Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

януари 14, 2010

Бебешки дневник

Трети месец
История с продължение

Очаквах заветния трети месец като манна небесна. Както обещаваха повечето четива за отглеждане на деца, а и разказите на преминалите по този път, след навършването на месец номер 3 нещата рязко ще се подобрят.
Изненадващо за мен, така и стана. Сякаш през една нощ някой беше подменил нашето сърдито бебе с едно ококорено, засмяно сладурче, което спи нощем и будува спокойно през деня. Бавно започнахме да навлизаме в радостите на това да имаш дете. Разбира се правопропорционално на радостите се увеличават и трудностите, за да има баланс, но това никой не ти го казва. Разбрахме, че колкото и дразнещо да звучи бебешкия плач, толкова няма нищо по-очарователно от неговия смях. Да, през този месец бебето вече се смее с глас и това е най-прекрасният звук за родителските уши.
На този етап нашето дете беше почти два пъти по-голямо от момента на раждането си и ни се струваше, че вече е готово за детска градина. Изобщо темповете му на растеж и развитие изпреварваха многократно нашите способности да ги възприемаме и винаги бяхме една крачка назад. Сега ми се иска да бях правила повече снимки и да си бях водила по-подробни записки, защото уви паметта ми се оказа силно надценена. За щастие избирателната й пропускливост е също много добра, защото след време се оказа, че са останали само хубавите спомени и всичко сякаш е било само цветя и рози.
През този месец се събужда и интереса на детето към играчките - дрънкалки, висящи и пеещи въртележки или както бе в нашия случай, всичко с личице. Любимата играчка - дрънкалка котенце с гумени израстъци за дъвкане. Голямо гукане и аукане падаше с това котенце. Мисля, че го възприемаше като живо.

Накратко за третия месец - глътка въздух за мама и тати. Преоткриване на малките удоволствия като ходене на гости, кратко пътуване с преспиване, сядане на заведение на открито.

3 коментара:

  1. Vava, здравей:) Колко сладко си го написала. Да знаеш, че те чакат много безметежно щастливи дни с това сладурче. Лошото се забравя, но щастието, което носи е неземно:))
    Пожелавам на теб и бебока здраве, късмет, усмивки през 2010-а година:)))
    Много се радвам, че се запознах с такъв готин, положително настроен човек като теб:)Прегръдки :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Zveti,мерси за хубавите думи! Всъщност водя този дневник със закъснение, т.е. детенцето ми е по-голямо отколкото тук. Просто сега намирам време и по записките, които съм си водила, пиша това.

    ОтговорИзтриване
  3. Това няма никакво значение, нали не е станал вече за женене?!?:)))Децата са най-хубавото нещо, което може да му се случи на човек в този живот :)) Усмивки , много :) И от сърце :)

    ОтговорИзтриване