Мемо до всички служители:
Дрескод
1. Препоръчително е да идвате на работа, облечени съобразно нивото си на възнаграждение. Ако бъдете забелязани да носите обувки Прада и чанта Гучи, ще приемем, че финансовото ви положение е добро и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
2. Ако се обличате по-скромно, е редно да се научите да управлявате финансите си по-добре, за да можете да си купувате по-хубави дрехи, следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
3. Ако се обличате точно както се очаква, вие сте точно където трябва и следователно не се нуждаете от повишение на заплатата.
Болнични
Повече няма да приемаме болнични листи като доказателство, че сте болни.
Щом сте в състояние да отидете до лекаря, можете да дойдете и на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 дни в годината лично на свое разположение. Наричат се събота и неделя.
Отпуск за починал роднина
Това не е извинение за не-идване на работа. Няма нещо, което да можете да направите за починали приятели, роднини или колеги. Ако въпреки това се налага присъствието на служител на такова мероприятие, то погребението следва да се планира в късния следобед. Ние от своя страна с радост ще му позволим да работи през обедната си почивка или да остане допълнително след работа.
Използване на тоалетната
1. Общо казано доста време се прекарва в тоалетните, затова въвеждаме строга забрана за прекарване на не повече от 3 минути в кабинката.
2. Когато трите минути изтекат, ще се включи аларма, тоалетната хартия ще се прибере, вратата ще се отвори автоматично и ще бъдете заснет с фотоапарат.
3. След второ такова нарушение снимката ви ще бъде изнесена на информационното табло с надпис «Системен нарушител».
4. Всеки, който се усмихва на снимката, ще бъде третиран съобразно фирмената политика за хора с умствени разстройства.
Обедна почивка
1. Слабите имат 30 мин. на разположение за обяд, тъй като имат нужда да се хранят повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормално тегло получават 15 мин., за да останат във форма.
3. Дебеличките имат 5 мин., тъй като това е достатъчно време, за да изпият диетичното си хапче.
Благодарим ви за лоялността към компанията. Запомнете ние сме работодател и като такъв сме тук, за да прилагаме добри работодателски практики. Затова всякакви въпроси, коментари, грижи, оплаквания, ядосвания, инсинуации, обвинения, раздразнения, позовавания, размишления и други следва да се отнасят другаде.
От Ръководството
Източник на английски
януари 11, 2012
януари 03, 2012
Нещо като поука
В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
декември 27, 2011
Новогодишни обещания
Ако има нещо, което ме депресира по празниците, това е тежестта, надвиснала над всички нас покрай Нова година, изразяваща се в неизменния списък с новогодишни обещания. Обещания, ангажименти, заръки, наречете ги какво искате. За мен са почти толкова ужасяващи, колкото мисълта, че през 2012 все пак може и да настъпи краят на света. Винаги категорични и леки за изпълнение на пръв поглед, и както се оказва в повечето случаи, напълно неприложими. Е, винаги има следваща Нова година, когато пожеланията могат да се превърнат в обещания (освен ако това с 2012 не се окаже истина де).
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.
Защо винаги изглежда толкова лесно в разгара на новогодишния купон да си обещаеш "От утре повече няма да пуша!", което може и да се случи в следващите дни, но когато шефът за пореден път се държи като ...(да не казвам какво) си мислиш "О, майната им на тези новогодишни обещания! На кого му пука и без това."
Само като се сетя за всички добронамерени обещания, които в крайна сметка не съм изпълнила, като например: да спортувам редовно, да чета всяка вечер преди лягане, да се храня здравословно, да не псувам, да се гримирам всеки ден и т.н. т.н. до безкрай. Всички тези "винаги" и "никога" направо ме задушават и от момента на обещанието лошото дете в мен се разбунтува и сякаш вика "Добре де, само веднъж, какво толкова." Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани, нали?
Моят съвет към всички, които се изкушават да си направят списък с новогодишни обещания - недейте за бога! Ако все пак ги правите - не ги записвайте. И никога, ама никога, не ги споделяйте с други хора. Стига ви сами да се срамувате от себе си, ако не си изпълнявате обещанията, няма нужда и свидетели да има.
Това прозрение ме осени внезапно сега в навечерието на Новата година, докато стоях с химикал в ръка над празния лист и с готовност да го запълня с поредните обещания, които да нося като бреме през цялата година и да се укорявам за липсата на воля да ги осъществя.
Всъщност, ако трябва да си обещая едно единствено нещо за Новата година, то ще е - да бъда себе си. И ако това означава понякога да се ядосвам и гневя, то нека бъде така. Ако това означава да се скарам на детето, когато ме изнерви, значи сигурно ще го правя. Ако това означава да не бъда перфектна, то няма да бъда. Ще съм спокойна, търпелива и весела, когато ми идва отвътре, но сигурно ще има мигове, когато ще съм мрачна и подтисната. Ще съм далеч от идеалния образ на майката и съпругата от рекламите, но ще бъда най-добрата майка и съпруга, която съм способна да бъда. Ще работя усърдно и целенасочено, но това не означава, че няма да скатая някой час в интернет или да зяпам безгрижно през прозореца и да си мисля за мои неща, когато никой не ме гледа.
Ще бъда вярна на себе си, цветна, непостоянна, различна. И няма да изпитам нито грам вина за това.
ноември 25, 2011
Елементът
Или как всичко се променя, когато откриете страстта си.
Един въпрос не ми излизаше от главата докато четях „Елементът“ на Кен Робинсън /с Лу Ароника/ - ако не ми се налагаше да работя за пари, това ли би било нещото, с което искам да се занимавам до края на живота си? Сега знам отговора.
Първите страници не успяха да ме грабнат, просто нещата ми звучаха прекалено тривиални и познати. Това ли беше голямата тайна, обещана на корицата на книгата. После реших да се отърся от големите си очаквания и да прочета книгата така или иначе – непредубедено. В крайна сметка аз не очаквах от нея да разбера каква е страстта ми, аз знам каква е тя. Затова просто продължих до края.
И все пак какво е елементът. Цялата книга дава отговор на това, определението не е еднозначно. Може би „точката, в която се срещат природните способности и личните страсти“. Аз бих го определила с думата „призвание“ – да си добър в нещо и едновременно с това да обичаш да го правиш.
Книгата наистина дава много храна за размисъл, като например доколко образователната ни система е адекватна за сегашното технологично и бързо променящо се време. Как да открием Елемента си и как да помогнем на децата си да го открият. Какво представлява интелигентността и още много други. В този смисъл ми дойде малко в повече, сякаш авторът се опитваше в една книга да сподели всичко, което знае и цялата философия и житейска мъдрост, която е натрупал през живота си.
Но има и много вдъхновяващи истории.
Допаднаха ми множеството примери и позовавания на изследвания, опити, както и личните истории. Повечето са на хора, намерили реализацията си в някакво творческо поприще. Може би защото там най-ясно може да се усети пълното завладяване и отдаване на Елемента. Не знам. Може би има хора, чиято страст е да бъдат финансови анализатори, банкови чиновници, търговски представители и т.н., но техните истории не са в тази книга.
В крайна сметка, всичко е въпрос на нагласа. И когато талантът, подготовката и така нататък срещнат възможността ... всичко е възможно.
Един въпрос не ми излизаше от главата докато четях „Елементът“ на Кен Робинсън /с Лу Ароника/ - ако не ми се налагаше да работя за пари, това ли би било нещото, с което искам да се занимавам до края на живота си? Сега знам отговора.
Първите страници не успяха да ме грабнат, просто нещата ми звучаха прекалено тривиални и познати. Това ли беше голямата тайна, обещана на корицата на книгата. После реших да се отърся от големите си очаквания и да прочета книгата така или иначе – непредубедено. В крайна сметка аз не очаквах от нея да разбера каква е страстта ми, аз знам каква е тя. Затова просто продължих до края.
И все пак какво е елементът. Цялата книга дава отговор на това, определението не е еднозначно. Може би „точката, в която се срещат природните способности и личните страсти“. Аз бих го определила с думата „призвание“ – да си добър в нещо и едновременно с това да обичаш да го правиш.
Книгата наистина дава много храна за размисъл, като например доколко образователната ни система е адекватна за сегашното технологично и бързо променящо се време. Как да открием Елемента си и как да помогнем на децата си да го открият. Какво представлява интелигентността и още много други. В този смисъл ми дойде малко в повече, сякаш авторът се опитваше в една книга да сподели всичко, което знае и цялата философия и житейска мъдрост, която е натрупал през живота си.
Но има и много вдъхновяващи истории.
Допаднаха ми множеството примери и позовавания на изследвания, опити, както и личните истории. Повечето са на хора, намерили реализацията си в някакво творческо поприще. Може би защото там най-ясно може да се усети пълното завладяване и отдаване на Елемента. Не знам. Може би има хора, чиято страст е да бъдат финансови анализатори, банкови чиновници, търговски представители и т.н., но техните истории не са в тази книга.
В крайна сметка, всичко е въпрос на нагласа. И когато талантът, подготовката и така нататък срещнат възможността ... всичко е възможно.
октомври 03, 2011
Сбогом лято
Или довиждане и до следващия път. Астрономическото лято отдавна си отиде, но тази година топлите дни продължиха повече от обичайното. Толкова повече, че накрая ми се прииска наистина да свършат. Ритуално прочетох "Сбогом лято" на Рей Бредбъри и някъде по средата на книгата придърпах одеяло, за да покрия все още босите си крака. Не разбрах кога есента е дошла неусетно, разпиляла е навсякъде пожълтели листа и е скъсила деня. Дойде времето на дългите неделни следобеди в компанията на хубави филми и чаша топла напитка в ръка.
Домашните сладка и лютеници са приготвени и наредени по рафтовете в очакване на всички семейни закуски, които им предстоят, когато топлото време няма да ни пришпорва да бързаме да сме навън.
И аз си мисля с носталгия и в розовите краски на залеза в Лозенец "Сбогом, лято!".
Домашните сладка и лютеници са приготвени и наредени по рафтовете в очакване на всички семейни закуски, които им предстоят, когато топлото време няма да ни пришпорва да бързаме да сме навън.
И аз си мисля с носталгия и в розовите краски на залеза в Лозенец "Сбогом, лято!".
септември 30, 2011
50 книги, които да прочетете преди да умрете
Аз самата никога не бих се нагърбила с подобна класация. Първо, защото мисля, че човек трябва да прочете много повече книги преди да утре, второ, защото всякакъв вид "задължително" четиво ме връша към летните списъци от училище едно време и предизвиква съпротивата ми.
Следващият списък е гравиран на един много красив метален разделител за книги, който получих като подарък. Първата ми мисъл беше: ами то аз всичките тези книги вече съм ги чела, сега какво следва? При по внимателен прочит се оказа,че греша.
Ето го и него:
1. Властелинът на пръстените, Толкин - Ужас! Още с първата книга - провал. Защото това сигурно е една от книгите, които никога няма да прочета. Предубедена съм явно. Мисля си, че след определена възраст, ако не си прочел Властелинът и съответно не си станал доживотен фен, едва ли ще посегнеш към нея. Добре, продължавам нататък.
2. 1984, Джордж Оруел - прочетена и харесана. Малко се поуспокоявам.
3. Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин - прочетох я малко по задължение, нали е класика. Не е моят тип литература. Има интересни идеи, но стилът не ми допада.
4. Гроздовете на гнева, Джон Стайнбек - любима, както и всичко друго на автора. Бих се поколебала с коя точно книга да го включа, ако класацията беше моя. Сещам се за една инициатива преди време "Голямото четене" май се казваше. До последно се колебах между "На изток от рая" и "Пътеводител на галактическия стопаджия". В крайна сметка гласувах за Стайнбек.
5. Да убиеш присмехулник, Харпър Лий - не съм я чела, но ще я сложа в to read листа си.
6. Джейн Еър, Шарлот Бронте - гледала съм филм, за книгата не съм сигурна. Имам я, така че трябва да прелистя, за да видя дали си спомням нещо.
7. Брулени хълмове, Емили Бронте - прочетох преди около две години. Потискаща и мрачна книга.
8. На гости в Индия, Форстър - тази се наложи да я потърся в интернет, нищо не ми говореше заглавието.
9. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг - в гимназията бях силно впечатлена от нея.
10. Хамлет, Шекспир - когато я четях, не мисля че бях дорасла да я оценя подобаващо, но сега пък не съм настроена за подобен тип литература.
11. A bend in the river, V.S. Naipaul - след няколко не особено настоятелни опита да открия книгата в интернет, се отказвам. Ако някой я е чел, може да сподели впечатления.
12. Великият Гетсби, Фицджералд - книга, от която другите се учат как да пишат. Чела съм я няколко пъти, самата история, драмата всеки път ми убягва, но помня моменти, настроения, описания.
13. Спасителят в ръжта, Селинджър - има гениални автори, този за мен е един от тях. Повече ми допадат разказите му.
14. The bell jar, Силвия Плат - не знам дали има превод на български. Току що разбрах, че е единственият роман на авторката. На пръв поглед си заслужава да се прочете.
15. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли - любима книга, а имам удоволствието да познавам и преводачката, която ме запозна с чудния свят на фантастиката.
16. Дневникът на Ане Франк, Ане Франк - не ми звучи интригуващо, не знам защо имам чувството, че ще става въпрос за войни и други такива.
17. Дон Кихот, Сервантес - отново от задължителната училищна литература, но от еднотипните и скучни анализи, хуморът в цялата история ми убягна.
18. БИБЛИЯТА - чела съм части от Новия завет, водена от чисто философски интереси. Очевидно класацията е правена от християнин, това мога да заключа.
19. Кентърберийски разкази, Чосър - да, знам, сигурно е велика книга, но тогава (визирам отново училище) нищо не можеше да ме накара да я прочета, както и сега.
20. Одисей, Джеймс Джойс - ужас, списъкът с класици, които не съм прочела расте!
21. Тихият американец, Греъм Грийн - пак пропуск.
22. Birdsong, Себастиан Фолкс - гледам, че има други негови книги на български, нищо не ми говори името.
23. Пари, Мартин Еймис - аз съм един безнадежден случай на неграмотност!
24. Хари Потър, Джоан Роулинг - да ме извинят почитателите, но това класация за деца ли е? Сигурно си заслужава да се прочете историята на младежа със совата, направила авторката си една от най-продаваните всички времена. Но не благодаря.
25. Моби Дик, Хърман Мелвил - амиии... не си спомням. Ако съм я чела, е било по времето преди гимназията.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Следващият списък е гравиран на един много красив метален разделител за книги, който получих като подарък. Първата ми мисъл беше: ами то аз всичките тези книги вече съм ги чела, сега какво следва? При по внимателен прочит се оказа,че греша.
Ето го и него:
1. Властелинът на пръстените, Толкин - Ужас! Още с първата книга - провал. Защото това сигурно е една от книгите, които никога няма да прочета. Предубедена съм явно. Мисля си, че след определена възраст, ако не си прочел Властелинът и съответно не си станал доживотен фен, едва ли ще посегнеш към нея. Добре, продължавам нататък.
2. 1984, Джордж Оруел - прочетена и харесана. Малко се поуспокоявам.
3. Гордост и предразсъдъци, Джейн Остин - прочетох я малко по задължение, нали е класика. Не е моят тип литература. Има интересни идеи, но стилът не ми допада.
4. Гроздовете на гнева, Джон Стайнбек - любима, както и всичко друго на автора. Бих се поколебала с коя точно книга да го включа, ако класацията беше моя. Сещам се за една инициатива преди време "Голямото четене" май се казваше. До последно се колебах между "На изток от рая" и "Пътеводител на галактическия стопаджия". В крайна сметка гласувах за Стайнбек.
5. Да убиеш присмехулник, Харпър Лий - не съм я чела, но ще я сложа в to read листа си.
6. Джейн Еър, Шарлот Бронте - гледала съм филм, за книгата не съм сигурна. Имам я, така че трябва да прелистя, за да видя дали си спомням нещо.
7. Брулени хълмове, Емили Бронте - прочетох преди около две години. Потискаща и мрачна книга.
8. На гости в Индия, Форстър - тази се наложи да я потърся в интернет, нищо не ми говореше заглавието.
9. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг - в гимназията бях силно впечатлена от нея.
10. Хамлет, Шекспир - когато я четях, не мисля че бях дорасла да я оценя подобаващо, но сега пък не съм настроена за подобен тип литература.
11. A bend in the river, V.S. Naipaul - след няколко не особено настоятелни опита да открия книгата в интернет, се отказвам. Ако някой я е чел, може да сподели впечатления.
12. Великият Гетсби, Фицджералд - книга, от която другите се учат как да пишат. Чела съм я няколко пъти, самата история, драмата всеки път ми убягва, но помня моменти, настроения, описания.
13. Спасителят в ръжта, Селинджър - има гениални автори, този за мен е един от тях. Повече ми допадат разказите му.
14. The bell jar, Силвия Плат - не знам дали има превод на български. Току що разбрах, че е единственият роман на авторката. На пръв поглед си заслужава да се прочете.
15. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли - любима книга, а имам удоволствието да познавам и преводачката, която ме запозна с чудния свят на фантастиката.
16. Дневникът на Ане Франк, Ане Франк - не ми звучи интригуващо, не знам защо имам чувството, че ще става въпрос за войни и други такива.
17. Дон Кихот, Сервантес - отново от задължителната училищна литература, но от еднотипните и скучни анализи, хуморът в цялата история ми убягна.
18. БИБЛИЯТА - чела съм части от Новия завет, водена от чисто философски интереси. Очевидно класацията е правена от християнин, това мога да заключа.
19. Кентърберийски разкази, Чосър - да, знам, сигурно е велика книга, но тогава (визирам отново училище) нищо не можеше да ме накара да я прочета, както и сега.
20. Одисей, Джеймс Джойс - ужас, списъкът с класици, които не съм прочела расте!
21. Тихият американец, Греъм Грийн - пак пропуск.
22. Birdsong, Себастиан Фолкс - гледам, че има други негови книги на български, нищо не ми говори името.
23. Пари, Мартин Еймис - аз съм един безнадежден случай на неграмотност!
24. Хари Потър, Джоан Роулинг - да ме извинят почитателите, но това класация за деца ли е? Сигурно си заслужава да се прочете историята на младежа със совата, направила авторката си една от най-продаваните всички времена. Но не благодаря.
25. Моби Дик, Хърман Мелвил - амиии... не си спомням. Ако съм я чела, е било по времето преди гимназията.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
септември 19, 2011
На верандата
Лятото почти си отиде, а аз още не съм сервирала нито една вечеря на терасата. Какъв пропуск. А и тази година не се наканих да си насадя сандъчетата с пищни цъфтящи и разноцветни петунии. Може би заради спомена от една предишна година, когато горките растения се мъчеха обезводнени и забравени с дни под жаркото слънце. Жалко. И пръст имах, и сандъчета, и добри намерения, а и време все щеше да се намери.
Е, нищо. Щом още е достатъчно топло за плаж, значи не е късно и за тази импровизирана декорация на терасата. Гарнирана с един освежаващ коктейл с мента ще ме вдъхновява за следващото лято, когато задължително на мястото на рапаните ще стоят няколко от онези прекрасни растения.
Абонамент за:
Публикации (Atom)