Мисъл на седмицата

Мисъл на седмицата

Според проведено скоро проучване жената била най-щастлива на 33 години. Затова мисля следващите неопределено колко години да съм на 33!

май 09, 2010

Животът е...


Кратък.
Многообразен.
А за вас какъв е?
Приключи анкетата "Какъв е животът за вас", която бе публикувана в блога "Светът на Вава". Благодаря на всички, които дадоха гласа си.
Резултатите:
С 46% най-популярният отговор е "Какъвто си го направиш". Да си призная, това беше и моят отговор, както и мое дълбоко убеждение. Но вместо да се радвам, като човек доказал правотата си, всъщност малко се изненадвам. Ако е така и толкова много от нас го мислят, защо не спираме да се оплакваме и мрънкаме от живота, изнасяйки отговорността и контрола на събитията далече от нас. Защото е по-лесно. Това е моето обяснение. Имам и други хипотези - народопсихология, страх от поемане на отговорност, липса на инициативност. Позицията на жертвата и примирението с нея е много удобно състояние на духа, извиняващо всяко бездействие. Всичко е предначертано, няма смисъл да се опитваме да го променим. Съдба. И аз съм се поставяла в това положение и после мислено съм се самобичувала, че сама си го причинявам. Животът е какъвто си го направиш.
Почти равномерно гласовете са разпределени, по 24 % и 18 %, за отговорите "Животът е прекрасен" и "Труден, но това му е хубавото". Много се радвам на такива оптимисти, като го казвам в най-положителния смисъл, без ирония. Ще ми се и аз да го кажа, и още повече да го мисля, без онова "въпреки", които ми се ще да добавя след "прекрасен". Работя в тази посока.
Има и един черногледец, за когото "Животът е гаден и после умираш". Повярвай, на всички ни се е случвало да го мислим.
И един, който не се е замислял по въпроса, а просто си живее живота. Това не го вярвам, най-малкото не би отговорил на анкетата, или това е един наистина много щастлив човек. Всъщност този отговор беше сложен само на шега.

Благодаря отново на всички участвали. И както казваше един мой бивш шеф, учейки се да говори български: "Това е дзивотът".

1 коментар:

  1. Здрасти!
    Моят отоговор също беше, че животът е такъв, какъвто си го направиш. Колебаех се между него и този, че е прекрасен. Но си осъзнах, че щом вярвам в избраното от мен, той пак би бил прекрасен.
    Относно това, защо все пак повечето хора продължават да се оплакват, съм съгласна с теб. И също така мисля, че тук важи нещо, с което се запознах наскоро. Всички ние живеем в родовата памет, психичното море на живота, която обаче е насочена повече към отрицателното. И болшинството от хора не мислят, те си мислят, че мислят. А да мислиш, означава да избираш.
    Поздрави...

    ОтговорИзтриване