В духа на новогодишните равносметки, трудно научените уроци и изобщо нещата от живота. Авторът не ми е известен. Намерих този, да го наречем стих, в един от ученическите си бележници. Имам спомен, че го обсъждахме в часа по "Редактиране". Тогава ме впечатли. Днес още ми е интересен.
1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5. Вървя по друга улица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар