Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

април 28, 2010

Особеностите на българското национално шофиране

Шофирането е от онези житейски умения, за които вечно се водят спорове дали са дадени по рождение или се придобиват с практиката. Истината, както обикновено е някъде по средата. Има шофьори, които и след 20 години стаж и под смъртна заплаха, не могат да паркират успоредно. Има и други, които сядат зад волана на което и да е превозно средство, и си го карат сякаш цял живот това са правили. Тук по-скоро ще засегна социалния характер на шофирането, или шофирането като начин на взаимодействие с другите хора на пътя.
За онзи представител на силния пол, които в момента доволно потрива ръце и си мисли: „Ей сега ще им натрият носовете на жените шофьорки!” – е, няма да стане. Хайде с ръка на сърцето, си признай, че познаваш достатъчно изключения от правилото „жена ≠ шофьор”.
Описаните по-долу характеристики не разграничават хората по полов признак. Те за съжаление се ширят по родните пътища и всеки от нас волю неволю прихваща по някои. Затова чети, а дали ще се разпознаеш и ще си признаеш, че и ти правиш някои от изброените неща, си е твой проблем. Прави си изводите.

Правото на десния (в случая ляво и дясно не обозначават сексуалната ориентация) отдавна е забравено, даже вече не се преподава по време на шофьорските курсове. Тук важи правилото на по-големият, познато още като Mr. Big или правото на Тузара, разбирай на този, който кара по-голямата или по-скъпата кола. Хубавото на това правило е, че е лесно за запомняне и водачите някак от само себе си го разбират и схващат. Малкото, които го поставят под съмнение и се позовават на други разпоредби, биват обучени и тренирани чрез множество псувни, та дори и наплясквания, докато го проумеят.

Мигачите, предназначени да уведомяват останалите участници в движението за вашите намерения, са свързани посредством сложна електронна система с базите данни на ЕОН, ЧЕЗ и други електро снабдяващи дружества. Затова използването им не се препоръчва, поради набъбващите сметки за ток.

Жените, вече споменати по-горе, не са пълноправни участници в движението, което непрекъснато следва да им се напомня с подвиквания и подканяния да действат по-бързо или да слизат от колата. Подходящи фрази: „Кой ти даде книжка на тебе, ма?!”. По-мъдрите и философски настроени мъже-шофьори ги подминават с пренебрежително поклащане на глава и сумтене „Ха, жена!”.

Пътните знаци, всички до един, влизат в графата препоръчителни и тълкуването им е въпрос на лична интерпретация. Ако се съмняваш, виж точка едно.

Паркирането е това умение, с което българските шофьори се гордеят изключително много. Типични в това отношение са паркирането тип запушване, т.е. едно или няколко други МПС-та не могат да тръгнат без благоволението на въпросния водач (много прилича на играта Тапа), или паркирането пред нечий гараж, който се явява частна собственост, но тя в България не е особено ценена.

Българският национален шофьор е по-способен от колегите си по света, затова му се отдават няколко действия едновременно, например да държи волана с лявата ръка, дясната да е заета с цигара, а телефона да се придържа между рамото и ухото. Тук някои жени могат да възроптаят, че само те са надарени от природата с такава мултифункционалност, но действителността ги опровергава – мъжете се справят не по-зле.

Светофарите
се славят с най-висок авторитет и общо взето водачите се съобразяват със сигнализацията им. Разбира се трите цвята си имат своите нюанси. Зеленото се изчаква докато достигне определена зрялост, на особено тъмно зелено, и чак тогава се тръгва. Жълтото, ако клони към оранжево, означава тръгни, но ако е бледо лимоново жълто, се стои на място. Червеното има тенденцията да се задържа изключително дълго и продължително, в следствие на което някои по-нервни водачи не издържат и решават да потеглят. На червено освен това не се спира, ако се кара със скорост над 80 км.ч, което е средната градска скорост, тъй като рязкото спиране може да има сериозни последствия за водача и спътниците му.


NB!!! Българското национално шофиране има силно регионален характер, затова съветвам да се кара с повишено внимание в областите Добрич и Перник. С особено мнение оставам и към водачите на определени МПС-та, а именно VW Golf и Opel Astra. Моля, жителите на споменатите области, както и собствениците на споменатите автомобили, да не го приемат лично и да не се обиждат. Както също беше споменато в началото на статията – от всяко правило си има изключения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар