На колегите с любов

Как би звучал един имейл за сбогом, ако казвахме онова, което мислим, на последния си работен ден. Дано да не е така...

"Уважаеми колеги,

Както повечето от вас може би знаят, днес е последният ми работен ден. Но преди да си тръгна, бих искал да използвам възможността да споделя какво огромно и изключително удоволствие беше да напиша „днес е последният ми ден.”

Почти през цялото време, докато работех тук, съм се надявал, че един ден ще напусна компанията. И сега, когато мечтата се превръща в действителност, искам да знаете, че не бих постигнал целта си без вашата безкрайна липса на подкрепа. Думите не могат да изразят признателността ми към вашата липса на признателност.

Специално искам да благодаря на моите мениджъри: във времена, когато неразбирателството е често срещано, вие непрестанно изразявахте и ме вдъхновявахте с очевидните мащаби на вашата неинформираност. Изисква се сила, за да признаеш грешката си и още по-голяма сила, за да я припишеш на някой друг.

През последните 3 години ме научихте на повече, отколкото някога съм искал, а в повечето случаи и на повече, отколкото изобщо съм се надявал. Имах късмета да работя с няколко напълно неразличими един от друг ръководители над множество на пръв поглед сходни проекти – безценен урок по завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада, завладяваща ежедневна досада.

Изискванията ви бяха големи, а търпението – малко, но ми остава утехата да знам, че според годишните атестации, работата ми е била „предимно задоволителна”. Това е награда, която след 12 часов работен ден, човек отнася у дома, за да я преглътне с усмивка и с половин бутилка „предимно задоволително” уиски.

На онези колеги, с които реално контактувах, ето и моите лични думи за сбогом:
Към Руди: Винаги ще помня как споделях обяда си с теб, въпреки че съвсем ясно му поставях бележка с името си.
Към Стивън: Ще ми липсват газовете, които изпускаше, минавайки край офиса ми, както сигурно и на теб ще ти липсва да го правиш.
Към Айлийн: Успехи в популяризирането на онези мейли „препрати на 10 човека”. Искрено се надявам да изживееш онзи прословут уикенд, изпълнен с щастие.
Към Феликс: Оставих нов ръчен часовник на бюрото ти, за да можеш винаги да знаеш колко е часът, дори без да ми звъниш на всеки кръгъл час, за да ме уведомиш, че копирната машина не работи.
И накрая към Кат: Беше права. Тестът ми е положителен. Ще говорим по-късно.

И на раздяла, ако мога да се обърна с един съвет към човека, който ще заеме мястото ми, то той ще е да приеме този опит и да го преглътне като горчив хап, защото такава възможност идва веднъж в живота.
С други думи: ако ми се наложи да работя отново тук, по-скоро бих се самоубил.

Сърдечно,
К.С. – Мениджър ЧР"

Ето и източникът на това забавно четиво, преводът е мой:
http://www.citehr.com/74191-farewell-mail-funny-non-hr.html