Летен гардероб

Когато става въпрос за лято, почивка, ефирни роклички и къси панталонки, пред мен винаги е стоял въпросът: Как да инвестирам едновременно в два гардероба. Един делови, класически, по-строг и уместен за работа и друг, пълен с дрехи, които ми прилягат по природа и пасват на всяко настроение.
Въпреки че краят на лятото се усеща вече, а може би именно затова, в последен опит да запазя лятното настроение, споделям моята идея за летен стайлинг - евтин и ефектен. А именно - старите дънки. Тъй като моите не ми омаляват обикновено, когато ми омръзнат, лесно ги превръщам в къси панталонки или бермуди като тези.

В пристъп на вдъхновение веднъж декорирах един чифт по този начин. Мисля си, че и една бродерия би стояла добре, стига, разбира се, да можете да я докарате. Аз не мога.

И една идея за по-сръчните в шиенето, на мен лично ми трябваше помощ за това. Дънките могат да се превърнат и в мини-поличка като тази.

Една изчистена бяла тениска или потник, цветен шал или ярко бижу перфектно допълват визията.

На тази мацка й писна

Около врата

Тази публикация е вдъхновена от alia и нейната колекция от книгоразделители. По нейна идея, къде на шега, къде сериозно, реших да ви покажа сбирката си от шалове.
Ако има нещо, на което не мога да устоя, това са шаловете. В гардероба ми винаги има място за още едно попълнение. Харесва ми как завършват тоалета по-добре от всеки аксесоар, как придават цвят на тъмните дрехи или дискретно се подават от бялата екичка на риза. Към момента имам няколко десетки такива, които събрани на едно място, представляват уникална, ориенталска, пазарна шарения.

Няколко от тях заслужават специално внимание и имат отредено по-близко място до сърцето ми. Ето и техните истории:

Това шалче имам от октомври 2011. Купено е от сувенирен магазин в манастирски комплекс (!) в Палма де Майорка, Испания. Търсих точно такъв шал на точки в синята гама и го купих на мига щом го видях. Естествено, че същите се продават на два пъти по-ниска цена във всеки магазин за шалове в България, но ... Цената му нарастна още, след като го забравих при приятелите ни там и се наложи по мое настояване да ми го пращат по куриер.

Покрай този няма интересна история, просто ми е любим. Купен на разпродажба за 5 лева, в прекрасен златист нюанс, жалко само че след първото пране в пералнята част от мекотата му се загуби безследно и сега разгърнат наподобява бебешка пелена. Но все таки го обичам.

Това е едно от последните ми притежания. Също много осъзната покупка, т.е. търсех черно-бял шал на черепчета. И къде мислите го открих? В китайски магазин в италианския град Бергамо. На етикета пишеше "Made in Belgium". Глобален свят! Още с пристигането ми в България след това пътуване видях момиче със същия, но в цикламено. Помолих я да видя етикета - пишеше същото.

Подарък от мама от почивка в Барселона. Миналата зима украсяваше врата ми почти всеки ден. Харесва ми, защото е триъгълен, освен това има и цветчета, и дантелка, и висулки. Просто прелест!

За този нямам какво много да кажа, освен че е купен по традиционния начин - от мола в търсене на поредния шал. Беше ми трудно да определя цвета, но една приятелка го нарече "лавандула" и ми хареса как звучи.


Последно искам да ви покажа една страхотна закачалка, която използвам за шаловете си. Така са ми винаги пред очите и не се мачкат. Естествено само две такива не могат да поберат колекцията ми, но все отнякъде трябва да се започне.

Вечният въпрос

Доскоро си мислех, че най-важният от всички въпроси е "защо?". Защо нещо се случва, каква е причината, каква е поуката. Постоянно исках да знам защо, сякаш отговорът на този въпрос щеше да ми донесе някакво съкровено знание и успокоение, че всичко си има причина и нещата не се случват просто така.
В часовете по журналистика, а и след това в работата ни учеха, че важни са няколко основни въпроса: какво, кога, къде, кой. Не ставаше въпрос защо. Важни са фактите, а не тълкуванията и интерпретациите.
Жените особено често биват обвинявани, че не знаят какво искат. Според мен знаят, повечето от тях. Повечето хора изобщо имат доста добра идея както точно искат. Представят си го, визуализират, мечтаят. Но после идва трудната част. Вечният въпрос. Как? Малката думичка, крачката между желанието и осъществяването. Как да превърнем плановете си в реалност? Обикновено няма кой да ни каже.
Сещам се за онези популярни филмчета от типа "Как са го направили". Не защо и какво са направили.
KAK.
Но те не дават отговори на въпросите, които ме вълнуват: как да постигна мечтите си, как да съм сигурна, че постъпвам правилно, как да направя така, че да ме разбират. Твърде много въпроси.

Няма ли да е иронично, ако все пак се окаже, че има отговори на тези въпроси и аз просто не съм знаела къде да ги потърся? Освен вътре в себе си.

Животът трябва да върви с инструкция за употреба. Но съм сигурна, че дори да имаше нямаше да я прочета.

Време за мечти

Искам да не се страхувам от нищо. Да бъда смела дори пред неизвестното и непознатото. Да не се прекланям. Но и да знам кога не си заслужава и трябва да се откажа.
Искам вътре в мен да няма колебания и съмнения, и недоверие, а само хармония, увереност и спокойствие. Да бъда търпелива и постоянна. Но не на инат.
Искам да мога да спра за миг и да се насладя на настоящето, но и да не изпускам от поглед онова, което е пред мен.
Да съм щастлива тук и сега.
Искам да се смея. Много. С глас. А когато е необходимо, да се надсмивам над себе си.
Искам ... толкова много ли искам? Сигурно.
Искам и знам, че мога.

Откровение или дързост?

Какво да бъде?

Това със сигурност е една от любимите ми игри за компания и с удоволствие бих я играла и сега, стига да има с кого. Може да се играе навсякъде, по всяко време и без никаква предварителна подготовка.
Почти съм сигурна, че е станала популярна у нас благодарение на някой американски филм. Сещам се даже за един, където шаферка каза на булката в нощта преди сватбата, че бъдещият й съпруг й е изневерил. Без коментар.

Спомням си как сме играли с часове в гимназията, забавлявайки се не рядко на чуждия гръб на хората, недоумяващи какво правим. В един определен период и особено в късните часове и след няколко питиета играта много често се ориентира към някогашната игра на бутилка и се започва с целуни този или онзи.

Хубавото в цялата работа е, че откровенията дават възможност на приятелите да научават нови неща един за друг и да се опознават повече. Играла съм в продължение на безбройни часове с двама души и така и не ни омръзваше, винаги имаше какво още да си кажем и каква щуротия да свършим. Аз предпочитах да избирам дързостта...

А това, че е игра, кара автоматично хората да свалят напрежението и бариерите и да бъдат себе си, споделяйки повече от обикновеното. Дързостите пък са си чист адреналин и отново на игра си склонен да бъдеш различен и да пробваш нещо ново.

Някои основни правила, ако решите да се пробвате, и за да няма играчка - плачка:

1. Играйте в компанията на хора, които са ви близки и с които ви е приятно да общувате.
2. Умната с откровените въпроси, има лично пространство, което не е добре да бъде прекрачвано.
3. Внимателно и с дързостите. Нищо от това, което се прави, не бива да е унизително, обидно или неприятно.
4. Забавлявайте се - това все пак е идеята!
5. Замислете се...

Е, какво да бъде?
Откровение или дързост?

Москва не вярва на сълзи

Беше хубаво след толкова изгледани американски бълвочи да видя един хубав филм. Противно на очакванията ми, сюжетът не е тежък. Напротив много е свеж, почти съвременен, въпреки че действието се развива през шейсетте години на миналия век. Идва ми наум, че напомня Сексът и градът, само дето говорят на руски.
Три приятелки в големия град в търсене на любовта и щастието. И куп неподходящи мъже (естествено!). Класика.
И най-хубавото - щастлив край.