Чета последната излязла книга на Джоан Харис "Праскови за кюрето" - продължение на "Бонбонени обувки" и "Шоколад". Вече имам чувството, че познавам Виан и нейния свят на ветрове, аромати и другост. Самата история не е толкова важна, важното е как е разказана. А Джоан разказва ярко, в цветове и усещания.
Един цитат от началните страници:"... но все пак понякога, в ден като този, искам нещо повече. Повече. Ех, тази дума! Тази измамна дума, която изяжда живота, тази недоволница. Капката, от която прелива чашата. Изисква... какво точно?"
Защо винаги трябва да има повече? Още несбъднати желания и други места, на които желаем да сме? Защо няма мира. Това е проблемът с желанията, когато се сбъднат, преставаме да ги искаме. А продължаваме да искаме повече. Постижения, утрешни дни, успехи. Суета и измамност. И все пак това повече ни дърпа напред, кара ни да ставаме сутрин и да продължаваме. Да мечтаем. За нещо друго - различно от тук и сега.
януари 22, 2013
декември 21, 2012
Вместо финал
Това най-вероятно ще е последната публикация за годината. Не защото днес е краят на света. Просто не мисля, че покрай празничната суматоха ще намеря друг миг на усамотение. И сега сядам без ясна идея.
Само с едно пожелание към себе си и към всичките ми близки: по всяко време, във всяко отношение през следващата година да постигат най-доброто за себе си, да дават най-доброто, на което са способни.
В крайна сметка най-хубавите подаръци не се намират под елхата, а вътре в нас. И сме по-щастливи не заради нещата, които имаме, а заради това, което сме и мислим. Това е.
Весели празници и щастлива нова година!
Само с едно пожелание към себе си и към всичките ми близки: по всяко време, във всяко отношение през следващата година да постигат най-доброто за себе си, да дават най-доброто, на което са способни.
В крайна сметка най-хубавите подаръци не се намират под елхата, а вътре в нас. И сме по-щастливи не заради нещата, които имаме, а заради това, което сме и мислим. Това е.
Весели празници и щастлива нова година!
декември 05, 2012
Чик-лит
Забелязала съм, че този род книги, имат нещо общо помежду си. Една обща схема, по която се движи сюжетът и изобщо се случват нещата към неизбежно happy end-а.
Явно тази схема работи, кара жените (защото мисля, че те са основната таргет група) да си купуват и четат чик-лит. Аз също чета, затова може да ми се доверите. Чела съм, или поне съм се опитвала да чета, книги, които захвърлям на максимум 30-тата страница, дори да са единственото четиво в горещ ден под чадъра на плажа. Но съм попадала и на истински съкровища, маскирани зад безвкусно шарени корици и заклеймени като, пфу!, чик-лит.
Моделът, който продава:
1. Главната героиня е около трийсетте, в масовия случай неомъжена бяла жена.
2. Тя не е класическа красавица, но безспорно винаги е чаровна и има куп прекрасни качества, които само чакат някой да ги забележи.
2. Разказът е от първо лице, единствено число.
3. Семейството на главната героиня е меко казано "шантаво". Сестри, майки, бащи са винаги далеч от средностатистическите хора.
4. Главната героиня е необвързана или в неудовлетворителна връзка, или безнадеждно влюбена в неподходящ субект.
5. Тя има малък кръг невероятно верни, отзивчиви и готини приятели, без които не би могла да преживее непосилната тежест на битието.
6. Тя работи нещо, което не й присърце, не е оценена справедливо, има гадни колеги и още по-гадни шефове.
7. Главната героиня е объркана, несигурна, с променливи настроения, не знае какво иска (като всяка нормална жена).
8. Случват й се, по възможност едновременно, куп злощастни събития. Например: остава без работа, гаджето я зарязва, счупва си токчето и т.н.
9. За читателя всичко това е много забавно, той едновременно се идентифицира с нея и се благодари, че не е на нейно място.
10. В крайна сметка всичко магически се разрешава от самосебе си - тя намира работата-мечта, мъжът-мечта, животът-мечта.
11. Какво става след това, не е предмет на подобен род книги.
И после как да не четеш!
Явно тази схема работи, кара жените (защото мисля, че те са основната таргет група) да си купуват и четат чик-лит. Аз също чета, затова може да ми се доверите. Чела съм, или поне съм се опитвала да чета, книги, които захвърлям на максимум 30-тата страница, дори да са единственото четиво в горещ ден под чадъра на плажа. Но съм попадала и на истински съкровища, маскирани зад безвкусно шарени корици и заклеймени като, пфу!, чик-лит.
Моделът, който продава:
1. Главната героиня е около трийсетте, в масовия случай неомъжена бяла жена.
2. Тя не е класическа красавица, но безспорно винаги е чаровна и има куп прекрасни качества, които само чакат някой да ги забележи.
2. Разказът е от първо лице, единствено число.
3. Семейството на главната героиня е меко казано "шантаво". Сестри, майки, бащи са винаги далеч от средностатистическите хора.
4. Главната героиня е необвързана или в неудовлетворителна връзка, или безнадеждно влюбена в неподходящ субект.
5. Тя има малък кръг невероятно верни, отзивчиви и готини приятели, без които не би могла да преживее непосилната тежест на битието.
6. Тя работи нещо, което не й присърце, не е оценена справедливо, има гадни колеги и още по-гадни шефове.
7. Главната героиня е объркана, несигурна, с променливи настроения, не знае какво иска (като всяка нормална жена).
8. Случват й се, по възможност едновременно, куп злощастни събития. Например: остава без работа, гаджето я зарязва, счупва си токчето и т.н.
9. За читателя всичко това е много забавно, той едновременно се идентифицира с нея и се благодари, че не е на нейно място.
10. В крайна сметка всичко магически се разрешава от самосебе си - тя намира работата-мечта, мъжът-мечта, животът-мечта.
11. Какво става след това, не е предмет на подобен род книги.
И после как да не четеш!
октомври 26, 2012
Гробище за домашни любимци
Вкъщи сме гледали много домашни любимци, като се почне от рибки, през котки и кучета. Недостатъкът за мен да имаш животинче е, че рано или късно животинчето си отива. И ти е мъчно. Затова, когато малкият поиска домашен любимец, сериозно се замислих. Всъщност, честно казано, изобщо не ми трябваше време за размисъл. Мисълта да разхождам куче по тъмна доба, вместо блажено да си пия сутрешното кафе, или да обирам котешки косми от себе си постоянно, ми се струва меко казано непривлекателна. Убягва ми удоволствието в цялата работа. А и вече съм минавала по този път.
Склоних на рибка. Тя живя дълго (2 години) в кръгъл аквариум, чиято вода се сменяше приблизително на 2 седмици и биваше хранена на режим "от време на време". И както се досещате един ден се спомина.
Престоя (по мои предположения) в аквариума 2 дни преди някой да забележи, хм, загубата. И аз реших да се допитам до сестра ми какво се прави в такива моменти. Тя е по-веща в занаята, защото има повече деца и повече домашни любимци и нейните мъдри и прецизни съвети бяха следните (цитирам с нейно изрично позволение доказалият се с години ноу-хау):
1. от 2 до 6 месеца споминалият се любимец престоява в моргата (фризера) за изясняване причините за кончината;
2. прави се погребална церемония напр. на Аладжа манастир (или друг парцел)
3. ако след още 6 месеца намериш във фризера пакет с неясно съдържание, значи си пропуснал т. 2.
4. подменяш с нов жив екземпляр по възможност тайно, за заблуда на детето, за да не се налага да влизаш в сериозни разговори за тленността на живота (предполагам с бозайниците е малко по-трудно в сравнение с рибките).
Аз видоизмених малко процедурата, но общо взето спазих поредността на точките.
По т. 1 мога да кажа, че нашата рибка се спомина от прехранване или от недохранване. С една дума от храната.
По т. 2, хм, абе отървахме се от тленните останки.
Т. 3 - във фризера ми все пак има пакети с неясно съдържание, но със сигурност не са домашни любимци.
Т. 4 - изпълнена със знанието и съгласието на детето.
P.S. ако стане въпрос, старата ни рибка е отплувала в морето, да, точно така, и догодина лятото може да я видим там. Което не е съвсем невъзможно, като се има предвид т. 2
Склоних на рибка. Тя живя дълго (2 години) в кръгъл аквариум, чиято вода се сменяше приблизително на 2 седмици и биваше хранена на режим "от време на време". И както се досещате един ден се спомина.
Престоя (по мои предположения) в аквариума 2 дни преди някой да забележи, хм, загубата. И аз реших да се допитам до сестра ми какво се прави в такива моменти. Тя е по-веща в занаята, защото има повече деца и повече домашни любимци и нейните мъдри и прецизни съвети бяха следните (цитирам с нейно изрично позволение доказалият се с години ноу-хау):
1. от 2 до 6 месеца споминалият се любимец престоява в моргата (фризера) за изясняване причините за кончината;
2. прави се погребална церемония напр. на Аладжа манастир (или друг парцел)
3. ако след още 6 месеца намериш във фризера пакет с неясно съдържание, значи си пропуснал т. 2.
4. подменяш с нов жив екземпляр по възможност тайно, за заблуда на детето, за да не се налага да влизаш в сериозни разговори за тленността на живота (предполагам с бозайниците е малко по-трудно в сравнение с рибките).
Аз видоизмених малко процедурата, но общо взето спазих поредността на точките.
По т. 1 мога да кажа, че нашата рибка се спомина от прехранване или от недохранване. С една дума от храната.
По т. 2, хм, абе отървахме се от тленните останки.
Т. 3 - във фризера ми все пак има пакети с неясно съдържание, но със сигурност не са домашни любимци.
Т. 4 - изпълнена със знанието и съгласието на детето.
P.S. ако стане въпрос, старата ни рибка е отплувала в морето, да, точно така, и догодина лятото може да я видим там. Което не е съвсем невъзможно, като се има предвид т. 2
септември 24, 2012
С дъх на есен
Разбирам, че лятото си е отишло, когато сутрин през отворения прозорец ме лъхне хлад, който ме кара да искам да се увия по-плътно в завивката и да не ставам от леглото. След това мисълта за уханието на прясно сварено кафе ме побутва да се надигна и да започна новия ден.
Разбирам, че е есен, когато след като стана, се протегна за халата на закачалката. А навън още е сумрачно.
Разбирам, че сезонът се е променил, когато на терасата си намеря първите пожълтели, сухи листа. А прането започне да мирише на студено и съвсем леко на дим.
Разбирам, че зимата наближава, когато ми се допие горещ чай с мед и червено вино. И искам, когато вляза у дома, да ме посрещне мирисът на прясно изпечен сладкиш.
Идва нов сезон.
септември 14, 2012
Да работиш в BG
Да работиш в голяма компания е като да плуваш в море от акули. Трябва или да си една от акулите, или да се преструваш успешно на такава, или ... всички сме гледали „Челюсти“.
Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:
1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Да работиш в голяма БЪЛГАРСКА компания е описаното по-горе на квадрат.
Няколко тъжни факта от обичайното работно ежедневие:
1. Никой не знае на кого точно е подчинен и за какво точно отговаря, но е напълно сигурен какво не му влиза в работата. И това са повечето от задачите, които му се поставят.
2. Съвременни комуникационни канали като имейл, скайп, форуми, интранет и т.н. не са все още познати. Вместо това се говори по телефона и по коридорите.
3. Най-много се говори по мобилните телефони. Всеки говори с всекиго за нещо. Говоренето по телефона е право пропорционално на заеманата длъжност, т.е. колкото си по-важен в йерархията, толкова повече говориш по телефона. Ако може по два едновременно.
4. Когато някой отсъства никой не е достатъчно квалифициран, за да го замества. По негово собствено мнение.
5. Когато на работа постъпи нов служител, всички по правило се държат предубедено и враждебно с него.
6. Задачите винаги са СПЕШНИ и трябва да се свършат СЕГА, ВЕДНАГА, а най-добре вече да са свършени.
7. Задачите освен това винаги са общи, с неясни параметри и срокове. Отговорността е споделена.
8. В редки случаи отговорността е индивидуална – при провал. При успех – заслугата е на компанията.
9. На задаването на въпроси не се гледа добре. По презумпция всичко трябва да е ясно, ако не е, това се разбира на по-късен етап.
10. Всички работят много. Много, много. Упорито и целенасочено.
11. Целта обаче не е дефинирана, очакваните резултати също.
12. Похвалите разглезват служителите и се пестят доколкото е възможно. Изобщо обратната връзка не е на мода.
13. Проявата на инициатива се избягва, всеки чака някой да му каже и нареди какво се иска от него.
14. Шефа се пита за ВСИЧКО.
15. Шефът не отговаря на поставените въпроси и освен това се ядосва, когато му ги задават.
16. А има толкова по-лесен и логичен начин нещата да се случват... или поне ми се ще да вярвам, че е така.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
септември 10, 2012
What if?
Някъде прочетох, че търсенето на отговора на този въпрос движи човечеството напред. Великите открития стават, защото някой някъде се е запитал: Какво ще стане, ако...? Много писатели, водейки се от същия въпрос, отпускат въображението си и създават цели светове около това какво би могло да бъде.
Ами ако има и друг възможен живот? Какво ще е следствието от едно или друго наше решение.
Понякога ми се ще да спра да се питам "какво" и "ако" и просто да се доверя повече на себе си.
В крайна сметка човек винаги взима най-правилното и единствено решение за себе си във всяка ситуация. Така сме устроени. Няма ако. Има само сега.
Ами ако има и друг възможен живот? Какво ще е следствието от едно или друго наше решение.
Понякога ми се ще да спра да се питам "какво" и "ако" и просто да се доверя повече на себе си.
В крайна сметка човек винаги взима най-правилното и единствено решение за себе си във всяка ситуация. Така сме устроени. Няма ако. Има само сега.
Абонамент за:
Публикации (Atom)