрях да пуша, защото трябваше, със спокойствието и убедеността, че когато родя и спра да кърмя, ще мога да пропуша отново.

Аз вече не пуша – III (последен) сезон
Защото искам

Завиждам на непушачите. Не на тези, които са отказали цигарите, а на истинските, девствени по отношение на цигарите хора. Всички пушачи си приличат. Всеки непушач е различен.
Периодите, в които не пуша стават все по-кратки, за сметка на другите и това ме притеснява, защото ме вкарва в друго клише, това на вечния пушач, който постоянно отказва цигарите – неуспешно.
Случвало се е да държа детето с едната си ръка и да пуша с другата, внимавайки димът да не отива към него, въпреки че ненавиждам гледката на други майки, които го правят. После то порасна и навлезе в периода на любопитството и подражанието. Един ден видях как ме имитира, че пуша. Не бе никак забавно. Стана ми тъжно, че това за него е образът на мама. И това беше достатъчно, за да кажа „Стига”. Направих го за себе си.
Сега вече наистина не пуша. Събуждам се със свежа глава и не се задъхвам на петото стъпало. Не съм зависима и това ме кара да се гордея със себе си, не държа да го споделям с някого и не очаквам поздравления. Чувствам, че владея положението (поне що се отнася до цигарите). Харесвам се повече отпреди. Най-малкото не се притеснявам, че дъхът ми „ухае” на пепелник. Не ме интересуват повишаващите се цени на цигарите, нито тоталната забрана за пушене на обществени места от 2010 г.
И това вече е краят на историята.

За детските рождени дни и други природни бедствия

Сутринта около 09:00 ч. - разбуждам се доволно наспана. Снощи малкият не се е будил, така че се чувствам отпочинала и свежа. Днес моето малко момче има рожден ден! Дивя се как неусетно лети времето! Излежавам се известно време, наслаждавайки се на радостното очакване на празника. Решавам все пак да стана и да направя кафе и закуска.

09:30 - рожденикът още спи. Отивам да го събудя, защото нямам търпение да го нацелувам. А и ако не стане сега, после няма да иска да си легне на обяд и съответно ще бъде кисел, когато дойдат гостите.

10:00 - пием кафе с таткото и обсъждаме организацията на тържеството. Трябва да се купят балони и свещи. Рожденикът междувременно се занимава с новите си играчки, раздадени умишлено в аванс, но бързо му омръзват и ме задърпва да ходим в другата стая.

10:15 - от разпределението на задълженията на мен отново се пада да бавя детето, а таткото отива на пазар.

10:30 - все още по пижама опитвам да хвана малкото човече, за да му измия зъбите. Аз също още не съм си измила зъбите. Междувременно приемам поздравления по телефона.

10:45 - играем с количките, като едновременно успявам да се облека. Оставям сресването за по-късно.

11:00 - оставям малкия да гледа филмчета (празник е все пак), за да мога да изчистя. Чудя се дали не трябваше да поканя приятелки с деца, за да си играят, вместо семейството.

12:00 - таткото още го няма. Звъни, за да ми каже, че не може да намери балони. Радвам се, че съм направила тортата вчера и ми остава само да я украся.

12:45 - храня рожденика със задушени картофи (също от вчера) и бързам да го сложа в леглото, защото гостите ще дойдат след около три часа.

13:30 - малкото същество още не е заспало. Затова пък се налага да му сменя памперса.

14:00 - възнамерявам да направя малко гимнастика, да взема душ и да подредя масата. Най-накрая ще направя украсата на тортата, за да са свежи плодовете.

14:30 - още не спи. Сядам в стаята при него, за да се успокои, и чета книга.

15:30 - още отваря и затваря очи и не смея да изляза, за да не го разсъня. Прочитам половината книга и се притеснявам, че нямам време да си измия косата.

15:40 - не издържам и влизам да се къпя, ако ще да спи.

16:00 - добре, че гостите закъсняват. Ще успея да подредя масата и просто ще ги посрещна с кърпа на главата. Междувременно отговарям на пропуснатите обаждания по телефона.

16:15 - няма за кога да се спи. Пращам таткото да го облича, докато декорирам произведението си с доста по-проста от първоначално замислената украса.

16:25 - идват първите гости. Правя кафе и питам кой какво ще пие.

16:35 - идват още гости. Аз си сипвам едно питие.

16:40 - идват последните гости и мога да поднеса тортата. Рожденика се пресяга и разваля украсата, като същевременно си размазва крем по дрехите. Духва свещичката успешно два пъти.

17:00 - голямото ми момче не хареса тортата, затова пък яде бисквита и рони трохи из цялата стая. Май не трябваше да чистя сутринта. Благодаря се, че няма и други деца на неговата възраст.

17:30 - от уредбата се носят детски песнички, всички музикални играчки работят, а ние възрастните се опитваме да ги надвикаме и да водим разговор. Забелязвам, че чашите на някои от гостите са празни, но не се впечатлявам особено. Ако искат нещо, ще се обадят.

17:45 - рожденикът поиска да гледа филмче и напълно пренебрегна гостите.

18:00 - първата "сцена" с тръшкане и опит за налагане, с която изпращаме първите гости.

18:15 - изпращаме останалите гости и разчистваме погрома у дома.

18:30 - пускам филмчето и си наливам второ питие. Не си представях този ден така. Напомням си, че не става въпрос за мен.

19:00 - рожденикът вечеря, бива измит и преоблечен в пижама.

20:00 - радвам се, че този ден свърши.

През нощта - не спим особено много. Рожденикът е превъзбуден, нервен, буди се често и плаче.

Онова чекмедже

Сигурна съм, че във всеки офис има поне едно чекмедже, чието съдържание може да бъде определено като лично. Нормално, все пак поне 8 часа дневно прекарваме там. Това чекмедже крие нещата, които не бихме изложили на показ по бюрата си, но имаме нужда от присъствието им. За жените това чекмедже (ако е само едно) е нещо като статичен еквивалент на дамската чанта. Всички, вярвам, знаят какво се говори за това женско пособие. Почти толкова силно съм убедена, че няма жена, която на 100 % да познава съдържанието на чантата си. Тези дни реших да се разровя из моето офис чекмедже, последното отгоре-надолу от лявата ми страна, и ето какво е неговото съкровено съдържание, класифицирано и инвентаризирано надлежно в следните няколко категории артикули:

Първа помощ

В тази категория влизат на първо място всички женски принадлежности. Практиката е доказала, че никога не може да се презапасиш с тях. Тук слагам и болкоуспокояващите за главоболие и стомах, както и таблетките за смучене (в един период държах и сироп с мента, глог и валериан за критични моменти, но явно съм го изпила и не съм подновила наличността, т.е. не е от първа необходимост). Мокрите кърпички са просто задължителни, а мултифункционалността им пословична. Освен за бърсане на ръце, могат да се използват за почистване на работното пространство от микроби, за освежаване на лицето, както и за бързо предпране на случайно накапани дрехи. Почти всеки ден благодаря безмълвно на човека, изобретил мокрите кърпички.

Полезни

Тук класифицирам вещите, които също са важни, но може би една идея по-малко от предходните. Като например малък комплект за шиене, съдържащ поне една игла, конци и безопасна - откривам два такива, носещи рекламните лога на различни хотели. Скъсаното копче може да се преживее, но ми се е случвало да ми се скъса панталона...отдолу по шева. Имам също гъбичка за почистване на обувките и чорапогащник в телесен цвят. В интерес на истината, откакто го сложих в чекмеджето, не съм късала чорапогащник, което само ме убеждава допълнително, че той има място в офис чекмеджето. Намирам няколко USB-та, но нямам никаква представа какво има на тях.

Разкрасяващи

В това число е кремът ми за ръце, най-малкото което мога да направя за кожата си през деня, предвид честотата на миене и изсушаването, което причинява. Безцветен лак за нокти - не помня да съм се лакирала, но върши прекрасна работа, ако ти се скъса чорапогащника, а нямаш резервен. Друго няма, на работа съм все пак!

Сантиментални

Ех, аз съм си романтична душа. Пазя си картичките надписани от колегите за рождени дни, разни дреболийки, донесени от командировки, такива неща. А, ето го и списъка с местата, които съм проучвала за лятната отпуска. Защо ли го пазя? Хубава отпуска беше...

Разни

За тези артикули няма логично извинение да са в чекмеджето. Ще трябва да се лиша от тях при евентуално следващото разчистване, а именно: CD-та с музика, които не слушам, защото ме разсейват, запалка (Ура, вече не ми трябва!), списъци за пазаруване, хм, забелязали ли сте как винаги остават актуални, независимо колко често пазарувате? Просто има неща, които винаги са ти необходими.

Като "онова" чекмедже в офиса.

Бебешки дневник

Трети месец

История с продължение

Очаквах заветния трети месец като манна небесна. Както обещаваха повечето четива за отглеждане на деца, а и разказите на преминалите по този път, след навършването на месец номер 3 нещата рязко ще се подобрят.

Изненадващо за мен, така и стана. Сякаш през една нощ някой беше подменил нашето сърдито бебе с едно ококорено, засмяно сладурче, което спи нощем и будува спокойно през деня. Бавно започнахме да навлизаме в радостите на това да имаш дете. Разбира се правопропорционално на радостите се увеличават и трудностите, за да има баланс, но това никой не ти го казва. Разбрахме, че колкото и дразнещо да звучи бебешкия плач, толкова няма нищо по-очарователно от неговия смях. Да, през този месец бебето вече се смее с глас и това е най-прекрасният звук за родителските уши.

На този етап нашето дете беше почти два пъти по-голямо от момента на раждането си и ни се струваше, че вече е готово за детска градина. Изобщо темповете му на растеж и развитие изпреварваха многократно нашите способности да ги възприемаме и винаги бяхме една крачка назад. Сега ми се иска да бях правила повече снимки и да си бях водила по-подробни записки, защото уви паметта ми се оказа силно надценена. За щастие избирателната й пропускливост е също много добра, защото след време се оказа, че са останали само хубавите спомени и всичко сякаш е било само цветя и рози.

През този месец се събужда и интереса на детето към играчките - дрънкалки, висящи и пеещи въртележки или както бе в нашия случай, всичко с личице. Любимата играчка - дрънкалка котенце с гумени израстъци за дъвкане. Голямо гукане и аукане падаше с това котенце. Мисля, че го възприемаше като живо.

Накратко за третия месец - глътка въздух за мама и тати. Преоткриване на малките удоволствия като ходене на гости, кратко пътуване с преспиване, сядане на заведение на открито.

HR речник

Служителите никога не напускат компанията, те решават да продължат професионалното си развитие другаде

Компанията не съкращава и не уволнява, тя оптимизира организацията и разходите

Пари е мръсна дума, затова никога не се споменава, вместо това се употребява термина "мотивиране на персонала"

Тиймбилдинг - добре забравения от социализма спортен полуден

Тренинги - същото като обучения, ама не съвсем

Екип - вместо колектив (по-модерно звучи някак)

Мениджър - най-желаната позиция (и образование). Няма значение на какво, може и на себе си. Срещат се различни изписвания: менаджър, менеджър, менажер

Подбор на кадри се е правел едно време, сега се практикува рикрутмънт, а практикуващите се наричат рикрутъри

HR специалиста борави умело с термини като креативен, иновативен и други, но никога не употребява българските еквиваленти като творчески и новаторски

Какво все пак означава HR (човешки ресурси)? Отговорът се получава като приложите следната формула ТРЗ+КК+АО+каквото още се сетите

ТРЗ = труд и работна заплата
КК = кадри и квалификация
АО = административно обслужване
каквото още се сетите = каквото каже шефа

Който търси, намира

Повечето хора, с които съм работила, са в постоянно състояние на търсене на работа, или поне така разправят наляво и надясно по коридорите. Това, че хвърлят по едно око на обявите в http://www.jobs.bg/ не се брои. Те не са доволни от мястото, което заемат и искат да напуснат, но от страх или поради ред други причини, не го правят. Има и такива, които го правят, но те обикновено не говорят за това.

За тези, които наистина си търсят нова работа, призвание, реализация, тази статия ще се опита да разгледа различни възможни начини на търсене. Всеки един би могъл да бъде повече или по-малко ефективен в зависимост от позицията, която се търси.

Преди всичко и най-важно в началото е да се изясни какво точно се търси и да се направи критичен анализ на две неща: "какво мога" и "какво искам". "Не е задължително тези неща да се покриват и за съжаление много често се разминават. На този предварителен етап е съществено да се набележат и очакванията от новата работа като задължения, условия и т.н. Това са наистина ключови моменти в търсенето и донякъде предопределят крайния резултат, а именно да си намерим "хубава работа", такава за която имаме капацитета и уменията и която да ни носи удовлетворение (освен насъщния).

1. Обяви в интернет

Започвам с тях като най-предпочитаният и от работодателите и от търсещите работа канал. Бързо, лесно достъпно, евтино или направо безплатно. Вече има много специализирани сайтове, достатъчно е да напишете "работа" в Гугъл и готово. Обявите са много, както и "талашът", който трябва да се отсее. Забелязват се тип "дежурни" обяви, от едни и същи работодатели, които се повтарят и въртят безспир. Има неграмотно написани и направо невероятни текстове, но нека сега това не ни занимава. Кандидатстването обикновено също е лесно - попълвате си данните директно на сайта или изпращате CV като прикачен файл.

2. Печатни издания

Преди време, който си търсеше работа, четеше вестник "Позвънете". Сега това едва ли е достатъчно. От гледна точка на работодателя публикуването в пресата е доста по-скъп в сравнение с предходния вариант, но търсенето на определени позиции изисква инвестиции от самото начало. Ефективното търсене би включило регионалните издания (и национални, ако сте склонни на преместване), както и специализираните издания в сферата, в която работите. Повечето печатни медии публикуват и своите обяви за работа на страниците си, така че ако си търсите работа като журналист, графичен дизайнер или друго в сферата, си набележете желаните работодатели.

3. Търсене по компании

Става въпрос за следното: някоя компания е привлякла вниманието ви, имате добри отзиви за нея като работодател и не търсите спешно работа. Тогава може да проверите по сайтовете им, повечето големи фирми имат секция "кариери" или нещо подобно, предоставяща възможност за подаване на документи. Дори да няма свободни позиции, със сигурност ще намерите контакти, където можете да изпратите документите си. Вариант е, разбира се и оставяне на документи на място в компанията, като това може да стане в деловодство или, ако е възможно, директно в отдела отговарящ за подбора.

4. Агенции за подбор

Съберете колкото е възможно повече информация от интернет и от познати за различни агенции относно надеждността им. Повечето агенции вече не искат такса, за да ви включат в базата си данни, но и едва ли ще ви търсят работа особено ефективно. Ако решите да ползвате агенция, съветът ми е това да не е единственият метод, който ползвате. Иначе един от плюсовете е, че агенцията може да ви предложи и допълнително консултиране, тестове за професионална ориентация и други, които да са ви полезни в бъдещи търсения или ако не сте напълно наясно къде и как можете да се реализирате, или търсите промяна в кариерата.

5. Кариерни центрове

Създадеди през последните години към университетите, кариерните центрове са много полезни на хората, които тепърва стартират професионалната си реализация. Мога само да съжалявам, че едно време ги е нямало. Освен полезната информация, която предоставят относно подготвяне на документи, явяване на интервюта и други, кариерните центрове служат и като връзка между работодателите и потенциалните служители. Организират форуми, срещи с компании от региона и от съответния бранш, помагат при търсенето на стажове.

6. Социални мрежи, блогове и други подобни

Да, могат да бъдат полезни и в търсенето на работа. Професионално ориентираната мрежа http://www.linkedin.com/ свързва хора от цял свят, работещи в една и съща сфера или със сходни интереси. Принципа на свързване е на базата на завършеното образование и предишни местоработи, т.е. контактите ви са бивши и настоящи съученици и колеги, като мрежата ви се разраства и чрез техните връзки. Можете да дадете или поискате препоръка за работата си от някого, както и да търсите хора по различни критерии. Мрежата поддържа английски, немски, френски и испански езици. Другите социални мрежи, естествено, също могат да послужат в търсенето на работа, зависи как ги ползвате. Могат и да навредят. Най-полезното според мен в този метод е това, че отваряте една вратичка и работата може и сама да ви намери.

7. Хобито като работа

Повечето хора си мислят, че биха били безкрайно щастливи, ако могат да практикуват хобито си и едновременно да им плащат за това. Не съм сигурна дали няма да има обратен ефект, т.е. да намразят хобито си, но ако искате да се преориентирате и харесвате или умеете нещо, за което не е задължително да имате образование или опит, то хобито ви може да стане вашата нова работа. Спорт, търговия, компютърни умения? Сигурна съм, че в нещо ви бива.

8. Препоръки

Можете да помолите близки и приятели да ви препоръчат на техния работодател или на други техни познати. Не е срамно, стига да си имате взаимно доверие и да се познавате достатъчно добре, защото препоръчването е сериозен ангажимент и за двете страни. Дълго време в България този метод бе известен като "шуробаджанащина" и натоварен с много негативизъм. Но истината е, че много работодатели разчитат на препоръката като вид гаранция при подбора. Особено, ако се търсят специалисти от определена област, в която трудно се намират или със специфичен опит.

Търсете, търсете и не спирайте докато не се убедите, че сте направили и постигнали всичко, за което сте мечтали. Успех в търсенето и намирането на работа.