Или довиждане и до следващия път. Астрономическото лято отдавна си отиде, но тази година топлите дни продължиха повече от обичайното. Толкова повече, че накрая ми се прииска наистина да свършат. Ритуално прочетох "Сбогом лято" на Рей Бредбъри и някъде по средата на книгата придърпах одеяло, за да покрия все още босите си крака. Не разбрах кога есента е дошла неусетно, разпиляла е навсякъде пожълтели листа и е скъсила деня. Дойде времето на дългите неделни следобеди в компанията на хубави филми и чаша топла напитка в ръка.
Домашните сладка и лютеници са приготвени и наредени по рафтовете в очакване на всички семейни закуски, които им предстоят, когато топлото време няма да ни пришпорва да бързаме да сме навън.
И аз си мисля с носталгия и в розовите краски на залеза в Лозенец "Сбогом, лято!".
Няма коментари:
Публикуване на коментар